Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 131
Гр.ДОБРИЧ 03.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ
МАЙ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 283/2019г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от АД „
Електроразпределение Север“,гр.Варна,ЕИК ***,чрез адв.Л.М.,АК-Велико
Търново,въззивна жалба срещу
постановеното по гр.д.№ 1740/2018г.по описа на ДРС Решение №
210/18.02.2018г.Като релевира доводи,че решението е неправилно,като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон,в разрез със събраните
доказателства и необосновано,се претендира за отмяната му и вместо него
постановяване на друго,с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.Претендира се присъждане и на сторените по делото в двете инстанции
съдебно-деловодни разноски.
Според въззивника,противоречи на материалния
закон извода на ДРС,че цената за достъп и
пренос са неправилно определени,тъй като не е спазено правилото,че
мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високо напрежение.
Чл.14 от ПИКЕЕ,съдържащ нормативна уредба
относно определяне точката на мерене,е отменен.Процесният период е след
отмяната на чл.14 от ПИКЕЕ,поради което няма нормативна уредба,която да
определя мястото на мерене.Мотивирането на обжалваното решение с отменен
нормативен акт е грубо нарушение на материалния закон.
Противоречи на материалния закон и извода на
първостепенния съд,че СТИ не е поставено на необходимите места,съобразно чл.120
от ЗЕ. По отношение мястото на монтиране на СТИ,чл.120 от ЗЕ препраща към
Наредба № 4/2006г.,която от своя страна препраща отново към ПИКЕЕ,които са
отменени в частта,определяща мястото на монтиране на СТИ.В този смисъл,изводът
на ДРС,че не е спазена разпоредбата на чл.120 от ЗЕ,отново е основан на отменен
нормативен акт.
Изводът на първоинстанционния съд,че
измерването не е извършвано на границата на собственост на ел.съоръженията
противоречи на материалния закон,тъй като в нито един нормативен акт няма
въведено изискване измерването на енергията да се извършва на границата на
собственост на присъединителните съоръжения.Напротив,границата на собственост
на присъединителните съоръжения в общия случай е именно мястото на СТИ и се определя
от мястото на монтиране на СТИ.Граница на имот и граница на присъединителни
съоръжения не са тъждествени
понятия.Извън горното,въпросите за начина на присъединяване и границата
на присъединителните съоръжения не е изследван по делото с оглед приемането от
страна на съда,че въпросът за собствеността на присъединителните съоръжения е
правно ирелевантен за спора,поради което в тази му част решението е и
немотивирано.
Изводът на ДРС,че признанието на вземането на
ответника не променя извода за недължимост на мрежовите услуги противоречи на
материалния закон и на константната съдебна практика на ВКС,като и в тази му
част решението е немотивирано.
Решението е постановено и в нарушение на
процесуалния закон,тъй като съдът не е обсъдил направените от ответника
възражения от съществено значение за правилното решаване на спора.
Между страните е налице съгласие мястото на
мерене на потребената енергия да е на ниво ниско напрежение.При заварено
положение,какъвто е настоящия случай,съществуващата точка на мерене би могла да
бъде променена само при промяна на условията по присъединяване,която промяна
може да настъпи по инициатива на някоя от страните.Нито една от двете страни не
е инициирала такава промяна,а в случая е налице и обективна,техническа
невъзможност за промяна на точката на мерене на ниво средно напрежение.
Дори да се приеме,че разпоредбите на ПИКЕЕ от
2013г.са приложими към настоящия случай,ДРС не е обсъдил възраженията на
ответника досежно приложението на чл.14 от Правилата.
Обжалваното решение е постановено в нарушение
на чл.162 от ГПК.Претенцията на ответника се явява доказана по своето
основание,поради което първоинстанционният съд е бил длъжен да определи размера
на иска по своя преценка или като ползва заключение на вещото лице.
Необосновано решаващия съд е приел,че
разпоредбата на чл.162 от ГПК е неприложима,като се е позовал на Решение №
227/11.02.2013г.по т.д.№ 1054/2011г. на ВКС,II т.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК.Посоченото
решение е постановено при действащата уредба на чл.14 от ПИКЕЕ,а в случая не
съществува нормативна уредба на мястото на мерене за целия процесен период.След
отмяната на чл.14 от ПИКЕЕ всяко измерване е правомерно.
В подаден отговор въззиваемата страна,чрез
пълномощника си-адв.М.П.,по подробно изложени съображения,намира жалбата за
неоснователна,а атакуваното решение за правилно и законосъобразно,с искане като
такова да бъде потвърдено.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата въззивна жалба и прецени
събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно
оправомощено лице,в преклузивния законов срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Безспорно между страните съществува валидна
облигационна връзка на основание сключените два договора-Договор за достъп до
електроразпределителната мрежа на АД
„Енерго Про Мрежи“,изх.№ N СвП13-823 и
Договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на АД „Енерго Про Мрежи“,изх.№ N СвП13-823.Видно от съдържанието им,договорите са
сключени на основание чл.104,ал.1 от ЗЕ и Правилата за търговия с
ел.енергия/ПТЕЕ/относно стопански обект с кл.№ **********,б.№ 0239055,с
местонахождение:с.Славеево.Предмет на първия договор е предоставяне на услугата
„достъп до електроразпределителната мрежа“,а на втория - предоставяне на услугата“ пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа“.За предоставените услуги е предвидено ООД
„ Бул Аква Фиш“ да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа-
раздел II,чл.1,ал.2 от договора за достъп и цена на пренос на
ел.енергия по електроразпределителната мрежа – раздел I,чл.1.1 от договора за пренос.
Съгласно чл.104,ал.3 от
ЗЕ,редът и условията за заплащане на цената за достъп и пренос се определят с
Правилата за търговия с електрическа енергия(ПТЕЕ),издадени
от ДКЕВР,обн.ДВ,бр.66/26.07.2013г.
Предвид
изричната разпоредба на чл.29,ал.1 от ПТЕЕ,цената за достъп и цената за пренос
се заплащат съгласно измереното количество на консумираната ел.енергия в
местата за измерване,определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
В раздел II,чл.2.1 от процесния договор за пренос е предвидено,че консумираната енергия се
измерва със средства за търговско измерване,определени в съответствие с действащото
законодателство.В раздел II,чл.1,ал.1 от
договора за достъп е записано,че предоставянето на достъп до разпределителната
мрежа на Енерго-Про Мрежи става при спазване изискванията,посочени в цитираните
Правила,сред които и ПИКЕЕ,а в раздел III,чл.4,ал.1
от договора,че измерването се извършва със средства за търговско
измерване,поставени на границата на собственост на електрическите съоръжения
съгласно Наредба № 6/2004г.за
присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно чл.120,ал.2 от ЗЕ,границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата
за търговско измерване се определят съгласно
изискванията на издадената на основание чл.116,ал.7 от ЗЕ Наредба №
6/2004г.за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи и на Правилата по чл.83,ал.1,т.6.
Следователно,Наредба № 6/2004г. и ПИКЕЕ,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013г.,са
нормативните актове,на основание на които страните са договорили начина на
измерване на консумираната ел.енергия.Обстоятелството,че впоследствие тази
нормативни актове са отменени,като Наредба № 6/2004г. е отменена,считано от
04.04.2014г.,а
ПИКЕЕ,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013г.,са отменени,считано от 14.02.2017г.,само
по себе си не обосновава извод,че договорените въз основа на тях правила не
намират приложение в отношенията на страните занапред,вкл. и за периода на процесните фактури- 07.08.2017г.-08.01.2018г.При
липса на твърдения и доказателства за постигнати други,различни от посочените в
договорите,уговорки относно начина на измерване на консумираната ел.енергия,както
и при липса на приета след отмяна на цитираните актове нова подзаконова нормативна
уредба,обвързваща задължително страните,важи посочения в договорите начин на
измерване.Обратното би означавало след отмяна на подзаконовите нормативни актове,на
основание на които са издадени договорите,и при липса на новоприети
такива,които ги заместват по право,отношенията между страните да останат
неуредени.Че това не е така свидетелства факта,че договорите са автоматично
продължавани за всяка следваща календарна година,като въз основа на тях
страните са в договорни отношения и за
процесния период- август 2017-януари 2018г.Ако въззивникът е считал,че
цитираните в договорите законови разпоредби са неприложими занапред при
уреждане отношенията между страните,то той е следвало да предприеме действия по
промяна на договорите или да поиска писменото им прекратяване.След като не е
сторил това,той е обвързан от постигнатите договорености,като твърдението му,че
след отмяната на ПИКЕЕ всяко измерване било правомерно,е несъстоятелно.
Неоснователно е и възражението на
въззивника,че тъй като Наредба № 6/2004г. и ПИКЕЕ,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013г. не уреждат заварените
случаи и нямат обратно действие,за него
не е възникнало задължение да приведе местата за измерване съобразно нормативно
определените в тях изисквания.Със сключването на процесните договори,страните
са преуредили изцяло отношенията си,определяйки
правата и задълженията си съобразно Наредба № 6/2004г. и ПИКЕЕ.
Правилен и обоснован с оглед събраните по
делото доказателства е извода на първоинстанционния
съд,че в случая измерването не е извършвано на границата на собственост на
ел.съоръженията,а на страната на ниско
напрежение.
При положение,че страните изрично са
договорили измерването да се извършва със СТИ,поставени на границата на собственост на електрическите
съоръжения съгласно Наредба № 6/2004г.,неоснователно се явява и възражението на
въззивника, че в нито един нормативен акт нямало въведено изискване измерването
на енергията да се извършва на границата на собственост на присъединителните
съоръжения,
Легално определение на понятието“границата на
собственост на електрическите съоръжения“ е дадено в § 1,т.2 от ДР на Наредба №
6/2004г. и е възпроизведено в Раздел I,т.2 от договора за достъп.
Според чл.27 от Наредба № 6/2004г.,границата на собственост се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване.
Съгласно чл.
14,ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия( ПИКЕЕ ),обн.,ДВ,бр.98 /12.11.2013г.,при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа,съответно електроразпределителната мрежа,към
потребител,мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя(ако има такава трансформация)или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната,съответно електроразпределителната мрежа.
Следователно,за дължимостта
на цената за пренос и достъп за мрежа за съответното ниво на напрежение
значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към
електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва
потребената ел.енергия.
Предвид неоспореното от страните и прието от
първоинстанционния съд като обективно и компетентно заключение на СТЕ,е
доказано,че извършеното от ответника
измерване е в противоречие с правилото,че мястото на измерване следва да бъде
на страната на по-високото напрежение,в случая-на средно напрежение.Следователно,измерването
на потребеното количество електроенергия е извън нормативно установените
правила.С оглед специфичното предназначение на таксата за достъп и таксата за
пренос като компоненти на цената на
електрическата енергия,провомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.Количеството
консумирана електрическа
енергия,измерено в места,различни от нормативно определените или от уговорените
от страните,не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за
пренос.Следователно,тези елементи от
цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми,от което произтича
съответно и тяхната недължимост.Вярно е,че цената за достъп не се влияе от
начина на присъединяване,но когато измерването на ел.енергия е неправомерно,изобщо
не е възникнало задължение за заплащане и на двата компонента-цена за достъп и
цена за пренос,поради което разпоредбата на чл.162 от ГПК е неприложима за
определяне размера на цената за достъп.
Що се
отнася до твърдението на въззивника,че между страните било налице съгласие мястото на мерене на потребената ел.енергия
да е на ниво ниско напрежение,то е голословно,неподкрепено от доказателства.Договор
от 05.03.2014г.,сключен между страните,на какъвто се позовава въззивника в
подкрепа на това твърдение,не се съдържа по делото.Като доказателство е
приложен сключен между страните на 24.03.2014г.,т.е след процесните договори,договор,който
е самостоятелен такъв и урежда присъединяване към електроразпределителната
мрежа на вятърна електрическа централа,собственост на производителя ООД „ Бул Аква Фиш“,поради което клаузите му не
биха могли да се ползват за тълкуване
волята на страните по процесните договори.
Обстоятелството,че ищецът по
гр.д.№1740/2018г. е заплатил по процесните фактури задълженията си за пренос ВН
и достъп ВН,без да възрази,че количеството енергия е неправилно измерено,също не
обосновава извод,че той не може да наведе подобно възражение касателно
дължимостта на таксите пренос НН и
достъп НН,съответно,че само на това основание наведеното възражение за
недължимост е неоснователно,в какъвто смисъл са изложените от въззивника
доводи.От приетото по делото заключение на ССЕ се установява,че процесните суми
са счетоводно отразени като съдебни вземания,че поради оспорване дължимостта им
ищецът не е платил на ответното дружество данъчните основи от фактурите за
пренос на НН в общ размер на 11 302.98 лв. и достъп НН в общ размер
на 3006.13 лв.При това
положение,осчетоводяването на фактурите от страна на ищеца,в които фактури са
включени и безспорни задължения за пренос и достъп ВН,не съставлява и не би
могло да се цени като извънсъдебно признание и на процесните задължения.
По гореизложените мотиви,обжалваното решение
като правилно следва да бъде потвърдено.Съобразно този изход на
делото,въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените
по настоящото дело разноски,в размер на 720 лв.-заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№
1740/2018г.по описа на ДРС Решение № 210/18.02.2018г.
ОСЪЖДА АД „Електроразпределение Север„ ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.Варна,бул. „**“ № 258,Варна Тауърс – Е,да
заплати на ООД „Бул Аква Фиш„,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:село **,Добричка
община,област Добрич,сторените по настоящото дело разноски,в размер на 720
лв./седемстотин и двадесет лева/-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.