ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
гр. Перник, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО
ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя си Я. Х.
със седалище и адрес на управление: ***,
ЧРЕЗ: адв. К.Д. А.,
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 261047 от 08.10.2021 година,
постановено по гр. д. № 5525/2020 година по описа на РС - Перник,
с което „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: ********* е осъдено да
заплати на В. АЛ. АЛ., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 1056,00
лева, представляваща платено капаро по Договор за туристически пакет № ***., както
и направените по делото разноски в размер на 350,00 лева.
С депозираната въззивна жалба се иска отмяна на Решение № 261047 от
08.10.2021 година, постановено по гр. д. № 5525/2020 година по описа на РС - Перник,
като вместо това бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Жалбоподателя счита, че възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не е безспорно установена и не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи се, че съгласно
постановените по реда на чл. 290 ГПК от ВКС Решение № 86 от 14.08.2014г. по гр. д.
№ 6766/2013г. на ІV ГО и решение № 167 от 26.01.2012г. по т.д. № 666/2010г. на І ТО,
при тълкуването на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, трябва да се търси
действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и
какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и в смисъл, произтичащ от целия договор, с оглед
1
целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване на
договорната воля на страните, съдът е задължен да изясни само обективираната воля
на страните, като не я подменя, защото чрез тълкуване не може да бъдат изменяни
договорените от съконтрахентите права и задължения. Въззивния жалбоподател счита,
че обжалваното решение на Районен съд – Перник не е съобразено с тази
задължителна практика на ВКС при тълкуването на предмета на сключения между
страните договор, в т.ч. чл. 2 от същия „Транспорт“, чл. 4 „Настаняване“, в тяхната
взаимовръзка и съобразно смисъла и целта на договора, при което не е изведена
действителната воля на страните. И според жалбоподателя това е така, тъй като
ищецът и ответникът не са сключили договори за туристически пакет. Излагат се
съображения в тази насока, като се обръща внимание на обстоятелството, че в чл. 2 от
Договора изрично е отбелязано, че се пътува със собствен транспорт. Обръща се
внимание, че е издадена фактура № 184918/25.02.2020г. за сумата в размер на 1056,00
лева, в която изрично е посочено, че се заплаща туристическа услуга за Бодрум със
собствен транспорт в уговорения хотел. Счита, че внимателния анализ на сключения
между страните договор води до единствения верен извод, че със сключването на
същия не е закупен какъвто и да е туристически пакет по смисъла на §1 т. 67 от ДРЗТ,
а договорът има за предмет закупуване на единична туристическа услуга – настаняване
в избрания хотел за 9 нощувки. По изложени в жалбата аргументи в тази насока
жалбоподателя счита, че в настоящия случай, в отношенията между страните, не може
да намери приложение текста на чл. 89 ал. 5 от ЗТ, който представлява транспониране
в българското законодателство на чл. 12 т. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на
Европейския парламент и Съвета от 25.11.2015г., която се отнася за пакетните
туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. Счита, че следва да намерят
приложение подписаните Общи условия и по-конкретно условията за анулация на
конкретната услуга, която е закупена при условия на ползване на отстъпка „ранно
записване“, при заплащане на 30% от стойността на услугата като депозит и уговорено
предварително право на Туроператора да задържи внесената сума на депозита при
последвал отказ от пътуването.
На следващо място в жалбата се сочи, че дори и да не се възприеме горното
становище, то следва да се има предвид, че заявеният иск е с правно основание чл. 55
ал. 1 предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 89 ал. 5 от ЗТ, т.е. дори да се сподели, че въпреки
изложените аргументи отношенията между страните обосновават приложението на чл.
89 ал. 5 от ЗТ, то следва да се има предвид следното: По делото е било спорно между
страните дали в полза на ищеца е възникнало правото, установено в разпоредбата на
чл. 89 ал. 5 ЗТ за прекратяване на договора и връщане на цялата заплатена сума. В тази
връзка жалбоподателя счита, че дори и да са били налице извънредни и непреодолими
обстоятелства по смисъла на чл. 89 от ЗТ, то същите не са били от такъв характер, че да
засягат изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
Съдът изрично е приел, че пътуване и настаняване в избрания от ищеца хотел в същия
период, в който е следвало да получи услугата „настаняване“, е реализирано от страна
на Туроператора, което се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Препоръките на МВР и оценка степента на риска, въз основа на които
решаващия съд е мотивирал изводите си, са необвързващи и нямат задължителен
характер според жалбоподателя. В случая, отказа от пътуването е по субективни
мотиви на самия почиващ, следователно ако се приеме, че е налице прекратяване на
договора, то това е по желание на пътуващия. С тези съображения се иска отмяната на
атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което предявения от ищеца
иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
2
страна не е подала отговор на въззивна жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима (подадена против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба, жалбоподателя не е поискал събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266,
ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния
съд, събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не
възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.06.2022
г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуална икономия да се извърши по
телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно
заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора
могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на
списък по чл. 80 от ГПК. За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а
при невъзможност за призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде
извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че
са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще
направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния
спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне
и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или
добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане
на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
3
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4