№ 641
гр. П***, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
202252201007*** по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Ищците Г. ИВ. В., Б. Г. С., П. М. М. и ИВ. Г. П. чрез пълномощника си
адвокат К. твърдят, че срещу тях в качеството им на солидарни длъжници
било образувано изпълнително дело № 202***2040*** по описа на ЧСИ Г***
Т*** за заплащане на парично задължение в размер на 18 077.15 лв. в полза
на взискателя-цесионер „Еос Матрикс“ ЕООД. Считат, че след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, е настъпило ново обстоятелство, а именно изтичане на
предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на
вземането на ответника. От фактическа страна сочат, че по ч.гр.д. № 20/2012
г. по описа на Pайонен съд – П*** (в исковата молба е допусната техническа
грешка, следва да се чете: Районен съд – Пазарджик) била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист в полза на кредитора „Алианц Банк България“ АД за
сумата от 18 077.15 лв., представляваща просрочена главница по договор за
потребителски банков кредит № 32614/10.09.2008 г., сумата от 3 500.66 лв.,
представляваща просрочена договорна лихва за периода от 05.07.2010 г. до
04.01.2012 г. включително, сумата от 355.67 лв., представляваща просрочени
лихви за периода от 05.07.2010 г. до 04.01.2012 г. включително, сумата от 1
189.52 лв., представляваща неустойка за периода от 05.07.2010 г. до
04.01.2012 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 04.01.2012 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1 142.46 лв. –
1
разноски по делото. По молба на взискателя „Алианц Банк България“ АД
било образувано изпълнително дело № 111/2012 г. по описа на СИС при
Pайонен съд – Пазарджик. Изпълнителното дело било прекратено на
07.07.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не били
поискани и извършвани изпълнителни действия. По молба на взискателя
„Алианц Банк България“ АД било образувано второ изпълнително дело №
540/2016 г. по описа на ЧСИ Г*** Т***, което било прекратено на 31.08.2021
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същия изпълнителен
лист по молба с вх. № 8638/27.08.2021 г., подадена от взискателя „Еос
Матрикс” ЕООД, било образувано изпълнително дело № 366/2021 г. по описа
на ЧСИ Г*** Т***. По това изпълнително дело били извършени следните
действия: на 18.11.2021 г. бил наложен запор върху банковите сметки на
длъжниците Г. ИВ. В. и П. М. М. в „Алианц Банк България“ АД; на 02.12.2021
г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Б. Г. С. от
работодателя „Ей Ти Ел“ ЕООД; на 03.12.2021 г. бил наложен запор върху
колесен трактор марка *** с peг. № ***, собственост на длъжника ИВ. Г. П.;
на 08.12.2021 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника
ИВ. Г. П. от работодателя „Ч*** Д***” ООД; на 08.12.2021 г. била наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща
се в с. Г***, ½ ид.ч. от УПИ, находящ се в с. К*** и ид.ч. от поземлен имот с
пл. № ***, находящ се в с. К***; на 08.12.2021 г. била наложена възбрана
върху поземлен имот с идентификатор ***.50.***, находящ се в с. К*** и
поземлен имот с идентификатор *** находящ се в с. К***, собственост на
длъжника ИВ. Г. П.. От правна страна поддържат, че съдебноустановеното
вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния
съдебен акт съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, а съдебната практика приема, че за
прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от
значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.
Считат, че по прекратените изпълнителни дела не са били осъществявани
валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а настоящото
изпълнително дело срещу тях било образувано след изтичане на
погасителната давност, която за главницата е изтекла на 06.01.2017 г., а на
основание чл. 119 от ЗЗД е изтекла и погасителната давност за акцесорните
вземания. По тези съображения молят да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че не дължат на цесионера „Еос Матрикс“
ЕООД сумата от 18 077.15 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски банков кредит № 32614/10.09.2008 г., сключен с
„Алианц Банк България” АД, поради изтекла погасителна давност. Молят за
присъждане на разноските по делото. Ангажират писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат Капитанова твърди, че предмет на делото са
парични суми, които надвишават тези, за които е бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 20/2012 г. на Pайонен съд – Пазарджик и за събирането на
2
които е било образувано изпълнително дело № 111/2012 г. по описа на СИС
при Pайонен съд – Пазарджик. Твърди, че още с подаването на молбите за
образуване на изпълнително дело № 111/2012 г. по описа на СИС при
Pайонен съд – Пазарджик, изпълнително дело № 540/2016 г. по описа на ЧСИ
Г*** Т*** и изпълнително дело № 366/2021 г. по описа на ЧСИ Г*** Т*** са
били искани от взискателя и извършени изпълнителни действия, прекъсващи
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и погасителната давност за вземането. В
този смисъл сочи, че искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Моли да бъдат съобразени давностните срокове със
ЗМДВИП. Счита, че вземането не е погасено по давност. В условията на
евентуалност сочи, че погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено, поради което
плащането на погасено по давност вземане представлява погасяване на
съществуващо задължение и то на същото задължение, което е съществувало
и преди изтичане на давностния срок. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищците.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното по
делото ч.гр.д. № 20/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, че третото
неучастващо по делото лице „Алианц Банк България“ АД се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците Г. ИВ. В., Б. Г. С., П. М.
М. и ИВ. Г. П. за сумата от 18 077.15 лв., представляваща главница по
договор за потребителски банков кредит № 32614/10.09.2008 г., договорна
лихва в размер на 3 500.66 лв. за периода 05.07.2010 г. до 04.01.2012 г., сумата
от 355.67 лв. просрочени лихви за периода 05.07.2010 г. до 04.01.2012 г.,
сумата от 1 189. 52 лв., неустойка за периода от 05.07.2010 г. до 04.01.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.01.2012
г. до окончателното изплащане на сумата.
Установява се от изпълнително дело № 111/2012 г. по описа на СИС
при Районен съд – Пазарджик, че на 20.01.2012 г. взискателят „Алианц Банк
България“ АД е подал молба за образуване на изпълнително дело въз основа
на изпълнителния лист, като е посочил изпълнителен способ – налагане на
запор и извършване на опис на движимите вещи в домовете на длъжниците.
С постановление от 20.04.2016 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по съображения, че взискателят повече
от две години не е поискал изпълнителни действия спрямо длъжника. На
18.07.2016 г. оригиналът на изпълнителния лист е върнат на взискателя, за
което е съставена разписка.
На 27.07.2016 г. по молба на взискателя „Алианц Банк България“ АД е
3
образувано изпълнително дело № 20168820400540 по описа на ЧСИ Г***
Т*** за събиране на сумите по изпълнителния лист. В молбата за образуване
на изпълнително дело взискателят е направил искане за налагане на запор
върху трудовите възнаграждения, банковите сметки, вземанията от трети
лица, МПС и движими вещи, находящи се в домовете на длъжниците, както и
възбрана върху притежаваните от длъжниците недвижими имоти.
На 04.01.2017 г. е наложена възбрана върху притежавания от длъжника
Б. Г. С. недвижим имот: 1/18 ид.ч. от дворно място в с. В***, цялото с площ
от *** кв.м., съставляващо имот пл. № *** в кв. *** по плана на селото, при
съседи: А*** Г. С., ОбНС – лятно кино, улица на югозапад и път на
североизток, ведно с построените в него двуетажно масивно жилище на ***
кв.м. и жилище (лятна кухня) на **** кв.м., както и възбрана върху
притежаваните от длъжника ИВ. Г. П. недвижими имоти, както следва:
земеделска земя – нива, съставляваща поземлен имот № 050*** с начин на
трайно ползване – нива, с площ от *** дка, категория на земята при
неполивни условия: пета, находящ се в местността „П***“ по плана за
земеразделяне в землището на с. К***, ЕКАТТЕ ***, общ. Л***, П*** област,
при граници и съседи: № 001560 – друг селскостопански имот на общ. Л***,
№ 050**** – нива на общ. Л***, № 008187 – нива на А*** А*** А***ов и
други, № 008*** – нива на наследници на Г*** Т*** Б***а, № 008**** – нива
на наследници на П*** Ц*** Б*** и № 05003 – нива на наследници на Г***
Н*** П*** и земеделска земя – нива, съставляваща поземлен имот № 010***
с начин на трайно ползване – нива, с площ от 1.662 дка, категория на земята
при неполивни условия: шеста, находящ се в местността „Л***“ по плана за
земеразделяне в землището на с. К***, ЕКАТТЕ ***, общ. Л***, П*** област,
при граници и съседи: № 010*** – нива на И*** И*** С*** и други, №
010*** – нива на наследници на П**** И*** Т**** и № 000**** – полски път
на общ. Л***.
На 04.01.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на ИВ. Г. П. в
„Обединена българска банка“ АД.
На 05.01.2017 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжниците П. М. М., Г. ИВ. В., Б. Г. С. и ИВ. Г. П. в „Алианц Банк България“
АД, както и запор върху банковата сметка на длъжника ИВ. Г. П. в „Банка
ДСК“ ЕАД. Съгласно постъпилото писмо от „Алианц Банк България“ АД
длъжниците Б. Г. С. и ИВ. Г. П. не са клиенти на банката.
На 05.01.2017 г. е наложен запор върху притежавания от длъжника Б. Г.
С. товарен автомобил РАФ *** с рег. № Р*** и запор върху колесен трактор
*** с рег. № ***, собственост на длъжника ИВ. Г. П..
На 09.01.2017 г. по наложения на длъжника ИВ. Г. П. запор в „Банка
ДСК“ АД е направено частично плащане в размер на 18 лв., а на 10.01.2017 г.
– 85.22 лв.
На 15.02.2017 г. е съставен протокол за опис на движими вещи,
намиращи се в дома на длъжника П. М. М., в който е посочено, че опис не е
4
извършен, тъй като няма достъп до имота.
На 21.02.2017 г. са извършени описи на недвижими имоти, собственост
на ИВ. Г. П., както следва: земеделска земя – нива, с площ от 1.662 дка,
находяща се местността „Л***“ по плана за земеразделяне в землището на с.
К***, общ. Л***, П*** област и земеделска земя – нива, с площ от *** дка,
находяща се в местността „П***“ по плана за земеразделяне в землището на
с. К***, общ. Л***, П*** област.
На 23.02.2017 г. е изготвена съдебно-техническа експертиза за
стойността посочените недвижими имоти, собственост на длъжника ИВ. Г.
П., съгласно която пазарната стойност на имота, находящ се в местността
„Л***“ е 1 600 лв., а на имота, находящ се в местността „П***“ – 2 200 лв.
На 21.04.2017 г. с постановление за заличаване на възбрана е заличена
възбраната, наложена върху притежаваната от длъжника Б. Г. С. 1/18 ид.ч. от
дворно място в с. В***, цялото с площ от *** кв.м., съставляващо имот пл. №
*** в кв. *** по плана на селото, при съседи: А*** Г. С., ОбНС – лятно кино,
улица на югозапад и път на североизток, ведно с построените в него
двуетажно масивно жилище на *** кв.м. и жилище (лятна кухня) на ****
кв.м.
На 26.02.2019 г. по молба на цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД същият е
конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на
досегашния взискател „Алианц Банк България“ АД с оглед извършеното с
договор за прехвърляне на парични вземания от 10.01.2019 г. прехвърляне на
вземанията по изпълнителния лист от „Алианц Банк България“ АД на „Еос
Матрикс“ ЕООД.
С молба от 05.08.2021 г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е направил
искане за прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
от ГПК и за връщане на оригинала на изпълнителния лист.
С постановление от 31.08.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като в продължение на две години
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия срещу
длъжниците.
На 27.08.2021 г. по молба на взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД е
образувано изпълнително дело № 202***2040*** по описа на ЧСИ Г*** Т***
срещу длъжниците П. М. М., Б. Г. С., ИВ. Г. П. и Г. ИВ. В. за събиране на
сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 20/2012 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Направено е искане на залагане на запор на най-
новите банкови сметки на длъжниците и за извършване на справки за
имуществото им.
С молба от 12.10.2021 г. взискателят е направил искане за налагане на
запори върху банковите сметки на длъжниците Г. ИВ. В. и П. М. М. в
„Алианц Банк България“ АД. Запорите са наложени на 26.11.2021 г.
С молба от 17.11.2021 г. взискателят е направил искане за налагане на
5
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. Г. С., получавано от
работодателя „Ей Ти Ел“ ЕООД, за налагане на възбрани върху
притежаваните от длъжника Г. ИВ. В. недвижими имоти – ½ ид.ч. от
жилищна сграда в с. К***, ½ ид.ч. от жилище, апартамент в с. Г***, *** ***
**, ведно с прилежащ обект изба № 2, ½ ид.ч. от поземлен имот с пл. **,
парцел ***, площ по документи *** кв.м., находящ се в с. К*** и ½ ид.ч. от
поземлен имот с пл. № ***, парцел ***, площ *** кв.м., находящ се в с. К***,
за налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника ИВ. Г. П.
недвижими имоти: поземлен имот – нива, представляващ парцел *** с площ
*** дка, находящ се в с. К*** и поземлен имот – нива, представляващ парцел
*** с площ *** дка, находящ се в с. К***, за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника ИВ. Г. П., получавано от
работодателя „Ч*** Д***“ ООД и върху притежаваното от същия длъжник
МПС – трактор с рег. № ***, както и за налагане на запор върху притежавания
от длъжника П. М. М. лек автомобил с рег. № ***
На 02.12.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Б. Г. С., получавано от работодателя „Ей Ти Ел“ ЕООД, както и
върху трудовото възнаграждение на длъжника ИВ. Г. П., получавано от
работодателя „Ч*** Д***“ ООД.
На 03.12.2021 г. е наложен запор върху притежавания от длъжника ИВ.
Г. П. колесен трактор *** с рег. № ***.
На 08.12.2021 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника Г. ИВ. В., както следва: ½ ид.ч. от самостоятелен
обект в жилищна сграда – пететажен жилищен блок № 2, находящ се на I
етаж, със застроена площ от *** кв.м., ведно с избено помещение № 2 с площ
от *** кв.м., ведно с *** % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, която сграда е построена в УПИ I – комплексно жилищно
строителство, общински, в *** по плана на с. Г***, ЕКАТТЕ ***, общ. П***,
обл. П***, при съседи на апартамента: изток – двор, юг – двор, запад – ап. №
3 и съседи на избеното помещение: север – улица, юг – коридор, запад –
стълбище; ½ ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел ***-*** с площ от *** кв.м. в
кв*** по плана на с. К***, общ. Л***, обл. П***, ведно с построената в имота
масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от *** кв.м., ведно с
всички подобрения и приращения в и към имота, при съседи на имота:
североизток – улица с о.т***-41, югоизток – УПИ ***-*** на Т*** М. М.,
югозапад – УПИ Х****** на наследници на В*** П. В*** и В*** В. В***,
УПИ ХIV-*** на Ц*** П*** С*** и Р*** Цв. Д***, северозапад УПИ XVI***
на С*** К*** Б***, УПИ I*** на наследници на Г*** Й*** Б***; ид.ч. от
поземлен имот с пл. № *** с площ от *** кв.м., за който е отреден УПИ ***-
*** – неурегулиран, с приложена регулация, с площ от *** кв.м., в който
имотът участва със *** кв.м., в кв*** по плана на с. К***, общ. Л***, обл.
П***, ведно с всички подобрения и приращения в и към имота, при съседи на
имота: североизток улица с о.т***-41, югоизток – УПИ IV*** на А*** Кр.
В***, УПИ V*** на М*** Д*** М*** и Н*** Д*** С***, югозапад – УПИ
6
XIII*** на наследници на В*** П. В*** и В*** В. В***, северозапад – УПИ
***-*** на Т*** М. М..
На 08.12.2021 г. е наложена възбрана върху собствените на длъжника
ИВ. Г. П. недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор
***.50.*** по КККР с. К***, общ. Л***, обл. П***, одобрени със Заповед №
РД-18-411/12.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
К***, местност „П***“, площ: 1 196 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 050***,
съседи: ***.8.***, ***.8.187, ***.50.****, ***.1.560, ***.50.303, ***.8.****;
поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. К***, общ. Л***, обл.
П***, одобрени със Заповед № РД-18-411/12.06.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. К***, местност „Л***“,
площ: *** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 5, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 010***, съседи: ***.10.245, ***.10.***,
***.10.***.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване на
недължимост поради погасяване по давност на вземане, предмет на
принудително изпълнение.
Исковете са процесуално допустими, тъй като се основават на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание.
Основателността на исковете предполага погасяване на вземанията по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 20/2012 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, поради изтичане на погасителната давност след приключване на
съдебното дирене в производството по делото.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване дължимостта на вземанията, в т.ч. наличието на основания
за спиране или прекъсване на давността.
Погасителната давност е регламентирана в разпоредбите на чл. 110 до
чл. 120 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви
съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика, съдържаща
се в ППВС № 3/***0 г., режимът на погасителната давност в изпълнителното
производство е приравнен със статута на исковото производство за
установяване на вземането съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ във връзка с чл. 116,
7
б. „в“ и чл. 117 от ЗЗД, което означава, че от момента на образуване на
изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна
давност не тече.
С т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС институтът на
погасителната давност е преуреден по нов начин като е възприет принципът,
че поначало давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или
извършено от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие,
представляващо конкретен изпълнителен способ, както и поискано
изпълнително действие, представляващо част от конкретен изпълнителен
способ. Такива са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т.н. Значение за погасителната давност
има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля за
поискване и предприемане на конкретни изпълнителни действия. При
бездействие на кредитора в рамките на две години, в които ако не посочи
изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемпция. При общо
бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно
няколко изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната
перемпция, но без поискани или извършени каквито и да било изпълнителни
действия, след изтичането на срок от три години по чл. 111 от ЗЗД се
погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания (б. „в“),
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор (б. „б“), а след изтичането на
петгодишен срок се погасяват всички останали вземания, за които не е
предвиден друг срок. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли
се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му, е формирана трайна съдебна практика, съдържаща се в
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., ІV г.о., Решение № 51
от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г., ІV г.о. и Решение № 252 от 17.02.2020
г. по гр.д. № 1609/ 2019 г., ІІІ г.о. В посочените решения е прието, че с
тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният
касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват
общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е
възникнала противоречива практика или е налице неправилна практика. В
тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния смисъл
6 и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това
разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в
тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват
самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на
тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и
8
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което
впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се
постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото
тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по
който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не
може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да
бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които
законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните
решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено
задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не
може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни
последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва
да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е
било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА се предвижда само по изключение и то
въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на
новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за
една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите,
когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Прилагането на
даденото с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще. Следователно преосмислянето на
първоначално даденото тълкуване на правната норма на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД,
съдържащо се в ППВС № 3/1980 г., поражда действие от 26.06.2015 г., когато
е прието противоположното тълкуване с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, и
9
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
В случая изпълнителният лист е бил издаден на 06.01.2012 г. по ч.гр.д.
№ 20/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Процесното вземане в
размер на 18 077.15 лв. представлява главница по договор за банков кредит,
което се погасява с изтичане на петгодишна погасителна давност съгласно
общото правило на чл. 110 от ЗЗД – в този смисъл изрично Решение № 38 от
26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, *** т.о.
На 20.01.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 111/2012 г. по
описа на СИС при Районен съд – Пазарджик. Към тази дата е бил приложим
режимът на погасителната давност съгласно ППВС № 3/1980 г. Ето защо с
образуване на изпълнителното дело давността е била прекъсната по силата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и до прекратяването му погасителна давност не е текла
(била е спряна), независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. По изпълнителното дело липсват данни за поискани от взискателя и
извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия, освен с молбата
за образуване на изпълнителното дело. Това налага да се приеме, че на
20.01.2014 г. с изтичане на двугодишен срок от образуване на изпълнителното
дело същото се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ирелевантно за прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК е издаването на постановление за прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като в този случай прекратяването
настъпва по силата на закона с изтичане на двугодишен срок от последното
поискано от взискателя изпълнително действие, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. По този
въпрос в съдебната практика и доктрина не е имало спор, както при
действието на ППВС № 3/1980 г., така и при действието на ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС. Въпросът е бил изрично разрешен още с ТР № 47 от
01.04.1965 г. по гр.д. № 23/1965 г. на ОСГК на ВС и е изяснен в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е и Решение № 252
от 17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.
След прекратяване на изпълнителното дело на 20.01.2014 г. е започнала
да тече нова петгодишна погасителна давност. До изтичането й на 20.01.2019
г. от страна на взискателя са предприети редица действия по принудително
изпълнение спрямо длъжниците в хода на новообразуваното изпълнително
дело № 20168820400540 по описа на ЧСИ Г*** Т***, които вече при
действието на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсват давността.
Спрямо длъжника Г. ИВ. В. на 05.01.2017 г. е наложен запор върху
банковите му сметки в „Обединена българска банка“ АД и „Алианц Банк
България“ АД.
Спрямо длъжника Б. Г. С. на 04.01.2017 г. е наложена възбрана върху
притежавания от него недвижим имот – 1/18 ид.ч. от дворно място в с. В***,
10
а на 05.01.2017 г. е наложен запор върху притежаваната от него движима вещ
– товарен автомобил РАФ *** с рег. № Р***.
Спрямо длъжника П. М. М. на 05.01.2017 г. е наложен запор върху
банковите му сметки в „Алианц Банк България“ АД.
Спрямо длъжника ИВ. Г. П. на 04.01.2017 г. е наложен запор върху
банковите му сметки в „Обединена българска банка“ АД и възбрана върху
притежаваните от същия недвижими имоти – нива, съставляваща поземлен
имот № 050***, находяща се в местността „П***“ по плана за земеразделяне
на с. К***, и нива, съставляваща поземлен имот № 010***, находяща се в
местността „Л***“ по плана за земеразделяне на с. К***. На 05.01.2017 г. е
наложен запор върху притежавания от този длъжник колесен трактор *** с
рег. № *** и запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД. На
21.02.2017 г. е извършен опис на притежаваните от същия поземлени имоти в
с. К***. На 23.02.2017 г. е изготвено заключение на съдебно-техническа
експертиза за пазарната стойност на поземлените имоти, собственост на
длъжника, което също е действие, прекъсващо давността.
Налагането на запор или възбрана, извършването на опис и оценка в
изпълнителното производство при действието на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане
стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.
Запорът върху вземанията на длъжника съгласно чл. 450, ал. 3 и чл. 507
от ГПК се счита за наложен с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, а съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК запорът върху движими
вещи може да се наложи и с получаване на съобщението за запора, ако в него
се посочи точно вещта, върху която се насочва изпълнението. Ирелевантно за
правните последици от налагане на запора е обстоятелството дали към
момента на налагането му по банковата сметка на длъжника е имало налични
средства. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от
изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване
на запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането. Наличието на
суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и
положителното (кредитното) салдо на сметката, не са елементи от
фактическия състав по налагането на запора. Те имат значение по отношение
на последиците на наложения запор – дали изпълнителният способ ще бъде
реализиран и взискателят удовлетворен. В този смисъл изрично Решение № 4
от 16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., както и на още по-силно
основание постановките на т. 5 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според
което изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор,
че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
11
налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването
му и те остават за сметка на взискателя.
Преди изтичане на давностния срок – на 05.01.2022 г. по отношение на
длъжниците Г. ИВ. В., Б. Г. С. и П. М. М. и на 21.02.2022 г. по отношение на
длъжника ИВ. Г. П., давността отново е прекъсната с предприемането на
конкретни изпълнителни действия по изпълнително дело № 202***2040***
по описа на ЧСИ Г*** Т***, образувано по молба на цесионера „Еос
Матрикс“ ЕООД.
Спрямо длъжника Г. ИВ. В. на 26.11.2021 г. е наложен запор върху
банковите му сметки в „Алианц Банк България“ АД, а на 08.12.2021 г. –
възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти, както следва: ½
ид.ч. от самостоятелен обект в жилищна сграда, находящ се в с. Г***, ½ ид.ч.
от УПИ, съставляващ парцел ***-*** в с. К*** и ид.ч. от поземлен имот с пл.
№ ***, за който е отреден УПИ ***-*** – неурегулиран, в с. К***.
Спрямо длъжника Б. Г. С. на 02.12.2021 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, получавано от работодателя „Ей Ти Ел“ ЕООД.
Спрямо длъжника П. М. М. на 26.11.2021 г. е наложен запор върху
банковите му сметки в „Алианц Банк България“ АД.
Спрямо длъжника ИВ. Г. П. на 02.12.2021 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, получавано от работодателя „Ч*** Д***“ ООД,
на 03.12.2021 г. е наложен запор върху притежавания от същия колесен
трактор *** с рег. № ***, а на 08.12.2021 г. е наложена възбрана върху
притежаваните от същия недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор
***.50.***, находящ се в местността „П***“ в землището на с. К***, и
поземлен имот с идентификатор *** находящ се в местността „Л***“ в
землището на с. К***.
От последното прекъсване на давността до приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд давностният срок не е изтекъл
спрямо нито един от длъжниците.
Поради това съдът намира, че предявените искове за недължимост
поради погасяване по давност на вземането в размер на 18 077.15 лв., което е
предмет на воденото срещу ищците изпълнително дело № 202***2040*** по
описа на ЧСИ Г*** Т***, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски по делото, а и няма
доказателства да е сторил такива, поради което в негова полза разноски не се
присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – П***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. ИВ. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
12
„Г*** Б***“ ***, ***, ***, Б. Г. С., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Х***
Б***“ ***, ***, ***, ***, П. М. М., ЕГН ********** от с. К***, общ. Л***,
обл. П***, ул. „Д***“ *** и ИВ. Г. П., ЕГН ********** от с. К***, общ. Л***,
обл. П***, ул. „П***“ № *** против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С***, район В***, ж.к. „М*** д***“, ул.
„Р*** П***-К***“ № ***, представляван от управителя Р*** И*** М***-
Т***, искове с правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост поради
погасяване по давност на сумата от 18 077.15 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски банков кредит №
32614/10.09.2008 г., сключен с „Алианц Банк България” АД, за която е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20/2012 г. по описа на Районен съд –
П***, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 202***2040***
по описа на ЧСИ Г*** Т***.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13