№ 4271
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100111770 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация
чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи суми, представляващи главница, при условията на
евентуалност - лихва за периода 29.12.2013г. до 24.09.2021г., за които е издаден
изпълнителен лист от 15.04.2016г., за събирането на което било образувано изп.д.
№ 905 от 2023г. на ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ.
Ищецът твърди, че въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително
дело при ЧСИ през 2016г. срещу наследодателя му, което е изпратено за
продължаване на ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ през 2023г.. Твърди, че единственото
действие по делото е извършено през 2016г., поради което вземанията по
изпълнителния лист /главница, при евентуалност лихви/ са погасени по давност.
Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Твърди, че по изп.д. са извършени множество действия, с които е
прекъсвана давността, поради което към датата на подаване на исковата молба тя
не е изтекла. Твърди освен това, че липсва интерес от търсеното установяване,
защото сумата по изпълнителния лист е събрана. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства / изп.д. №
20167800400305 на ЧСИ рег № 780 при КЧСИ, приложено в изп.д.№
20238630400812 при ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ, и изп.д.№ 20238630400905 на
ЧСИ рег № 863 при КЧСИ/ се установява, че на 15.04.2016г., въз основа на влязла в
сила Присъда № 117/06.04.2015г., по НОХД 3897/2014г. по описа на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, е издаден изпълнителен лист, с който Р. П. Я.
е осъден да заплати на К. С. Й. – ответник по делото, сумата от 50 000 лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 29.12.2013г.
На 11.07.2016г., въз основа на цитирания изпълнителен лист, взискателят е
образувал изпълнително дело № 20167800400305 при ЧСИ рег.№ 780 при КЧСИ,
когато е поискано и извършването на изпълнителни действия – налагане на запор
върху банкови сметки.
На 25.07.2016г. са изпратени запорни съобщения до всички банки, а на
23.01.2020г. е наложен запор върху възнаграждението, получавано от Р. Я. във
връзка с положен труд по време на изтърпяване наказание „лишаване от свобода“.
В периода 06.04.2020г. до 27.09.2022г. въз основа на наложения запор са
постъпвали ежемесечно суми по изпълнителното дело /видно от отбелязването
върху ИЛ и приложените платежни нареждания/.
На 22.02.2023г. взскателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим
имот, собствен на длъжника Р. Я..
На 27.02.2023г. е наложена възбрана върху имота.
На 28.03.2023г. взискателят е поискал прехвърляне на изпълнителното дело
за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ рег.№ 863 при НК.
На 29.03.2023г. е образувано изп.д.№ 20238630400812 при ЧСИ рег.№ 863
при КЧСИ, което е прекратено на 05.04.2023г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от
ГПК.
На 06.04.2023г., въз основа на издадения на 15.04.2016г. изпълнителен лист
срещу Р. Я., както и въз основа на издадени срещу него и други лица изпълнителни
листи за дължими разноски по водени съдебни производства е образувано изп.д.№
2023863040905 при ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ, и е поискано извършването на
изпълнителни действия – насочване на принудително изпълнение върху недвижим
2
имот, който е бил дарен от Р. Я. на трето лице, но сделката е била обявена за
относително недействителна по отношение на взискателя.
По изп.д.№ 2023863040905 при ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ, след
образуването му, е наложена възбрана върху имота, извършени са опис, оценка и
публична продан. На 27.09.2024г. е издадено и постановление за възлагане на
имота.
В хода на изпълнителното производство длъжникът Р. П. Я. е починал на
28.10.2023г.
На 21.06.2024г. ищецът К. Я. е конституиран /като наследник от трети ред и
след извършени на откази от наследство от всички наследници от предходните
редове/ на мястото на починалия длъжник Р. Я..
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
- т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност
на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2
ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са
настъпили след 15.04.2016г., когато е издаден изпълнителен лист. Именно от този
момент започва да тече срокът на погасителната давност относно вземанията,
посочени в процесния изпълнителен лист главница и лихви. Доколкото вземането е
установено с влязъл в сила съдебен акт /присъда/, то в случая намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е
разяснено и това, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността
и предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
3
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените
разяснения /мотивите към т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ВКС/ също следва, че всяко
искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на
изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното
действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.
С оглед задължителните тълкувания на ВКС, молбата от 11.07.2016г., въз
основа на която е образувано изп.д.№ 20167800400305 при ЧСИ рег.№ 780 при
КЧСИ и с която са поискани изпълнителни действия, прекъсва давността, като от
този момент започва да тече нова давност, която, както бе посочено по-горе отново
е 5-годишна. След тази дата, в рамките на новия давностен срок, изпълнителни
действия срещу са извършени на 25.07.2016г. /наложени запори върху банкови
сметки/, както и на 23.01.2020г., когато е наложен запор върху възнаграждението
на длъжника, получавано за положен труд при изтърпяване наказание „лишаване
от свобода“.
Налагането на запор върху възнаграждение на длъжника е изпълнително
действие с траен характер и непрекъснато действие - до погасяване на дълга, до
реализиране на изпълнителния способ, до изрично вдигане на запора или до
прекратяване на изпълнителното производство /така Решение №4/16.06.2017 г. по
т.д. 3129/2015 г. на ВКС-ІІ ТО/. Постъпления по изпълнителното дело са
извършвани въз основа на наложения запор до 27.09.2022г., поради което съдът
приема, че и запорът е действал до тази дата. Към датата, на която е поискано
следващото изпълнително действие – 22.02.2023г. по изп.д.№ 20167800400305 при
ЧСИ рег.№ 780 при КЧСИ, 5-годищният давностен срок не е изтекъл. Този срок не
е изтекъл и към 06.04.2023г., когато е образувано и процесното изп.д.№
20238630400905 при ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ и е поискано извършването на
изпълнителни действия – продажба на недвижим имот.
Така изложената фактология сочи непрекъсваемост на предприетата от
взискателя активност за събиране на съдебно признато вземане, за което е било
4
образувано първоначално изп.д. № 20167800400305 на ЧСИ рег № 780 при КЧСИ,
преобразувано в изп.д.№ 20238630400812 при ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ, а в
последствие – изп.д.№ 20238630400905 на ЧСИ рег № 863 при КЧСИ . Не се
установява интервал от 5 години, през който взискателят да е бездействал.
Напротив – искани са и са предприемани изпълнителни действия в рамките на
изпълнителни способи: възбрана, запор на банкови сметки, запор на вземания.
Последното изпълнително действие, поискано от взискателя и годно да прекъсне
давността преди образуване на изп.д.№ 20238630400905, е от 22.02.2023г., когато е
поискано налагане на възбрана върху недвижим имот. Броен от тогава, 5-
годишният давностен срок изтича на 22.02.2028г., поради което както към датата на
образуване на изп.д.№ 20238630400905 – 06.04.2023г., така и към датата на
подаване на ИМ – 25.09.2024г., същият не е изтекъл. Не е погасено по давност нито
задължението за главница в размер на 50 000 лева, нито задължението за плащане
на лихва върху главницата за периода 19.12.2013г. до 24.09.2021г. в размер на
57 057.43 лева.
Предявените искове с правна квалификация чл.439, вр.чл.124 от ГПК за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника
сумите /главница и част от дължимите лихви/, за които е издаден изпълнителен
лист от 15.04.2016г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
При този изход на делото, разноски на ищеца не се дължат..
В негова тежест следва да бъде възложена сумата от 5 000 лева – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, чиито размер е определен с оглед
извършените процесуални действия и съответства на претендираното от
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Сумата е
платима на адвоката, предоставил на ответника безплатна правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Я., ЕГН **********, срещу К. С. Й., ЕГН
**********, гр. София, иск с правна квалификация чл.439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК –
за признаване за установено, че ищецът не дължи /поради погасяване по давност/
на ответника сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 29.12.2013г. до
окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист на 15.04.2016г. по
5
НОХД 3897/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, и за събирането на
които е било образувано първоначално изп.д. № 20167800400305 на ЧСИ рег №
780 при КЧСИ, преобразувано в изп.д.№ 20238630400812 при ЧСИ рег.№ 863 при
КЧСИ, а в последствие – изп.д.№ 20238630400905 на ЧСИ рег № 863 при КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Я., ЕГН **********, срещу К. С. Й., ЕГН
**********, гр. София, иск с правна квалификация чл.439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК –
за признаване за установено, че ищецът не дължи /поради погасяване по давност/
на ответника сумата от 57 057.43 лв. – лихва върху главницата от 50 000 лева,
изтекла в периода 29.12.2013г. до 24.09.2021г., за която главница е издаден
изпълнителен лист на 15.04.2016г. по НОХД 3897/2014г. по описа на Софийски
градски съд, НО, и за събирането на които е било образувано първоначално изп.д.
№ 20167800400305 на ЧСИ рег № 780 при КЧСИ, преобразувано в изп.д.№
20238630400812 при ЧСИ рег.№ 863 при КЧСИ, а в последствие – изп.д.№
20238630400905 на ЧСИ рег № 863 при КЧСИ.
ОСЪЖДА К. П. Я., ЕГН **********, да заплати на адв.И. И. Г. от САК,
гр.София, бул.********* № 81В, ет.8, сумата 5 000 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6