Р Е Ш Е Н И Е
№151 09.08.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети юли две хиляди и
осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая
Деянова
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №431/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „Д.”
ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
пълномощника Н.И.Ч. против О.А.М.,
родена на ***г., гражданка на Руската Федерация, с адрес: гр.Несебър, КК
Слънчев бряг-запад, *******, вх.В, ет.2, ап.В9, Код по Булстат *********. В
исковата молба се сочи, че на 14.09.2012г. било проведено Общо събрание на Етажна
собственост на „С.Д." , к.к. Слънчев бряг -запад, на което събрание е
прието решение, с което е определен размерът на таксата за поддържане на общите
части и фонд „Ремонт и обновление" на посочената по-горе етажна
собственост за 2013г. и 2014г. Съгласно т. 2 и т.3 от протокола на
гореописаното общо събрание размерът на таксата за поддържане на общите части е
7,50 евро с ДДС на кв.м. на база общата квадратура за апартамента, а размерът
на фонд „Ремонт и обновление" е в размер на 0,25 евро на кв.м. на база
общата квадратура на апартамента. Срока за плащане на такса поддръжка и фонд
„Ремонт и обновление" бил до 28.02. на текущата година. Твърди се, че
ответницата М. е собственикът на апартамент В9 в етажна собственост на „С.Д.",
а общата квадратура на апартамент В9 в горепосочената етажна собственост е
46,83 кв.м. В тази връзка се сочи, че сумата от 362,94 евро /триста шестдесет и
две евро и деветдесет и четири евроцента/, представлява общо дължимата за
2014г. сума за такса за текущо поддържане на общите части в размер на 327,81
евро /7,50 евро на кв.м. на база 46,83 кв. м. за ап. В9/ и дължимото за фонд
„Ремонт и обновление" за 2014г. - 11,7 евро / 0,25 евро на кв.м. на база
46,83 кв. м. за ап. В9/ и е дължима от ответника О.М.. Сумата от 362,94 евро
била дължима към дата 28.02.2014г., но до момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК по дело 82/2018г. на PC Несебър, както и до настоящия момент не била
платена. Твърди се, че решенията на общото събрание, отразени в протокола от
14.09.2012г., не били оспорени в законоустановения срок и били влезли в сила.
На 20.08.2014г. било проведено Общо събрание на Етажна собственост на „С.Д.",
к.к. Слънчев бряг -запад, на което събрание е прието решение, с което е
определен размерът на таксата за поддържане на общите части и фонд „Ремонт и
обновление" на посочената по-горе етажна собственост за 2015г. и 2016г.
Съгласно т. 2 и т.3 от протокола на гореописаното общо събрание размерът на
таксата за поддържане на общите части била 7,50 евро с ДДС на кв.м. на база
общата квадратура за апартамента, а размерът на фонд „Ремонт и обновление"
бил в размер на 0,25 евро на кв.м. на база общата квадратура на апартамента.
Срок за плащане на такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновление" бил до
28.02. на текущата година. С оглед на това се твърди, че ответницата М. дължи
сумата от 262,94 евро /двеста шестдесет и две евро и деветдесет и четири
евроцента/, представлява частично неплатена общо дължимата за 2015г. сума за
такса за текущо поддържане на общите части и фонд „Ремонт и обновление". Сочи
се, че с фактура № **********/13.01.2015г. от общо дължимото за 2015г.,
ответницата М. била платила частично сумата от 100 евро. Остатъкът от 262,94
евро дължим към дата 28.02.2015г. не бил платен до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, с което е образувано ЧГД 82/2018г. на НРС, както и
към настоящия момент. Сумата от 158,42 евро представлявала частично неплатена
сума за такса за текущо поддържане и фонд „Ремонт и обновление" за 2016г.
Твърди се, че с фактура №**********/19.02.2016г., ответницата М. е направила
частично плащане от 204,52 евро, като останала незаплатен остатък от 158,42
евро. Сочи се, че решенията на общото събрание, отразени в протокола от
20.08.2014г., не били оспорени в законоустановения срок и били влезли в сила.
На 12.08.2016г. било проведено Общо събрание на Етажна собственост на „С.Д.",
к.к. Слънчев бряг-запад, на което било прието решение, с което е определен
размерът на таксата за поддържане на общите части и фонд „Ремонт и
обновление" на посочената по-горе етажна собственост за 2017г. и 2018г.
Съгласно т.2 от протокола на гореописаното общо събрание, размерът на таксата
за поддържане на общите части бил 7,50 евро с ДДС на кв.м. на база общата
квадратура за апартамента, а размерът на фонд „Ремонт и обновление" - в
размер на 0,25 евро на кв.м. на база общата квадратура на апартамента. Срок за
плащане на такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновление" бил до 28.02 на
текущата година. Твърди се, че ответницата М. дължи сумата от 132,86 евро /сто
тридесет и две евро и осемдесет и шест евроцента/, представляваща частично
неплатена от общо дължимата за 2017г. сума за такса за текущо поддържане на
общите части и фонд „Ремонт и обновление". Сочи се, че с фактура №**********/10.10.2017г.
М. е направила частично плащане от 230 евро. Останал дължим остатъкът от 132,86
евро към дата 28.02.2017г., който не бил платен към момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, с което е образувано ЧГД 82/2018г. на НРС, както и
до настоящия момент. Решенията на общото събрание, отразени в протокола от
12.08.2016г., не били оспорени в законоустановения срок и били влезли в сила.
За събиране на горепосочените суми от ответницата М., ищцовото дружество
твърди, че е завело ч.гр.д. № 82/2018г. по описа на РС-Несебър, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 07.02.2018г., срещу
която ответницата е депозирала възражение. Предвид подаденото възражение и
съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли
съда да се приеме за установено по отношение на ответника М., че същата дължи
сумата общо в размер на 917,16 евро /деветстотин и седемнадесет евро и
шестнадесет евроцента/, представляваща незаплатени задължения за текущо поддържане
и за фонд етажна собственост за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., от които
362,94 евро – за 2014г., 262,94 евро – за 2015г., 158,42 евро – за 2016г. и
132,86 евро – за 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Представят писмени доказателства. Претендират заплащане на направените разноски
в настоящото производство, както и направените разноски в заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
подаден от ответницата М., с който оспорва изцяло изложените в исковата молба
твърдения, като неоснователна и моли да се прекрати производството по делото. В
тази връзка ответницата твърди, че през 2012-2013 год. платила на дружеството „Д."
ООД значителна парична сума за техническа поддръжка и ремонт на подови плочки,
а също така за различни допълнителни работи. Ремонтът, който бил извършен от
дружеството „Д." ООД се оказал некачествен и се наложило ответницата да
преправя всичко със свои средства, тъй като ищецът отказал да признае, че
работата му е некачествена. Тази некачествена работа се проявила през 2014г.,
когато подовата настилка няколко месеца след ремонта се счупила на малки
парчета. На молбите на отв.М. за преправянето на некачествено, лошо положените
подови плочки ищецът отговарял с мълчание. В тази връзка, ответницата твърди,
че тя положила нови плочки в апартамента си за своя сметка, като работата била
извършена през пролетта на 2014 година. Материалната щета която й била
причинена от този ищец била приблизително за 1000 евро - стойността на новите плочки и стойността на
ремонтните работи и строителни материали. Заради тази материална щета, която й
била причинена от ищеца по посочените по-горе обстоятелства, ответницата не
заплатила такса поддръжка за 2014г. Също така сочи, че по време, когато ищецът
полагал подови плочки, от апартамента на ищцата били откраднати личните й вещи
и домакински аксесоари, които щети същата оценява приблизително на 200 евро.
Наред с горното, ищцата сочи, че от 2013г. до 2016г., ищецът редовно
изхвърлял най-различни боклуци на територията под нейната тераса. Също така
позволявал на собственика от aп.В3 да разхожда и кучето и котката си на
моравата. На молбите към ищеца да спре да замърсява територията, той отговарял,
че за нищо не отговаря. В тази връзка ответницата сочи, че неведнъж се
оплаквала в Община Несебър в отдел „Екология" за замърсяването на
територията на жилищния комплекс „С.Д.". През това време, ответницата
твърди, че ищецът я шантажирал по имейла, че ако не му плати в пълен размер
такса поддръжка, той нямал да почиства боклука от територията под терасата на
ответницата.
Предвид обстоятелството, че нито веднъж на собствениците на апартаментите
не бил предоставен финансов отчет, а на членовете на Контролния съвет ищецът
направо забранявал да работят, отказвайки да им предостави финансови документи
за разходи и приходи на паричните средства на собствениците на жилищния
комплекс „С.Д.", като се аргументираше, че не е длъжен да го прави,
ответницата счита, че е налице незаконосъобразност на действията му. Наред с
това, ответницата твърди, че ищецът укривал финансови приходи от собствениците
на апартаментите, замърсявал територията на жилищния комплекс, нито веднъж не е
извършил ремонт на сградата, металната ограда ръждясвала, басейнът също не се
ремонтирал, дори две букви в наименованието на комплекса вече няколко години не
светели. За пълнота на изложеното ответницата добавя, че ищецът е предоставил
на съда недействителен протокол на общото събрание на собствениците от
12.08.2016г., тъй като оригиналния протокол бил с друго съдържание. Това е било
събрание, инициирано от ищеца, а не събрание на собствениците на етажната
собственост и въпросът, който бил поставен в дневния ред, бил за избор на
управител на кондоминиума, а не на управител на етажната собственост, при това
самата Дора Алдимирова никога не е била собственик на жилище в жилищния
комплекс „С.Д." и никога не е живеела там. Въз основа на гореизложеното,
ответницата моли съда да оставите без уважение исковата молбата на дружеството
„Д." ООД, тъй като същата е неоснователна, предвид изложените по-горе
съображения или да прекратите производството по делото на дружеството „Д."
ООД срещу нея. Представя писмени доказателства. Прави искане за извършване на
справка в Община Несебър по въпроса кой през 2017 и 2018 години и към настоящия
момент е регистриран като управител на жилищния комплекс „С.Д." и въз
основа на какви документи.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява.
Изпращат писмено становище, в което поддържат заявените от тях претенции към
ответника и оспорват наведените възражения в отговора на исковата молба, като
неотносими, а друга част, като неоснователни и недоказани. Твърдят, че
извършеното от ответницата частично плащане на сумите за текущо поддържане на
общите части в Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ в КК Слънчев бряг,
налага извода, че същата не оспорва ищцовата претенция, а я признава. Представя
нови писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените
съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответницата О.М. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Не сочи нови доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите
по закон реквизити.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и
приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По
делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот
№ 104, том ХIII, рег.№ 11776, дело № 2446 от
27.08.2012г., на нотариус Стоян Ангелов, № 208 в регистъра на Нотариалната
камара (на л.10-11 вкл.), се установява, че ответницата М. е собственик на
Апартамент /Студио/ № В9 в жилищна сграда, находяща се в гр.Несебър, КК Слънчев
бряг-запад, вх.В, ет.2, на площ от 38,20 кв. м., както и 8,63 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, или общо 46,83 кв.м.
На 14.09.2012г., 20.08.2014г. и 12.08.2016г.
били проведени Общи събрания на Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ – КК
Слънчев бряг – запад, с идентификатор 51500.507.112.1, на които били приети
решения, с които е определен размера на таксата за поддържане на общите части и
фонд „Ремонт и обновление“ на посочената ЕС съответно за 2013 и 2014г., за
2015г. и 2016г. и за 2017г. и 2018г. /л.12-24 вкл./. Видно от представените
протоколи, ОС на ЕС е взело решения размерът на таксата за поддържане на общите
части да е 7,50 евро с ДДС на кв.м. на база общата квадратура на апартамента, а
размерът на таксата за фонд „Ремонт и обновление“ да е в размер на 0,25 евро на
кв.м. на база общата квадратура на апартамента. Срокът за плащане на таксите
бил до 28.02. на текущата година.
Във връзка с така приетите решения от
етажната собственост, били издадени фактури № ********** от 07.02.2014г. /27/,
№ ********** от 13.01.2015г. /л.26/, № ********** от 19.02.2016г. /л.28/ и №
********** от 10.10.2017г. /л.25/, всяка от които за сумата от 709,85 лева с ДДС. Видно от приложените по делото
фактури, част от дължимите суми от ответницата М. са били заплатени, както
следва: за 2015г. – 195,58 лева с ДДС, за 2016г. – 400,01 лева с ДДС, за 2017г.
– 449,99 лева с ДДС. Последното се подкрепя и от представените от ответницата –
приходен касов ордер и разписки /л.66-68 вкл./.
Видно от представеното от ищеца писмо от
Община Несебър от 02.07.2018г., считано от 2009г. до настоящият момент,
управител на Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ – КК Слънчев бряг – запад
е „Д.” ООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Дора Николаева
Алдимирова.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.38, ал.1 ЗУЕС
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска
с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.38, ал.1 ЗУЕС
е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата,
която се намира в режим на етажна собственост и, че с решения от 14.09.2012г., 20.08.2014г. и 12.08.2016г., взети от Общото събрание на Етажната
собственост, претендираните суми са определени за таксата за поддържане на общите части и фонд „Ремонт и
обновление“ на посочената ЕС.
В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането, както
и размера на претенцията си. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на претендираната лихва за забава.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.38, ал. 1 ЗУЕС,
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
От фактическа страна по
делото безспорно се установи, че ответницата М. е собственик на самостоятелен
обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост.
В чл.38, ал.2 ЗУЕС
е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в
определения срок председателят на УС (управителят) да подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В
случая такова заявление е подадено, като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 82/2018г. по описа на Районен
съд-Несебър. Срещу заповедта е подадено възражение, което е причина за
предявяването на настоящите искове. За уважаването иска по чл.422 ГПК вр.
чл.38, ал. 1 ЗУЕС
е необходимо да се докаже, че е взето решение, което е обвързало ответника в
производството. В случая по делото не са наведени твърдения решенията на проведените
на 14.09.2012г., 20.08.2014г. и
12.08.2016г. Общи
събрания да са били атакувани по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС,
поради което посочените решения следва да се съобразяват от съда. В тази връзка
неоснователни са възраженията на ответницата относно размера на такса поддръжка
и фонд ремонти на процесната ЕС, както и твърденията на същата, че на
собствениците на апартаментите и на Контролния съвет на ЕС не е бил предоставян
финансов отчет за приходите е разходите на паричните средства на жилищния
комплекс „С.Д.“. Неотносими /и
недоказани/ по делото са и твърденията на ответницата, че ищецът укривал финансови приходи от
собствениците на апартаментите, замърсявал територията на жилищния комплекс, че
нито веднъж не извършил ремонт на сградата, че металната ограда ръждясвала,
басейнът също не се ремонтирал, дори две букви в наименованието на комплекса
вече няколко години не светели. Всички тези възражения касаят процедурата за
провеждане на общите събрания и могат да бъдат разгледани единствено в
производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС
– за оспорване на решенията на конкретното общо събрание. По делото са представени заверени преписи от протоколите
от проведените на 14.09.2012г.,
20.08.2014г. и 12.08.2016г.
Общо събрания, в които е обективирано
приемането на определени решения от общото събрание на етажната собственост.
Същевременно решенията могат да бъдат атакувани по специален ред – този на чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Няма правна възможност в настоящото
производство да се навеждат възражения срещу решенията на общите събрания,
проведени на 14.09.2012г., 20.08.2014г. и 12.08.2016г. След
като няма данни по делото (а и не се твърди) тези решения да са атакувани и
отменени по надлежния ред, то съдът следва да се съобрази с тях.
По т.2 и т.3 от горепосочените протоколи от
проведените на 14.09.2012г.,
20.08.2014г. и 12.08.2016г.
Общо събрания на ЕС са взети решения размерът
на таксата за поддържане на общите части на ЕС да е 7,50 евро с ДДС на кв.м. на
база общата квадратура на апартамента, а размерът на таксата за фонд „Ремонт и
обновление“ да е в размер на 0,25 евро на кв.м. на база общата квадратура на
апартамента. Срокът за плащане на таксите е до 28.02. на текущата година. Ето
защо съдът намира, че са постановени валидни решения на Общите събрания на Етажната
собственост на комплекс „С.Д.“, с които собствениците в нея са задължени да
заплатят по 7,50 евро с ДДС на кв.м. на база общата квадратура на апартамента
за поддържане на общите части на ЕС и 0,25 евро на кв.м. на база общата
квадратура на апартамента за фонд „Ремонт и обновление“. Няма спор, че общата
квадратура на притежавания от ответницата Апартамент № В9 е 46,83 кв.м. При
това положение по силата на приетите решения по т.2 и т.3 от протоколите от
проведените на 14.09.2012г., 20.08.2014г. и 12.08.2016г. ОС на ЕС, за същата е възникнало задължение да заплати сумата от
362,94 евро, равняващи се на 709,84 лева с ДДС.
Съдът
не кредитира представения от ответницата М. протокол от събрание на
собствениците /граждани на Руската Федерация/ на жилищен комплекс „С.Д.“ – КК
Слънчев бряг – запад от 28.08.2015г. /л.38-42 вкл./, тъй като събранието не е
проведено по предвидения в ЗУЕС ред, съответно взетите на него решения не биха
могли да обвържат етажите собственици в комплекса. Неотносими са и наведените
от ответницата възражения за извършени от нея ремонти в апартамента й, тъй като
същите не касаят общите части на жилищния комплекс.
Неоснователни са и изложените от ответницата
възражения, че от 2013г. до 2016г., ищецът редовно изхвърлял най-различни
боклуци на територията под нейната тераса, както и че позволявал на собственика
от aп.В3 да разхожда и кучето и котката си на моравата. Видно от представените
от М. в тази връзка писмени доказателства – молби до Община Несебър /л.70, 72,
74/, касае се за спор между ответницата и собственика на магазин, находящ се
под апартамента на М., който подлежи на разглеждане и решаване по друг
ред.
Настоящият съдебен състав намира за доказано
в настоящото производство, че изискуемостта на вземането е настъпила. В чл.38, ал.1 ЗУЕС
е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в
тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен
срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС.
В случая по делото не се оспорва, че протоколите от проведените на 14.09.2012г., 20.08.2014г. и 12.08.2016г. ОС на ЕС, са оповестени по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Представени са и доказателства от страна на ищеца за оповестяването им –
протоколи за поставени съобщения за изготвени протоколи от проведените Общи
събрания на ЕС. Предвид обстоятелството, че в
протоколите от проведените на 14.09.2012г., 20.08.2014г. и 12.08.2016г. ОС на ЕС е бил предвиден срок за изпълнение на решенията по т.2
и т.3 – до 28.02 на текущата година, съдът приема това е най-късният срок, до
който ответницата е следвало да изплати задълженията си.
От всичко изложено до тук може да се направи
извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск по чл.422 ГПК вр.
чл.38, ал.1 ЗУЕС,
поради което същият следва да бъде уважен и да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на етажната собственост претендираните суми за поддържане на общите части на ЕС и за фонд „Ремонт и обновление“. Както вече се посочи от значение е, че
са приети решения на Етажната собственост, които са обвързващи за собствениците
на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС.
Възражението на ответницата, че е
заплатила за ремонти в собствения й апартамент, нямат връзка с настоящия казус.
От нейна страна възражение за прихващане не е въведено в предвидените за това
срокове (с отговора на исковата молба), поради което задълженията на етажната
собственост към същата не могат да бъдат предмет на настоящото производство. Дори и да бяха направени такива възражения
своевременно, същите биха били неоснователни, тъй като направените от
ответницата разходи за ремонт в жилището й, за което представя доказателства,
не подлежат на прихващане със задълженията й за заплащане на такса за
поддържане на общите части на ЕС.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД,
за да се произнесе, съдът съобрази:
Както се установи по иска по
чл.422 ГПК вр.
чл.38, ал.1 ЗУЕС,
налице е главен дълг. Съдът вече посочи, че по делото е доказано изпадане на длъжника в забава, считано от 28.02 за
текущата година, за която ответницата дължи такса за поддържане на общите части
в ЕС и такса за фонд „Ремонт и обновление“. Ето защо искът за присъждане на
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 30.01.2018г., до окончателното изплащане на вземането, също следва да бъде
уважен.
При този изход на спора, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски общо в размер на 136 лева /сто тридесет и шест лева/, от
които 36 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсулско
възнаграждение.
От своя страна в заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 85,88 лева /осемдесет и пет лева и
осемдесет и осем лева/, от които 35,88 лева – заплатена държавна такса и 50
лева - юрисконсулско. С решението ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и сумата от 85,88 лева – представляваща направени разноски в заповедното
производство (арг. от т 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
О.А.М., родена на ***г., гражданка на
Руската Федерация, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг-запад, *******, вх.В,
ет.2, ап.В9, Код по Булстат *********, дължи на Етажната собственост на жилищен
комплекс "С.Д.“, КК Слънчев бряг – запад, представлявана от управителя „Д.” ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, с пълномощник – юрк.Н.И.Ч., на основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС
– сумата общо в размер на 917,16 евро /деветстотин и седемнадесет
евро и шестнадесет евроцента/, представляваща незаплатени задължения за текущо
поддържане и за фонд етажна собственост за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., от
които 362,94 евро – за 2014г., 262,94 евро – за 2015г., 158,42 евро – за 2016г.
и 132,86 евро – за 2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ЧГД № 38/2018г. на РС-Несебър –
30.01.2018г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА О.А.М., родена на ***г., гражданка на Руската Федерация,
с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг-запад, *******, вх.В, ет.2, ап.В9, Код по
Булстат *********, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс "С.Д.“, КК Слънчев бряг – запад, представлявана от управителя „Д.” ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, с пълномощник – юрк.Н.И.Ч., сумата от 85,88 лева /осемдесет и пет лева и осемдесет и осем лева/, представляваща
направените в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА О.А.М., родена на ***г., гражданка на Руската
Федерация, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг-запад, *******, вх.В, ет.2,
ап.В9, Код по Булстат *********, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс "С.Д.“, КК Слънчев бряг – запад, представлявана от управителя „Д.” ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, с пълномощник – юрк.Н.И.Ч., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 136 лева /сто тридесет и шест лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: