Решение по дело №98/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 140
Дата: 16 април 2024 г. (в сила от 10 април 2024 г.)
Съдия: Аглика Гавраилова
Дело: 20244500500098
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Русе, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска

Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500098 по описа за 2024 година
за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
„НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.С., е
обжалвало Решение № 1651 от 23.11.2023г. по гр.д. № 3200/2023 г. на РС –
Русе, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск.Жалбоподателят
излага доводи за неправилност на решението поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон.Моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови
друго, с което да уважи иска, при законните последици.
Въззиваемата страна „БИ КАРГО“-ЕООД, ЕИК*********, със седалище
с.К., обл.Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на
районния съд – правилно и законосъобразно.Иска решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „БИ КАРГО“
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на
сумата от 3480 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по
договор за международен превоз на товари, за което е издадена фактура №
**********/07.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 12.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба е представена заявка-договор за международен превоз
на товари №372/27.06.2022г. със заявител-платец „БИ КАРГО „-ЕООД и
изпълнител-превозвач „НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД.В същата е посочено, че
заявителят възлага на изпълнителя да извърши превоз на товар 2000кг, с
конкретно определен автомобил-рег.номера на влекач и ремарке СВ****НР и
Q*****, дата на товарене 29.06.2022г.-16.00ч и срок на доставка
06/08.07.2022г. на адрес Transport ARK Michel, 14 rue du Meunier. ZAC du
Moulin, 95700 Roissy En France. Цената по заявката е 2900 лв. без ДДС
платима до 45 дни , след получаване на оригинална фактора и 2 бр. ЧМР
товарителница и придружаващи документи. В чл. 10.2 от сключения между
страните договор, било предвидено, че „не се позволявало отдаването на
товара на трети лица, освен ако това не е изрично договорено“.Представената
заявка-договор за международен превоз е подписана само от заявителя.
Заявката не е двустранно подписана, за да се приеме, че превозвачът е приел
посоченото условие да не се отдава товар на трето лице и съответно-нарушил
същото.
От данните в придружаващата процесния товар ЧМР товарителница е
видно, че товародател е M2 PROM AD-М2 Пром АД, гр.С., превозвач T. Ltd,
който приел товара на 30.06.2022г. Адресът на доставка е 19100 B.-la-G., Ф.,
до L., Av. du 4 J. ****, а не „T. A. M.”, ** rue du M./ZAC du M., 95700 R.-En-
F.. В ЧМР е отразено, че са натоварени 8 палета, с тегло 1167 кг.От ЧМР се
установява, че на 06.07.2022г. този товар е доставен с влекач и ремарке рег.
№№СВ****НР и Q***** на горепосочения в заявката адрес – „T. A. M.”-
вж.л.20 от гр.д.№43876/22г. по описа на РС-С.
2
Във връзка със спедиторската услуга по заявка №372/27.06.2022г.
„НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД е издало фактура № **********/07.07.2022 г. за
сумата от 3480 лева с платец „БИ КАРГО“-ЕООД, който при получаването и
пък издал Протокол № 3/26.08.2022 г. за неустойка по Договор №
327/06.07.2022 г. в размер на 800 лева, която начислил на основание т. 10.2 и
т. 10.4 от договора и глава втора и трета от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.Следва да се отбележи, че
неустойката не е въведена като предмет на спора.
В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани О.
А., спедитор в „НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД и Б. Б., с. на у. на „БИ КАРГО“-
ЕООД, която работи в това дружество като експедитор.С. О.А. установява,
че на следващия ден-след разтоварването на пратката, от „БИ Карго“ –ЕООД
ги уведомили, че разтоварили на грешен адрес. Според О. натоварили са
правилните параметри, но до грешен адрес.С. Б. заявява, че не е била
уведомена за несъответствието между заявката - договор и в действителност
това, което е натоварено.Споделя, че св.О. и „НАДЯ ГРУП“ не са й
съдействали да закарат стоката до правилния адрес и тя намерила
микробус.Предложила на О. допълнителните разходи, свързани с доставката
на стоката на правилния адрес, да разделят на три – между нейната фирма,
„НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД и „М2 Пром“-АД, защото тя счита, че „всички по
веригата“ имали малко вина. Свидетелката твърди, че О. категорично отказал
да поеме своята отговорност.
От приетата във въззивното производство съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на непогасените задължения наБИ
КАРГО“ЕООД към „НАДЯ ГРУП 83“ЕООД е:
по счетоводни данни от ..НАДЯ ГРУП 83“ЕООД - 3 480 лв., въз
основа на Фактура М4000001780/07.07.2022 г. по Заявка-договор M3 72/2
7.06.2022 г.
по счетоводни данни от ..БИ КАРГО“ЕООД - 2 680 лв., въз основа на
Фактура М4000001780/07.07.2022 г. по Заявка-договор M372/27.06.2022 г. и
Протокол М0000000003/26.08.2022 г. за начислена неустойка.Експертизата
установява, че фактура М4000001780 от 07.07.2022 г. за сумата 3 480 лв е
включена в Дневник-продажби към Справката-декларация по ЗДДС на
„.НАДЯ ГРУП 83“ЕООДза данъчен период м.юли 2022 г. и е включена в
3
Дневник-покупки към Справката-декларация по ЗДДС на ..БИ КАРГО“ЕООД
за данъчен период м.Август 2022 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема,
че
правоотношението между страните е такова по спедиционен договор,
по силата на който едната страна се задължава да сключи от свое име и за
сметка на другата страна, наречена доверител, договор за превоз на товари.
При този договор спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти
превоза. Както беше посочено по-горе, представената Заявка-договор за
международен превоз на товари № 372/27.06.2022г. не е подписана от
превозвача и не може да се приеме, че той се е задължил да не отдава товара
на трето лице, освен ако не е изрично уговорено.Договорът е
неформален; консенсуален; с еднократно изпълнение;възмезден.В случая е
установено, че жалбоподателят-ищец, е организирал изпращането на товара,
но същият е бил доставен на грешен адрес. Според ЧМР, на 06.07.2022г. е
доставен на коректния адрес. Ответникът не е заплатил уговореното
възнаграждение, с протокол от 26.08.2022г. е начислил неустойка в размер на
800лв.Същата обаче не е въведена като предмет на делото и съдът не следва
да обсъжда нейната дължимост в настоящото производство.От експертизата е
установено, че фактурата, издадена от спедитора за дължимото
възнаграждение, е осчетоводена при ответното дружество. В трайно
установената съдебна практика се приема, че само по себе си, отразяването на
фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС, представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване. Предвид
изложеното въззивният съд приема, че искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с която ответното дружество
да бъде осъдено да заплати на дружеството-жалбоподател, сумата от 3480лв с
ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, въззиваемата страна дължи на жалбоподателя
2088,88лв разноски за двете инстанции, от които 991,68лв разноски за
първата инстанция и 1097,20лв за въззивната инстанция.
4
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1651 от 23.11.2023 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д. № 20234520103200 по описа за 2023г. на РС – Русе и
вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „БИ КАРГО“-ЕООД, ЕИК*********, със седалище с.К.,
обл.Р. да заплати на „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.С.сумата от 3480 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение
по международен договор за превоз на товари, за което е издадена фактура №
**********/07.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022
г., до окончателното изплащане на сумата, както и 2088,88лв разноски за
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5