№ 762
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110110430 по описа за 2022 година
Ищцата Д. П. Г. претендира сумата от 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, претърпени в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на
04.11.2021 г. докато ищцата пътувала като пътник в л.а. Фолксваген Джета, управляван от
водача И. Г., по вина на водача на МПС БМВ модел 645ЦИ с рег.№ ..., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК З.“ АД. Ищцата твърди, че
пътувала на предна дясна седалка в автомобила, когато в насрещното патно водачът на
автовобил БМВ предприел неразрешена маневра изпреварване и навлязъл в тяхната лента,
удряйки автомобила, в който пътувала, автомобилът се отклонил на дясно и ударил в
паркиран от дясната страна друг лек автомобил. Сочи, че в резултат на ПТП получила
следните увреждания: контузия на гръдния кош, кръвонасядане на гръдния кош,
кръвонасядане на лява седалищна област, кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане на
ляво бедро, кръвонасядане на лява подбедрица, които й причинили болки и страдания по
време на произшествието и след него, както и тревожност, слабост, раздразнителност и
чувство за безпокойство, затрудения в бита. С молба поискала изплащане на обезщетение от
ответника, което той не сторил. Ето защо моли да се осъди ответникът да й плати
обезщетението, ведно със законната лихва от сезирането му и разноските за
производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът и депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска. Оспорва механизма на ПТП, оспорва извършването на виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования при него водач, твърди съпричиняването му от ищцата,
тъй като пътувала без поставен колан, оспорва вредите и размера на претенцията. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната
наличност на следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на
вредите; вина – която се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражданска
отговорност, сключен между ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на
същия застрахователен риск.
От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали
№ К-539, удостоверение от СДВР отдел „ПП“, административнонаказателна преписка и
заключение на вещото лице по приетата и неоспорена автотехническа експертиза се
установява, че на 04.11.2021 г., около 16:20 часа, в гр. София, ул. Обиколна, е настъпило
ПТП, при което водачът на лек автомобил БМВ модел 645ЦИ с рег.№ ... се движел по ул.
Обиколна и в района на № 60 извършил маневра „изпреварване“ в лентата предназначена за
насрещно движение при налична маркировка М1 /единична непрекъсната линия/ и ударил
движещия се там автомобил Фолксваген Джета с рег № ...., управляван от И. Г. с пътник на
предна дясна седалка Д. Г., като от удара автомобил Фолксваген се ударил в паркирания
отдясно друг автомобил. В тази насока са констатациите в протокола за ПТП, изготвен в
тази част въз основа на данните от водачите, приетата по делото автотехническа експертиза
относно механизма на ПТП и показанията на свидетеля Г., водач на Фолксвагена, които
еднозначно сочат на извода, че ПТП настъпило поради навлизане на МПС БМВ в
насрещната пътна лента. С поведението си водачът е нарушил чл. 6, т.1 ЗДвП, вр.чл. 63, ал.
2 ППЗДвП, и чл. 42, ал.1 ЗДвП ЗДвП, като е предприел маневрата изпреварване на
забранено за това място от пътя и без да се увери, че насрещната лента е свободна. При
установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага, като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството
от ответника.
Безспорно е по делото, а и се установява от справката от ГФ, че към датата на на
ПТП гражданската отговорност на водачите на МПС БМВ модел 645ЦИ с рег.№ ... е била
застрахована при ответника.
В резултат на ПТП ищцата е получила телесни увреждания, които се установяват от
представените по делото медицински документи и от приетата по делото медицинска
експертиза – контузия на гръдния кош с кръвонасядане, кръвонасядане на дясна мишница,
кръвонасядане на лява седалищна област, кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане на
ляво бедро, кръвонасядане на лява подбедрица. Тези увреждания са причинили болки и
страдания. След ПТП ищцата е била прегледана в УМБАЛ СВ.Анна гр. София, от където е
изписана същия ден с диагноза: контузия на гръдния кош. За получените увреждания няма
специално лечение, обикновено се изписват обезболяващи медикаменти. Периодът на
2
възстановяване е 15-20 дни, като първите 7 дни болките са с по-голям интензитет. Няма
данни за трайни последствия и за настъпили усложнения. Съобразно получените
увреждания може да се направи извод, че ищцата е била с поставен предпазен колан.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г., съпруг на ищцата,
които съдът кредитира, тъй като си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че след инцидента и най-вече първите десет дни ищцата имала
затруднения в ежедневното обслужване, имала болки в гърдите, врата, ръката, сънувала
кошмари, все още се страхува при качване в автомобил.
При преценка на горните доказателства съда да приеме, че в резултат на ПТП ищцата
е претърпяла неимуществени вреди под формата на болки, страдания и неудобства от
случилото се, които следва да бъдат обезщетени. Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на вредите
на пострадалото при ПТП лице.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство. По смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. В доказателствена
тежест на въвелия възражението ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същото. В случая по делото се установи, че ищцата е пътувала с
правилно поставен предпазен колан, т.е. не е налице нейно поведение, което да е допринесло
за настъпване на вредите. Възражението по чл. 51 ЗЗД е неоснователно.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда
по справедливост. Критерият "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото.
При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./. Такива обстоятелства
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, включително и прогнозата за в бъдеще. Отделно от това, определянето
на размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за определяне
на обезщетението момент –датата на настъпване на произшествието, от което са произтекли
вредите. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания, понесени от ищцата като последица от получените при ПТП травматични
увреждания. Съобразявайки характера и тежестта на получените травми /леки телесни
повреди/, интензитета и продължителността на понесените във връзка с тях болки и
страдания и продължителността на оздравителния процес /около 20 дни/, стресът от
преживяното, за който дават сведения гласните доказателства и данните, че не е преодолян,
3
неудобствата в ежедневието /около седмица след инцидента/, както и липсата на
неблагоприятни последици върху телесното здраве с траен и необратим характер,
настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им възлиза на 3000
лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция, основателна е и претенцията за
лихва. По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи най-рано
от момента на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на
претендиращия застрахователно обезщетение да представи пред застрахователя
доказателства за настъпването на застрахователно събитие и да посочи своя банкова сметка,
по която да се извършват плащанията. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от
момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на
банковата сметка на претендиращия. Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че
считано от момента на изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за
произнасяне застрахователят би изпаднал в забава, освен ако не са представени всички
доказателства. В случая ищцата е предявила претенцията пред застрахователя на 23.11.2021
г., когато е посочила и банкова сметка. В рамките на срока е представила и допълнителни
доказателства /няма данни застрахователят да е изисквал документи, което да удължи
срока/. При това положение срокът за произнасяне е изтекъл на 23.02.2022 г. Считано от
24.2.2022 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава /исковата молба е
подадена на следващия ден/.
По разноските:
При този изход на спора, претенцията на ищцата за разноски е основателна и следва
да й се присъдят направените такива за държавна такса 120 лв., депозити в.л. 480 лв. и
депозит св. 25 лв., общо 625 лв. На основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат В. В. О. следва да
се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38,
ал.1, т.3 ЗА, в размер на 528 лв. с ДДС /в минимален размер съобразно цената на иска и с
включен ДДС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
....., да заплати на Д. П. Г., ЕГН **********, гр. София, ...., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на травматични увреждания,
4
получени при ПТП, настъпило на 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за присъждане
на лихва за забава считано от 23.11.2021 г. до 23.02.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
....., да заплати на Д. П. Г., ЕГН **********, гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 625 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София,
....., да заплати на адвокат В. В. О. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 528 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5