№ 322
гр. Русе, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Ирена И.а
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20254500500448 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 580/16.04.2025 по гр. д. №
3123/2024г. признава за установено на основание чл.422 ГПК че „Нойма-2003“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул.********, представлявано от управителя Л.М., дължи на „Деливъри Русе“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. усе,
ул.******, представлявано от управителя П.П.В. сумите: 6446.05 лева с ДДС –
главница, съставляваща неплатена цена на доставена стока по фактура
№**********/28.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г.
до окончателното й изплащане и 2149.51 лева – обезщетение за забава за
периода 01.03.2021г. – 28.02.2024г., предмет на заповед №779/12.03.2024г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №1241/2024г. по описа на РРС.
Отхвърля като неоснователен предявения от „Деливъри Русе“ ЕООД ЕИК
********* срещу „Нойма-2003“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл.422 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи разликата над 2149.51 лева до
предявените 3460.34 лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2019г. –
1
28.02.2024г., предмет н а заповед №779/12.03.2024г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №1241/2024г. по описа на РРС.
Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба от ,,Нойма-2003$ ЕООД – гр. Русе чрез адв. С. К., против Решение №
580/16.04.2025 г. по гр. дело № 3123/2024 г., по описа на Районен съд – Русе, в
частта, с която предявеният срещу дружеството иск по чл. 422 от ГПК е
уважен изцяло по отношение на претендираната главница от 6446,05 лв. и
частично по отношение на мораторната лихва - в размер на 2149,51 лв., по
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1241/2024г. по описа на Районен
съд – Русе. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалвания акт поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване
на ново, с което претенцията на насрещната страна се отхвърли изцяло.
Претендират се направените разноски за производството. Постъпилата е
и молба-пояснение към въззивната жалба от ,,Нойма-2003‘‘ ЕООД – гр. Русе
чрез адв. С. К..
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ,,Деливъри Русе‘‘ ЕООД чрез адв. С. Ц., в който се взема подробно
становище за неоснователност на жалбата. Считат обжалваното решение за
правилно и се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноските за
въззивното производство.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото е иск да съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че „Нойма-2003“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул.********, представлявано от управителя
Л.М., дължи на „Деливъри Русе“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.******, представлявано от управителя П.П.В.
сумите: 6446.05 лева с ДДС – главница, съставляваща неплатена цена на
доставена стока по фактура №**********/28.02.2019г., ведно със законната
2
лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното й изплащане и 3460.34 лева –
обезщетение за забава за периода 28.02.2019г. – 28.02.2024г. Производството
по иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за период от
28.02.2018г. до 1.03.2021г. в размер на 1310,78 лв. е прекратено на основание
чл. 232 ГПК в съдебно заседание на 12.11.2024г.
Ответникът „Нойма-2003“ ЕООД ЕИК ********* твърди, че ищецът
„Деливъри Русе“ ЕООД ЕИК ********* не е доставил стоката по процесната
фактура, респективно не дължи претендираната цена.
Съдебно-счетоводната експертиза по делото установява, че процесната
фактура №**********/28.02.2019г. и фактура №**********/28.02.2019г.
представена от ответника са напълно идентични по отношение: вид и
количество на изброените стоки; марка; единична цена; стойност; данъчна
основа; стойност и начин на плащане; дата на данъчния документ. Ответното
дружество „Нойма-2003“ ЕООД включило фактура №**********/ 28.02.2019г.
в дневника за покупки и упражнило правото на данъчен кредит, но не
заплатило на ищцовото дружество цената на стоките, визирани във фактурата.
Фактура №**********/28.02.2019г с вписан издател ищцовото дружество
„Деливъри Русе“ ЕООД не е отразена в счетоводството му. Експертът
предполага, че ищецът е анулирал три фактури с поредни номера, между
които и тази, представена от ответника. Не е установило плащане нито по
процесната фактура №**********/28.02.2019г., нито по фактура
№**********/28.02.2019г.
Вещото лице предполага, че ищецът е анулирал три фактури, между
които осчетоводената от ответника фактура №**********/28.02.2019г.
Доказателства за анулиране на фактури по делото няма представени.
Анулирането на фактура в България е уредено в Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), по-специално в чл. 116. Чл. 116, ал. 1 от ЗДДС
гласи, че поправки и добавки във фактури и известия към тях не се
разрешават. Ако е допусната грешка, фактурата трябва да се анулира, като се
състави протокол за анулиране и се издаде нова фактура, ако е необходимо.
Чл. 116, ал. 4 уточнява, че когато документът вече е отразен в дневниците по
ДДС, анулирането се извършва с протокол, който съдържа: основанието за
анулиране, данни за анулирания документ (номер, дата), данни за новия
документ (ако има такъв). На практика се съставя се протокол за анулиране –
3
това е първичен счетоводен документ, подписан от двете страни. Протоколът
съдържа: номер и дата, данни за доставчика и получателя, основание за
анулиране, данни за анулираната фактура, данни за новата фактура (ако има).
Ако анулирането е в същия данъчен период – фактурата се включва с нулеви
стойности в дневниците по ДДС. Ако е в следващ период – стойностите се
отразяват със знак минус. Всички екземпляри на анулираната фактура и
протокола се съхраняват от двете страни.
По делото няма данни този ред за анулиране на фактура да е спазен.
Крайното становище на вещото лице, дадено в обясненията му в съдебното
заседание на 02.04.2025г., е че фактура №**********/28.02.2019г. и фактура
№**********/28.02.2019г са два различни данъчни документа с едно и също
съдържание.
Осчетоводяването на фактура № **********/28.02.2019г. при „Нойма“
ЕООД е доказателство, че стоката по тази фактура е получена и се дължи
плащане на цената. Доказателство за получаване на стоката по процесната
фактура №**********/28.02.2019г. няма.
Заповедното производство е строго формално производство. Предметът
на заявлението по чл.410 от ГПК предопределя и предмета на иска по чл.422
от ГПК за установяване на съответното вземане при наличие на възражение по
чл.414 от ГПК. В случая искът е основан на твърдяното вземане за цена на
доставка по фактура №**********/28.02.2019г. Доставка по тази фактура не е
доказана при условията на пълно и главно доказване.
Обжалваното решение е валидно, допустимо, но не правилно. Искът не
е основателен и следва да бъде отхвърлен със законните последици.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 580/16.04.2025 по гр. д. № 3123/2024г. на
Русенския районен съд в ЧАСТТА, с която признава за установено на
основание чл.422 ГПК че „Нойма-2003“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул.********, представлявано от управителя
4
Л.М., дължи на „Деливъри Русе“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. усе, ул.******, представлявано от управителя П.П.В.
сумите: 6446.05 лева с ДДС – главница, съставляваща неплатена цена на
доставена стока по фактура №**********/28.02.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното й изплащане и 2149.51 лева –
обезщетение за забава за периода 01.03.2021г. – 28.02.2024г., предмет н а
заповед №779/12.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№1241/2024г. по описа на РРС и в ЧАСТТА, с която „Нойма-2003“ ЕООД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Деливъри Русе“ ЕООД, ЕИК
********* направените по ГД №3123/2024г. по описа на РРС разноски в
размер на 1750.22 лева и направените по ЧГД №1241/2024г. по описа на РРС
разноски в размер на 605.75 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Деливъри Русе“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу „Нойма-2003“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл.422
ГПК, за признаване за установено, че „Нойма-2003“ ЕООД дължи на
„Деливъри Русе“ ЕООД сумите: 6446,05 лева с ДДС – главница, съставляваща
неплатена цена на доставена стока по фактура №**********/28.02.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното й
изплащане и 2149.51 лева – обезщетение за забава за периода 01.03.2021г. –
28.02.2024г., предмет на заповед №779/12.03.2024г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №1241/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Деливъри Русе“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Нойма-2003“ ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски за
всички инстанции в размер на 2490,51 лв. /две хиляди четиристотин и
деветдесет лева и петдесет и една стотинки/.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5