Решение по дело №1103/2018 на Районен съд - Бяла

  Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

     Гр.Бяла, 30.04.2019г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                 Председател:  Пламен Дочев

 

           при участието на секретаря Валентина Великова, сложи за разглеждане гр. дело № 1103 по описа за 2018г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:

            Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.

 

Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника М.В.В., с ЕГН: **********, адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш., в размер на 198,76 лв. /сто деветдесет и осем лева и седемдесет и шест ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 05.09.2016г. до 04.02.2017г., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК,  ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до окончателното плащане на сумата. Молят съда, да осъди ответника М.В.В., ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 135,80 лв. /сто тридесет и пет лева и осемдесет ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.09.2016г. за мобилен номер 0887/740972 за периода от м.02/2016г. до м.08/2018г. с абонатен номер № *********.

           Претендират се  и разноските по делото.

  Ответницата М.В.В., редовно призована не изпраща отговор и не ангажира процесуален представител. Явява се в с.з. и не оспорва исковете по допустимост, основание и размер. Признава исковете.

         Съдът е приел писмените доказателства без оспорване, като приетата и установена фактическа обстановка,  води до следните правни изводи:  Съдът счита, че е в задължението си по чл.237, ал.3 т.1 от ГПК.

 Видно от представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните.

Горните съображения обаче не са достатъчни, за да се приеме, че за процесния период от време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани. Тези обстоятелства не са оспорени от ответника,но съда счита, че с оглед тежестта  на доказване от страна на ищеца последния следва  да осъществи пълно и главно доказване на твърдяните от него обстоятелства в исковата молба. 

Приложените по делото фактури, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответницата и доказателствената тежест за получените от нея далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца.Ищецът не поискал КСТИЕ. Именно една комплексна техническо- счетоводна експертиза в процеса би установила евентуално използваните от ответницата услуги, времето и обема им, както и за начина на определяне на тяхната цена. Последиците от недоказването на основанието и размера на вземането следва да се отнесат не в полза на ищеца и след като ищецът не доказва факта, от който произтича вземането му- предоставените на ответницата мобилни услуги, както и цената им, извън наличието на облигационна връзка между страните, претенцията в тази й част досежно цената на далекосъобщителните услуги, определена в размер на 198,76 лева, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.  

Втората претенция касае неплатени лизингови вноски в размер на 135,80 лева за мобилен номер 0887/740972 за периода от м.02/2016г. до м.08/2018г. с абонатен номер № *********. С договора за лизинг от 03.09.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от това, ответницата  не доказва, че е върнала  вещта, поради което следва да се приеме, че е останала държател на същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Още повече, че договорът е със срок от 23 месеца, или към 03.08.2018 г. срокът му е изтекъл, а тази осъдителна претенция е предявена с исковата молба от 02.11.2018 г., поради което  ответницата дължи заплащане на стойността на мобилния апарат, който е получила, подписвайки договора. Размерът на иска се установява от погасителния план като претендираната  сума е в размер - 135,80 лева, до който исковата претенция следва да се уважи. 

Съдът намира за необходимо да се отбележи, че в настоящото производство ищецът е предявил частично установителна претенция по издадената заповед за изпълнение- само за сумата от 198,76 лева, представляваща цената на далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия й пълен размер от 334,56 лева не се предявява установителен, а осъдителен иск. Наред с това, в настоящия процес не се търси установяване и на присъдената със заповедта за изпълнение мораторна лихва от 49.62 лева върху главницата за периода 21.02.2017г. до 08.08.2018г. В тази връзка, доколкото не е предявен установителен иск за цялото вземане по заповедта, за онази част от него, която не е предмет на настоящия процес,  съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение, по аргумент от мотивната част на т.13 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания процес по чл. 422 от ГПК не е установено с влязло в сила решение съществуването на тази част от вземането на заявителя по заповедта.

При този изход на делото, претенцията по установителният иск следва да бъде отхвърлена, защото не се доказа изпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги от страна на ищеца, а осъдителният иск следва да се уважи само досежно неплатените лизингови вноски.  

    По разноските:

  По отношение на ищеца не се дължат разноски по заповедното производство, а длъжникът там не претендира такива и не представя доказателства за направени разходи. В настоящия процес, с оглед частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, всяка от страните има право да получи разноски по съразмерност. Ответникът обаче не претендира разноски. Ищецът пък е направил следните разноски в процеса, за които е представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за действителното им заплащане: държавна такса в размер на 25 лева, адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 180 лева. Така по съразмерност, на ищеца се дължат разноски от общо 83.20 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.        

       Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА заповед № 306/14.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гр.дело № 822/2018г. на БРС, ІV гр. с-в, в полза на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника му адв.В.Г. от САК, против М.В.В., с ЕГН: **********, адрес: ***, в частта й досежно за осъждането на длъжника да заплати следните суми: сумата от 334,56лв./ триста тридесет и четири лева и петдесет и шест ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 05.09.2016г. до 04.02.2017г. и за сумата от 49.62 лева – мораторна лихва за периода 21.02.2017г. – 08.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.08.2018г. до окончателното погасяване.

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено в отношенията между „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К.К. и М.С., чрез пълномощника му адв.В.Г. от САК, че  М.В.В., с ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ****, сумата от  198,76 лв. /сто деветдесет и осем лева и седемдесет и шест ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 05.09.2016г. до 04.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.08.2018г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в общ размер на 205.00 лева, които суми е разпоредено на М.В.В., с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ****, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 306/14.08.2018г., постановена по частно гр. дело № 822/ 2018г. на БРС, ІV гр. с-в., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.В.В., с ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К. К. и М.С., чрез пълномощника му адв.В.Г. от САК, сумата в размер на 135.80 лева (сто тридесет и пет лева и осемдесет стотинки) - представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.09.2016г. за мобилен номер 0887/740972 за периода от м.02/2016г. до м.08/2018г. с абонатен номер № *********, както и разноските по делото в размер на 83.20 лева (осемдесет и три лева и двадесет стотинки), изчислени по съразмерност. 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                              Районен съдия:/п/