Р Е Ш Е Н И Е № 26
Гр.Сливен, 06.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на тридесети януари, през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието
на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 296
по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на К.Г.К.,***, подадена чрез адв. С.С. *** против Акт за установяване на задължение № АУ000670-1 от 28.03.2022 г. издаден от Ж. К. на д. и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение № НОМ 125 от 07.06.2022 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, чл.1, ал. 2, чл.4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ е определен размер на задълженията на К.Г.К. за недвижими имоти за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. както следва: данък недвижими имоти в общ размер на 77,27 лева, от които 73,02 лева главница и 4,25 лева лихва, такса битови отпадъци в общ размер на 55,10 лева, от които 52,08 лева главница и 3,02 лева лихви и за данък върху превозните средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. в общ размер на 61,45 лева, от които 48,17 лева главница и 13,28 лева лихва или с АУЗ е определен общ размер на задължението – 193,82 лева.
С жалбата се оспорва целия административен акт, като незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че актът е незаконосъобразен, тъй като задължението за данък сгради и такса битови отпадъци за двата имота било заплатено по сметка на Община Сливен. Не се дължал и данък превозни средства за лек автомобил „Москвич 412“, тъй като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация от 2006г. Твърди, че актът е немотивиран и от него не ставало ясно как е формирана данъчната оценка на двата имота, както и таксата битови отпадъци, включваща три компонента. Прави се искане съдът да отмени АУЗ. Претендират се разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие – адв. С.С. ***. В открито съдебно заседание на 30.01.2023 г., на основание чл. 155, ал. 1 от АПК бе направено оттегляне на оспорването срещу АУЗ, в частта, с която е определен размера на задълженията на К.Г.К. за данък недвижими имоти за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. както и по отношение на определената такса битови отпадъци за недвижимите имоти за същия период от адв. С.С., който, предвид представеното пълномощно на л. 5 по делото, може да извършва действия по разпореждане с предмета на спора. Поради това в тази си част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Поддържа се искането да отмяна на акта в частта, с която е определен размера на данък върху превозните средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. Дотолкова, доколкото не бе оттеглена жалбата в частта за начислените лихви върху определения размер на задълженията на К.Г.К. за данък недвижими имоти за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и определената такса битови отпадъци за недвижимите имоти за същия период, съдът дължи произнасяне по жалбата и в тази и част. Претендира направените по делото разноски.
Административният орган - Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, чрез процесуалния си представител А.О. – с. е., с придобита ю. п. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати административно-производствени нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в пълно съответствие с нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, относно частта в която се претендира отмяна на акта, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Пред Дирекция МДТ Сливен Г. К.Г. е декларирал право на собственост върху лек автомобил, марка „Москвич", модел „412/2140" с рег.№ ………. с декларация без вх.№ от 22.05.2002г./л.210/.
Съгласно удостоверение за н. № 9400-7476/13.04.2022г., издадено от Община Сливен Г. К.Г., ЕГН **********, който е н. на оспорващия, е п. на 22.04.2004 г. /л.223/. Срокът за подаване на декларация по чл.32 от ЗМДТ за К.К. е изтекъл на 22.10.2004г., като такава не е била подадена. След изтичане на 6-месечния срок за подаване на декларацията по чл.32 от ЗМДТ, органът по приходите е извършил служебно прехвърляне на задълженията на оспорващия К. и на П. С. К., в качеството им на законни н. на н. Г. К.Г. като е образувал партида на превозното средство въз основа на данните в подадената декларация.
На 28.03.2022 г. е съставен АУЗ № АУ000670 - 1, с който е определен размер на задълженията на К.К., включващ ДНИ и ТБО за имот в гр.С., ул.“Г. И.“ № … и за земя и сграда в м.И. гр. Сливен, за периода 01.01.2021г. до 31.12.2022г., както и данък превозни средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. въз основа на служебно прехвърлената партида на МПС Москвич 412. Общият размер на задължението по акта е 193,82 лева. Определен е размер на задълженията на К.Г.К. за недвижими имоти за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. както следва: данък недвижими имоти в общ размер на 77,27 лева, от които 73,02 лева главница и 4,25 лева лихва, такса битови отпадъци в общ размер на 55,10 лева, от които 52,08 лева главница и 3,02 лева лихви и за данък върху превозните средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. в общ размер на 61,45 лева, от които 48,17 лева главница и 13,28 лева лихва.
Актът е връчен на оспорващия на 31.03.2022 г. /л.19/ и в срока за обжалване на 14.04.2022 г. К.К. подава жалба срещу него с вх. № 9400-7573/ л. 13/. Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, който се е произнесъл с решение № НОМ 125/07.06.2022 г. /л.21/, като е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил акта. Решението е връчено на 07.07.2022 г. по пощата, за което по делото е приложена обратна разписка/л.24/. Жалбата срещу АУЗ, потвърден с решението на Директор на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, е подадена до АС - Сливен на 21.07.2022 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство/л.2/.
По делото е приобщена Наредбата за определянето размера на местните данъци на Община Сливен /л.49/ Същата е изменена и допълвана многократно. Съгласно чл. 13 от същата наредба годишния размер на данъка върху превозните средства за 2017г. и 2018г. зависи от мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, като за леки автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона с мощност над 55 кw до 74 кw е 0,74 лв. за 1 кw и за автомобили над 14 години коефициентът е 1. Съгласно чл. 13 от наредбата годишния размер на данъка върху превозните средства за 2019г., 2020г. и 2021г. се състои от два компонентна – имуществен и екологичен и е предвиден коригиращ коефициент за екологичната категория на автомобила, като за леки автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона с мощност над 55 кw до 74 кw е 0,54 лв. за 1 кw и за автомобили над 20 години коефициентът е 1,1. /л.51/.
По делото е назначена, изслушана и приета икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.И. със с. „С. и к.“, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано, мотивирано и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно заключението на вещото лице върху така определените главници представляващи задължения за данък върху недвижимите имоти дължимите лихви за забава до датата на издаване на процесния АУЗ за главница ДНИ 63, 43, лихвите са общо в размер на 3,69 лева и за главница 9,59 лева лихва 0,56 лева. Вещото лице посочва, че не установява неправилно определяне на таксата битови отпадъци по някоя от посочените услуги или общо. Върху така определените главници представляващи задължения за такса битови отпадъци дължимите лихви за забава до датата на издаване на процесния АУЗ за главница ТБО 45, 69 лева, лихвата е в размер на 2,65 лева и за главница 6,39 лихвата е 0,37 лева. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на данък превозни средства за процесното МПС, визирано в акта е изчислен с относимите към всеки период норми на ЗМДТ и Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Сливен. Съответно върху определените главници представляващи задължения за данък върху превозните средства са изчислени и дължимите лихви за забава до датата на издаване на процесния АУЗ.
По делото са приобщени: заповед №РД15-1163/18.06.2021г., с която на основание чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ Кмета на Община Сливен е определил Ж. П. К. с. в общинска администрация Сливен за с., който има права и задължения на орган по приходите по ДОПК /л.42/; справка за собствеността на МПС, изготвена от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, съгласно която към 05.05.2022г. МПС Москвич 412 с рег.№ ****** е собственост на Г. К.Г./л.27-30 /; заявление от 05.05.2022г. за прекратяване на регистрация на МПС Москвич 412 с рег.№ ****** /л.220/; удостоверение от 14.10.2022г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, съгласно което регистрацията на МПС Москвич 412 с рег.№ ****** е служебно прекратена, считано от 01.01.2006г., тъй като регистрационните табели не отговарят на БДС/л.226/; справка за неплатени задължения на Г. К.Г. /л.101/ и извлечение по партидата на К.Г.К. за остатъка по АУЗ /л.103/.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства.
Жалбата е допустима, разгледана по същество частично основателна, при следните съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл. 107, ал.3 от ДОПК/.Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
В случая със № РД15-1163/18.06.2021г. на кмет на Община Сливен са определени на основание чл. 44, ал.1, т.2 от ЗМСМА вр. чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ органите по приходите, които да извършват установяването събирането и контрола на местните данъци и такси и такса битови отпадъци. Сред изброените л. е Ж. П. К., която е о. по п. и на която са предоставени правомощията по чл. 12, ал. 1 ДОПК, в т. ч. и правомощието да издава актове по чл. 107, ал. 3 ДОПК. От изложеното следва, че процесния административен акт е издаден от компетентен орган.
В съответствие с чл. 4, ал.5 от ЗМДТ и чл. 107, ал.4 от ДОПК директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен е имал компетентност да се произнесе по законосъобразността на АУЗ.
Спазена е установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за издаването на акта. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. Задължението за данък върху превозните средства за притежаваният от жалбоподателя автомобил е посочено по години, по партиди, в общ размер, като е посочена главницата и лихвата. Отделно от това съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. При издаване на АУЗ и решението, с което е потвърден не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
При определянето на задълженията на К.К. за данък превозни средства органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ за данък върху превозни средства за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Актът, в частта, с която е определен данък върху превозните средства за 2017г. обаче е издаден при неправилно приложение на материалния закон:
В случая, доколкото от оспорващия не е подавана декларация по чл.32 от ЗМДТ, размерът на данъка е определен служебно /чл. 107, ал.3 от ДОПК/ след направена справка в Сектор „Пътна полиция“ и въз основа на подадената през 2002г. декларация от н. Г. К. и при установяване, че 1/4 от процесното МПС е собственост на жалбоподателя.
От представените удостоверения, издадени от Община Сливен и от Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Сливен се установява, че МПС с рег. № ****** е било до 22.04.2004 г. собственост на Г. К.Г.. Негови н. към момента на издаване на АУЗ са П. С. К. – с. и оспорващият К.Г.К. – с.. По делото не са представени доказателства собствеността върху МПС да е прехвърлена на друго лице, нито се представят доказателства собствеността да е прехвърлена само върху един от н., поради което законосъобразно за жалбоподателя е определен данък в размер на 1/4 от дължимия за автомобила. Спорът между страните по делото е притежавал ли е към дата на с. Г. К. автомобил марка Москвич с рег.№ ……….., модел 412, получен ли е в н. от К.К. гореописаното МПС при с. на б. му; след като оспорващият не е подал декларация по ЗМДТ за гореописаното МПС към момента на откриване на н., погасено ли е правото му на собственост по отношение на това МПС; при неподадена декларация за придобиване на право на собственост върху МПС има ли задължение за собственикът му да заплаща данък върху превозните средства; при служебно прекратена регистрация, считано от 01.01.2006г., поради това, че регистрационните табели на МПС не отговарят на изискванията на БДС дължи ли се данък МПС?
Видно от представените в хода на административното и съдебното производство удостоверения от ОД на МВР за МПС въпросният лек автомобил марка Москвич е регистриран като собственост на Г. К. с дата на първа регистрация 05.04.1985 г. и се е водил в партидите на сектор "Пътна полиция"-КАТ Сливен негова собственост до 22.05.2022 г., когато е подадено заявление за прекратяване на регистрацията от неговия н. и оспорващ в настоящото производство К.Г.. Тези удостоверения и по-точно съдържанието им не е оспорено в производството. Същите като официални документи се ползват с материална удостоверителна сила по отношение на обективираните в тях факти и налагат извод, че фактите са настъпили по начина, по който е удостоверено в тях. Налага се извод, че към датата на н. на с. на Г. К., същият е бил собственик на цитираното по-горе МПС. При съобразяване на разпоредбата на чл.1 от Закона за наследството ЗН/ наследството се открива в момента на с. в последното местожителство на п.. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН съпругът, децата на п. наследяват по равни части, а съгласно чл.9 съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на н.. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като отказът се вписва по същия ред. Анализът на цитираните разпоредби се налага извод, че П. К. – с. и оспорващият са н. на Г. К. по закон, като К.К. има 1/4 ид. части от МПС. Не са представени доказателства за о. от н., но такъв и не се твърди. Следователно жалбоподателят е придобил по силата на н. собствеността на 1/4 ид.част от лек автомобил марка Москвич с рег.№ ******. Правото на собственост върху МПС е преминало от н. на н. и за наличието му е без значение подадена ли е от н. декларация по ЗМДТ или извършена ли е пререгистрация пред органите на МВР. Без значение в случая е и че по делото не е представена в оригинал подадената от Г. К. декларация по чл.54 от ЗМДТ, доколкото не се оспорва, че същият към 22.04.2004г. е бил собственик на това МПС, като по делото не се представят и няма данни да са налични и да съществуват, документи за прехвърляне на собствеността на МПС друго лице или за унищожаването му за скрап.
Съгласно чл. 52, т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата към дата на с. на Г. К. редакция, собствениците на превозни средства декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗМДТ при откриване на наследство данъчно задължените лица или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на н..
В случая жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 54, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 от ЗМДТ в приложимата към 2004 г. редакция да обяви чрез подаване на декларация в шест месечен срок от откриване на наследството придобитото по наследство МПС.
Това неизпълнение на задължението за деклариране не е скрепено от закона с последица отпадане на задълженията за пътен данък. Независимо, че по делото от органа по приходите не е представена декларация по чл.54 от ЗМДТ в оригинал, която да е подадена от Г. К., а се представя само извадка от информационния масив на МДТ при анализ на разпоредбите на чл. 52 вр. чл. 53 от ЗМДТ се налага извод, че данъкът върху превозните средства е дължим за всички превозни средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се заплаща от собствениците им. В случая е безспорно, че МПС е регистрирано за движение по пътната мрежа на Р България, съгласно справките на МВР, а собственик по н. се явява жалбоподателят и той е носител на задължението за заплащане на пътния данък.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗМДТ (ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице, както и предходните редакции на чл. 54 от ЗМДТ, една от които е цитирана по – горе във връзка с чл. 32 от ЗМДТ, съгласно ал.7 от който, наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването, като в тези случаи дължимият данък се преизчислява. Анализът на цитираните разпоредби налага следните изводи – дължимият данък може да бъде преизчислен и да бъде установено и допълнително задължение за наследствени имущества, за които наследникът е узнал, че ги придобива в период по-късен от момента на откриване на наследството. По арг. от ал.7, на чл. 32 от ЗМДТ се налага извод, че и за недекларирани имущества наследени от лицето данъкът може да бъде преизчислен. При действието на новелата на чл. 54 от ЗМДТ служителят на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи определя размера на данъка. Новелата на чл. 54 от ЗМДТ е процесуална разпоредба и като такава урежда начина на изчисляване на задълженията, а не дължимостта им. Както вече беше посочено задължението за заплащане на данък върху превозните средства възниква не в резултат на декларирането за придобиването им, а с факта на придобиването им и от момента на откриване и приемане на наследството. Налага се извод от разпоредбите на чл. 53 от ЗМДТ, че собственикът дължи заплащане на данък върху превозните средства и това негово задължение не се погасява поради това, че не е подал декларация за придобиването им.
В конкретния случай данък за МПС е определен за периода 01.01. 2017 г. – 31.12.2021 г. Съгласно чл. 58, ал.4 от ЗМДТ, в приложимата редакция за 2017 г. /ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г./, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Нормата на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, предвижда, че прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.
Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., от 1.06.2006 г. обаче служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства.
Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение, като след 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. В конкретния случай видно от представеното по делото удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен регистрацията на лек автомобил Москвич с рег.№ ………, модел 412 е прекратена служебно на 01.01.2006 г., тъй като превозното средство е с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. При съобразяване с това удостоверение и предвид нормата на §3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. се налага извод, че от 01.06.2006 г. табели, с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591, по силата на закона, са невалидни. Нормата на чл. 52, ал. 1 ЗМДТ определя като годен обект на облагане с местен данък, превозните средства, регистрирани за движение по пътищата на Република България. По аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата за обществено ползване в страната се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. В случая за процесното МПС Москвич 412 не е изпълнено второто условие на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за да се приеме, че е регистрирано за движение по пътищата. Нормата освен регистрация изисква и наличието на валидни табели с регистрационен номер. Табелите на процесното моторно превозно средство са невалидни по силата на закона, считано от 01.06.2006 г. На основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП през периода 01.01.2017г. -31.12.2017г. това превозно средство не се допуска за движение по пътищата, поради което не е годен обект на облагане с данък върху превозните средства по чл. 52, ал. 1 ЗМДТ /Решение № 14696/26.11.2020г по адм. дело 8086/2020г на ВАС I отд./ Това е така, защото съгласно действащия до 31.12.2017 г. данъчен режим на облагане на МПС по ЗМДТ, в нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е регламентирано прекратяване на облагането, ако е осъществено прекратяване на регистрацията на автомобила. В тази хипотеза и по смисъла на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в сила от 1.01.2010 г. до 31.12.2017 г., попадат и случаите на служебно прекратяване на регистрацията на МПС по реда на § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г., за които, на основание чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията на автомобила. До 01.01.2018 г. прекратяването на регистрацията на превозното средство, без значение от основанието, е основание за прекратяване на облагането. Следователно за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г., за който в оспорения АУЗ е определено задължение за ДПС в размер на 10,36 лева главница и 5,15 лева лихва, процесният автомобил Москвич с рег.№ ………., е бил с прекратена регистрация и не отговаря на изискването на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ за облагане с данък МПС. Ето защо, в частта, касаеща облагане с данък върху превозни средства в размер на 15,51 лева за процесния автомобил за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017 г. оспорения АУЗ е незаконосъобразен и следва да се отмени. В този смисъл е Решение № 1272 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2018 г., I о.
В останалата част по отношение задължението за данък превозни средства за периода 01.01.2018-31.12.2021г. данъкът е законосъобразно определен. Това е така, защото съгласно новата разпоредба на чл. 58, ал.5 ( ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗМДТ, алинея 4, която бе цитирана по-горе в изложението не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. Следователно с новата разпоредба на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, в сила от 1.01.2018 г., описания по-горе режим / касаещ задължението за МПС за 2017г./ е отменен за случаите при служебно прекратена регистрация поради това, че МПС е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В тези случаи, независимо че регистрацията е служебно прекратена от 01.06.2006г., данък се дължи, тъй като не е подадено заявление за прекратяване по реда на чл.143 ал.6 от ЗДвП. В случая не се касае за обратно действие на правната норма, а за уреждане по нов начин, с действие занапред, на данъчните отношения във връзка с юридическия факт на служебно прекратена регистрация на МПС поради несъответствие на регистрационните табели, какъвто случаят с автомобила на оспорващия, като с новата ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ, считано от 01.01.2018г. и до момента, вече е придадено различно правно значение на прекратената служебно регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г. Нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ намира приложение именно при случаите на служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство поради това, че автомобилът е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. В случая е налице незабавно действие на материален закон, който урежда по нов начин заварени правоотношения. От заявление от К.Г., приложено по делото /л.220-224/ се установява, че до 05.05.2022г. регистрацията на автомобила не е прекратена по смисъла на чл. 143, ал. 6 – 7 от ЗДвП, които разпоредби изискват при прекратяване на регистрацията на МПС да се предават регистрационните табели на автомобила и документ, че е предаден за разкомплектоване, следователно до този момент данъкът за превозното средство е дължим на основание чл.58 ал.5 от ЗМДТ. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение по адм.дело № 8086/20г.
Ето защо съдът приема, че при определяне размера на данък превозни средства за периода 01.01.2018г. до 31.12.2021г. органът по приходите законосъобразно е определил задължение за данък превозни средства за цитирания в АУЗ автомобил Мосвич 412, като е приложена правилно нормата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 13 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен, приложен е правилно имуществения, така и екологичния компонент, съобразно мощността на двигателя, годината на производство на съответния лек автомобил, поради което жалбата срещу АУЗ в тази част за сумата – 37,81 главница и 8,13 лева лихва или общо за 45,94 лева следва да се отхвърли.
Видно от заключението на вещото лице съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Сливен. Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци и данъкът върху превозните средства се внасят на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни (първа вноска) и до 31 октомври (втора вноска) на годината, за която е дължим.
При този изход на спора искането на оспорващия за присъждане на сторените в производството разноски за внесена държавна такса е частично основателно. Съобразно уважената част от жалбата /15,51 лева/ на оспорващия се дължат съдебни разноски за внесената държавна такса /10 лева/ в размер на 0,80 лева. По делото се представят доказателства за договорен, но липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което разноски за такъв на К.К. не се присъждат. Искането на ответника за присъждане на разноски също е частично основателно. Съобразно оставената без разглеждане и отхвърлена част от жалбата / 178,31 лева/ на Община Сливен се дължат съдебни разноски за експертиза /300 лева/ и за юрисконсултско възнаграждение, доколкото Община Сливен е представлявана от процесуален представител с надлежно пълномощно и ю. о. /100/ лв., в общ размер на 368 лева.
Следователно по компенсация К.Г.К., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен разноски по делото в размер на 367,20 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.К. *** против Акт за установяване на задължение № АУ000670-1 от 28.03.2022 г. издаден от Ж. К. на д. и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение № НОМ 125 от 07.06.2022 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община Сливен, В ЧАСТТА, с която на К.Г.К. са установени задължения за данък недвижими имоти в общ размер на 73,02 лева главница и такса битови отпадъци в общ размер на 52,08 лева главница, за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.К. *** Акт за установяване на задължение № АУ000670-1 от 28.03.2022 г. издаден от Ж. К. на д. и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение № НОМ 125 от 07.06.2022 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община Сливен, в частта, с която на К.Г.К. са установени задължения за данък върху превозните средства относно МПС Москвич с рег.№ ………. в размер на 15,51 лева, от които 10,36 лева главница и 5,15 лева лихва за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017 г., като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.Г.К. *** срещу Акт за установяване на задължение № АУ000670-1 от 28.03.2022 г. издаден от Ж. К. на д. и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение № НОМ 125 от 07.06.2022 г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен в останалата част – относно установените задължения за данък за превозните средства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., общо в размер на 45,94 лева, от които 37,81 главница и 8,13 лева лихва и лихва за просрочие към датата на издаване на акта за ДНИ в размер на 4,25 лева и за ТБИ в размер на 3,02 лева.
ОСЪЖДА К.Г.К.,*** да заплати на Община Сливен направените по делото разноски в размер на 367,20 /триста шестдесет и седем и 0,20/ лева.
Решението на основание чл.160, ал.7, изр.2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
Решението в частта му с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: