О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2016 година 2016, 06. 10. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
постави на разглеждане гр. дело № 739, по описа на БОС за 2016 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.Г.Д., ЕГН ********** и А.Т.Д., ЕГН **********, двамата- с постоянен адрес: ***, чрез адв. Р.А.Д.,***, против Д.А.М., ЕГН **********,***, за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника, в качеството му на нов взискател – цесионер, сумата 164939, 17 лв. поради неизпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от първоначалния взискател – Ангел Димитров М.. При евентуалност, е предявен иск, за приемане за установено, че ищците не дължат изпълнение на ответника за сумата 12000 евро- левова равностойност на 23469, 96 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, в размер на 10896, 04 лв. , считано от 06.10.2011г. – дата на издаване на Заповед за незабавно изпълнение № 947, по ч.гр.д. № 1057/11г. на НРС, до 22. 04. 2016г. – дата на депозиране на исковата молба, тъй като същата е изначално договорена, като насрещна материална облага/лихва/ за ползването на заетата сума от 50000 евро, с левова равностойност 97791, 50 лв. с основна цел – заемателят и първоначален взискател, в изп. производство, Ангел Димитров М., да реализира доходи от предоставените средства, без да притежава лиценз за извършване на дейност на банково кредитиране, като по този начин е осъществил, от обективно и субективна страна, състав на престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК. Претендират се разноски. Приложени са и са ангажирани доказателства.
Ищците сочат, че са издали, в полза на Ангел Димитров М., запис на заповед, с който са се задължили да му платят на падеж – 08. 10. 2010г. сумата 62000 евро. За тази сума, Ангел М. се е снабдил с изп. лист, въз основа на издадена заповед № 947/ 06. 10. 2011г. по ч.гр.д. № 1057/ 2011г. на НРС. Въз основа на издадения изп. лист, последователно са образувани изп. дела, като последното е с № 620/ 2014г. на ЧСИ Делян Николов. В хода на изп. дело, ищците установяват, че Ангел М. е починал на 21. 11. 2015г. поради което са депозирали молба до ЧСИ, за спиране на изп.дело, поради липса на активно легитимиран взискател. Изпълнителното производство е било спряно, на основание чл. 432, т. 3 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва конституирането на ответника, като взискател, с постановление на ЧСИ от 24. 02. 2016 г. в качеството му на цесионер на Ангел М..
Ищците уточняват основанията си за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, с факта, че цесията въз основа на която, ответникът е конституиран, като взискател, е с дата, след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Намират, че след като цесията не им е била съобщена, от стария кредитор, тя не е породила действие, спрямо тях и те не дължат на конституирания нов взискател – цесионер. Считат нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за императивна, недаваща възможност на цедента да делегира това свое задължение на цесионера и последният не може валидно да извърши това съобщение на длъжниците. Твърдят, че техният кредитор Ангел М., не им е съобщил за извършената цесия, в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и съгласно поетото от него, задължение с договора за цесия- чл. 4, ал. 1, не е предприел действия за тяхното уведомяване, лично и затова договорът за цесия не е обвързващ за тях. Поради това, те не дължат изпълнение на ответника, в качеството му на новоконституиран взискател по изп. дело, още повече, че при искането му за конституиране в изпълнителния процес, не са били представени доказателства за извършено уведомяване на длъжниците- ищци, за цедиране на вземането.
Ищците намират още, че адвокатът, поискал възобновяване на изп. производство, не е упълномощен надлежно и конкретно за извършване на такова действие, в това изпълнително производство, не е уточнен начина на представителство, за да бъде направен извод, че адвокатът има самостоятелни правомощия, въз основа на представеното пълномощно, при изброени повече от един адвокати.
Искът, при условие на евентуалност, е предявен на основание на друг новонастъпил, според ищците, факт- Постановление за прекратяване на наказателно производство на Окръжна прокуратура –Бургас, поради настъпила смърт на Ангел М., с което считат, че е безспорно установено, че предоставяйки заеми, срещу уговаряне на лихва, е осъществен съставът на престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В тази връзка, ищците твърдят, че вземане, което произтича от реализирани приходи от осъществена престъпна дейност, не може да бъде предмет на облигационно правоотношение, поради неговата нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като противоречащо на морала, осигуряващо несправедливо облагодетелстване. В случая, така би се облагодетелствал ответникът, ако получи сума, над реално дължимата – 50000 евро/ 97791, 50 лв./- 12000 евро/23469, 96 лв./ представляваща уговорена, по престъпен начин, лихва от починалия цедент. Намират, че тази сума – 12000 евро, ведно с натрупаната върху нея, лихва, не е дължима, по силата на юридически факт, настъпил след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1057/11 г. на НРС и този факт е посоченото Постановление на БОП от 24. 03. 2016г. с което е установено престъпление.
Предявеният иск, е с правно основание – чл. 439 от ГПК.
С депозирания отговор, по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез адв. Милена Тончева, гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, ет. 2, оспорва исковете, като недопустими, защото счита, че въведените от ищците фактически твърдения, свързани с договора за цесия, конституиране на нов взискател и липсата на уведомяване, по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, не представляват факти, погасяващи изпълняемото право, за да бъдат предмет на разглеждане, в предявения иск, по чл. 439 от ГПК. Намира, че в изпълнителното производство, съдебният изпълнител е този, който преценява настъпилото действие на цесията, с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и от неговата компетентност е конституирането на страните.
Направен е извод за липса на правен интерес у ищците от водене на иск, по чл. 439 от ГПК, за сумата 164939, 17 лв. поради което, производството следва да бъде прекратено.
По отношение на втория иск, предявен като евентуален, ответникът също сочи липса на правен интерес, защото твърдението, че част от вземането е уговорено, като лихви, не е новонастъпил факт. Считат, че ако действително, такива лихви са били договорени, то това е било известно на ищците, още при издаването на записа на заповед и преди провеждането на заповедното производство. В тази връзка, добавя, че постановлението на БОП, от 28. 03. 16 г. дори и ако бъде квалифицирано, като нов факт, по аргумент на чл. 300 от ГПК, не е задължително и обвързващо за гражданския съд, относно изводите за виновността на дееца. Това го прави неотносимо, към основателността и изпълняемостта на процесното вземане и не е от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, факти, което прави и този иск- недопустим.
Ответникът, оспорва твърдението на ищците, че част от сумата по записа на заповед, представлява лихви, но сочи, че ако наистина сумата е договорена така, то ищците са можели да посочат този факт, още в срока за възражение, по чл. 414 от ГПК. Понастоящем, това право, намира за преклудирано.
Ответникът оспорва исковете и като неоснователни.
По отношение на първия иск, твърди, че ищците са били уведомени за цесията, в изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, лично от цедента Ангел М.. Сочи, че поради състоянието на цедента, уведомленията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, са били връчени от съдебния изпълнител, а ако е имало забавяне на връчването, то е било, поради тежкото здравословно състояние на цедента, още повече, че няма законови изисквания за срок на това връчване. Уточнява, че уведомлението е връчено на ищеца на 05. 01. 2016г. но той е отказал да го получи, а на ищцата е връчено, чрез залепване, след като е била търсена, в продължение на един месец. Конституирането на ответника, като страна в изп. производство, е станало след връчването на уведомленията, с постановление от 24. 02. 2016г. По отношение на редовното връчването на уведомленията, ответникът сочи произнасяне с решение на БОС по гр.д. № 768/16г.
Намира, че искът не е уточнен, по размер, предвид качеството на му на наследник, по закон, на цесионера, което му дава право да бъде конституиран, в изпълнителния процес, в това негово качество.
Искът, предявен, при евентуалност, е оспорен, като неоснователен, като е оспорено твърдението, че със записа на заповед е обезпечен договор за заем, сключен с Ангел М. и с него са били уговорени лихви. Сочи, че вземането произтича от издаден от ищците запис на заповед, с който са се задължили да заплатят на Ангел М., сумата 62000 евро. ЗЗ е абстрактна сделка и само по твърденията на ищците, не може да се приеме, че обезпечава изпълнението на каузална сделка и че част от сумата е задължение за лихви, според ответника, още повече, че липсват писмени доказателства, в подкрепа на такива твърдения.
Следващият аргумент за неоснователност на този иск, е че цитираното постановление на прокуратурата, не би могло да се приеме за новонастъпил факт, за това, че мотивите му не са обвързващи за съда, за да приеме, че действително, фактическата обстановка, по делото е такава, каквато е описана от прокуратурата. В случая, се касае за постановление за прекратяване на наказателно производство, по отношение на което, нормата на чл. 300 от ГПК не намира приложение, същото не е задължително за гражданския съд и не съставлява доказателство, не може да служи, като източник на доказателствени и правни изводи, относно авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца. Ответникът подчертава, че постановлението на прокуратурата обективира факти, настъпили назад във времето, които не са от категорията на предвидените в чл. 439 от ГПК. Оспорени, като неверни и необосновани, са сочените в постановлението, фактически констатации, подкрепени само от свидетелски показания на хора, по отношение на които са заведени дела за връщане на дължими суми.
Ответникът счита за неотносимо, към това производство и неоснователно, направеното оспорване, като ненадлежно, на упълномощаването на процесуалния представител на цесионера, за възобновяване на изпълнителното производство. Счита, че това не са факти, от категорията на чл. 439 от ГПК. Относно неоснователността на това възражение, се позовава на текста на чл. 39, ал. 2 от ЗЗД. Представени са доказателства. Претендират се разноски.
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Съдът намира първия от предявените искове за допустим и следва да го приеме за разглеждане. Приложените писмени доказателства, съдът намира за допустими. Направеното доказателствено искане за разпит на свидетели, следва да бъде уточнено, по отношение на фактите и обстоятелствата, които ще бъдат доказвани, за да има произнасяне, по него.
Съдът приема за разглеждане направените възражения от ответника, по основателността на първия от исковете, като тези, по неговата недопустимост, намира за неоснователни, в настоящия момент. Представените от ответника писмени доказателства, съдът намира за допустими. Ответникът носи доказателствената тежест за доказване на факта на съобщаването на процесната цесия. По направеното доказателствено искане за разпит на свидетели, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
Предявеният иск, при условие на евентуалност, съдът намира за недопустим, защото актът на прокуратурата – Постановление за прекратяване на наказателно производство, не поражда новонастъпили факти, по смисъла на чл. 439 от ГПК. Искът е за установяване на недължимост на сумата 12000 евро, ведно с натрупаната върху нея, лихва, по силата на юридически факт, настъпил след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1057/11 г. на НРС и този факт е посоченото Постановление на БОП от 24. 03. 2016г. с което е установено престъпление, според ищците. Съдът счита, че с това постановление не се установява ново правно и фактическо положение, защото актовете на досъдебното производство, не са доказателства за нови факти, нямат задължителна сила за гражданския съд. Задължението на ищците за заплащане на тази сума, се е породило от издадения запис на заповед и ако тя е представлявала възнаградителна лихва-„материална облага за ползването на заета сума“, както се твърди, в исковата молба, ищците са имали възможност да направят възражение за недължимост на същата, в заповедното производство. Понастоящем, тази правна възможност е преклудирана.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявения иск от Р.Г.Д., ЕГН ********** и А.Т.Д., ЕГН **********, двамата- с постоянен адрес: ***, чрез адв. Р.А.Д.,***, против Д.А.М., ЕГН **********,***, за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника, в качеството му на нов взискател – цесионер, сумата 164939, 17 лв. поради неизпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от първоначалния взискател – Ангел Димитров М..
Приема за разглеждане отговора на ответника и направените, в него възражения.
Допуска приложените, от страните, писмени доказателства.
Дава възможност на ищците да уточнят направеното искане за разпит на свидетели.
По искането на ответника за разпит на свидетели, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството по предявения, при евентуалност, иск за приемане за установено, че ищците не дължат изпълнение на ответника, за сумата 12000 евро- левова равностойност на 23469, 96 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, в размер на 10896, 04 лв. , считано от 06.10.2011г. – дата на издаване на Заповед за незабавно изпълнение № 947, по ч.гр.д. № 1057/11г. на НРС, до 22. 04. 2016г. – дата на депозиране на исковата молба, тъй като същата е изначално договорена, като насрещна материална облага/лихва/ за ползването на заетата сума от 50000 евро, с левова равностойност 97791, 50 лв. с основна цел – заемателят и първоначален взискател, в изп. производство, Ангел Димитров М., да реализира доходи от предоставените средства, без да притежава лиценз за извършване на дейност на банково кредитиране, като по този начин е осъществил, от обективно и субективна страна, състав на престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК.
Определението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок, от връчването му.
Насрочва в съдебно заседание на 23. 11. 2016г. от 10 часа.
Да се призоват страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: