Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Казанлък – 23.02.2021г.
Казанлъшкият
районен съд наказателна
колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година във съдебния състав ;
Председател ; Тодор
Тодоров
При
секретаря Елена Стоилова като сложи за разглеждане докладваното от съдията
Тодоров- АНД № 695 /20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да
се произнесе взе предвид следното ;
М
О Т И
В И ;
Обжалвано
е наказателно постановление № 24-002630 от 19.06.2020г. на Директора на
Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр. Стара
Загора с което е наложено административно наказание-имуществена санкция.
Недоволен
от така наложеното наказание останал жалб. ‘С.И.’ ЕООД който чрез
управителя си го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че
няма извършено административно
нарушение,както и ,че са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Редовно
призовани изпращат пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Пълномощника
изразява писмено становище с което поддържа жалбата и моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление.Алтернативно моли, ако не са налице
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, да бъде намален
размер на наложената имуществена санкция към предвидения в закона минимален
размер. Претендират и за разноС.и .
Представителя
на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди
. Претендира за юристконсултско
възнаграждение.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с
доказателствени средства показания на свидетели,писмени и становището на
страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено
следното ;
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което съдът приема,че е
допустима.
Разгледана
по същество се явява частично основателна.
В
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган е приел за установено,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
на 12.05.2020г. в 9.35ч. на
обект ; Ремонт на къща на адрес общ.М. с.Д. ул.“С.“ ** СМР се изпълнява от четирима работници на С.„И.“ ЕООД.
От представените на 18.05.2020г. в Д. „И.п.т.“ С.З. документи се установило,че
жалб. в качеството си работодател допуска до работа на 12.05.20г. в 10.00ч. Й.И.
М. с ЕГН ********** като „работник строителство“ на гореописания проверяван
обект, без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.63 ал.2 от
Кодекса на труда заведено в ТД на НАП.
При
така установената фактическа обстановка административно-наказващия орган е
приел,че е нарушена разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда след което е наложил административното
наказание-имуществена санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
Възраженията
на жалб. ,че работника Й. М. е ходил да помага на управителя на фирмата жалб.,
за което е получавал надник от собственика на къщата
,плащан чрез управителя на фирма „С.И.“ ЕООД съдът не приема.
От
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства-
показанията на св. Н. – актосъставител се установява,че на приетата дата и
място от АНО била извършена проверка при която били установени четири лица да
извършват СМР. При извършената проверка било установено,че св. М. работи там но
не е получил препис от уведомлението по
чл.63 ал.2 от кодекса на труда.
В
съответствие с нормата на чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда св. М. попълнил и
декларация в която изрично посочил,че работи за жалб. „С.И.“ ЕООД от
06.04.200г..
Изложеното
в декларацията на св. М. се подкрепя от писмото с изх. №
349000-8428/01.05.20г. на ОДМВР Стара Загора до Дирекция „Инспекция по труда“ в
което е посочено,че Й. М. заедно със още четири лица на
18.04.20г. са преминали през КПП разположен на изхода на гр. С.З. в
посока гр. К. и са посочили обстоятелство налагащо пътуването „ремонт на
покрив“.
Към
писмото са приложена и декларация от 18.04.20г. от св. М. в която той е декларирал също,че
работи за жалб..
Твърденията
на св. М. направени в показанията му депозирани в хода на съдебното следствие ,че в
декларацията попълнена при извършената проверка от дирекция
„Инспекция по труда“ е преписвал от декларациите на другите работещи в обекта
съдът не приема.
От
декларациите на И.М., Д.И. и Б.Б. приложени към делото и без наличието на специални знания
се установяват различия при декларирането на
обстоятелствата посочени в чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда поради
което няма преписване от страна на св. М..
Предвид
на това съдът не кредитира с доверие св.М. и И. в частта им ,че не са
работили към фирмата на жалб. към датата
на извършената проверка а само са ходили да помагат .
В
тази им част показанията на св. М. се опровергават и от приложения към делото
трудов договор № *** г. и според който свидетеля е бил назначен от жалб.
като работник строителство със
съответната длъжностна характеристика.
Установената
фактическа обстановка и посочена в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление дава основание на съдът да приеме,че на 12.05.20г.
при извършена проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. на обект ремонт на къща в с.Д. св. Й. М.
е бил работник на обекта в с.Д. след като е бил назначен на работа при жалб.,
без да му е било връчено уведомление преди това по чл.62 ал.3 от Кодекса на
труда от което прави следните изводи;
1.Жалб. чрез действие е осъществил деяние.
2.Това
деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2 от
Кодекса на труда.
3.С
нормата на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда деянието е обявено за наказуемо.
4.
Налице е и обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност съобразно разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН.
Предвид
на това съдът не приема възражението на жалб. от „С.И.“ ЕООД ,че няма извършено
административно нарушение.
От
извършената от съдът служебно проверка на обжалваното наказателно постановление
не се констатираха допуснати нарушения на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН . Няма
нарушена изрична законова разпоредба.
В
случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда предвид разпоредбата на чл.415в ал.2 от Кодекса на
труда съгласно която не са маловажни нарушенията по чл…….
и чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
Не
са налице и основанията на чл.28 от ЗАНН
предвид особения обект на защита
– трудовите права на гражданите.
Неправилно
според съдът АНО е определил
административната санкция над предвидения в закона минимален размер.
По
делото няма представени доказателства ,а и такива не събраха в хода
на съдебното следствие,че жалб. е бил наказван за друго такова
административно нарушение със влязло в сила наказателно постановление. Взел
е своевременно и мерки за отстраняване на нарушението поради
което съдът счита,че наложената санкция следва да бъде намалена към предвидения
в закона минимален размер.
В
този смисъл жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление следва да се измени.
В
съдебното заседание представителя на възз. страна направи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С молба преди последното заседание по делото,
пълномощника на жалб. също направи искане за присъждане на разноски- адвокатски
хонорар.
В
ЗАНН няма изрична правна уредба как следва да се процедира ако обжалвания
административен акт бъде частично отменен.
Предвид
на това съдът счита,че с оглед препращащата норма на чл.144 от АПК следва да
намерят приложение общите правила на чл.78
от ГПК.
В
разпоредбата на чл.78 от ГПК е уреден принципът ,че страните имат право на
разноски съразмерно уважената ,респективно отхвърлената част от искането.
Жалб.
е доказал плащане от 400 лв. по приложен договор за правна защита и
съдействие от 14.10.2020г., поради което по съразмерност и на основание чл.63
ал.3 вр. чл.144 от АПК вр. чл. 78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени
разноски в размер от 300 лв..
С оглед изхода на
делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63 ал.
5 ЗАНН и чл.
143, ал. 3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да
се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер
съдът съобрази разпоредбата на чл.
37, ал. 1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл. 27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80. 00 лв. до 120. 00 лв. Поради това и като прецени фактическа
и правна сложност на делото, неговата продължителност / проведени са две
заседания/ , съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
максимално предвидения в закона размер от 120 лв., което по съразмерност и на
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.8 вр. ал.1 от ГПК следва да се определи в размер от 90лв..
Водим от горните
мотиви съдът,
Р Е
Ш И ;
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-002630 от
19.06.2020г. на Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда’
гр.Стара Загора с което на основание чл.
414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер от 2000
лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция в размер от 1500 лв.
наложена на ‘С.И.’ ЕООД *** .
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да заплати на ‘С.И.’ ЕООД ***
сумата от 300 лв. за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА
‘СК И.’ ЕООД *** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Стара Загора сумата от 90 лв. – юристконсулстко
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред
Административен съд гр.Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;