Р Е Ш Е Н И Е
№4765/7.11.2019г.
Гр.Варна,07.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 8648 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.№ 40 254/05.06.2019 г. от ищцовото дружество „К. 1. В.“ ЕООД, ЕИК *с
управител Д. Д. И., с адрес на обекта
на потребление на ел.енергия :*,чрез адвокат от АК Варна - Р.С., със
съдебен адрес *** против ответното дружество
„Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управл*,
със седалище и адрес на управление ***.
Твърди се, че на дата 18.05.2018 г. по
информация от „Е.П.“ АД, „Е. П. М.“ АД извършили проверка на СТИ, на адреса,
където се намира обекта на потребление на ел.енергия на ищцовото
дружество. Ищцовото дружеството имало статут
потребител на ел. енергия, като била открита партида с клиентски № *и абонатен
№ *по който се отчитала потребената от обекта ел.
енергия.Абсолютно невъзможно /за ищцовата страна/ било да има за плащане сума в размер на 5394.07 лева, извън тази,
която била вече платена за текущо потребление, още повече за една година.
„Цинично“ определя ищцовата страна-начисляването на исковата сума. По същество
са наведени следните фактически твърдения :При монтажа на СТИ от страна на „Е.
П. М.“ АД, съгласно ОУДПЕЕПЕМ на „Е. П. М.“ АД, сочи ищцовата страна ,следвало
да бъде извършена първоначална проверка и периодични последващи
такива по реда на: 3акона за измерванията, ПИКЕЕ, Наредбата за средствата за
измерване които подлежат на метрологичен контрол, като СТИ подлежали на
първоначална и последваща проверки. Резултатите от
проверката и демонтажа на СТИ според ответното дружество, твърди ищцовата
страна, били описани в протокол от проверка на СТИ от 18.05.2018 г., който
категорично оспорва ищцовата страна. Оспорва се с исковата молба да била
правена проверка точно на СТИ отчитащо електроенергията в обекта, като се
счита, че не били спазени правилата за извършване на проверка на СТИ и
проверката не била извършена в присъствието на представител на ищцовото дружество и на полицията. Твърди се, че не било
ясно защо корекцията била за период от 19.05.2017 до 18. 05. 2018г.Оспорен е с
исковата молба Констативния протокол от 18. 05. 2018 г. по форма и съдържание,
тъй като се твърди, че на проверка на СТИ не е присъствал представител на
ищцовата страна и служител на полицията.Оспорено е да са липсвали врата и щит
на таблото и т.к. ищцовото дружество било поставено
под заплахата, ако не заплати неправомерно начислените му суми да бъде спряно
подаването на ел.енергия, поради горното счита, че за него е налице правно
основание да заведе срещу „Е. П. П.“ АД настоящия иск, като основанията освен
цитираните до момента затова , изложени в исковата молба са следните:
1.Съгласно отменените ОУДПЕЕПЕМ на „Е. П. М.“ АД, това дружество изчислявало,
изготвяло справки и коригирал количеството пренесена ел.енергия, за изминал
период в случаите на: установени с протокол от метрологична станция, съставен
по реда на Закона за измерванията, отклонения извън допустимите граници на
метрологични и технически характеристики на, средствата за търговско измерване,
довело до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия;
пренесените количества ел.енергия не се измерват или отчитат, изцяло или
частично от средствата за търговско измерване. Съгласно ОУДПЕЕПЕМ на ответника,
в тези случаи това дружество изготвяло справка и в 7 дневен срок представяло
данните на „Е. П. П.“ АД, за коригираните количества пренесена ел.енергия на
ползвателя. Всички измервателни системи се доставяли, обслужвали, поддържали и
контролирали в съответствие с изискванията на действащото законодателство.
Произведената електрическа енергия и електрическата енергия, използвана от
потребителите, се измервала със средства за търговско измерване-собственост на
преносното или на съответното разпределително предприятие; Преносното
предприятие било длъжно да доставя, монтира и поддържа система за търговско
измерване, регистриране и предаване на данни. Разпределителното предприятие
било длъжно да доставя, монтира и поддържа средствата за търговско измерване и
прилежащата апаратура за регистриране и предаване на данни в случаите, когато
се измерва. При така изложеното ищцовата страна заявява, че това дружество не
било манипулирало СТИ, не било ползвало енергията, която била начислена за
периода 19.05.2017 г. до 18.05. 2018 г. на стойност от 5394. 07 лева а и
ищцовата страна нямала възможност да следи показанията на СТИ и изобщо състоянието
на СТИ отчитащо ел. енергията в обекта му, тъй като не било собственик на СТИ.
Отговорност за СТИ носел само и единствено собственика, който в случая- според
ищеца бил ответника.Невъзможно за ищцовото дружество
било да изразходи за една година назад във времето исковата сума а ако във
въпросния протокол от проверката била упомената видима намеса в схемата на
електромера, то следвало да бъдат уведомени органите на реда за установяване на
извършителя на това неправомерно въздействие.В конкретния случай, твърди още
ищцовата страна, не била извършена проверка от компетентен орган, нямало издадено наказателно постановление, въз
основа на което да се търсела отговорност в размер на процесната
сума. Оспорва се още с исковата молба да била правена проверка в присъствието
на представител на ищцовото дружество или в
присъствието на двама свидетели. Освен „Е. П. М.“ АД, които имали достъп до
уредите за търговско измерване, сочи ищцовата страна достъп до СТИ имали и хората от улицата а и манипулациите на СТИ можело да бъдели
извършени и дистанционно. Според ищцовото дружество –
ответното „Е. П. П. „ АД черпело правата си от неспазване на задълженията си по
ОУ на „Е. П. М.„ АД. Твърди се в исковата молба, че към абоната няма изискване за
наличие на технически познания и че абонатът освен разрешен визуален достъп до
СТИ – друг няма а последният не бил достатъчен за констатиране на нарушение при
измерването на ел.енергия, следователно и „ споделяне на отговорността между
потребителя и дружеството“ било несъстоятелно. Оспорва се и начина и методиката и основанието на фактура №
**********/29.05.2019г. за сумата от 5394,07лева, по която била начислена
сумата по посочената партида, като ищцовата страна намира същите за неправилни
и незаконни. Всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки,
твърди ищцовото дружество били изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не бил представил на
ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона
за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване за
процесния адрес (СТИ) -електромери. Оспорен
е и КП от метрологична експертиза, тъй като бил издаден повече от година
след демонтажа на проверяваното СТИ; Липсвала справка с начина и основанието на
изчисление на корекцията и било е абсолютно неясно била как е извършена. В
настоящия случай ответника не бил посочил нито едно законово основание,но
въпреки това начислил едностранно процесната сума и
коригирал сметката на ищеца. Това нарушение, твърди ищцовото
дружество, било от естество, водещо до неяснота за какво по-точно била
ангажирана имуществената отговорност на ищеца, респективно ограничавала правото
на защита на нарушителя, както и възможността съда да проведе ефективен съдебен
контрол по същество - налице ли е извършено от ищеца нарушение или не. От друга
страна в нормата на чл. 48
законодателят, конкретизира ищцовата страна дал право на оператора на
съответната мрежа да коригира сметки /като цитира нормата на чл.48
ПИКЕЕ/.Твърди се още, че не били представени доказателства, че проверяваното
СТИ на 18.05.2019 год. е било монтирано с начални нулеви показания по всички
твърдени от ответника тарифи; не били представени доказателства за ежемесечно
отчитане на показанията и проверка на СТИ и издадени фактури съответно. С оглед
горното ищцовата страна счита, че процедурата била опорочена и за ответника не
било възникнало право да извърши корекция на сметката. Наведени са и твърдения,че
разпоредбата на ОУ на ДПЕЕЕМ, която се прилага по отношение на хипотезите на ОУ
се явявала неравноправна клауза по смисъла чл. 143 от ЗЗП и доколкото същата не
била уговорена индивидуално, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП била нищожна. В настоящия случай, счита ищцовата страна,
че било налице незакононосъобразно протичане на корекционната процедура. Съгласно Заповед № А 412/16.
08. 2004 г. на Председателя на държавната Агенция по метрология и техн.надзор било определено на основание чл. 43 ал. 3 от
3акона за измерванията кога следва да се извършват последяващи проверки на СТИ.
Като собственик на ел. съоръженията и СТИ,сочи ищцовата страна „Е. П. М.“ АД
било длъжно да следи за техническата изправност на СТИ, да проявява грижата на
добрия стопанин съгласно чл. 63, ал. 2 ЗЗД и в случаите в които това трето на
спора юридическо лице не изпълнело задълженията си ,то то
носело отговорност по реда на чл.50 ЗЗД
за вреди от собствени вещи/.В условията на евентуалност, ако ВРС
приемел, че новите Общи условия по отношение на ищеца са влезли в сила и
станали част от договора му с третото на спора лице „Е. П. М.“ АД, ищцовата
страна счита, че ответното „Е. П. П. „АД не било доказало,че точно количеството
ел.енергия за което била издадена процесната фактура
било доставено на ищеца, респ. и съгл. чл.1 ТЗ ищецът не дължал на ответника
плащане. В горния см. ищецът се позовава на съдебната практика обективирана в
Решение № 1081/07.02.2008 г. постановено по търг. д. 657/2007 г. определение №
717/18.11.2009 г. постановено по търг. дело № 658/ 2009 г. на ВКС; Решение №
165/19. 11. 2009 г. постановено по т. дело № 1 по описа за 2009 г. на ВКС Второ
т.о., ТК и с решение № 104/05. 07.2010 г. по т. дело № 885/2009г. на Второ т.о.,
ТК на ВКС и Решение № 26/04. 04. 2011 г. постановено по т. дело № 427 по описа
за 2010 г. на ВКС Второ т.о.,ТК; както и решение № 29/15.07.2011 г. постановено
по т. дело № 225 по описа за 2010 г. на ВКС Второ т.о., ТК . В същия см. ищецът
се позовава и на чл. 13 от Директива № 2006/ 32/ ЕО от 5 април 2006г. на Европейския
парламент Във връзка с всичко изложено по –горе, ищцовата страна обобщава, че
ответното Е. П. П.АД, към момента нямало Общи условия и валидни такива били
формулировките предвидени в Общите условия на „Е. Б. М.“ АД И „Е. Б. П.“ АД,
сред които нямало разпоредба , която да препраща към чл.48 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия.При така изложеното по-горе
ищцовата страна е отправила следното искане
до ВРС по см. на чл.127, ал. 1 т. 5
ГПК:
Да бъде постановено Решение по силата
на което да бъде прието за установено, че ищцовото
дружество „К. 1. В.“ ЕООД, ЕИК *не дължи
сумата от 5394. 07 лева на ответника, начислена под формата на корекция от
ответното дружество „Е. П. П.“ АД за обект находящ се
в *за периода от 19.05.17 - 18.05.2018 г. по фактура № **********/29.05.2019 г.
за кл. № *и аб. № *, на основание чл.124,ал.1 ГПК.Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото
от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски. По отношение на евентуални,
бъдещи искания за събиране на доказателства от страна на ответника, още в
исковата молба ищцовата страна се противопоставя на допускане на гласни доказателства
за разпит на нейн служител извършвал проверката на
18.05.2018 г. – като недопустимо посочените обстоятелства да бъдат установявани
с гласни доказателства събрани от служители на оператора, още повече за
проверка извършена преди една година.
В
срока по чл.131 ГПК ответното
дружество, чрез адвокат М. Л.от ВАК депозира
следния писмен отговор ведно с нарочна писмена молба по чл.192 ГПК. Предявеният
иск ответната страна намира за допустим.Становището
на ответника по основателността на предявения иск е,че искът е изцяло
неоснователен като се твърди следното: Налице било правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на установителния
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. П. П.“ АД към ищеца за
потребена електрическа енергия на стойност 5394,07 лв., конкретизирано по
размер с фактура № **********/29.05.2019г. Процесната
сума представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия в размер на 29278 кВтч, и се
дължала от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Становището по
обстоятелствата, на които се основава иска,заявено от ответната страна е
следното : Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува
валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърдено е и
обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол.Възраженията
срещу иска и обстоятелства, на които те се основават,наведени от ответника са
следните: Налице било основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електрическа енергия. Ищеца и ответното дружество
били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД. Ответното дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурявало
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в *, с
клиентски № *и абонатен № *.На
18.05.2018г., където била извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца от служители на „Е.С.“ АД, в присъствието на представител
на клиента и един независими свидетели. Дружеството нямало вменено от закон
или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като
подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване.Сочи се в отговора на искова молба, че „Е.С.“ АД е
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване, като според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ имало
право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване ,твърди
и ответникът, се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е.С.“ АД, твърди „Е. П.
П.“ АД, че изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно
изискването на чл. 63 ЗЗД, като за извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № 1202211. При проверката, сочи ответната страна, били
извършени замервания с еталонен калибриран уред и установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени
6773 кВТч, в регистър 1.8.2. - 17566 кВТч. в регистър 1.8.3. - 29278 кВТч.
Процесният електромер , твърди ответната страна бил
демонтиран, подменен бил с нов такъв, поставен
в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508350 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.Констативният протокол за техническа проверка, релевира още ответната страна, отразявал действителното
фактическо положение, същият бил подписан от представител на клиента и един
независим свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. № 1115031500739712, на неговата цялост и
функционалност, според оветника притежавала
съответната юридическа стойност. Безспорно – за ответника - в имота на ищеца била консумирана
електрическа енергия, която не била заплатена а ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.Твърди
се, че била извършена Експертиза на проверяваното СТИ от Български институт
по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ - Регионален отдел
– Русе, като за резултатите от нея били отразени в Констативен протокол №
910/17.05.2019г. При софтуерно четене от страна на БИМ била установена намеса в
тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. - 29278.2 квтч..
която не се визуализирала на дисплея. Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди",
Регионален отдел - Русе, подчертава ответникът като официален свидетелстващ
документ съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща
съда, доказателствена сила. Сочи се още в отговора на
искова молба, че на 23 –ти май 2019г. „Е.С.“ АД съставило Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното
вземане. Твърди се, че било установено точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на регистър 1.8.3- 29278 квтч.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ,възразява ответната страна, операторът на съответната
мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Този тип вмешателство имало за цел част от консумираната
ел. енергия да бъдела отклонявана в регистър, който не се визуализирал на
електромера и при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямала как да
се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй
като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не
разполагали.На 29.05.2019г. „Е.П.“ АД, не отрича същото дружество, че издало
фактура № **********, с което била определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 5394,07 лв.след
което с писма от „Е.С.“ АД (изх. № 52950/28.05.2019г.) и от „Е. П.“ АД (изх. №
52950/29.05.2019г.) били приложени констативния протокол от техническата
проверка и фактурата.В подкрепа на
възраженията си против иска ответникът се позовава на Решение № 21 от
01.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016г. I г.о., ГК, с докладчик съдията Гълъбина Генчева, в
който съдебен акт, решаващият състав приел, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период,
когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и
заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база
данни за техническите параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на същия
извод, решаващия състав се позовал на принципното разбиране на ВКС в
разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на
реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна
намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и
разликата между заплатеното и действително дължимото.
Въпреки, че била извършена корекция на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ,твърди ответното дружество, електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока, сочи
ответното дружество, че е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия.
Т.е. - потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия и процесната сума се дължала от ищцовото
дружество на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. вр. чл. 200,
ал. 1. предл. 1 от ЗЗД.
В
условията на евентуалност,
ако ВРС приеме, че е неприложима нормата
на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза,ответникът желае съдът да отхвърли
иска съгласно чл. 183 ЗЗД, доколкото в
случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл били и и мотивите
на касационната инстанция обективирани в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.Предвид гореизложеното,
ответната страна желае ВРС да постанови решение с което да отхвърли предявения
от „К. 1. В.“ ЕООД иск като неоснователен и недоказан и да присъди в полза
на ответната страна сторените в производството съдебно - деловодни разноски,включително
и тези за адвокатско възнаграждение.В условията на евентуалност ответникът е
направил и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В подкрепа на твърденията си
ответната страна е направила доказателствени искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.10.2019 год., ищцовото
дружество представлявано от адвокат Р.С. от ВАК желае съдът да уважи ищцовата
претенция, като счита, че доводите, подробно изложени в исковата молба,
безспорно се доказали от събраните по делото доказателства.Адв.Р.С.
моли ВРС да съобрази в Решението, че не се е доказало от ответната страна да е
реално доставена и потребена от ищеца ел.енергия .С оглед горното се желае ВРС
да уважи иска като присъди съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца.Извън
изложеното по-горе адв.С. е направила възражение по
реда на чл. 78, ал.5 ГПК .
Ответното
дружество, представлявано от адв.М.желае ВРС да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Според процесуалния представител на ответната страна било
доказано, че е налице неправомерно софтуерно вмешателство в процесния
електромер, като целта била неправомерно да бъде отклонявана ел.енергия, която
е потребявана в обекта на абоната, и същата да не
бъде отчитана от инкасаторите при редовните месечни отчети . Както се изяснило
в съдебното заседание от разпита на вещото лице, тази ел.енергия била доставена
в обекта на абоната. С оглед изложеното,препращайки към аргументите в отговора
на исковата молба, ответната страна желае съдът да отхвърли иска и да присъди в
нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск с цел да бъде установено със СПН, че ищцовото
дружество „К.1. „ ЕООД не дължи на ответното „Е. П. П. „ АД исковата сума
която се претендира за плащане за потребена ел.енергия – 5394,07 лв.
При
така изложеното по делото, при яснота относно предметните предели на спора, с проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен, съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК е обявил на страните, че е БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от
доказване, че:Ищцовото дружество има качество
потребител на ел.енергия за имота – обект на потребление на ел.енергия, на
адреса на който е била извършена проверката на СТИ /посочен по-горе и от двете
страни /, като консумираната от ищцовата страна ел.енергия се заплаща по
разкрита партида на абоната и ищец по делото с посочени и от двете страни по – горе
клиентски номер и абонатен номер; че на адреса на потребление на ел.енергия е
била извършена проверка на СТИ от служители на „Е. П. М.“ /„Е. С.“/ АД и
резултатите от тази проверка са били обективирани в
Констативен протокол въз основа на който протокол е била проведена метрологична
експертиза на демонтирания електромер в БИМ;че от страна на третото на спора
лице – „Е. С.“ АД е било определено количеството ел.енергия за доплащане за
минал период от време а от ответната страна е била издадена процесната
данъчна фактура към ищцовото дружество и че исковата
сума не е заплатена от ищеца и получена от ответника.Отделените безспорни факти са доказани по несъмнен начин от приобщените
по делото писмени доказателства (представени основно с отговора на
искова молба )
заверени
за вярност с оригинала копия на: Констативен
протокол № 1202211/18.05.2018 г.; Констативен протокол № 910/17.05.2019 г. от
метрологична експертиза на средство за измерване от БИМ; становище от
23.05.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № 910/17.05.2019 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа
проверка; фактура № **********/29.05.2019 г.; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 14.06.2019 г. за клиент с клиентски № *;
извлечение за фактури и плащания към дата 13.06.2019 г. за клиент с клиентски №
*; писмо изх. № 52950_КП1202211_1/28.05.2019 г. от „Е.С.” АД; писмо изх. №
52950_КП1202211_2/29.05.2019 г. от „Е. П. П.” АД; 2 бр. известие за доставяне.
За цялостното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата СЪДЕБНО - ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на вещото лице инж.Н.В.. Поставените
към вещото лице въпроси очертават спорните по делото обстоятелства между
страните.Заключението на вещото лице инж.В.
е приобщено на листи от 57 -61 .От констативно- съобразителната част на СТЕ
/л.58/ се вижда, че вещото лице е изготвило заключението си въз основа на
материалите по делото; действащите към момента Общи условия на договорите за
пренос и разпределение на електрическата енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е.С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. и в частност Констативния протокол за проверка на
електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.Вещото лице сочи,че
от приобщения по делото Констативен
протокол на „ Е.С. „ АД № 1202 211 от 18.05.2019 год.се установява, че проверяваният
електромер /СТИ – средство за
търговско измерване / е с фабричен №1115
0315 0073 9712 тип СARAT М02, с ток 5/60 А,
монофазен, статичен, произведен през 2015 г.В протокола констатациите на
служителите на електропреносното дружество,сочи и
вещото лице (
така като може да бъде прочетено от самия КП) са вписали снетите показания на СТИ по
отделните тарифи като следва : 1.8.1 006 773 Кwh; 1.8.2. 017 566 Кwh;1.8.3 029 278 Кwh и 1.8.4 000 000 Кwh.СТИ е било демонтирано и предоставено
за експертиза в БИМ .Проведена е била експертиза на електромера в БИМ ГД МИУ
–РО Русе,като резултатите от проведената експертиза са вписани в Констативен
протокол № 910/17.05.2019 год. по следния начин:
Осъществена
външна намеса в софтуера на електромера / в тарифната схема/.Наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3 - 29 278 Кwh, която не е
визуализирана на дисплея.Действителното потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.3 (T3); електромерът не съответства на техническите
характеристики. В КП на БИМ се установява от материалите по делото и от СЕТЕ,
че не е било отразено нарушение на целостта на метрологичната и ведомствена
пломби, което според в.л. показва,че СТИ не е било отваряно с цел неправомерен
достъп. Заключението на вещото лице инж.В. ,при тези обективни данни по делото,
е че е налице софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е било въздействано през инфрачервения
порт на електромера а горното количество ел.енергия в размер на 29 278 Кwh
е отразено в
приложената по делото фактура № **********/20.05.2019
г.на стойност 5 394,07 лева . По
същество вещото лице дава отговори на постановените му въпроси, от които отговори
се установява,че според инж.В. в случая съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на
процесния електромер, което в.л.намира за доказано от независимото
изследване на БИМ. Инж.В. заключава, че
натрупаното количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.3 е възможно да бъде
отразено там само в следствие на човешка намеса , както и че начислените 29 278 Кwh
ел.енергия за процесния период 19.05.2017
– 24.04.2018 г. по фактура №
**********/29.5.2019г., при действащите
цени на ел-енергия 0,18423 лв. за 1 Кwh, утвърдени от ДКЕВР /вече КЕВР / по
технологични разходи / средно за периода / математически правилно са остойностени като 5 394,07 лв. с ДДС , като на стр.
3-та от СЕТЕ в.л. е цитирало и нормата на чл.50
ПИКЕЕ. Извън обективираното в СТЕ, вещото лице Н.В., на конкретно поставени въпроси в
откритото съдебно заседание обяснява, процесното количество електроенергия в размер
на 29278 kWh е
било отчетено от средство, което специално е създадено да регистрира доставена
и потребена електрическа енергия, а именно електромера и без значение дали във
видими или в невидими регистри имаме отразяване на количество електроенергия,
то тези количества са реално доставени и преминали до абоната. Протоколът за монтаж (изискан по реда на чл.190 ГПК от Е. С. АД, постъпил по делото с молба
вх.рег.№ 63090/29.08.2019 г. от „Е.С.” АД, Констативен протокол №
1101387/03.07.2015 г.,приобщен по надлежния ред) сочи вещото лице, че действително е с нулеви показания по дневна и нощна
тарифни скали, това означавало, че процесният
електромер бил нов, неупотребяван и не е бил включван към електрическата мрежа.
Поради тези факти,заявява вещото лице, че няма как на един уред, който не е
включван и не е захранен с електроенергия, да му бъде въздействано,
поради което можем да съдим и да направим заключението, че и по останалите две
невизуализирани на дисплея, на екрана тарифи – 1.8.3 и 1.8.4, електромерът
също е бил с нулеви показания.На следващ поставен въпрос вещото лице отговоря,
че изискваната за заплащане ел.енергия може да бъде консумирана и за 8 месеца, за 6, за 2 и за 3, но : „ просто не е възможно да се определи точно
кога е станало въздействието„ и като съдим по количеството електроенергия, инж.В.
казва, че : „ количеството е потребено
за период, по-малък от 1 година“. В тази връзка в.л.пояснява, че не могат
да бъдат установени две неща : кога е
началният момент на въздействието и кога електромерът е бил така
препрограмиран, че да отчита в скритата си тарифа и второто - не може да се
каже кога въздействието е било
осъществявано, в кой часови диапазон на
денонощието електроенергията е била пренасочвана в скрития регистър.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният от ищцовото дружество отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцовото
дружество цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното
дружество – „ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното вземане в размер на 5 394,07 лева.При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника. С проекто
– доклада по делото, обявен за окончателен,настоящият съдебен състав е
разпределил доказателствената тежест между страните
като е отделил безспорните факти и обстоятелства. Факт е по делото а и не се и
спори, че страните по делото се намират в договорна
връзка, както и че ищецът има качеството потребител на ел.енергия за обект
на потребление находящ се в гр. *, на посочения в исковата молба и в
издадената данъчна фактура адрес и че потребяваната
от ищцата ел.енергия се е отчитала и плащала по
партида водена на името на К. 1. В. ЕООД при ответника с посочените по –горе номера .
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 18.05.2018 г./ л. 21 ,22 от делото / /От приобщеното
по делото копие на КП от проверка се констатира, че при проверката не е
участвал управител на ищцовото дружество или
упълномощено от него лице а е била извършена в присъствието на един свидетел – С.
З. С.–преминаващ гражданин и Д. Д. В. – подавач в павилион.
Установено е по несъмнен
начин, че при проверката не е присъствал представител на полицията, като този
извод се налага дори само от прочита на първата страница на протокола съдържащ
данни затова, че не е подаван сигнал на
тел. 112.
Спорно е по делото е: как, на какво основание е определена на ищцовото дружество едностранно от ответника за заплащане
исковата сума и имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление
на абоната за минал период от време . От съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство
доказателства съдът прави извода, че
ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия,
предмет на исковата претенция е било доставено на абоната - потребител на
ел.енергия –дружество „ К. 1. В. „ ЕООД и то за исковия период определен като
ЕДНА година. Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.
Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че
същият не носи подписа на потребител, поради което съдът намира, че този
частен документ не обвързва ищцовото дружество с констатациите на служителите на „Е.С.“
АД . Този протокол не следва единствено
и само да бъде ценен като писмено
доказателство, даващо право на ответното дружество да начислява служебно
допълнителни киловатчаси ел.енергия а следва да се
цени в съвкупност с останалия доказателствен материал.На второ място, видно и от материалите
по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за максималния
възможен период от една година , но според в.л. количеството ел.енергия
начислено на абоната може да се потреби и за по-малък период. От изложеното до
тук се налага извод, че първоинстанционния съд следва
да анализа писмения доказателствен материал събран по
делото в частност да съобрази датата на извършване на проверката на СТИ, доказателствена сила на констативния протокол,липсата на
представител на полицията при самата проверка, относимите
правни норми,създадената до момента практика на ВКС за да изведе правилни
правни изводи.В
действащото в страната ни законодателство,
още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, допреди
изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр.
54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в
Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа
енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. С.„ АД. В тази връзка и по
повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ,
така и след влизане в сила на ЗЕ – преди
измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от
страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и
принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да
обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с
приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.Горепосочената практика е
довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С това
изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г.,
в сила от 17.07.2012г. е предвидено законово основание крайният снабдител да коригира едностранно
сметката на клиент след доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената електрическа енергия при наличието, обаче на
определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено
посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията,
т.е. тогава ДКЕВР, вече Комисия за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), и
да се публикуват от комисията и
енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т.
6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител
продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по
сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6
от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.).
Още преди датата на извършване на проверката на СТИ - осъществена
на 18.05.2018 г./ л.21 –ви/ и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017
г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички
норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК).
В по–късен момент и нормите на чл.48 -51 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) също са
отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д.
№ 3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г. За първи път възможността за отстраняване на грешки в
отчитането на потребената електрическа енергия, които
се дължат на неточно изчисление от страна на оператора, когато е установено
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, е уредена в чл.50 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г., след измененията в
Закона за енергетиката от 2012 г. (в този см.е Решение № 21 от 1.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 50417/2016г., I г. о., ГК). Цитираната разпоредба е била отменена с решение № 12897/1.12.2015 г. по
адм. д. № 9462/2014 г. на ВАС, IV отд.
С последващо решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. д. №
2385/2015 г. на ВАС, 5-чл. състав, решението на тричленния състав на ВАС е
отменено, в резултат на което разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г. е
останала да действа. По протест на ВАП разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ отново са отменени с решение № 2315/ 21.02.2018 г., постановено по адм.д. № 3879/2017
г. на тричленен състав на ВАС, IV –то отделение.Междувременно, с ДВ, бр. 38 от
2018 г., в сила от 8.05.2018 г., е била изменена и допълнена разпоредбата на
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която съставлява нормативното основание за приемане на
ПИКЕЕ. Посочено е, че занапред с правилата се регламентира и „…реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване“.
Дотогавашният текст на разпоредбата, в относимата й
част, гласи, че с правилата се регламентират условията и реда „… за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“. Т.е.
налице е разлика в редакцията на на чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ, относима именно към проведената на 18.5.2018
г. провекта на СТИ ,обслужващо адреса представляващ
обект на потребление на ел.енергия. Предходната редакция на чл. 83 ,ал.1 , т. 6 ЗЕ засяга само въпроса
за установяване на неизмерена или неточно измерена енергия, а измененият
текст изрично сочи, че се извършва преизчисляване на количеството
електрическа енергия като се пояснява, че такова следва да се извършва и в
случаите на измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване. Посоченото
изменение в закона е извършено с § 30 от ЗИДЗЕ (обн.,
ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 8.05.2018 г.), който параграф не е
сред посочените в § 74 от същия закон, чието действие се отлага или на който се
придава обратно действие, поради което влиза в сила от деня на обнародването му
в "Държавен вестник", т.е. от 8.05.2018
г. Щом няма обратно действие, а и липсват изменения в ПИКЕЕ, които да
регламентират реда и начините за преизчисляване на енергията в хипотеза като
разглежданата в настоящото дело, то съдът следва да се придържа към
нормативната уредба и утвърдената съдебна практика към датата на извършване на
корекцията.Т.е. към датата на проверката
на процесното СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия ползван от ищцовото дружество са действали чл.47-51 ПИКЕЕ а корекцията
на сметка е основана на нормата на чл.50 ПИКЕЕ. Установено несъмнено според
настоящият състав по конкретното дело е че ответното дружество черпи права от неизпълнение на задължения вменени по
силата на действащите към момента ОУ на ДПЕЕ от трето на спора юридическо лице
– елекроразпределителното дружество Е. С. АД.
Както бе подчертано на няколко пъти до тук констатациите на Е. С. вписани в
КП от 18.05.2018 г. за наличие на вписаните на стр.2
–ра количества ел.енергия в регистри 1.8.1, 1.8.2,1.8.3 и 1.8.4 сами по себе си не
дават право на ответника да коригира
сметката на ищеца за потребление на
ел.енергия за минал период от време. КП съдът приема,че не обвързва потребителя
с констатациите в него,т.к. на първо място не е съставен в присъствието на
представител на К. 1. В. ЕООД, не е подаден и сигнал на телефон 112 , респ. не
е участвал представител на полицията .При тези обективни данни вписани в КП се
налага извода , че протоколът от проверката не е бил съставен в съответствие с
разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ и именно поради това за ответната страна не е
възникнало потестативното право едностранно да
коригира сметката на абоната за потребление на ел.енергия .
В условията на евентуалност,дори и да
не бъдат споделени тези правни доводи на съда ,следва да бъде посочено ,че
ответникът по делото не е установил и доказал по делото при условията и на
пълно и на главно доказване твърдения от него факт, че точно за исковия период от време е доставил на
ищеца и че ищецът е потребил точно количество
ел.енергия от общо 5 394 , 07 лева.
Ето защо, след като се следва
основното правило визирано в чл.1 от ТЗ , че цената при търговска продажба се
дължи за реална доставка, то при липса на категорични доказателства че на ищцовото дружество е била доставено точно за исковия период от 1 година количеството
ел.енергия остойностено на 5 394,07 лева ,без да
може да бъде установено от кога е
започнало неточното пренасочване на ел.енергия от видимите към недивидим/ срит регистър, то се налага извода, че исковата сума не се дължи от ищцовата страна на ответника .
В контекста на изложеното по-горе ВРС
не обсъжда последната съдебна практика обекивирана в Решение № 124/18.06.2019 г.
постановено от ВКС, Трето Г.О., ГК с докладчик съдията Драгомир ДРАГНЕВ по
гр.дело № 2991/ 2018 г.по реда на чл.290 ГПК, станала известна на съда, т.к.това Решение е неотносимо към настоящия казус, при
който за да се начисли служебно ел.енергия не
са използвани вече отменените ПИКЕЕ. В същия смисъл е неотносима към спора и практиката на същото отделение,
обективирана в Определение №11/07.01.2019 по дело №2916/2018 на ВКС, ГК, III г.о., с докладчик съдията Светла
Димитрова, т.к.касае намеса в параметризацията на средството за търговско измерване,
в частност на тарифната му схема, но също при действието на ПИКЕЕ.
В обобщение настоящият състав счита, че
съобразно доказателствата по делото, в частност заключението на вещото лице по
допусната СЕТЕ, което съдът кредитира напълно и като обективно и като
безпристрастно, съставено на база данните по делото, се налага единственият
извод, че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да
установи дължимостта на исковата сума било то на
основание чл.50 ПИКЕЕ или чл.200 ЗЗД или чл.183 ЗЗД При така изложените по-горе
мотиви ВРС намира предявения отрицателен установителен
иск и за основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на
ищеца и в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, за които са
представени доказателства за реалното им извършване .В Списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на л. 62 –ри ищцовата страна претендира точно два разхода,
доказани и по основание и по размер: 222,98
лева за заплатена държавна такса и 600
лева за адвокатско възнаграждение. Тези два реално извършени разхода в общ
размер на 822,98 лева (осемстотин двадесет и два лева и деветдесет
и осем стотинки ) с
оглед изхода на спора съдът следва да присъди на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищцовото
дружество „К. 1. В.“ ЕООД, ЕИК *с
управител Д. Д. И., с адрес на обекта
на потребление на ел.енергия :*,чрез адвокат от АК Варна - Р.С., със
съдебен адрес *** и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет – П. С., Г. К.и Я. Д., че ищцовото дружество „К. 1. В.“ ЕООД, ЕИК *НЕ ДЪЛЖИ на ответника – „Е. П. П.“ АД,
ЕИК * СУМАТА от 5394,07
лева, (пет
хиляди триста деветдесет и четири лева и седем стотинки) начислена под формата на корекция от ответното
дружество „Е. П. П.“ АД за обект находящ се в *за
периода от 19.05.2017 - 18.05.2018 г. по фактура № **********/29.05.2019 г. за кл. № *и аб. № *, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С.,
Г. К.и Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „К. 1. В.“ ЕООД, ЕИК *с управител Д. Д.
И., с адрес на обекта на потребление на
ел.енергия :*,чрез адвокат от АК Варна - Р.С., със съдебен адрес *** СУМАТА от общо 822,98 лева (осемстотин двадесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки )сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски,
пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :