№ 1242
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100501226 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно и
своевременно призовани, представляват се от прокурор Д. К..
Въззиваемата страна С. СТ. В., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. П.В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРОР К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
срещу Решение № 146 от 24.03.2021г. по гр.д. № 11096/2020г. по описа на ВРС, XXХIII-ти
състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД въззивната
прокуратура е осъдена да заплати на С. СТ. В. с ЕГН ********** сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени, изразяващи се в претърпени
душевни страдания и дискомфорт – преживян стрес, безпокойство и негативни емоции в
пряка причинно следствена връзка с водено ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР –
1
Варна и преписка № 11497/2011г. по описа на ВРП срещу ищеца за престъпление по чл. 212,
ал. 1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в Постановление от 22.06.2015г. на
прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 1826.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за времето 09.09.2017г. до 08.09.2020г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, както и за необоснованост. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето
му съдът не е съобразил, че Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за
продължителността на наказателното производство не от датата на образуване на същото
/водено срещу неизвестен извършител/, а от датата на привличането на ищеца – 08.10.2013г.
до постановяване на окончателния акт на наблюдаващия прокурор – 09.09.2015г. След
постановяване на окончателния прокурорски акт по инициатива на ищеца, същото е било
обжалвано пред ВРС и пред ВОС. В този смисъл от датата на постановяване на акта до
окончателното произнасяне на въззивната инстанция, ищецът не е търпял вреди. Съдът не е
отчел факта, че ищецът е бил привлечен задочно към наказателна отговорност и не са били
извършени процесуално следствени действия с негово участие, както и не е посочил по
какъв критерий е отграничил причинените и понесени от ищеца страдания по ДП №
245/2011г. по описа на ОД на МВР /ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП/ и паралелно
воденото друго наказателно производство срещу ищеца, по което е бил осъден. За
последното липсват мотиви в решението. Отправила искане поради изложеното за отмяна на
обжалваното решение, а евентуално за определяне на друг размер на обезщетението,
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В отговор на жалбата, С. СТ. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Изложил
съображения, че Прокуратурата на РБ носи отговорност за причинените вреди от момента
на образуване на наказателното производство Въпреки наличните по делото доказателства,
че същият не е извършител на деянието се извършва разследване и се удължава
многократно срока от редица прокурори без да вникнат в същността на разследването.
Същите прокурори са продължавали формално срока на разследването. Неоснователен е
доводът за нетърпени вреди от окончателния прокурорски акт до произнасянето на
въззивната инстанция, доколкото прокурорският акт не е бил окончателен и въззиваемият не
е имал правна сигурност преди влизането му в сила. Абсурдна е тезата за нетърпени вреди
при задочно привличане на обвиняем, както за смесване на две наказателни производства.
По едното действително ищецът е санкциониран от закона, но понесените вреди от
процесното ДП не са компенсирани. Претендираното обезщетение за същите е в
многократно по-малки размери от размера на действително понесените вреди. Отправил
искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди като справедливо.
2
ПРОКУРОР К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания.
АДВ. В.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък на
направените разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР К.: Намирам, че решението на първоинстанционния съд в частта
относно размера на дължимото от Прокуратурата на Република България обезщетение е
необосновано и неправилно. За да постанови решението си, първата съдебна инстанция е
приела за достатъчно да се ангажира отговорността на държавата в лицето на прокуратурата
само поради констатиране факта на незаконното обвинение като основание за присъждане
на обезщетение за претърпените от лицето вреди, тъй като липсват безспорни доказателства
за претърпяване на такива вреди. Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ и независимо от обективния характер на отговорността по този текст, в
тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото
обвинение. Това не е налице. Единственият разпитан свидетел говори за притеснено
състояние на ищеца през 12.2010г., т.е. за времето преди образуването на досъдебното
производство, което вероятно се дължи на осъдителната му присъда, която е влязла в сила
предходната година. Няма никакви доказателства, които да сочат за претърпени някакви
вреди, за промяна в начина на живот на ищеца, още повече, че той по никакъв начин не е
присъствал в наказателното производство. Считам, че поради тази причина искът му следва
да бъде отхвърлен изцяло като недоказан. Ако счетете, че прокуратурата дължи
обезщетение, то моля да присъдите символично такова, тъй като считам, че ако има някакви
претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца, то те са символични. Моля съдът да
постанови решение в този смисъл.
АДВ. В.: Отново слушам тази теза на прокуратурата, която върви от отговора на
исковата молба, за тези две производства, които са абсолютно неотносими едно към друго –
едното е за употреба на алкохол, да, употребил е алкохол, за което своевременно по
3
споразумение с прокуратурата е санкциониран. Това е било преди да му се повдигне това
обвинение, за което се оказа, че не е виновен. Тези опити в отговора на исковата молба, по
време на самото производство пред Районния съд, в съдебно заседание, във въззивната
жалба, и сега в залата, смятам, че са некоректни от страна на прокуратурата, държаща в
своите ръце тази информация, за да злоупотребява с нея, като тя е ирелевантна. Като лишен
от право да управлява превозно средство доверителят ми е санкциониран с три месеца
лишаване от свобода условно, неговият сервиз е близо до дома, където живее, не се е
отразило кой знае как, не е претърпял някакви неимуществени вреди, да, не е приятно да си
осъждан. Това производство, което е водено при наличие на две експертизи, една камара
прокурори са гледали това производство, удължавали са срока, изключително некоректно по
този начин да се подхожда. Тези две производства са две различни. Относно това, че е
имало само един свидетел - представител на прокуратурата беше претендирал, че не трябва
да има двама свидетели, сега се изтъква защо е един. Тъй като е нямало медии и медийно
разгласяване, посочих на прокуратурата тази Ария на клеветата, писана преди два века, да
покажа как се е разпространявала клеветата, а при тези технически възможности сега на
прокуратурата не им е известно да се разпространява по този начин, защото е извън тяхното
полезрение, това е от частен характер. Относно неимуществените вреди считам, че съставът
на първоинстанционния съд е постановил правилно и обосновано решение. В друга
обстановка и с друга съдебна практика, обезщетението щеше да е многократно по-високо за
щетите, които е понесъл моят доверител. Такава е практиката в България и затова съм искал
така сума. Съставът на първоинстанционния съд правилно е решил. По отношение на
продължителността на разследването пак има претенции прокуратурата, че е бил неизвестен
извършителят. Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4