Р
Е Ш Е
Н И Е № 260062
08.08.2020г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
Като
разгледа докладваното от с.Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1086/ 2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство образувано по
две въззивни жалби:
1.Въззивна жалба вх.№ 8788/
13.03.2010г. при ОС-Пловдив от Д.А.Ч. ***, чрез адв.П.Г.К.,*** против Решение №
136/ 31.12.2019г. постановено по гр.д.№ 164/ 2016г. по описа на РС-гр.Първомай,
в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя
искове относно признаване за установено по отношение на ответниците –
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и горите – гр.София и З.Й.Г.
***, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот с площ от 770 кв. м. и
граници и съседи: имот № 600011 – стопански двор на З.Й.Г., имот № 600055 –
полски път на Община Първомай, имот № 160113 – временно неизползвана нива на
Община Първомай, и част от имот № 600012 на З.Й.Г., а съгласно Скица №
61/05.12.1994 г., изготвена от ЕТ „Г. – Г. А.“***, представляващ парцел № 61 от
масив № 60 по плана на стопански двор на с. И., общ. Първомай, обл. Пловдив, с
площ от 770 кв. м. и граници: парцел № 11 – склад за торове, парцел № 12 –
навес за торове, парцел № 38 – парцел по ЗТСУ, път № 51, и парцел № 37 – парцел
по ЗТСУ, който е неправилно заснет като югозападната част на гореописания
поземлен имот № 600012. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на
решенето в обжалваната му част и уважаване изцяло на така предявените искове и
присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно списък по чл.80 ГПК.
2.Въззивна жалба с вх.№ 570/
31.10.2020г. при РС-Първомай от З.Й.Г., представляван от адв. Ч.С.Ч. *** против
Решение № 136/ 31.12.2019г. постановено по гр.д.№ 164/ 2016г. по описа на
РС-гр.Първомай, в частта, в която е признато за установено по отношение на
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите - гр.
София и на жалбоподателя З.Й.Г., ЕГН: **********
***, че Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик на следния недвижим
имот: масивна стопанска сграда, представляваща склад за химически торове и
препарати № 02, а по документ за собственост – фуражна кухня, със застроена
площ от 151 кв. м., разположена в югозападната част на поземлен имот № 600012
по Картата на възстановената собственост на землището на с. И. с ЕКАТТЕ: 32826,
общ. Първомай, обл. Пловдив, находящ се в местността „***” на същото
землище, с площ от 1.708 дка, начин на трайно
ползване: стопански двор, шеста категория на земята при неполивни условия и
граници: имот № 600013 – стопански двор, имот № 600050 – местен път, имот №
600011 – стопански двор, имот № 600055 – полски път, и имот № 160113 – временно
неизползвана нива. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на решението
в обжалваната му част и присъждане на разноски за настоящата инстанция за
заплатена ДТ.
По
делото е налице писмен отговор само от Д.А.Ч. ***, чрез адв.П.Г.К.,*** по
отношение на въззивната жалба на З.Й.Г., представляван от адв. Ч.С.Ч. ***, в
който отговор същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на
решението в обжалваната от тази страна част.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид представените доказателства по делото, намери следното:
Жалбите
изхожда от надлежни страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадени
са в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими.
С предявената на основание
чл.54, ал.2 ЗКИР искова молба от ищеца Д.А.Ч. *** и З.Й.Г. *** заявено от ищеца
притежавано право на собственост върху земеделска земя с площ от 832 кв м, ведно с построена в имота Фуражна кухня със застроена площ от 350
кв м , находящи с в землището на с.И., обл.Пловдивска при посочени граници: на
север-парцел 12 навес за торове, на изток-склад за торове, на юг – свободна
площ, съставляващо парцел 61, в масив 60 по КРП на стопанския двор на с.И., обл.Пловдивска
от 1994г. Претендираното право на собственост за посочените обекти на
собственост се основава на Решение на ПК-Първомай № 79922/ 10.11.1994г. и
Договор от 27.10.1994г. за покупка на недвижи имот на основание чл.12, ал.3 от
Наредба за търговете, както и констативен нотариален акт № 127/ 1995г.на
РС-гр.Първомай, вписан в СВ-гр.Първомай. Правният интерес от така предявения
иск ищецът основава на извършено геодезическо заснемане на процесния имот и
съседен на него имот, при което бил образуван общ имот с № 600012, в м.“***“ в
землището на с.И. с площ на новообразувания имот 1,798 дка, както и бил
уведомен за обстоятелството, че
заявеният с исковата молба собствен парцел бил продаден със Заповед № РД
46-336/ 26.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните на ответника З.Г.,
последният като собственик на сграда/ навес, склад за химически торове и
препарати/ в посочения имот № 600012 с Договор за покупко-продажба на недвижим
имот държавна земя-частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, вписан на
16.11.2015г. Излага се от ищеца предположение, че е налице грешка при
продажбата поради обстоятелството, че ответникът притежава съседен имот,
извършено е грешно заснемане, както и налице некоректно издадено удостоверение
за идентичност от ОСЗ-гр.Първомай. С
конкретизиращата исковата молба от
09.05.2016г. на ищеца се признава от същия обстоятелството, че ответникът
притежава навес / склад / за торове в имот № 600012, както и склад за торове в съседен недвижим
имот № 600011. Поискано е първоначалано
признаване права на собственост на ищеца по отношение на ответниците на имот от 832 кв м като прилежаща земя към
сграда със застроена площ от 350 кв м – фуражна кухня при посочените граници,
който имот се намира в югоизточната част на имот № 600012, местност ***,
землище на с.И., обл.Пловдив и/ но неправилно заснет като част от имот 600012. Представени са множество писмени
доказателства. Ангажирана е съдебно-техническа експертиза.
С
писмения си отговор по исковата молба ответникът З.Г. при оспорване й като неоснователна е заявил насрещното твърдение
за притежавано право на собственост върху процесните имоти, основавайки се на
нотариална възмездна сделка по представен НА № 151/ 2013г., Договор за
покупко-продажба на държавна земя-частна държавна собственост № РД
46-0204/10.11.2015г., като са оспорени изцяло представените от ищеца писмени
доказателства, въз основа на които е заявено претендираното право на
собственост, вкл. формалната им и материална доказателствена сила, като се
оспорват тези доказателства да легитимират ищеца като собственик на процесните
имоти, оспорено е обстоятелството, същите да са били владени от ищеца, а от
ответника и предишни собственици – ППЗК „ Пчела“, Хр. Й. Г. и А.Д. К.. При
условията на евентуалност е предявено възражение за придобивна давност, вкл.
чрез присъединяване на владението на праводателите на ответника А. Д. К. и Х. Й.
Г.. Ангажирани са писмени и гласни доказателства. Депозиран е и писмен отговор по исковата молба и
от Министерство на земеделието и храните, в който предявеният иск се оспорва по
съображенията: по реда на чл.27, ал.6
ЗСПЗЗ ответникът закупил имот № 600012 , с площ 1, 708 дка, в
м.“Зофийца“ по КВС на землището на с.И., общ.Първомай - земя частна държавна
собственост въз основа на разрешение на Министъра на земеделието и храните със
Заповед № РД46-336/ 26.03.2015г. и сключен Договор № РД 46-6204/
10.11.2015г. за покупко-продажба на
държавна земя-частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ; съобразно
приложени към отговора скици в имота № 600012 в землището на с.И., общ.Първомай
са отразени две сгради – 01- склад за химически торове и препарати със
застроена площ от 360 кв м и 02 - склад за химически торове и препарати с площ
от 151 кв м, за които сгради ответникът З.Г. се легитимирал като
собственик с НА № 151/ 2013г., вписан в
СВ-гр.Първомай, които сгради представлявали част от имуществото на
организациите по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно предходни нотариални актове
за собственост, представени към отговора, а за обстоятелството относно
идентичността на сградите, представено удостоверение за идентичност изх.№ 6866/
21.03.2013г. на началник на ОбЗГ-Първомай; с Протокол от 11.03.1994г. по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ били
определени нормативно определени прилежащи площи към сградите и съоръженията в
парцел 12 на стопански двор №2 на с.И.; по отношение претендираните права от
ищеца същите се оспорват въз основа на
обстоятелствата, че на същия са издадени две решения с идентични номера и дати
на ПК-Първомай - № 79922/ 10.11.1994г. по заявление и преписка с № 79922/
27.10.1994г. , видно от които по едното е налице възстановено право на
собственост на ищеца в стари реални граници на 0,832 дка в м.“Стопански двор
2“, представляващ парцел 12 от КП от
1994г., а по другото – възстановено право на собственост в стари реални
граници на 0,832 дка, в м.“Стопански
двор 2“, представляващ парцел 61 по КП от
1994г., поради което е налице неяснота относно достоверността на така посочените
решения; посочвайки, че по Протокола от 11.03.1994г. по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ
за приемане на нормативно определен размер на прилежащи площи към сгради и
съоръжения на Стопански двор №2 на с.И. е определена прилежащата площ от 1,708
дка към „Навес за торове“, е оспорено
обстоятелството в този протокол да
фигурира обект – „фуражна кухня“ с разгъната застроена площ от 350 кв м, както
и парцел 61 от масив 60; изтъква се несъответствието между представените от ищеца документи, въз основа на които ищецът се
легитимира като собственик на зем.земя от 0,832 дка, заедно с построената в
него сграда „фуражна кухня“ с разгъната застроена площ от 350 кв м, съставляващ
парцел 61 от масив 60, в землището на с.И., в
Стопански двор №1, на с.И. и Протоколът от 11.03.1994г. по чл.45,
ал.3 ППЗСПЗЗ във връзка с приемане на нормативно определения размер на
прилежащи площи към сгради и съоръжения на Стопански двор №2, на с.И., в който не фигурира обособен парцел
61 от масив 60 със застроена в него „Фуражна кухня“ с разгъната и застроена
площ от 350 кв м; формулирано е и възражение
по отношение на Решение № 79922/ 10.11.1994г. на ПК – Първомай, издадено
по заявление с вх.№ 79922/27.10.1994г./ каквото заявление по преписката
липсва/, като се подчертава, че е подадено 2 години след изтичане на 17- месечния
административен срок по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ
от влизането в сила на ЗСПЗЗ / обн.ДВ, бр.17/ 01..03.1991г., влязъл в сила
на 01.03.1991г./
С обжалваното решение районният
съд е приел наличието на извършена продажба от страна ТКЗС „Пчела“ – с.И. – в
ликвидация, представлявано от председателя на ЛС на ищеца на недвижим имот:
парцел №12-2 в Стопански двор №1, с.И. , по КП на землището на с.И., при
описани граници ведно с построената в него сграда, представляваща фуражна
кухня, срещу цената от 32 326 лева при търг с явно наддаване, проведен на
основание „ чл.43, ал.8 „ ППЗСПЗЗ и платима веднага след парафиране на
сделката. Съображенията за това, че обект на разпореждане е застроен терен в
стопански двор на ТКЗС „Пчела“ – с.И. – в ликвидация се основават на разпоредбите на пар.12,
изр.І-во от ПЗР на ЗСПЗЗ, приет със ЗИДЗСПЗЗ и чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, оборващи
презумпцията по чл.92 ЗС; правомощията на ликвидационните съвети по ликвидация на организациите по пар.12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно разпоредбата на пар.13, ал.1, ал.3 и ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ
и пар.6а, ал.1,т.2 и т.3 ППЗСПЗЗ / редакцията от 07.01.1994г.; позовавайки се
на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ / в ред. от ДВ, бр.83/ 30.09.1993г., в
сила от 30.09.1993г./ относно предпоставките за възстановяване правата на
собствениците или техните наследници върху земеделски земи, притежавани преди
образуване на ТКЗС и включени в тях, както и Наредбата за размера на
необходимата земя при изграждането на строителни обекти /приета с ПМС № 41/
23.11.1982г., обн. ДВ, бр.101/ 24.12.1982г./ , с отпаднало основание, бр.35 /
24.04.1996г./ , а ал.2 на чл.1 от ППЗСПЗЗ/ в ред. от 07.01.1994г./, както и
чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ/ ред. от 07.01.1994г./ относно нормативно необходимите
площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл.1, ал.1, т.3 и т.4, собственост
на ТКЗС и другите прекратени по пар.12 ПЗР и ЗСПЗЗ организации извън
строителните граници на населените места, установяващи се по искане на ЛС или
служебно от РС „ЗЗ“ с протокол и
заверена скица, копия от които се предоставят на ПК и на МЗ , при отчитане на
обстоятелствата за отразяване в протокола на терените, предоставени
безвъзмездно по установения ред и когато не са били предоставени по съответния
ред, в които случаи служба „Държавни
имоти“ извършвала актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за
държавните имоти, а стойността им се определяла след търга в същото
съотношение, както и при първоначално определената цена на земята и на
постройките върху нея, и дължаща се по Републиканския бюджет; отчетено е
систематичното място на нормата в Гл.ІІІ“ Земя на държавата, общините,
кооперациите и други юридически лица“ ППЗСПЗЗ/ ред. от 07.01.1994г./ относно
характеристиката на държавна собственост на земите, включени в стопанските
дворове на ТКЗС, заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях,
която получила изричен законов регламент в разпоредбата на чл.10б, ал.4 ЗСПЗЗ /
обн.ДВ, бр.45/ 16.05.1995г./, както и разпоредбата на чл.45, ал.8 ЗСПЗЗ/ обн.ДВ
, бр.122/ 19.12.1997г. / , относно провъзгласяването за държавни земи, собствеността върху които
не може да се възстановява поради
обстоятелствата, посочени в предходните алинеи – терените в стопанските дворове
на организациите по пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващи прилежащи площи към
техни сгради и съоръжения, както и уреждайки, че земите, върху които са
разположени обекти на организациите по пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със
сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско
ползване и неподлежащи на възстановяване, принадлежат на държавата и и се
актуват от областния управител; отчетено е правомощието на Министъра на
земеделието и храните или оправомощено от него лице по пар.6 на ЗИДЗСПЗЗ/
обн.ДВ, бр.10/ 06.02.2009г. / във връзка с чл.27 , ал.8 ЗСПЗЗ за разпореждане
със земи, нeзаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях
на организациите по пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ, негодни за земеделско ползване и
неподлежащи на възстановяване, само чрез търг при условия и по ред, определени
в правилника за прилагане на закона, съобразно които критерии отговаряли и
площите в стопанските дворове на прекратените ТКЗС като притежание на
държавата; отчетен е специалният облекчен ред по чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ / в ред.
от 07.01.1994г./ за разпореждане на включено в баланса на бившите ТКЗС
имущество, съответно възможността дълготрайните активи на ТКЗС да се продават
само на проведен търг по процедура по чл.43, ал.2 ППЗСПЗЗ, препращащ към такава
по Наредба за търговете / приета с ПМС № 105/ 15.06.1992г., обн. ДВ, бр.50 от
19.06.1992г., отм., бр.85/ 26.09.2003г., в сила от 26.09.2003г./ , ако лицата с
право на дял от имуществото на организациите не желаят да ги получат срещу
полагащите им се части, като е описана процедурата по чл.48, ал.9 ППЗСПЗЗ преди
приемане на решението за провеждане на търга, както и реда за провеждане на
търга по Наредбата за търговете/ в редакцията към 1994г./, съобразно която
прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, вкл. земята и останалото
имущество, се извършва с договор, който следва да се сключи между купувача и
продавача в двуседмичен срок от провеждане на търга при свобода на договарянето
относно предпоставките за преминаване на собствеността, а съобразно
разпоредбата на чл.48а, ал.1 ППЗСПЗЗ/ в ред. от 07.01.1994г./ при продажба на
търг на НИ ЛС прехвърля вещните права, вкл. правото на собственост върху
земята, в размери съобразно чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, в които случаи към тръжните
книжа се прилага и скица на територията на обекта, заверена от съответната
служба „ЗЗ“ за терените извън строителните граници на населените места, а за
тези в населените места – от
техническата служба на общинската администрация, при заплащане от страна на
купувача стойността на постройките – по сметка на ЛС, а тази на вещните права
върху земята – по републиканския бюджет.
Въз основа на
извършеното позоваване на законовата и подзаконова регламентация относно
извършваните разпоредителни сделки с недвижими имоти , включени в баланса на
бившите ТКЗС и правомощията на ликвидационните съвети за това, районният съд
въз основа на доказателствената съвкупност е приел за изяснено, че фуражната
кухня и навесът за торове, прехвърлени с Договорите от 27.10.1994г., са били изградени върху земя извън
регулационните граници на с.И., включена в Стопански двор №2 на ТКЗС „Пчела“,
с.И., преди неговата ликвидация, съставлявали са дълготрайни материални активи
от имуществото му със статут на самостоятелни недвижими вещи с непроменено
местоположение и конструкция от построяването им до момента, които при
първоначалното им заснемане с одобрения през 1994г. кадастрален план на
Стопански двор №2, с.И., попадат в парцел №12 от масив 60, а по действащия КВС
на землището на с.И. – в имот № 600012; посочените две сгради като част от
имуществото на обявеното в ликвидация след прекратяването му по пар.12,
изп.І-во ПЗР на ЗСПЗЗ ТКЗС „Пчела“, с. И., към датата на отчуждителните актове,
предприети от собственик; прието е, че продажбите са реализирани по
изискванията на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ / макар и погрешно цитирана нормата като
„чл.43, ал.8“ ППЗСПЗЗ/; в обобщение е
заключено, че и двата договора от 27.10.1994г. са породили прехвърлително
действие по отношение на продадените с тях сгради от актива на ТКЗС „Пчела“,
с.И.- в ликвидация и легитимират приобретателите в лицето на ищеца и на
ППЗК“Пчела“ – с.И. като съответно собственици на фуражната кухня и навес за
торове, построени в парцел 12 от масив 60 по плана на Стопански двор №2, с.И.,
които според актуалното им кадастрално заснемане са идентифицирани като
складове / навеси/ за химически торове и препарати с номера съответно
32826600012002 и 32826600012001 със застроена площ съответно от 151 кв м и 360
кв м; възприето е, че въпреки
индивидуализацията в договора от 27.10.1994г. с купувач ППЗК“Пчела“-с.И.
навесът за торове с площ от 510 кв м,
съгласието на страните не обхваща и фуражната кухня; за установено е прието ,
че към датата на сделката са съществували две отделни масивни постройки и
волята на продавача ТКЗС“Пчела“- в ликвидация е била да се разпореди поотделно
с всяка от тях в полза на различни лица; констатирано е известно
разминаване относно площта в
представените доказателства – в Протоколите № №12 и 61 на ЕТ “Г. – Г. А.“***/1995г.
на РС-Първомай, като площта не е посочена в Протокола на тръжната комисия от
05.09.1994г. и Договора от 27.10.1994г., а в Скицата №12/ 02.04.1994г. на ЕТ “Г.
– Г. А.“*** като извадка от кадастралния план на Стопанския двор №2 от 1994г. с
отразяване на застрояване с два обекта – навес за торове и фуражна кухня с №№
12-1 и 12-2 , които като сумарна площ по представена по делото Скица от
02.05.2016г. на ОСЗ-Първомай , се равнява на 511 кв м, съответстващо на свидетелските показания по делото; въз основа на НА 71/
09.07.2009г. е приета принадлежността на навеса за торове в патримониума на
ППЗК“Пчела“, обемът на което констатирано вещно право да не се интегрира и
върху фуражната кухня, поради което само
по отношение на него продажбите по представените нотариални актове по делото са
прехвърлили собствеността и установено, че сделката по НА № 151/ 2013г. по
описа на Нотариус Нели Костадинова, с район на действие РС-Първомай, рег.№ 428
по регистъра на НК не е породила вещно правно действие за ответника З.Г. върху
фуражната кухня. Обоснована е неоснователността на предявеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за придобивна давност при доказване на
предпоставките на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС и установяване характеристиката на
владението по двата основни признака за упражняване на фактическата власт от
обективна страна и намерението за своене
от субективна страна, в каквато насока са отчетени събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на допуснатите
по делото свидетели по които се е явило установено, че през последните 20
години фуражната кухня се стопанисва изключително от ищеца без върху нея
ответникът Г., праводателят му и предходните купувачи на навеса за торове да са
установявали фактическа власт. Прието е също така, че договорът от 27.10.94г. не
разполага с вещен ефект върху терена, тъй като се касае за терен извън
строителните граници на с.И., включен в стопански двор на организация по чл. 12
ПЗР на ЗСПЗЗ – ТКЗС“ Пчела“, който терен се явява необходимо прилежащ към
продаваната на търг сграда от имуществото й и останала собственост на Държавата
, в който случай съобразно разпоредбата на чл.48а/1/ ППЗСПЗЗ /в ред.от 07.01.1994г./ е било налице уредено правомощието на ЛС да
се разпорежда с него, но в размерите на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ и заедно с
продажбата на постройката. Отчетено е обаче, че приложението на чл.45 ал.3
ЗСПЗЗ/ ред.07.01.1994г./ е обусловено от изискването за индивидуализация на пространствените
предели на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по
чл.1, ал.1, т.3 и 4, собственост на ТКЗС, в неурбанизирана територия и да се
парцелират по инициатива на ЛС или служебно от РС“ЗЗ“ с протокол и заверена
скица. Съобразно представените по делото
доказателства е констатирано, че към датата на проведения търг и изкупуването
му от ищеца прилежащата към фуражната кухня площ не е била обособена по правилото на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, макар и
с решението по Протокол от
11.03.1994г към навеса за торове да е
зададен нормативно определен размер на прилежащата площ от 1 708 дка с
отреден парцел №12 от 1 710 кв м по одобрения през 1994г. кадастрален
план, оценен на 55 410 лева по Протокол 12 на ЕТ“Г. – Г. А.“ . С оглед на
това независимо от архитектурната обособеност на процесната фуражна кухня, не е
налице установеност на необходимо
прилежащия терен към нея да е бил
очертаван, заснеман като самостоятелен парцел и при липса на скица за
територията му, заверена от РС“ЗЗ“
съобразно чл.48а, ал.1 ППЗСПЗЗ. В тази насока е отчетено и обстоятелството, че
обособяването на обслужваща към фуражната кухня площ от 0,510 дка в Скица № 61/
05.12.1994г. на ЕТ“Г. – Г. А.“***, не съответства на кадастралния план и действащата КВС, независимо от Протокол № 61 на същата
фирма. За остойностяване на прилежащата към фуражната кухня земя от 832 кв м,
без индивидуализация съобразно разпоредбата на чл. 45, ал.3 ППЗСПЗЗ/
ред.07.01.1994г./ Аргумент в тази насока е мотивиран въз основа на
констатацията, че отразената в Договора продажна цена от 32 326 лв съвпада
с тази по Протокола на тръжната комисия от 05.09.1994г. като предложена от
ищеца най-висока за закупуване на фуражната кухня, която видно от фактура №19/
20.09.94г. е била заплатена за фуражната кухня без включена стойност на
прилежащия терен, което от съдебната практика е прието, че при калкулирана в тръжната цена само цената на сградата,
купувачът не се явява носител на правото на собственост, а е със сходно на суперфициарен
собственик правно положение.
По отношение позоваването от ищцовата страна
на придобито право на собственост върху терена с представеното Решение 799922/
10.Х.94г. на ПК –Първомай за земеделска земя от 0,832 дка, е констатирано от
съда наличието на представено решение на ПК с идентичен номер и дата, но с
различно съдържание в частта на номера на възстановения парцел и на граничния
му от север имот. В тази връзка поради оспорването на така представените от
ищеца доказателства, е обоснована от съда допустимостта на косвен съдебен
контрол по чл.17, ал.2 ГПК, при реализирането на който съдебната практика е
приела доказването да е в тежест на страната, която се позовава на тях, доколкото
ответникът не е участник в административното производство по издаването и обжалването на
административния акт, а съобразно ТР №5/ 14.03.2013г. на ВКС по т.д.№5/2011г.
на ОСГТК Държавата също не се явява обвързана от реституционния акт по ЗСПЗЗ.
Изходен аргумент относно преценката за наличие на реституционен ефект на
подлежаща на възстановяване индивидуализирана в съществуващи и възстановими на
терена стари реални граници или в нови по плана за земеразделяне зем.земя с
конститутивните решения на ОбПК е подкрепен от ТР №1 по гр.д.№11/ 97г. на
ОСГТК.
В горната насока е установено също
по делото, че имотът е бил заявен от ищеца с пореден №1 от заявление вх.№
79922/ 27.10.1994г. , каквото заявление е налично по делото, но отбелязано
релевантното обстоятелство, че дори и да съществува посоченото заявление с
оглед датата му на подаване , се явява след изтичане на предвидения в чл.11,
ал.1 ЗСПЗЗ / редакцията към 30.09.1993г./ преклузивен 17 - месечен срок от
влизане в сила на закона на 05.03.1991г.
и правото на заявителя да изисква реституция е погасено, съобразно ТР№4/
14.03.2016г. по т.д.№4/ 2014г на ОСГТК на ВКС и ТР №1 по гр.д.№ 11/ 1997г.
ЗСПЗЗ. Не са налице доказателства по
делото ищецът да е предявявал претенция и по чл.11 ЗСПЗЗ/ редакция към 30.09.1993г./
След този законов срок е и представената молба от 09.11.1994г. В допълнение липсата на надлежна легитимация
на ищеца по представените от същия
решения на ПК се основава и на липса на конкретизация на някоя от хипотезите на
чл.10 ЗСПЗЗ / ред.ДВ, бр.80/ 30.09.1994г., в сила от същата дата/ , независимо
от което не се явява изпълнена която и да е хипотеза от тях, доколкото имотът
не е залесена или самозалесила се земеделска земя, или такава безвъзмездно
включена в държавния горски фонд, не е стопанисвано като земеделска земя от
ТКЗС, ДЗС или от други образувани въз основа на тях селскостопански организации
дворно място в заличените или изоставени населени места, не се намира в
строителните граници на населените места и не е одържавена като гора, която
впоследствие да е преобразувана в земеделска земя. Все така с оглед на
установеното по-горе и при съпоставка на индивидуализацията на вещта в
цитираните решения съответна на представената Скица № 61/ 05.12.1994г. на ЕТ“Г.-Г.
А.-*** като парцел 61, който обаче не е
установено по СТЕ да е нанесен в действащия към момента на реституцията
кадастрален план на Стопански двор №2 с.И., а попада в заснетия с него парцел
№12, който пък от своя страна очертава определената по реда на чл.45, ал.3
ППЗСПЗЗ с Решение по Протокол от 11.03.1994г. прилежаща площ към навес за
торове от актива на прекратеното ТКЗС „Пчела“-с. И., е изведено, че
възстановената земя от 832 кв м не е подлежала на реституиране съобразно чл.2,
т.3 ЗСПЗЗ / ред. от 30.09.1993г./, чл.1, ал.1, т.3 и ал.2 ППЗСПЗЗ / ред.от
07.01.1994г./ и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ/ ред.
30.09.1993г./, поради което установена материалната незаконосъобразност на
представените административни актове на ПК-Първомай ,като същите непроизвеждащи
вещни последици за ищеца и непротивопоставими на ответниците като
неучаствали в административното производство. В следствие на това е приета за
оборена доказателствената сила на нотариален акт №127/ 1995г. по описа на
РС-Първомай по отношение на застроения с фуражната кухня поземлен имот , с
който ищецът е признат за собственик на
основание търг по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
С оглед горните изводи при установеното , че ТКЗС “Пчела“ – с.И. - в
ликвидация не се е разпоредило с необходимо прилежащия терен към навеса за
торове в Стопанския двор №2 –с.И., съставляващ имот № 600012 по КВС на
землището на с.И. с коментирания договор от 27.10.1994г. и като неподлежащ на реституция по аргумент
от чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, имотът е останал в частна собственост на държавата и
правилно е актуван и Акт № 8535/ 20.05.2014г. съобразно чл.27, ал.10 ЗСПЗЗ, а
впоследствие и ответникът З.Г. съобразно чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ / ред. ДВ, бр.14/
20.02.2015г./ с право да закупи
прилежащия към нея терен - частна държавна собственост с Договора за
покупко-продажба, сключен с НА № 151/ 2013г. на Нотариус Н.Костадинова, район
на действие РС-Първомай , който имот е
заснет с КВС на землището на с.И. с № 600012, по реда на чл.45а, ал.1, изр.І и
ал.2 ППЗСПЗЗ /ред. в сила от 20.03.2015г./ без търг, въз основа на заповед на
Министъра на земеделието и храните и с писмен договор.
По жалбата на Д.А.Ч..
Формулирано е оплакване от
жалбоподателя за наличие на процесуални нарушения, свързани с въведените от
ищеца в хода на производството по делото три придобивни основания относно
процесните недвижими имоти – фуражна кухня със застроена площ от 151 кв м и е
претендираната останала незастроена площ от 770 кв. м. съгласно Скица
№61/05.12.1994г. в парцел №61, масив 60 по плана на Стопански двор на с.И.,
Пл.област, съобразно уточнение на исковата молба от с.з. на 20.09.2017г.
Наведените от ищеца придобивни основания по отношение на процесните недвижими
имоти, макар и неуточнени от същия относно тяхната взаимна обусловеност при
алтернативното им предявяване -
земеделска реституция в стари реални граници, проведен търг от ЛС на
ТКЗС ”Пчела” в ликвидация и придобивна давност, са разгледани изцяло по
същество с обжалваното решение, поради което не са налице нарушени
процесуалните права на ищцовата страна.
На второ място обосновава се оплакване, свързано с изследваното от
районния съд твърдение относно размерите на
претендираните застроена и незастроена площ на имотите, относно които от страна на самия
ищец с последващите уточнения въз основа на въведени различни правопораждащи
юридически факти и доказателства за тях се
въвеждат предявените придобивни основания в претендираните размери на
площите на имотите. В хронология уточнено се следва, че първоначално претенцията е за признаване
правото на собственост на земеделска земя от 832 кв м / въз основа на
представено решение на ПК/ и фуражна кухня от 350 кв м, а с последващите
уточнения, вкл. последно такова в о. с.з. от 20.09.2017г претенцията вече е
касае прилежаща площ от 770 кв м и фуражна кухня от 151 кв м по Договор от
27.10.1994г. за закупуване след проведен търг на основание чл.12, ал.3 от
Наредба за търговете от ЛС на ТКСЗ ”Пчела”-с.И.. В този смисъл обуславящ въпрос
по така предявения установителен иск относно спорното материално право е
установяване от страна на ищеца на материалноправното придобивно основание на
недвижимите имоти, така както надлежно е указана от съда доказателствената тежест, който обуславящ
въпрос се следва на второ място от въпроса за индивидуализация на имота, вкл.
по площ и размери.
С въззивната жалба се
поддържа тезата, че процесният имот се индивидуализира по представени по делото
скица №12 и протокол №61, изготвени във връзка с провеждане на търг, които са
приложени към тръжните документи, за това същите са намерили отражение в
описанието на имота в Протокол за проведения търг от 05.09.1994г. и договора за
продажба от 27.10.1994г., а границите се очертавали от необходимо обслужващата
площ на фуражната кухня, като към момента на продажбата били изследвани
условията за придобиване и на прилежащия терен, като са били предприети
действия за продажба на тази прилежаща чрез внасяне в ДПФ на равностойна земя
преди и непосредствено след сключване на договора за продажба от 27.10.1994г.,
затова с договора от 27.10.1994г. ТКЗС”Пчела” в ликвидация, представлявана от
председателя на ЛС, продала на ищеца НИ : парцел 12-2 в стопански двор 1 по КП
на с.И., ведно с построената в него сграда. В този договор липсва отразяване,
че стойността на прилежащата площ към фуражната кухня като парцел 12-2 не е
изплатен, така както това било отразено в Договор от същата дата 27.10.1994г.
касателно страните по този договор – ТКЗС”Пчела”- в ликвидация и
ППЗК”Пчела”-с.И..
Следователно формулираната в хода
на процеса ищцова теза относно начина на придобиване на процесните имоти е:
закупуване на сграда – фуражна кухня чрез участие в проведен търг от Тръжна
комисия с явно наддаване за продажба на
дълготрайни активи на ТКЗС ”Пчела “ в ликвидация, за която е заплатена цената
от 32326 лева, ведно с прилежащата към нея така посочена като индивидуализирана
по приложена към тръжните документи скица, която площ ищецът да е придобил чрез
замяна. В тази насока е представена
молба от 9.ХI.1994г. на Д.А.Ч., с която
по съображения за участие в публичен търг с явно наддаване за продажба на
дълготрайни активи на ТКЗС с.И. в Стопански двор 2 спечелил наддаването за
построената сграда, представляваща фуражна кухня-стая, с обособен парцел 12 в
кв.1, молителят поискал извършването на
замяна на земеделски земи, като срещу площта на парцела, в който е построена
спечелена на търг сграда е предложено извършването на замяна по решение № 293-20, т.22, м.***”.
С представена по делото Нотариална
декларация Д.А.Ч. ЕГН: ********** дал съгласието си Д.А.Ч., ЕГН: ********** /
ищецът по делото, бел.моя/ да ползва
необходимите земи по протокол № 293-20 за спечелен търг стара фуражна
кухня./л.410/. Представен е с посочената
номерация Протокол № 29320 без дата
за признати и определени за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне общо 66,300 дка на Д.А.Ч., ЕГН: **********.
Действително по делото е представен Протокол № 29320 с дата от 10.11.94г. на
ПК-Първомай, неподписан, за
възстановяване правото на собственост на Д.А.Ч., ЕГН: **********, с който е
признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи с план за земеразделяне за възстановяване 64,930 дка, като е отказано
признаване правото на възстановяване на
собствеността за нива от 1,370 в м.”***” с мотиви за приспадане за замянка по
пар.12 на база оценителен протокол - 75, за спечелен търг в ТКЗС “Пчела- с.И. в
ликвидация. Следователно ищцовото твърдение е в насока наличие изпълнение на
задължението на ищеца като страна по Договора от 27.10.1994г. за заплащане
стойността на процесната част от бившия стопански двор на ТКЗС“Пчела“ в
ликвидация да е извършено от страна на трето лице чрез замяна на признати за
възстановяване на това лице, но с план за земеразделяне земеделски земи. Принципно с пар.12,
пр.I ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда прекратяване
съществуването на трудовокооперативните земеделски стопанства/ ТКЗС/, от една
страна. От друга не би могло да се приеме, че с посоченото в основанието за
отказ за признаване правото на собственост с план за земеразделяне- замяна,
касаеща третото лице, би могло пряко да рефлектира в правоотношението по
сключения между настоящия ищец и ТКЗС “Пчела” – в ликвидация договор от
27.10.1994г. с ТКЗС “Пчела” при липса на индивидуализиран обект на собственост
чрез плана за земеразделяне от една страна и при заобикаляне на Закона извън
регламентираните начини в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи в реални граници, от друга, дори и да се
признае наличието на договорна свобода между страните при определяне начина на
изпълнение на договорени задължения във връзка с насрещните престации по
възмездния договор от 27.10.1994г. С оглед на това въведеният от ищцовата
страна в хода на процеса и поддържан с въззивната жалба довод, свързан с придобивния способ по
възмедната сделка от 27.10.1994г на претендираната площ като прилежаща към сградата - фуражна кухня не се установява по така представените
доказателства. Поддържа се и предявеното първоначално с исковата молба придобивно основание относно
претендираното право на собственост върху процесния терен – част от бившия
стопански двор на ТКЗС ”Пчела” в ликвидация - по реституция въз основа на
представено по делото по заявление с
идентична дата на договора от 27.10.1994г. между ищеца и ТКЗС”Пчела”- в
ликвидация с вх.№ 79922/ 27.10.1994г., по което е издадено Решение № 79922/
10.11.1994г. на ПК-Първомай за възстановяване правото на собственост на Д.А.Ч.,
ЕГН: ********** / ищеца по делото,
бел.моя / в съществуващи / възстановими
/ стари реални граници на описания имот : 0,832 дка, в землището на с.И. в
местността Стопански двор -2, имот №1, парцел №61 от кадастрален план,
изработен 1994г., при посочени граници. Извън налагащата се констатация от
данните по цитираното решение ищецът да е могъл да бъде пряк адресат като
правоимащ по така признатото право на възстановяване на собствеността върху
земеделски земи, внесени в ТКЗС, е констатирана от районния съд и компроментирана
доказателствена стойност на това решение с оглед представеното в оригинал
идентично по номер и дата решение, но с различно съдържание относно
местонахождението на имота с площта от 0,832 дка. Законосъобразно по възражението на
ответниците на следващо място е упражнен косвен съдебен контрол по реда на
чл.17, ал.2 ГПК относно валидността на цитираното решение на ПК като
административен акт. В тази насока
правилно е прието за основателно възражението на ответника МЗХ, че процесното
решение се явява недопустимо постановено, поради което и невалидно, поради
изтичане на преклузивния по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ 17-месечен срок от влизане в сила
на 01.03.1991г., считано от посочената дата на заявлението 27.10.1994г., макар
и като част от преписката по решението такова заявление да не се установява за е
представено по делото. Не е налице твърдение или данни да е било проведено и
производство по исков ред на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Независимо от това
само по себе си претендираните при непосочена взаимна обусловеност придобивни основания
– на основание възмездната сделка по
договора от 27.10.1994г. и реституция - се явяват взаимно изключващи се от
гледна точка на вида и характера на правопораждащите юридически факти на
съответното основание на претендиранато спорно материално право. Поради
неустановеност на така претендираните придобивни основания на процесното
претендираното право на собственост върху част от терена на бившия стопански
двор на ТКЗС ”Пчела” в ликвидация, процесният имот се явява останал в
патримониума на Държавата като частна държавна собственост, разпоредила се с
имота в полза на ответника по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, така както е отразено
това право в представения по делото АДС.
Неоснователен се намира и предявеният
оригинерен способ за придобиване на процесния имот по давност на предвиденото
по чл.79 ЗС правно основание със заявено начало на реализирано владение
съобразно представен по делото
Протокол за въвод от 09.12.1994г. С
регламентацията на същия закон съобразно действащата разпоредба на чл.86
ЗС към момента на въвода във владение на
ищеца в ред.й ДВ, бр.31 от 1990г. е въведена забрана за придобиване по давност
на вещи, които са държавна или общинска собственост. В действителност с редакцията на нормата –ДВ,
бр.33 от 1996г. така регламентираната забрана за придобиване на държавна или
общинска собственост е редуцирана само касателно публичната държавна или
общинска собственост, като давността е могла да започне да тече от
01.06.1996г., но спряла да тече съгласно пар.1 ЗР към ЗД на ЗС съобразно
множеството последващи редакции на нормата / изм.-ДВ, бр.105 / 2006г, изм.-ДВ,
бр.113/ 2007г., изм.-ДВ, бр.107/2014г., изм.-ДВ, бр.7/2018г с последна редакция
доп.-ДВ,бр.18/2020г./ , по силата на която давността за придобиване на имоти
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. В тази
насока е мотивната част на Тълкувателно
решение №3 от 14.02.2018г. по тълк.д.№ 3/ 2017г. на ОСГК на ВКС относно
придобивната давност на имоти ЧДС.
По така изложените
съображения поддържаният установителен иск за признаване придобито право на собственост в полза на
ищеца върху претендираната част от 770 кв м от бивш стопански двор на “ТКЗС”
Пчела” в ликвидация с. И., се намира и от въззивният съд за недоказан по
основание, а решението на районния съд в
тази обжалваната част не се намира за несъответващо на доказателствения
материал по делото, както и да е неправилно или незаконосъобразно.
По жалбата на ответника З.Й.Г..
С въззивната жалба се оспорва правилността, законосъобразността и постановено при несъответствие доказателствения материал на
първоинстанционното решение в частта на признатото в полза на ищеца Ч. придобито право на
собственост върху недвижим имот, представляващ масивна стопанска сграда –
фуражна кухня със застроена площ от 151
кв м, находяща се в югозападна част на ПИ 600012 по картата на възстановената
собственост на землището на с.И., обл.Пловдив. Първият довод по жалбата се
свързва с оплакване в смисъла, че процесният обект на собственост – масивна
стопанска сграда /фуражна кухня/ е претендиран от ищеца за сграда със застроена
площ от 350 кв, а от представените от страна на самия ищец доказателства –
Протокол на ЛС и Договор от 27.10.1994г.
, както и Скица № КО 5952/ 02.05.2016г. на ОбСЗ ”Първомай” измерена
самостоятелно на място е с площ от 150 кв м. Така формулираният процесуален
довод, че районният съд не е отчел това обстоятелство и след изменението на
иска в тази му част, се установява да неоснователен. В проведеното открито
съдебно заседание на 08.08.2017г. са поставени на разрешаване предварителни
въпроси във връзка с изясняване на фактическата страна на спора, като на
ответника съобразно процесуалното му право по чл.144 , ал.1 ГПК е дадена
възможност да вземе становище по направените уточнения на исковата молба с
оглед предявените основания относно претендираното спорно право от ищеца, вкл.
по обстоятелствена част и представени в допълнение доказателства от страна на
ищеца. Преди даване ход на съдебното дирене в проведеното с.з. на
20.09.2017г. ищецът е уточнил предмета
на установителната си претенцията, като
изрично и нарочно е уточнено от проц.представител на ищеца, че претенцията на
същия е да бъде признат за собственик на имот с площ от 770 кв м, ведно с
построената в него стопанска сграда – фуражна кухня със застроена площ от 151
кв м. С окончателния си доклад по делото по чл.146, ал.1 ГПК в същото съдебно
заседание съдът въз основа на заявеното уточнение на предмета на претенциите на
ищеца е очертал предмета на спорното материално право в рамките на така
заявеното от ищеца уточнение, по което спорно материално право съдът в
идентичност се е произнесъл с
обжалвания съдебен акт. По съществото на претенцията се установява, че за
закупуването от страна на ищеца на процесната сграда - фуражна кухня са представени Протокол от
05.09.1994г. на тръжна комисия за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС”Пчела”
в ликвидация за проведен търг по реда на ППЗСПЗЗ/ чл.48, ал.8 от правилника/ и
чл.12, ал.2 Наредбата за търговете, при обявена начална цена от 29 376 лв. Ищецът е обявен за купувач на вещта –
“Фуражна кухня стара” след предложена по-висока цена от 32326 лв. Въз основа на
цитирания Протокол на тръжната комисия от 05.09.1994г. е сключен Договор за
продажба на процесния недвижим имот- сграда-фуражна кухня, чиято предложена на
търга цена е заплатена видно от представената Фактура № 19 от
20.09.1994г. на ТКЗС”Пчела”- с. И.. По индивидуализацията на процесната сграда
- фуражна кухня, в каквато насока се прави възражение от жалбоподателя с
довода, че няма как представената скица № 61/ 05.12.1994г. да е била част от
тръжната документация, следва да се отбележи, че посочената скица удостоверява по
идентичен начин конкретното местоположение на тази сграда в бившия стопански
двор на ТКЗС ”Пчела “ в ликвидация с
представения към отговора по исковата молба от ответника МЗХ план на Стопански двор 2, с.И., общ. Първомай /
л.82а, том І / , видно от които се касае за най – малката по размери и площ
сграда, разположена в югозападната част на имот № 600012 от Стопанския двор 2 и
с нанесено отбелязване на предназначението й - фуражна кухня. Тези
индивидуализиращи данни са отчетени и от
назначеното по делото вещо лице по СТЕ, въз основа на които е изготвена скицата
към заключението по делото. С оглед на
това ищецът се легитимира надлежно въз основа на описаните писмени
доказателства като собственик на процесната така индивидуализирана сграда –
“фуражна кухня стара” по силата на
удостоверената с тези доказателства възмездна сделка, реализирана след проведен
търг по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ. Наведеното от този жалбоподател като
ответник в първоинстанционното производство възражение за придобивна давност по отношение на този
имот / сграда фуражна кухня стара/ не се поддържа като придобивно основание
пред настоящата инстанция, което възражение се явява принципно неподкрепено от
събраните по делото в тази насока гласни доказателства и би се приело за неоснователно
и от въззивната инстанция.
В останалата част на жалбата на жалбоподателя З.Г. чрез
проц.представител адв.Ч.Ч. касае доводи във връзка с претендираната незастроена
и прилежаща площ, която е останала в рамките на
процесния уточнен терен от 770 кв м от бившия стопански двор на
ТКЗС”Пчела”- с .И. , а не както се сочи в жалбата на този жалбоподател 832 кв
м. Тези доводи имат характер на доводи
за отговор по въззивната жалба на ищеца Ч., доколкото в тази част претенцията
на ищеца е отхвърлена с обжалваното решение, а по гореизложените по жалбата на
жалбоподателя Ч. и в настоящото решение на въззивния съд съображения се приема
също неустановената по основание установителна претенция в тази й част.
По така изложените
съображения жалбата на ответника З.Г. се намира за неоснователна, а решението в
тази обжалвана част ще се потвърди като правилно постановено в съответствие с
доказателствения материал по делото.
Поради неоснователност на
двете жалби на страните , разноски за настоящата инстанция не се следва да се
присъждат.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1 , пр.I ГПК , въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 136/ 31.12.2019г. постановено по гр.д.№
164/ 2016г. по описа на Районен съд – Първомай, както в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Д.А.Ч., ЕГН: **********
***
относно признаване за установено по отношение на ответниците – Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и горите – гр.София и З.Й.Г. ***, че
ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 770 кв. м. и граници и съседи:
имот № 600011 – стопански двор на З.Й.Г., имот № 600055 – полски път на Община
Първомай, имот № 160113 – временно неизползвана нива на Община Първомай, и част
от имот № 600012 на З.Й.Г., а съгласно Скица № 61/05.12.1994 г., изготвена от
ЕТ „Г. – Г. А.“***, представляващ парцел № 61 от масив № 60 по плана на
стопански двор на с. И., общ. Първомай, обл. Пловдив, с площ от 770 кв. м. и
граници: парцел № 11 – склад за торове, парцел № 12 – навес за торове, парцел №
38 – парцел по ЗТСУ, път № 51, и парцел № 37 – парцел по ЗТСУ, който е
неправилно заснет като югозападната част на гореописания поземлен имот №
600012, така И В ЧАСТТА, в която е признато за установено по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите - гр. София и по
отношение на ответника З.Й.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че Д.А.Ч., ЕГН: ********** ***, е собственик на следния недвижим
имот: масивна стопанска сграда, представляваща склад за химически торове и
препарати № 02, а по документ за собственост – фуражна кухня, със застроена
площ от 151 кв. м., разположена в югозападната част на поземлен имот № 600012
по Картата на възстановената собственост на землището на с. И. с ЕКАТТЕ: 32826,
общ. Първомай, обл. Пловдив, находящ се в местността „***” на същото землище, с
площ от 1.708 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, шеста категория на
земята при неполивни условия и граници: имот № 600013 – стопански двор, имот №
600050 – местен път, имот № 600011 – стопански двор, имот № 600055 – полски
път, и имот № 160113 – временно неизползвана нива, както и в частта на
разноските.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: