№ 2506
гр. Варна, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501400 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на адв.Б.Д., в качеството й на пълномощник на
Н. Д. Н. Костадинов, срещу постановеното решение №731/18.03.2022г. на ВРС, 51 състав по гр.д.
№4254/2021г., в частта, с която Н. Д. Н. е осъден да заплати на М.Л. сумата от 679,14лв.,
представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за
изработка, сключен м. януари 2021г. За извършен ремонтна покрива на тераса и банята на
апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.»*************, включващо труд и материали, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
възнаграждението, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД и сумата от 341,46лв., представляваща разноски
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на на решението в обжалваната част. Като неправилни и в противоречие със
събраните по делото доказателства се оспорват изводите на съда относно договореното между
страните относно обхвата и вида на ремонтните работи и изпълнението на същите, като твърди, че
отдоказателствата безспорна се установява, че въззивникът своевременно е поставил изискванията
си за извършване на ремонта на изпълнителя, както и, че последният претендира заплащане на
дейности, които не са били извършени. Излага още, че от събраните по делото доказателства се
установява, че възложителят изцяло е заплатил договореното възнаграждение за труд, като
възложителят не е представил документи за извършените разходи за материали.
В противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на процесуалните правила
относно разпределениието на доказателствената тежест са и изводите на съда, че изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката и качествено. Твърди също, че не е било осъществено
предаване и приемане на работата, тъй като от доказателствата от делото се установява, че
изпълнителят изрично е заявил на пълномощника на възложителя, че ще се обади на възложителя и
след като той е направил възражения за некачествена работа, изпълнителят преустановил контакти
с него. Съдът безкритично и изолирано от останалите доказателства е кредитирал заключението на
СТЕ, без да съобрази обстоятелството, че разходите за труд и материали са остойностени при
условията на вероятност от извършването на определен идейности. Освен това вещото лице не
епосочило какви конкретни части са закупени от изпълнителя и дали същите реално са вложени
при изпълнение на СМР. По подробно изложените във въззивната жалба доводи и съображения се
претендира отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на иска.
Въззиваемият М. Г. Л., чрез пълномощника си адв. А.А., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че решението на съда в обжалваните му части е правилно, законосъобразно
и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. По същество претендира съда да
отхвърли жалбата.
1
С отговора, въззиваемият е депозирал насрещна въззивна жалба срещу постановеното
решение №731/18.03.2022г. на ВРС, 51 състав по гр.д.№4254/2021г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М.Л. срещу Н.Н. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, за разликата над сумата
от 679,14лв. До предявеният размер от 1193,36лв. Счита, че решението в посочената част е
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че представените с исковата молба
разходнооправдателни документи за закупуване на консумативи и материали неса оспорени от
ответника, както и че съгласно заключениито на СТЕ, тези консумативи и материали са вложени
при извършване на ремонта. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
извършеният ремонт е на стойност 2993,36лв., с включени труд и материали. Договорената в
договора между странте цена на труода – «около 2000лв.» и изчислената от вещото лице в
заключението на СТЕ – 2202,50лв. са от близък порядък, като следва да се има предвид, че при
определяне на цена на СМР не може предворително да се предвиди с максимална точност какви ще
са разходите за материали и какъв точно труд ще бъде необходимо да се вложи. Претендира се
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер.
Н. Д. Н., чрез пълномощника си адв.Д., с писмено възражение, оспорва насрещната
жалбата като неоснователна.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в сроковете по чл.259 и чл.263
от ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговарят на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и са допустими.
Страните не са отправили искания за събиране на доказателства.
Съдът намира, че жалбите следва да бъдат насрочени за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.09.2022г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2