№ 673
гр. София, 25.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Калинка Георгиева
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600753 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
С определение от 01.07.2022г., постановено по чнд №1743/2022г.,
СГС, НО, 22-ри състав, е уважил молбата на осъдения Т. И. К. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца, наложено му по нохд №711/2021г.
по описа на ОС Пазарджик.
Срещу определението е постъпила жалба от началника на Затвора в
гр.София, в която се сочи, че определението е неправилно, защото е налице
само първата кумулативно изискуема по чл.70 от НК предпоставка -
осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното наказание,
равняващо се на 10 месеца, тъй като към датата на съдебното заседание
осъденото лице е изтърпяло 1 година и 27 дни. Оспорва се наличието на
данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, както
неправилно било прието от съда в обжалваното определение. Изтъква се, че
възможността за условно предсрочно освобождаване е правна възможност,
предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен начин
поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на
чл.439а от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
1
доказателствата за това се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за
поведението му. Приложените по делото такива източници правят
неубедителен извода на първоинстанционния съд, още повече, че
становището на началника на затвора съгласно чл.437, ал.3 от НПК трябва да
бъде съобразено. Съдът е кредитирал единствено положителните моменти в
доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, като не е
обсъдил останалите доказателства по делото. Не е коментирано, че
доказателствата по делото трябва да са единни и непротиворечиви, както и
установено ли е обстоятелство за трайно и необратимо поправяне на
осъденото лице. Без да се вземат предвид всички относими обстоятелства,
визирани в чл.439а, ал.2 от НПК, както и само декларирането на мотивация за
промяна, не може да се обоснове извод за приложение на чл.70 от НК, който
да се подкрепя по категоричен начин от останалите доказателства по делото.
Действително са налице част от обстоятелствата, сочещи на положителна
промяна по време на изтърпяване на наказанието, но съгласно ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, осъдените лица са длъжни да имат добро поведение в рамките на
пенитенциарното заведение съгласно чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС. Това обаче не е
достатъчно, за да се приеме като доказателство за поправяне, което изисква
завършен превъзпитателен и самовъзпитателен процес, в който осъденият да
е изградил отрицателно отношение към извършеното, съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. От значение
са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната на
личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, за
защита на обществения интерес. Тези обстоятелства не са налице предвид
извършеното правонарушение, затова целите на наказанието не са изпълнени.
По тези причини се иска отмяна на определението като неправилно,
необосновано и немотивирано.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в
жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага разглеждането й в
открито съдебно заседание, а по същество е основателна, по следните
2
съображения:
Т. И. К. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр.
София, за срок от една година и осем месеца, наложено му по нохд №711/21г.
на ОС Пазарджик, считано от 10.12.2021г. Към 08.07.2022г. е изтърпял всичко
1 година, 1 месец и 28 дни, след приспадане на предварителния арест и
отработеното време, остатъкът от наказанието е бил 6 месеца и 2дни. В
писменото становище на началника на Затвора София по повод молбата за
предсрочно условно освобождаване е посочено, че то е отрицателно, тъй като
не са налице доказателства за поправяне на осъдения по смисъла на чл.439 от
НПК, целите на наказанието не са изпълнени в цялост, задачите по плана на
присъдата не са изпълнени, оценката на риска от рецидив не е редуцирана,
прогресивната система не е изпълнена, има актуални проблемни зони, по
които работата следва да продължи и лицето е с наложено наказание. В
съдебно заседание това становище се поддържа по изложените писмено
съображения, тъй като според администрацията на затвора, е налице само
първата от кумулативно изискуемите предпоставки, извършеното нарушение
е злоупотреба с доверието, което е оказано на осъдения, да работи на външен
обект с преспиване. В доклада от ИСДВР ЗО“Казичене“ е посочено, че по
отношение на осъдения не са изпълнени заложените в плана на присъдата
цели и задачи, налични са дефицитни зони, които повишават значително
риска от повторно осъждане, предвид криминалното минало на К.. Осъденият
няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и
законосъобразни начини за разрешаване на проблемите, което е рисков
фактор за извършване на ново закононарушение, не осъзнава последиците от
действията си, видно от криминалното минало и извършеното дисциплинарно
нарушение.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата е
неоснователна и не следва да се уважи, тъй като осъденият не се е поправил,
налична е само първата изискуема предпоставка по чл.70 от НК, има
дисциплинарно нарушение, което е извършено в средата на изтърпяване на
наказанието, то сочи, че има колебливо поведение и следва да изтърпи
наложеното наказание.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд настоящият състав намира, че неправилно е било прието в проверяваното
3
определение, че осъденият К. е дал достатъчно убедителни доказателства за
своето поправяне и са постигнати целите на наказанието. Настоящият състав
намира, че предсрочно освобождаване на осъдения все още би било
преждевременно, тъй като към момента на преценката не са установени
безспорно достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите за
водене на законосъобразен начин на живот, въпреки започналата позитивна
промяна в поведението на осъдения. При наличието на извършено
дисциплинарно нарушение по време на работа на външен обект, с преспиване,
действително са налице основанията да се приеме, че осъденият е
злоупотребил с доверието, което му е оказано, като е изведен извън затвора,
за да полага труд. Доводите на първоинстанционния съд, че нарушаването на
режимните изисквания при работа на външен обект не е равнозначно по
тежест на такова нарушение, извършено в затвора, категорично са
неправилни. И в двата случая се касае за нарушение на правилата, което е
недопустимо с оглед твърденията на лицето, че вече има изцяло
законосъобразно поведение. Няма как нарушението да не се отразява
съществено на изводите в доклада, още повече, че е с давност два месеца
преди сезирането на съда с искане за условно предсрочно освобождаване.
Действително К. работи, но това време се приспада от наказанието, той не е
награждаван, все още са налични гранични проблемни зони с очертани
дефицити, затова не може да се приеме, че по време на престоя си в затвора е
коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени
изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Законодателят е
посочил ясно кои обстоятелства сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, доказателствата за това се установяват
от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други
източници на информация за поведението му, а в настоящия случай тези
доказателствени източници са кредитирани с доверие от съда само частично,
без каквото и да било основание за това, независимо че са били изготвени от
компетентни лица, имащи цялостен поглед върху обстоятелствата, свързани с
изтърпяване на наказанието. Цялостният прочит на доклада на ИСДВР, както
и съобразяването на изразеното от затворническата администрация
становище са в насока, че действително се наблюдава позитивна корекция в
поведението на осъдения, но работата с него не е напълно приключила, за да
4
се приеме тази тенденция за трайна. Предпоставката да е изтърпял повече от
половината от размера на наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено
искането за УПО, след като осъденият не е дал доказателства за трайно
поправяне, още повече, че корекционната работа спрямо него, видно от плана
на присъдата, не е приключила. Затова молбата за условно предсрочно
освобождаване неправилно е била приета от първоинстанционния съд за
основателна, а отрицателното становище относно молбата, изразено и
поддържано от затворническата администрация, е било подкрепено от
доказателствата, сочещи ясно на неприключила корекционна работа. Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че се налага извод, различен от този
на първата инстанция, а именно, че процесът на поправяне и превъзпитание
следва да продължи за постигане на трайна и устойчива нагласа за
законосъобразен начин на живот и извън границите на заведението за
изтърпяване на лишаване от свобода. Това налага произнасяне в обратен
смисъл по молбата за условно предсрочно освобождаване, която беше приета
за неоснователна.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, затова следва да
бъде отменено, поради което и на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. с чл. 345, ал.3
във вр. с ал.2 от НПК‚ САС, НО, 5-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 01.07.2022г., постановено по чнд №1743/2022г.,
по описа на СГС, НО, 22-ри състав, с което е уважена молбата на осъдения Т.
И. К. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието „Лишаване от свобода”, наложено му по нохд №711/2021г. по
описа на ОС Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Оставя без уважение молбата на осъдения Т. И. К. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване
от свобода”, наложено му по нохд №711/2021г. по описа на ОС Пазарджик.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6