РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20241880200062 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от А. П. П., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощник, против
Наказателно постановление № 24-0353-000087 от 09.05.2024 г., издадено от
началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от двадесет и четири месеца.
В жалбата си П., чрез процесуалния си представител, излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление (НП), като счита, че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, и моли да бъде отменено. В съдебно заседание и в
писмени бележки защитникът подробно аргументира тезите си.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се
представлява в откритото съдебно заседание. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
НП, приети са писмени доказателства и са разпитани шестима свидетели – К.
1
М. Д. – актосъставител, на длъжност „***“ към ОДМВР София, РУ – Своге, П.
И. И., С. Б. Б., В. Р. Т., Ц. К. С. и Е. М. Г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.05.2024 г., около 20,32 часа, разпитаният от съда свидетел-
очевидец К. Д., заедно с колегата му П. И., двамата полицаи в РУ – Своге,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния
транспорт, като след обход на с. Томпсън, общ. Своге, тръгнали по път SFO
3612 (от с. Томпсън към с. Церецел), като спрели на кръстовището между този
път и пътя за с. Реброво, общ. Своге, при което двамата полицейски
служители видели, че срещу тях по път SFO 3612, с посока на движение от с.
Церецел към с. Томпсън се движи лек автомобил „Лендровер Дискавъри“, с
рег. № *****, управляван от жалбоподателя, който спрял на км. 2+350, което
било на около 10 метра от мястото, където се намирали двамата полицейски
служители, слязъл от мястото за водача на лекия автомобил, в който пътувал
сам и се приближил към последните. Те, от своя страна, доколкото са видели
жалбоподателя да управлява лекия автомобил, който е бил с топъл двигател и
пресни кални следи, като същевременно П. е имал нестабилна походка и е
лъхал на алкохол, поискали да извършат проверка с техническо средство
(дрегер) за установяване употребата на алкохол в кръвта на жалбоподателя, но
последният отказал извършването на такава проверка, като твърдял, че не е
управлявал автомобила, който е стоял на пътя цял ден. На същия бил издаден
талон за изследване бланков № 0177315/01.05.2024 г. и холограмни стикери с
бланков № А078681, в които били изписани и номера, съответстващи на
номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Талонът за
изследване е предявен за връчване на водача в 20,40 часа на 01.05.2024 г., но
същият отказал да подпише и получи талона за изследване, както и да избере
един от двата начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, което е надлежно установено по начина, посочен в чл. 6, ал. 9 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
подписа на един свидетел – С. Б. Б. – също полицай в РУ – Своге, който бил
изпратен от ОДЧ на мястото за оказване на необходимото съдействие.
Посочените обстоятелства се установяват и от свидетелските показания на
свидетелите К. Д. и П. И., а и от страна на жалбоподателят не се оспорват
гореизложените обстоятелства (включително, че е отказал извършването на
проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта по всички
предвидени за това начини), освен че не е управлявал лекия автомобил,
поради наличие на техническа неизправност в същия.
На място бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от
ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. Актът
е подписан от актосъставителя К. Д., от свидетеля П. И. и от още един
свидетел – С. Б., удостоверяващ отказа на жалбоподателя подпише АУАН, с
чието съдържание последният е бил запознат от актосъставителя, който го е
предявил за запознаване и за подпис на жалбоподателя, като му е прочел и
съдържанието, видно от показанията на свидетеля П. И. От показанията на
2
свидетеля К. Д. се установява, че на жалбоподателя са разяснени начините, по
които може да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта му, както
и че има право да избере един от тях, но жалбоподателят е отказал да бъде
изследван, да получи и подпише съставените му документи. Следователно П.
е бил уведомен и за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, но не се е възползвал от предоставената му
възможност. Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН се установява и от
показанията на свидетеля С. Б. Б..
Издаденото на 09.05.2024 г. наказателно постановление съдържа всички
необходими реквизити по чл. 57 от ЗАНН. То е връчено на 13.05.2024 г., а
жалбата е подадена в РУ Своге на 22.05.2024 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях не се опровергават от събраните и
относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите
полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и
кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти.
Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат
доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По
делото не беше установено друго, тъй като съдът не кредитира показанията на
свидетелите В. Т., Ц. С. и Е. Г. Съображенията, за да не приема за достоверни
показанията на последните, които твърдят наличието на техническа
неизправност на лекия автомобил, която била пречка за движението на същия,
се състоят в това, че те са в рязко противоречие както със свидетелските
показания на полицейските служители К. Д. и П. И., които заявяват, че са
имали ясна видимост към лекия автомобил, който е спрял на 10 метра от тях,
видели са го да се движи, видели са жалбоподателят да слиза от мястото за
водача на автомобила, както и че същият е бил сам в този момент, като е
установено от актосъставителя, че автомобилът е бил с пресни кални следи и
топъл двигател. След като се е движил лекият автомобил, не може да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите В. Т., Ц. С. и Е. Г., които твърдят
наличието на техническа неизправност, която е била пречка за движението на
същия. Показанията на свидетелите В. Т. и Е. Г. не допринасят по никакъв
начин за установяване на твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал
лекият автомобил непосредствено преди проверката от полицейските
служители, доколкото те не са били там – първият твърди да е останал в с.
Церецел, а вторият – не е пристигнал на мястото, защото макар да е тръгнал,
около един час преди проверката се е върнал, защото жалбоподателят му се е
обадил и му е казал, че негови приятели са му оказали помощ. На следващо
място, съдът не намира никакво основание да предпочете показанията на
свидетеля Ц. С., който според заявеното от него е вървял пеша с
жалбоподателя от с. Церецел до мястото на проверката и е продължил след
това към с. Томпсън, а жалбоподателят е останал при лекия автомобил и да не
даде вяра на свидетелските показания на полицейските служители, доколкото
по делото няма никакви данни за каквато и да било заинтересованост от
страна на служителите на реда от изхода на делото. Както се посочи,
показания на последните са безпротиворечиви, логически издържани, като
кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото.
3
Отделен е въпросът, че показанията на свидетеля Ц. С. са и вътрешно
противоречиви – не е възможно, след като от мястото, където е бил лекият
автомобил, е видял полицейските служители, да твърди, че не е сигурен, дали
последните са имали видимост към мястото, където е бил лекият автомобил.
Преценени в съвкупност показанията на свидетелите В. Т., Ц. С. и Е. Г. са
житейски неправдоподобни и взаимно противоречиви. Свидетелят В. Т.
твърди, че „един приятел ги закара, за да не ходят пеша“, а свидетелят Ц. С.
твърди, че са тръгнали заедно с жалбоподателя пеша. Свидетелят Е. Г. сочи, че
жалбоподателят му се е обадил и му е заявил, че „са минали някакви негови
приятели и са му оказали помощ“, но такива приятели не са забелязани на
място от полицейските служители, нито някой от другите, разпитани по
делото свидетели заявява подобно обстоятелство. С оглед изложеното съдът
приема, че жалбоподателят е имал качеството водач на управлявания от него
лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно
средство А. П. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписанието за извършване на изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, като е отказал да получи последното.
Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по
чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на
административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП,
осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на П.. Наложеното
административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със
закона.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради
което не следва да бъде обсъждано дали процесното административно
нарушение се характеризира с маловажност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да
е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят
е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква
съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са
изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Процесуалните
срокове са спазени. Както наказателното постановление, така и
предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от
приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи),
спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като
4
същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Във връзка с горното, съдът не възприема и възражението на
жалбоподателя, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
касаещи описанието на нарушението в АУАН и в НП, както и непосочването
на нарушените разпоредби от закона. В АУАН и в НП ясно е посочено, че
нарушението се изразява в отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта на водача, като
едновременно с това е налице неизпълнение на дадените му предписания за
това. Ясно е посочена и нарушената разпоредба – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от две години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба настоящият съдебен
състав приема, че се касае до едно нарушение, при което изпълнителното
деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за установяване
употребата на алкохол в кръвта (чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП). Този отказ може
да бъде в една от двете посочени форми, или в двете едновременно.
Хипотезите на отказ са посочени алтернативно и поради това съдът приема, че
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се съдържа състав на две
административни нарушения (по отношение на установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози) с две форми на изпълнителното им деяние. В зависимост от
поведението си водачът може да формира отказ за извършването на
проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или
отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните
откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. В този смисъл е и
ТР № 13 от 20.12.2021 г. на Върховния административен съд. П. е извършил
само едното нарушение, тъй като е отказал да се подложи на проверка за
употребата на алкохол, а не за употребата на наркотични вещества. По
отношение на последната няма никакви обстоятелства, които да са изложени в
АУАН или в НП, поради което за жалбоподателя не съществува никакво
съмнение за извършването на кое от двете административни нарушения,
предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като в АУАН и в НП е дадена
правилната правна квалификация – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В този
смисъл, първото цитирано в жалбата решение във връзка с коментираното
възражение (стр. 6 от жалбата) е постановено преди горепосоченото
тълкувателно решение, а второто касае случай, при който е дадена неправилна
правна квалификация – чл. 174, ал. 3, във вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, какъвто
не е настоящият случай.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения, опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в
5
рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и
обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на
нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен
правилно. От гореизложеното съдът намира, че А. П. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран
административно. От субективна страна деянието е извършено виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0353-000087 от
09.05.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с
което на А. П. П., ЕГН **********, с адрес: *****, за нарушение на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от двадесет и четири
месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6