Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.05.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 70
по описа за 2022г.
на Административен съд – град
Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „П.“ ЕООД, ***7033207,
представлявано от Г.К.П., срещу Решение
№ 91
от 21.02.2022г.
на Районен съд – гр.Шумен, постановено
по АНД № 2147/2021г. по описа
на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
23-0001079 от 07.07.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- гр. Варна при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА“АА“), с което
на основание чл. 104, ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на
„П.“ ЕООД, *** е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева,
за нарушение на чл. 91в, т.1 от
ЗАвтП.
В
касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, като касационните основания се свеждат
до необоснованост на преценката
на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на чл.18, чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Твърди се също, че в санкционната разпоредба са предвидени две изпълнителни деяния, като посоченото от наказващия орган
такова – «съхрани», не съответства
на действителното фактическо
положение, доколкото дружеството
не е представило за проверка тахографските листи, във връзка
с които е подведено под отговорност.
По
изложените съображения касационният жалбоподател обосновава
извод за незаконосъобразност на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, отправяйки искане същите
да бъдат отменени. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Ответната страна, ИА“ Автомобилна администрация“, РД „Автомобилна администрация“
- Варна, в депозиран писмен
отговор излага съображения за неоснователност на оспорването, като отправя искане за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, както
и отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима,
но неоснователна и отправя искане за
решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.
1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване
на изискванията на чл. 212 от
АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд - град
Шумен е потвърдил Наказателно постановление №
23-0001079 от 07.07.2021г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Варна при ИА“АА“, с което на основание
чл. 104, ал.7 от ЗАвтП на „П.“ ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 91в, т.1 от ЗАвтП.
За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за установено
от фактическа страна, че в резултат на извършена на 21.04.2021г. комплексна проверка на документите относно транспортната дейност на касационния жалбоподател, осъществяващ дейност като превозвач, притежаващ Лиценз на общността № 11527 за превоз на
товари, е констатирано, че дружеството не е съхранило най–малко
една година
след тяхното приключване, всички тахографски листи с информация за дейностите
на водачите, използвани в аналогов тахограф марка „SIEMENS VDO“, тип 1318.2709, № 3564435, монтиран в товарен
автомобил марка „М.“ от кат. N 3, с рег. № ***, за периода от
01.07.2020г. до 30.09.2020г., с което
МПС са извършени превози за собствена
сметка на товари, попадащи в обхвата на Регламент
/ЕО /561/2006г. Тахографските листи били изискани за
проверка с покана с рег. № 14-00-51-50/11.01.2021г . За
посочения период били представени 4 бр.
тахографски листи, като не били
представени такива за 3526 километра, установено
след съпоставка на представените
тахографски листи с 8 броя заповеди за превоз за собствена
сметка на товари и справка за технически преглед на МПС (от 08.07.2020г. до
23.07.2020г. – 1090 км и от 24.07.2020г. до 23.09.2020г. – 2436 км).. Във връзка с горните
констатации, на 21.04.2021 г., в присъствието на представител на дружеството,
бил съставен АУАН, като актосъставителят описал
констатациите и квалифицирал нарушението като такова по чл.91в, т.1 от ЗАвтП.
Актът бил предявен на представителя на дружеството и подписан от него, с
отразено възражение: „Има представени обяснения“. Писмени възражения не били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН
било издадено и процесното НП, с което на касатора била наложена имуществена санкция на основание
чл.104, ал.7 от ЗАвтП, в размер на 2000 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ограничаващи правото на защита
на санкционираното лице. По съществото на спора предходната съдебна инстанция
е приела, че деятелността
си санкционираният правен субект е осъществил административнонаказателния
състав, регламентиран в приложената от наказващия орган разпоредба на чл.104,
ал.7 от ЗАвтП, като наложеното наказание е определено при съблюдаване на
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Доводите на
решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не
следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящото
решение препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
За
изчерпателност следва да се отбележи, както е констатирал и решаващият съд, че,
видно от приложените по делото АУАН и НП, противно на твърдяното в касационната
жалба, е посочена конкретна дата на нарушението, а именно датата на неговото
установяване - 21.04.2021 г. Изпълнителното деяние се изразява в несъхраняване
на тахографските листи за срок от 365 дни след
тяхното издаване. В случая са посочени датите, на които е следвало да са
издадени въпросните тахографски листи, което е
достатъчно, за да се установи, че към датата на извършване на проверката,
описана в АУАН и НП и приета за дата на извършване на нарушението, превозвачът
все още е имал задължение да ги съхранява, респективно като не го е сторил, към
тази дата е реализирал вмененото му неизпълнение на административно задължение.
Неоснователна е и тезата, че наказващият орган не е посочил относимото
за казуса изпълнително деяние, алтернативно предвидено в санкционната норма, доколкото е приел, че
дружеството е обвинено в това, че „не е съхранило“ описаните тахографски листи, а не за това, че „не е представило“
такива за проверка на контролните органи. По делото не са събрани
доказателства, от които да е видно, че дружеството разполага с тахографски листи за превозите през периодите, за които
наказващият орган е приел, че не се съхраняват такива, което е в подкрепа на
извода, че последното не притежава тахографски листи
за тези периоди. С оглед на това правилно актосъставителят,
а впоследствие и наказващият орган са приели, че дружеството „не съхранява“
въпросните тахографски листи, като по този начин не са
допуснали нарушение на административнопроизводствените
правила, нито на материалния закон. Не е налице и нарушение на разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН, доколкото възведеното обвинение, макар и да се отнася за тахографски листи за два периода, е за нарушение,
осъществено чрез едно изпълнително деяние, реализирано под формата на
бездействие. Неоснователна е и тезата, че не става ясно в какво качество е
санкционирано оспорващото дружество, предвид непосочване в АУАН и НП дали се
наказва в качеството му на „лицензиран превозвач“ или в качеството му на
„ръководител на лицето, извършващо превоз за собствена сметка“. Съгласно § 1,
т.5 от ДР на ЗАвтП, "превозвач" е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В
случая дружеството е наказано в качеството му на лице, притежаващо лиценз за
превоз на товари, поради което няма съмнение, че е санкционирано в качеството
му на превозвач по смисъла, вложен в чл.104, ал.7 от ЗАвтП.
Настоящата
касационна инстанция приема, че районният съд е достигнал до правилно
установена фактическа обстановка въз основа на събраните пред него
доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви, като е обсъдил доказателствата
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на този анализ е
достигнал до правилен и законосъобразен правен извод. Тези изводи се споделят
изцяло от настоящата касационна инстанция.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че обжалваното решение
на РС - град Шумен е законосъобразно и обосновано, а касационната жалба е
неоснователна. Решението е постановено при правилно установена фактическа
обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на
закона, без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което следва да се остави в сила.
С оглед
изхода на спора, съдът намира за основателно направеното от ответната страна искане
да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция. По правилата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.37 от Закона
за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение се
дължи, ако органът е бил защитаван от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В настоящия случай пред касационната инстанция
ответната страна е представила Отговор на касационна жалба с рег.№ 4243/30.03.2022г.,
изготвен от младши експерт в отдел „Контрол“ към РД“АА“, гр.Варна, като към
същия са приложени съответно пълномощно и доказателства, че се касае за лице с
юридическо образование и юридическа правоспособност, поради което са налице
цитираните по-горе нормативни предпоставки за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С
оглед на това касаторът следва да бъде осъден да
заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91/21.02.2022
г., постановено по АНД №2147/2021 г. по описа на Районен съд - град Шумен.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ***7033207,
представлявано от Г.К.П., да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, сумата от
80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.05.2022г.