Определение по дело №54/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

С Определение № **/04.05.2011 г. по Г. д. № ***/2011 г. С. районен съд е прекратил производството по делото, образувано по искова молба на С. М. М. срещу З. „. - З. , със седалище и адрес на управление: Г. С., ж. к. „В.”, ул. “С. С. № *, . 5 за заплащане на сумата в размер на 10 000 лв. по чл. 229 от КЗ, както и законна лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба и направените по делото разноски и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Г. С..

Това определение е предмет на оспорване пред въззивния съд от ищеца в първоинстанционното производство, с оплаквания, че същото е неправилно и необосновано. Жалбоподателят навежда доводи, че е лишен от възможността да вземе становище по релевираното възражение за местна подсъдност, както и че приложима в случая са разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като именно с подразделението на дружеството е сключен застрахователният договор. На следващо място като евентуален е изложен аргумента, че е налице хипотезата на изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК и е направено искане за отмяна на оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия в РС – Г. С. или за изпращането му по компетентност на РС – Г. Д..

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия З. „. - З. , Г. С., в който е взето становище за неоснователност на жалбата и е посочено, че представителството на застрахователното дружество в Г. С. няма качеството на териториално поделение или клон по смисъла на закона. Наведени са доводи, че ищецът е сезирал с предявения иск именно РС – Г. С., с което е направил своя избор и е недопустимо последващо позоваване на чл. 113 от ГПК, който освен това е и неприложим в случая.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът С. М. М. е сезирал РС – Г. С. с иск с правно основание чл. 229 от КЗ, предявен срещу З. „. - З. , със седалище и адрес на управление: Г. С., ж. к. „В.”, ул. “С. С. № *, . 5 за заплащане на сумата в размер на 10 000 лв. Видно от приложеното към делото съобщение, на застрахователното дружество - ответник е връчен препис от исковата молба, предмет на Г. д. № ***/2011 г. по описа на РС – Г. С., ведно с приложенията към нея и Разпореждане № 623/09.03.2011 г. Както в съобщението, така и в разпореждането изрично е посочено, че ответникът по делото може да депозира писмен отговор в едномесечен срок от получаването им и са указани реквизитите на писмения отговор, включително и последиците от неподаването му в срок. Съобщението е получено на 22.03.2011 г., а на 26.04.2011 г. по пощата ответникът е депозирал писмен отговор, в който е направено възражение за местна неподсъдност на правния спор на РС – Г. С., предвид седалището на ответното дружество, а именно: Г. С..

Първоинстанционният съд е прекратил образуваното пред него производството по Г. д. № ***/2011 г., поради местна неподсъдност на делото и е изпратил същото на РС – Г. С., като е обосновал извода си с основателността на релевираното в срок възражение.

Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт е валиден и допустим – постановен е от надлежен съд и състав, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан. Депозираната срещу него въззивна частна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която има правен интерес от търсената защита, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на предявената искова претенция е заплащането от страна на З. „. - З. , Г. С. на сумата в размер на 10 000 лв. по иска с правно основание чл. 229 от КЗ. Подсъдността на възникналия правен спор следва да бъде определена по реда на Гл. дванадесета “Подсъдност” от ГПК, а именно: компетентен да го разгледа се явява районният съд, в района на който е седалището на ответника, по аргумент на чл. 103 и чл. 105 от ГПК. В настоящия случай обаче исковата молба е депозирана пред РС – Г. С., а седалището на ответника З. „. - З. е в Г. С.. Предметът на делото не обуславя задължителна местна подсъдност, за която съдът следи служебно /чл. 109 от ГПК/, поради което единствено по възражение на ответната страна производството по делото следва да продължи пред местнокомпетентия С.

Възражението на ответника – въззиваем за местна неподсъдност на спора пред РС – Г. С. се явява своевременно направено и основателно, тъй като е релевирано преди настъпване на преклузията – с отговора на исковата молба, съгласно нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК. Видно от приложеното Удостоверение изх. № *5714/01.04.2011 г. по описа на Агенцията по вписванията, седалището на ответното застрахователно дружество е в Г. С.. Изложеното във въззивната жалба възражение досежно приложимостта на изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК се явява неоснователно, тъй като ищецът още с исковата молба е посочил седалището на ответника, а именно: Г. С., с което е преклудирал възможността си да се възползва от друга подсъдност, а последващо релевиране на претенция за промяна на подсъдността е недопустимо.

Ето защо, определението на районния съд се явява правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № ***/04.05.2011 г. по Г. д. № ***/2011 г. по описа на РС – Г. С..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: