№ 47
гр. Горна Оряховица, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101384 по описа за 2022 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД гр. София е
предявило срещу Община Л. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 589,64 лв. – регресно
вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „Тойота“, модел “Ярис”, с рег.
№ *** за вреди, настъпили при ПТП реализирало се на 23.07.2021 г., което е в
пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на
лицата, натоварени при ответника за поддържане на пътното платно за
движение по ул. *** с. М., общ. Л., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от предявяване иска – 17.08.2022 г. до нейното
окончателно изплащане. Дружеството претендира от ответника и сумата от
50,12 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 15.10.2021 г. до 16.08.2022 г. на основание чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се разноски.
Община Л. оспорва исковете като неоснователени. Счита, че ищецът не
е посочил точно мястото, на което е възникнало произшествието, както и
1
необезопасената неравност. Намира, че е налице колизия между описаните
обстоятелства за настъпване на ПТП-то, механизма за настъпването му, както
и причинно следствената връзка между описаното в исковата молба и
вредите. Прави се възражение за изключителен принос на ответника за
причиняване на вредоносния резултат. В условие на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване, вследствие неправомерното поведение на
водача на лекия автомобил, свързано с несъобразяването на условията на
пътното платно и препятствието на него. Иска се редуциране на размера на
предявената претенция. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Видно от уведомление за щета № 44010412121848 и свидетелските
показания на свидетеля Я. Д. е, че на 23.07.2021 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие на пътен участък, който е част от общинската
пътна мрежа на ул. ***, с. М., Община Л.. При ПТП-то управлявания от
свидетеля Д. автомобил ”Тойота Ярис” с рег. № *** попада в необозначена
неравност/дупка на пътното платно с размери 40 на 40 см и дълбочина 20 см.,
денем, в населено място, като удостоверените в опис-заключение по щетата
увредени детайли са: облицовка предна броня, спойлер предна броня, лайсна
хром и преден фар ляв.
Приетите писмени доказателства, свидетелските показания на Я. Д., са
достатъчни да се приеме за доказано по делото, че на описаното в исковата
2
молба място е била налице неравност на пътя – дупка/неравност/,а според
вещото лице – заустена, почти перпендикулярно на платното за движение
канавка, необозначена по начин, позволяващ избягването й, в резултат на
което при преминаване на автомобила е настъпила описаната повреда.
Според заключението на съдебно авто-техническата експертиза щетите,
удостоверени от свидетеля, се намират в причинна връзка с механизма на
ПТП-то, описан в експертизата, а именно: при движение на л.а.“Тойота Ярис“
назад и на ляво със завит волан надясно върху платното за движение на ул.
*** в с. М., автомобилът преминал с предно ляво колело през заустена, почти
перпендикулярно на платното за движение канавка, която била продължение
на изградена такава върху северозападния банкет на 60 см от северозападния
край на платното за движение, с размери и неправилна форма около 60/40/25
см към платното за движение, оградена с камъни. В резултат на преминаване
през така описаната канавка нивото на колелото пада на дълбочина по –
голяма от височината на най - ниско стоящите части в предна лява страна на
автомобила, каквото в случая били предната броня и прилежащия спойлер и
лайсна. Първичните деформации предизвикали изменение на осветеността на
левия фар. Всички тези увреди, вещото лице посочва, че е възможно да са
възникнали по начина описан в уведомлението за щетата и да са в причинна
връзка с реализиралото се ПТП. Вещото лице определя стойността на
ремонтно-възстановителните работи като се отчита овехтяването в размер на
553, 12 лв., а без овехтяване на 634 лв.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е имало неравност на пътя – дупка /заустване към канавка/,
необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Според представения и приет като писмено доказателство по делото
ликвидационен акт по щета № 20701446651/стр.29/, стойността на размера на
обезщетението възлиза на 574,64 лв., а видно от приложената фактура/стр.27/
ищецът е заплатил на „Т.С.Ц Релико Търново” ЕАД сумата от 574,64 лв. за
ремонт на лекия автомобил във връзка с настъпилото ПТП. Претендират се и
15 лв. обичайни разноски направени за определяне на обезщетението.
Ответникът е бил уведомен с регресна покана получена в деловодството на
Община Л., видно от известието за доставяне на 15.10.2021 г.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по
3
застраховка "Каско" с предмет увредения автомобил - комбинирана
застрахователна полица от 31.05.2014 г. със срок на застрахователното
покритие от 10.11.2020 г. до 09.11.2021 г. Застраховката е сключена при
условията на клауза "Пълно каско", поради което застрахователят дължи
обезщетение за щети.
По отношение размера на претендираното обезщетение: Деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтели части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредените части/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът следва да
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите, т. е. съдът намира, че дължимото обезщетение следва да е в размер на
634 лв. Ищецът е претендирал заплащане на сумата от 589,64 лв., включваща
и 15 лв. ликвидационни разходи, която сума е по-ниска от оценката дадена от
вещото лице. Ето защо искът за главницата е основателен в пълен размер.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на
действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия - в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва
от обективното качество на вещта.
Ответникът е оспорил, че участъка от пътя, на който е реализираното
произшествието, е общински път по смисъла на Закона за пътищата. Съдът
намира възражението за неоснователно по следните съображения. Когато се
твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е случая, за да бъде то
противоправно е необходимо да съществува правна норма, която да
4
задължава делинквента да действа по определен начин. Общината отговаря за
поддръжката на общинските пътища (чл. 31 от Закона за пътищата), поради
което следва да понесе отговорността за причинените при произшествието
имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му.
Неоснователно е възражението на ответника за изключване на
отговорността му, тъй като поддържането и стопанисването на процесната
канавка/дупка или неравност от пътя не е нейно задължение. По делото са
представени доказателства за вида на неравността, нейното предназначение и
стопанисване, поради което би могло да се приеме, че същата е
водоотвеждащо съоръжение и в този смисъл представлява пътно съоръжение
съгласно легалното определение, съдържащо се в §1, т.3 от ЗР на ЗП и е
елемент от техническата инфраструктура на съответната община съгласно чл.
19, ал.1, т.4, б."б" от ЗВ. Задължението на общината е да поддържа пътното
платно и доколкото канавката или изкопа около нея, е пътно съоръжение и
част от пътното платно, то същата е следвало да бъде обозначена и
сигнализирана. Ако все пак се приеме, че неподдържането на канавката е
причина за настъпилото ПТП и че тя е част от системата на "В и К"
оператора, то действително съгласно нормата на чл. 42, ал. 1, т. 2 вр. чл. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, операторите - търговски дружества с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, следва да
поддържат водоснабдителните и канализационните системи в съответствие с
техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с
изискванията за опазване на околната среда, между които са и
обезопасяването на шахтите - част от тези системи със съответните
капаци/решетки. Тези задължения на операторите по цитираната наредба,
обаче не изключват задълженията на общината да сигнализира препятствията
на пътя, да организира движението по пътя във връзка с тези препятствия по
начин, осигуряващ безопасността му и да организира отстраняването им в
кратки срокове. Ето защо съдът приема, че са налице условията за
ангажиране на отговорността на общината на основание чл. 49 ЗЗД. Без
значение за тази отговорност би било и установяването на противоправно
бездействие на лицата, на които е възложено поддържането на канавките от
5
водопреносната и канализационната система на Община Л.. Дори да се
приеме, че задължение на ВиК дружеството е да поддържа и осъществява
надзор на тази система, то това не игнорира задължението на ответната
община да осигури безопасно движение по общинските пътища, чрез
упражняване на надзор върху вещите, чужда собственост, разположени върху
пътното платно със знанието на Общината, включително да означи
съответното препятствие с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП,
чл. 13 и чл. 167 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните във връзка с обозначаване на канавката /дупката,изкопа/ до
премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и
чл. 13, чл. 167 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП имуществени вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Неоснователно е и следващото възражение на ответника. Не се
установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
автомобила. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка
/изкоп, заустване/ покрай канализационната шахта не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта и траекторията си на движение
така, че да може да спре или предотврати настъпването на ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсата на протокол за
ПТП, изготвен от органите на МВР, води до недоказаност на иска. При
положение, че липсва правна регламентация, случаите на ПТП, които не са
причинени от друго ППС да се посещават от служители на МВР, то
доказването на произшествието и щетата по автомобила, успешно е било
проведено от ищцовото дружество, посредством разпита на свидетеля,
приложените към исковата молба писмени доказателства и заключението на
вещото лице по приетата съдебно автотехническа експертиза.
По иска за лихва по чл. 86 ЗЗД :
6
Размерът на лихвата за забава, изтекла върху регресното вземане на
ищеца за сумата от 50,12 лв., в периода от датата на изтичане на срока на
поканата (30.10.2021г.), /съобщението е получено на 15.10.2021 г., като в
поканата е даден 15 дневен срок за изпълнение-стр.31/ до датата на
предявяване на исковата молба (16.08.2022г.), изчислена по реда на чл. 86, ал.
2 от ЗЗД, вр. ПМС №72 от 08.04.1994г. на база основния лихвен процент на
БНБ за този период, увеличен с десет пункта, възлиза на общия размер от
47,61 лв., до който размер искът по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е основателен, а
до целият предявен размер от 50, 12 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 697,25 лева за направените от него
разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски
хонорар съразмерно с уважената част от исковете.
На основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част на исковете, а именно сумата от 1,56 лева, за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Л., представлявана от кмета д-р Ивелина Гецова,
ЕИК по БУЛСТАТ: *********, да заплати на "ДЗИ –Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от
589,64 лв., представляваща изплатено обезщетение и ликвидационни разходи
за застрахователно събитие настъпило на 23.07.2021 г. в с. М., общ. Л. на ул.
***, по договор за имуществено застраховане "Каско", сключен за лек
автомобил „Тойота Ярис” с рег. № ***, ведно със законната лихва от
17.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД сумата от 47,61 лв. – лихва за забава, изтекла върху
главницата в периода от 30.10.2021г. до 16.08.2022г., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 697,25 лв. съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава за периода от 15.10.2021 г. до 29.10.2021 г. и за сумата
до целия предявен размер от 50, 12 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
7
ОСЪЖДА "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.
София, бул. „Витоша”№89б да заплати на Община Л., ЕИК по БУЛСТАТ:
********* сумата от 1,56 лв. разноски по съразмерност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8