Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 285 / 22.05.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Златка Кеменчеджиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2954 по описа за 2017 година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК от Г.А.А. с ЕГН ********** против А.М.А. с ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 113 том II дело № 570/1974 г., дядо й А.С.А.прехвърлил
на баща й А.А.А. 1/2 идеална част от жилищна сграда и лятна кухня, застроени с
отстъпено право на строеж в държавен парцел II в кв.7 по плана на гр. Хасково.
С нотариален акт № 74 том II дело 448/1993 г., баща й й прехвърлил собствения
си недвижим имот: 1/2 една втора идеална част от жилищна сграда и лятна кухня, застроени
върху държавен парцел II в кв.7 по плана на гр. Хасково, чрез отстъпено право
на строеж. С нотариален акт № 63 том II дело № 585/1984 г. А.С.А. прехвърлил на
внука си М. М.А. останалата 1/2 идеална част от жилищната сграда, построена в
общински парцел II в кв. 7 по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед №
86/1961 г. Видно от приложена скица на сграда № 15-383879/ 10.08.2017 г.,
сградата, предмет на горните сделки, била идентична със сграда с идентификатор
77195.727.156.1, находяща се в гр. Хасково по КККР, одобрени със заповед
РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата в
гр. Хасково, ул. *******, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77195.727.156, брой етажи- 1, предназначение на
сградата-еднофамилна, стар идентификатор-няма, номер по предходен план-няма.
Видно от приложен нотариален акт № 156 том II рег.№ 5076 дело № 330 от 2016 г.
на нотариус с № 079, А.П.А., М.М.М., Н.М.А. и Н.М.А. дарили на ответника 9/10
идеални части от съсобствения им по наследство недвижим имот- гореописаната
сграда с идентификатор 77195.727.156.1. Прехвърлителките обаче никога не са
били собственици на 9/10 идеални части от процесната сграда. Същите, като
наследници на М. М.А., приобретател по нотариален акт № 63 том II дело №
585/1984 г. били собственици на 9/10 идеални части от придобитата от
наследодателя им ½ идеална част от сградата, т.е. на 9/20 от цялата
сграда, а не на 9/10, което не било отразено коректно в нотариалния акт с № 156
том II рег. № 5076 дело № 330/2016 г. Ответникът отказал, да поправи тази
грешка в акта, като настоявал, че прехвърлени са му 9/10 от цялата сграда и цялата
била негова собственост. Това обаче било невъзможно, т.к. никой не можел да
прехвърли повече права отколкото има, а и ищцата не е губила собствеността
върху собствената й ½ ид.част от сградата, придобита по нотариален акт №
74 том II дело № 448/1993 г. От тогава тя винаги живяла в сградата и никога не
е напускала този адрес, респ. нито за ден не била губила владението върху
нейната част от сградата.
Предвид гореизложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на ½
ид.част от гореописаната сграда. В открито съдебно заседание ищцата се явява
лично и с пълномощник, като поддържа предявения иск и иска уважаването му
изцяло, като основателен и доказан, като й се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск изцяло. Той
оспорва претендираното от ищцата право на собственост, обективирано в
нотариален акт № 74 том II дело 448/1993 г., т.к. актът бил нищожен, като
противоречащ на закона и с невъзможен предмет. А.А.А.прехвърлил на ищцата 1/2
идеална част от жилищна сграда и лятна кухня, като от прехвърлената част
купувачката ще владее и ползва югозападната стая и северозападната кухня.
Недопустимо било при собственост в идеални части да се прехвърлят реални
обекти, както се сочело в нотариалния акт. Не се ангажирали и доказателства за
делба или разпределение на ползването при евентуална съсобственост. Според
нотариален акт с № 156 по дело № 330/2016 г., ответникът бил добросъвестен
приобретател на 9/10 ид.части от спорната сграда с площ от 75 кв.м.
Първоначално жилищната сграда била с площ от 61 кв.м., като от праводателя на
ответника – баща му М. А. били извършени пристройки, видно от представените
скици за сгради с идентификатори 77195.727.156.2 и 77195.727.156.3. Бащата
владял и ползвал безпрепятствено, непрекъснато и без възражения от 1984 г.
спорната жилищна сграда и придобил правото на собственост върху нея по давност,
на основание чл.79 от ЗС. Ответникът се явява лично и с пълномощници в открито
съдебно заседание, като поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърляне
на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Общ наследодател на страните в настоящото производство е А.С.А., починал на
18.11.1984 г., който е дядо на ищцата и прадядо на ответника, видно от удостоверение
за наследници с изх. ***33/23.04.2018 г., издадено въз основа на акт за смърт №
0790/18.11.1984 г. от Община Хасково. Според същото, баща на ищцата е А.С.А.,
починал на 12.03.2001 г., а баща на ответника е М. М.А., починал на 06.10.2008
г. Последният освен ответника е оставил за свои наследници по закон още три
дъщери – М.М.М., Н.М.А. и Н.М.А., както и преживяла съпруга А.П.А..
Приживе, по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане № 113 том II по дело № 570/22.04.1974 г. на съдия при РС
– Хасково, общият наследодател А.С.А.е продал на бащата на ищцата А.А.А.1/2
идеална част от жилищна сграда и лятна кухня, застроени с отстъпено право на
строеж в държавен парцел II в кв.7 по плана на гр. Хасково, при посочени
граници, парцелът състоящ се от 194 кв.м., като срещу продадената част
купувачът ще владее и ползва югозападната стая и северозападната кухня, срещу
задължението да осигури на продавача сносен и спокоен живот до края на живота
му – както на него, така и на съпругата му А. А.А., като им гарантира квартира,
храна, отопление, почистване и грижи, при немощ и старост, било лично или чрез
трето лице.
Същия имот, от своя страна, бащата на ищцата А.А.А.й
прехвърля, по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 74 том II по дело № 448/04.03.1993 г. на нотариус при РС –
Хасково, като тя ще владее и ползва югозападната стая и северозападната кухня
срещу задължението й, да осигури и поеме цялостната издръжка и гледане на баща
си до смъртта му и да му гарантира квартира, храна, отопление, осветление,
почистване и грижи, при болест и немощ, било лично или чрез трето лице. Ищцата
представи по делото и стара скица № 800/22.04.1997 г. за имот пл. № 7178 в кв.
7 по плана на гр. Хасково от 203 кв.м., в който тя е вписана като собственик на
½ ид.ч. по нотариален акт № 74/93 г., както и Ангел Стоянов по
нотариален акт № 113/ 1974 г.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
63 том II по дело № 585/23.05.1984 г. на нотариус при РС – Хасково, същият общ
наследодател е прехвърлил на внука си М. М.А. /бащата на ответника/ 1/2 идеална
част от къща, застроена на 61 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на
строеж върху общински парцел II в кв.7 по плана на гр. Хасково, утвърден със
заповед № 86/1961 г., състоящ се от 194 кв.м., при посочени граници, както и
½ ид.част от отстъпеното право на строеж върху парцела, срещу
задължението на приобретателя, да поеме гледането и издръжката на дядо си А.С.А.и
на съпругата му А. А.А. до края на живота им. С нотариален акт № 156 том II
рег.№ 5076 дело № 330/26.08.2016 г. на нотариус с № 079, А.П.А., М.М.М., Н.М.А.
и Н.М.А. са дарили на ответника общо 9/10 идеални части от съсобствения им по
наследство недвижим имот – сграда с идентификатор 77195.727.156.1 по КККР на
гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/ 05.10.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес на сградата в гр. Хасково, ул. *******, като сградата е
разположена в общински имот с идентификатор 77195.727.156, със застроена площ
от 75 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор-няма, номер по предходен план-няма. За описания в този нотариален
акт недвижим имот по делото се представи скица на сграда № 15-383879/10.08.2017
г., в която за собственици на сградата са записани ищцата с ½ ид.ч. и
ответника с 9/10 ид.ч., въз основа на горецитираните им нотариални актове. За
този имот се представи и актуално удостоверение за данъчна оценка по чл. 264
ал. 1 от ДОПК с изх. № ДО000047/03.01.2018 г., издадено от Община Хасково, на
името на бащата на ищцата - А.С.А., с неплатени данък върху недвижимия имот и
такса за битови отпадъци за 2015, 2016 и 2017 г. Описаният поземлен имот
съдържа още две сгради, за които по делото се представиха скици от 30.01.2018
г. с номера 15-56386 и 15-56389, съответно за сгради с идентификатор
77195.727.156.2 от 27 кв.м. и с идентификатор 77195.727.156.3 от 10 кв.м., по
КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/ 05.10.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на двете сгради в гр. Хасково, ул. *******,
разположени в поземлен имот с идентификатор 77195.727.156, брой етажи- 1, с
предназначение – жилищни сгради еднофамилни, стар идентификатор-няма, номер по
предходен план-няма. По делото се представи копие от цялото нотариално дело №
330/ 26.08.2016 г. на нотариус с № 079, по което е издаден последният от
цитираните нотариални актове.
По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите Ф.С.Х. и Н.А.Н., посочени от ищцата, и свидетелите А.А.Ш.и
М.М.Х., посочени от ответника. Св. Х. е племенник на ищцата, който живее на ул.
*****, а леля му и ответникът - на ул. ******* – единият бил от едната страна,
а другият от другата, влизали от две различни страни в една къща. Свидетелят
сочи, че е на 38 години, като бил отгледан от леля си в нейната къща на
посочения адрес и той живял там, докато се ожени през 1994 г., завел там булка,
с която се отделили в тяхна къща през 2004 г. Дотогава в една къща живели
свидетелят, жена му и дъщеря им, както и ищцата с децата си - Л. и М.. Къщата
била от една стая, салон и още една стая, а от другата страна имало една стая,
също и лятна кухня имало. Ответникът влизал от ул. „****”, а ищцата - откъм ул.
„****” и всеки си живеел в къщата. Тези къщи едно време дядото ги строил.
Ищцата не била живяла другаде, нито е била на село или в чужбина. Бащата на
ответника починал и той живеел там заедно с майка си, жена си и детето им. Св. Н.
е зет на ищцата, женен за нейната дъщеря Л.. Като неин зет, той живял в тази
къща през 2005 г., до когато там живеела ищцата сама с дъщеря си. След 2 години
се родила дъщерята на св. Н. и когато тя станала на 3-4 години – оставили я на
ищцата и тя я отгледала, а свидетелят се отделил в друга къща. И ответникът
живеел наблизо, входът му бил откъм ул. „****“, а входът на ищцата – откъм ул.
„Баба Вида“. Имало още един изход за ищцата откъм ул. ****– оттам преди се
влизало, но сега имало съборетини и се отделила вратата. Този вход пак се ползвал,
имало стаи там, а на А. изходът бил друг. Ищцата живеела в пристройката, която
гледала към ул. ***** и от там не се влизало в къщата на ответника. Това било
една къща, една пристройка, с общ покрив.
Свидетелката Ш. е съседка на страните по делото и живее на ул.******от 45
години, а ответникът бил на ул. *******, срещу нея. Ответникът живеел там повече
от 30 години, а ищцата живеела от другата страна – били в една къща с различни
входове. Ищцата близала от другата страна, от другата улица, а ответникът – от
ул. „****”. Ищцата преди живеела на блока, а като починал баща й се преместила
в къщата. През това време в къщата живеел баща й с брат, който починал. Св. Х. познава
страните по делото, като бил техен съсед, а от 23 години и техен сватанак.
Самият той живеел на ул. ****, а ответникът живеел на ******* – от детските си
години, заедно с родителите си. Ищцата живеела на ул. ****Това били отделни
къщи, защото входовете им били различни – за ищцата от ул. *******“, а за
ответника – от ул. „****“, но покривът им бил общ. Това положение винаги било
така. Ищцата живеела там, откакто св. Х. я помнел. Преди била на квартира на
ул. ******, но когато баща й починал, се преместила в къщата, където живеели
майка й и баща й и си останала там. Това, което било построено откъм ****** било
още от родителите и от бабата на ищцата, от тях било строено и те си живеели
там. Частта, където живеел ответникът, той я подновил. Това била стара къща от
прабабата на ответника, от родителите на баща му, и след като починали, ответникът
всичко подновил сам.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите
по делото, посетило е на место и е огледало спорния имот, извършило е проверки
в Община Хасково. Сочи, че в кадастралния план на парцел II в кв.7 по плана на гр. Хасково,
одобрен със заповед № РД-02-04-369/1987 г., била нанесена едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., с размери и конфигурация, според
представената по делото скица № 800/ 22.04.1997 г., без нанесени други сгради в
имота. ½ ид.част от тази сграда била предмет на нотариален акт № 74/1993
г. В КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/ 05.10.2006 г., тази сграда
била нанесена с идентификатор 77195.727.156.1 – с различна конфигурация от
горепосочената, при 75 кв.м. застроена площ. Освен нея били кадастрално
нанесени още две сгради. При извършен оглед на место и направени замервания се
установило, че пристрояването на сграда № 1 било с една стая на север с размери
4,3 м х 3,3 м, без да е функционално свързана със съществуващата по плана от
1987 г. жилищна сграда. По данни на ищцата същата била пристроена преди повече
от 20 години и при одобряване на КК била заснета и нанесена. Установило се и
друго пристрояване към старата жилищна сграда, което също представлявало една
стая, но в североизточна посока, функционално свързана с помещенията в тази
част на сграда № 1. Това пристрояване било с площ от около 18 кв.м. и не било
нанесено в КК, т.е. не е било извършено към 2006 г. Другите две нанесени в КК
сгради № 2 и № 3 също не били отразени в плана от 1987 г., от което можело да е
приеме, че са построени след това и преди 2006 г. В резултат на констатациите
си, експертизата заключава, че еднофамилната жилищна сграда по нотариален акт №
74/1993 г., заедно със северозападната пристройка към нея, съставлявали сграда
с идентификатор 77195.727.156.1. Идентична била по застроена площ в частта без
пристройката, която не била функционално свързана с жилищната сграда. Налице
било пристрояване на сградата с 14 кв.м., от 61 на 75 кв.м., което било след
1987 г. и преди 2006 г., а след 2006 г. сградата била пристроена в
североизточната си част с още 18 кв.м., всичко общо пристрояване 32 кв.м. При
разпита си в открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че пристроената в
северозападната част стая на 14 кв.м., няма функционална връзка с основната
жилищна сграда, а има връзка със сградата, която е пристроена на запад - сграда
№ 2, и били функционално обединени. Другата пристроена част в североизточната
част на имота, била пристройка, която е функционално обединена с основната
жилищна сграда, т.е. там имало преход. Имало още една стая към сграда № 1, със
самостоятелен вход от юг, която била самостоятелна и не била приобщена към
основното жилище. Централният вход за сграда № 1 бил от изток за частта,
ползвана от ответника. Другият вход за тази сграда бил откъм южната стая, но
той не се ползвал. През сграда № 2 имало вход за част от пристройката, като
входът на самата сграда № 2 бил през ул. ******
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Преди всичко
следва да бъде обсъден въпросът, дали за ищцата е налице правен интерес от
воденето на настоящия установителен собственически иск, респ. дали същият е
процесуално допустим. С оглед събраните доказателства и заявените от страните
позиции по делото, съдът приема, че претендираното право на собственост от ищцата
върху процесния имот, от чието владение не е лишена, действително се оспорва от
ответника, поради което за ищцата е налице нуждата от защита на това й право чрез
настоящия установителен иск. Разгледан по същество, искът се явява основателен
и доказан. Първоначалните титули за собственост и на двете страни по делото се
свързват с техния общ наследодател А.С.А., починал на 18.11.1984 г., който е
дядо на ищцата и прадядо на ответника. Приживе той е прехвърлил притежавания от
него недвижими имот срещу съответните задължения за неговите и на съпругата му
издръжка и гледане, а именно – през 1974 г. на бащата на ищцата ½
ид.част от жилищна сграда и лятна кухня и през 1984 г. на бащата на ответника
½ ид.част от къща, застроена на 61 кв.м. и от отстъпеното право на
строеж върху държавен/общински парцел II в кв.7 по плана на гр. Хасково, утвърден
със заповед № 86/1961 г., парцелът състоящ се от 194 кв.м. От своя страна,
бащата на ищцата й е прехвърлил така описания имот, отново срещу задължение за
неговите издръжка и гледане, през 1993 г. По делото не се установява, ищцата да
е загубила това си право на собственост по възможните начини по чл.99 от ЗС,
респ. ответникът не доказа възражението си, че е придобил валидно нейното право
на собственост върху процесния имот по законоустановените за това способи в
чл.77 от ЗС. Ответникът не проведе пълно и главно доказване на възражението си,
че неговият баща от 1984 г. владеел и ползвал целият процесен имот, при което
го придобил целия по давност. Действително, от тази година, когато му е била
прехвърлена посочената ½ ид.ч. от имота, до 2008 г., когато
наследодателят е починал, е изминал период от време, далеч надхвърлях минимално
необходимия по закон за придобиването на един имот по давност /чл.79 ал.1 от
ЗС/. Това обстоятелство само по себе си обаче не е достатъчно, за да се уважи
ответното възражение. Събраните по делото гласни доказателства и експертизата
са категорични, че процесната сграда се ползва и от ответника - с вход от
изток, с подход откъм ул. „****“, и от ищцата – с вход от запад откъм ул.
********. Ответникът ползва заснетата по действащата КК сграда № 1, но без
южната стая със самостоятелен вход от юг и без северозападната пристройка от 14
кв.м. Тази пристройка се ползва от ищцата, функционално приобщена към
ползваната от нея сграда № 2. Относно идентичността на имота, описан по
процесните нотариални актове, със заснетия на место по действаща КК, по делото
се събраха категорични доказателства от представената актуална скица на
сградата и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза. В
кадастралния план на парцел II в кв.7 по плана на гр. Хасково, одобрен със
заповед от 1987 г., е била нанесена едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 61 кв.м. В КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед от 2006
г., тази сграда е нанесена с идентификатор 77195.727.156.1 – с различна
конфигурация и при 75 кв.м. застроена площ. В този период от време 1987 – 2006
г. е извършено пристрояването й с една стая на северозапад с размери 4,3 м х
3,3 м, или с 14 кв.м., без да е функционално свързана със съществуващата по
плана от 1987 г. жилищна сграда. В този смисъл, ответникът не доказа, първата от
необходимите предпоставки за придобиването на един имот по давност –
наследодателят му да е упражнявал фактическа власт върху целия недвижим имот.
Нещо повече, както на бащата на ищцата, така и на нея, по силата на самите им
нотариални актове им е било учредено право на ползване именно върху югозападната
стая и северозападната кухня, като по делото нито има възражения, нито се
събраха доказателства, ответникът или преди това неговият баща, да са нарушили
това владение и да са установили свое върху посочените части от имота.
Същевременно, така учреденото право на ползване не води до нищожност на
нотариалния акт, с който ищцата се легитимира като собственик на своята ид.част
от имота, в каквато насока е неоснователното възражение на ответника. Нито се
твърди, нито се установява, правото на ползване върху така описаните части от
имота, да надхвърля квотата на ищцата от съсобствеността или пък другият
съсобственик на имота /по това време, през 1993 г., бащата на ответника/ да е
бил против учредяването му. Когато през 1984 г. бащата на ответника е придобил
своята ½ ид.ч. от имота, същото право на ползване вече е било учредено
на бащата на ищцата още от 1974 г. от едноличния до тогава собственик – общият
им наследодател А.С.А.. Относно извършеното през 1987 – 2006 г. пристрояване на
основната сграда № 1 с една стая на северозапад с 14 кв.м. – по категоричен
начин по делото се установи, че същото не представлява самостоятелен обект и е
функционално обединено със сграда № 2, но е заснето към сграда № 1, предмет и
на настоящия спор. Според трайната съдебна практика на ВКС, когато изграденото
е в повече от учредения обем на право на строеж и не може да се обособи като
самостоятелен обект /§ 5 т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ/, то става
собствено на собственика на сградата и притежател на правото на строеж, на
основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС. Тази хипотеза е приложима и за настоящия
случай.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че ищцата не е загубила
правото си на собственост, респ. ответникът не е придобил същото, а именно -
върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, понастоящем идентифициращ се
като сграда с идентификатор 77195.727.156.1 по КККР на гр. Хасково, одобрени
със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
сградата в гр. Хасково, ул. *******, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 77195.727.156, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи-
1, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор-няма,
номер по предходен план-няма. С оглед на това, през 2016 г. ответникът е
получил в повече от следващите му се ид.части от този имот, дарени му от
неговите майка и сестри, след смъртта на баща му. Както се посочи, бащата на
ответника е придобил своята ½ ид.ч. от имота през 1984 г., прехвърлена
му срещу задължение за издръжка и гледане. По делото не се събраха данни за
датата на сключване на гражданския брак между родителите на ответника, по
предвид годините, през които са родени той и трите му сестри, а именно в
периода 1976 – 1985 г., съдът приема че прехвърлянето на имота с възмездната
сделка е станало през време на брака му, при което имотът е станал съпружеска
имуществена общност /СИО/ - чл. 13 ал.1 от СК /от 1968 г. - отм./. Със смъртта
на съпруга през 2008 г., на основание чл. 26 ал.1 пр.І от СК /от 1985 г. -
отм./, е била прекратена имуществената общност между съпрузите, при което
дяловете им са равни, на основание чл.27, вр. §4 от ПР на СК /от 1985 г. -
отм./. Преживялата съпруга е станала изключителен собственик на 1/4 ид.ч. от
процесния имот, а останалата 1/4 ид.ч. на съпруга е била наследена поравно
между преживялата съпруга и четирите им деца, в т.ч. и ответникът /чл.9 ал.1 и
чл.5 ал.1 от ЗНасл./. Така през 2008 г. съпругата е станала собственик на общо
6/20 ид.части /1/4 + 1/20/ от процесния имот, а всяко от децата, в т.ч. и
ответникът – на по 1/20 ид.част от същия. С оглед на това, през 2016 г. майката
и сестрите на ответника са могли валидно да му прехвърлят само техните общо
9/20 ид.ч. от имота, но не и прехвърлените му 9/10 ид.ч. от същия. Ако не се
приеме гореизложеното, че притежаваната от бащата на ответника ½ ид.част
от имота е била придобита в режим на СИО, то след смъртта му същата е била
поравно наследена от съпругата и четирите му деца, в т.ч. и ответникът /чл.9
ал.1 и чл.5 ал.1 от ЗНасл./, при равни квоти от по 1/10 ид.ч. за всеки от тях.
В тази хипотеза, през 2016 г. майката и сестрите на ответника са могли валидно
да му прехвърлят само техните общо 4/10 ид.ч. от имота, но не и прехвърлените
му 9/10 ид.ч. от същия. Така и в двата случая, ответникът е получил в дарение
повече от следващите му се и от притежаваните от дарителите ид.части от имота.
И двата случая касаят наследяването и даряването на притежаваната от бащата на
ответника ид.част от имота, като и при двата квотата на ищцата в
съсобствеността възлиза на ½ ид.ч., предвид гореизложените съображения.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че нито ищцата твърди, нито
ответникът възрази, спорната част от имота тя да е придобила в режим на СИО,
предвид на което и предвид липсата на данни за обратното, съдът приема, че тази
част е лично нейна.
Ето защо, предявеният иск следва да се уважи изцяло, като основателен и
доказан.
На основание чл. 78 ал. 1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в общ размер на 785,10 лв., от които 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, 200 лв. за вещо лице и останалото за държавни такси.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.А. с ЕГН **********, че Г.А.А. с ЕГН **********,***; Е СОБСТВЕНИК на 1/2
ид.ч. от сграда с идентификатор
77195.727.156.1 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед
РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата в
гр. Хасково, ул. *******, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77195.727.156, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи- 1, с
предназначение – жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор-няма, номер по
предходен план-няма.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.А.
с ЕГН **********,***; сумата от общо 785,10
лв., представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.С.