РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
гр. Пловдив, 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 821 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.
Образувано е по жалба на Е.П.Н., с ЕГН ********** и М.С.Н., с ЕГН **********, депозирана
чрез адвокат М.И. Б.– П., против Заповед № 20РД09-105 от 09.03.2020г. на Кмета
на Район „Северен” при Община Пловдив, с която на основание чл.57а ал.2 и ал.3
от ЗУТ е наредено премахването на следния обект: метална конструкция с размери
около 10.00м х 1.75см, заемащ площ около 17.30 кв.м, конструкцията е ситуирана в
ПИ с идентификатор № 56784.504.99 по КККР на гр.Пловдив, с административен
адрес: ***.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта, като са
изложени доводи, че проверка за законност на строежите не се прави по
кадастрална карта, а се проверява съответствие с действащ ПУП. Изразено е
несъгласие, че е преместваем обект, тъй като е трайно прикрепен към терена и
към сграда 56784.504.94.1. Иска се отмяна на заповедта и се претендират
разноски. В представени по делото писмени бележки адв. М.П. излага подробни
съображения относно незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Представени са подробни
писмени съображения и от жалбоподателката.
Ответникът – Кметът
на Район „Северен” при община Пловдив, чрез процесуалния си представител-
ст. юриск. К., моли за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В постъпили по делото писмени бележки са изложени подробни
съображения, като се акцентира на факта, че процесният обект напълно покрива
характеристиките на преместваем обект, както и на това, че не е изпълнена нито
една от предпоставките на чл.56 ал.2 от ЗУТ, за да може процесният обект да
бъде ситуиран на мястото, което заема към настоящия момент.
Жалбата е подадена срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол и от лица, за които е налице правен интерес от
оспорването. Оспорената заповед е връчена на адв.М.П. на 19.03.2020г. (известие
за доставяне на лист 8 по делото), а жалбата срещу нея е подадена чрез органа с
вх.№ от 27.03.2020г., т.е. в предвидения за това 14-дневен срок, поради което и
се явява процесуално допустима.
За
да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С писмо изх.№
3-9400-22919/01.10.2019г. (лист 27), кметът на район „Северен“ е изискал от Е.П.Н.
и М.С.Н., да представят достъп за оглед на имот 56784.504.94 вкл.: сграда1-
друг вид сграда за обитаване; сграда 2- селскостопанска сграда; друг вид
застроени сгради, ненанесени в имот № 94 по кадастралната карта на гр.Пловдив.
Указан е срок и е посочено, че огледът е необходим, за да може да се продължи
или прекрати процедурата съгласно чл.224-225 от ЗУТ. Изрично е посочено, че приемат,
че поставената стопанска сграда със строителни отпадъци от север на
съществуващата сграда с идентификатор 56784.504.94.1, в имот 56784.504.99,
/който е др. частна собственост/, Е.П.Н. и М.С.Н. нямат правно отношение към
тях и следва мястото да бъде освободено в срок от 20 дни. По делото няма данни
за датата на връчване на посоченото писмо на жалбоподателките, но със заявление
вх.№ 3-9400-22919/10.10.2019г. (лист 25-26), последните са поискали удължаване
на срока за предоставяне на достъп за оглед на имот 56784.504.94, както и на
срока за премахване на сградата от север. Като причина за това е посочено
заболяване на Е.Н..
Със Заявление вх.№ 3-9400-24305/16.12.2019г.
(лист 20) до кмета на район „Северен“ при Община Пловдив, К.К.Х., живущ ***, е
искал да бъде направена проверка на неговия имот, тъй като съседът му е струпал
метален навес /сайвант/ със строителни боклуци. Х.посочва, че не е искано
неговото съгласие.
На 31.12.2019г. е съставен
Констативен акт № 10 (лист 16-17) по реда на чл. 57а от ЗУТ от специалисти при
Община Пловдив Район „Северен” относно извършена проверка на обект, представляващ
временно преместваем обект:“метална конструкция“, ситуиран в ПИ № 56784.504.99
по КК КР, собственост на К.К.Х. с н.а. № 42/17.01.2018г. с административен
адрес: ***. В КА е посочено, че обектът е изграден и се ползва от наследниците
на С.Г.Н.– 1.Е.П.Н. и 2.М.С.Н., собственици на ПИ № 56784.504.94, и е с площ около 17,30 кв.м., поставен в чужд
имот без правно основание.
Констатирано е, че „металната конструкция“ е поставена в
чужда частна собственост ПИ № 56784.504.99 по КК КР на гр.Пловдив, и че е с
размери около 10.00м х 1.75 см, заемащ площ около 17.30 кв.м., като металният
навес е подпрян на метални греди, от юг – без ограждаща стена закрепен по северната,
калканна фасада на жилищна сграда с ПИ 504.94.1, заграден с метални платна от
север, изток и запад. Установено е, че покривът на обекта е от стари етернитови
платна, а конструкцията е ситуирана в ПИ № 56784.504.99, съгласно изработена за
целта и приложена към КА, окомерна скица и снимка. Според проверяващите
специалисти от Община Пловдив Район „Северен” за обекта няма одобрена схема от
гл.архитект, представен договор за наем и Разрешение за поставяне на
преместваемия обект., съгласно изискването на чл.56 ал.2 от ЗУТ. В КА е отразено,
че закрепването на обекта е изпълнено по начин, който позволява при демонтиране
на същия да не се наруши целостта му, както и да не се наруши целостта на
основата, предвид което представлява „преместваем обект за търговска и друга
обслужваща дейност“ по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е подписан от извършилите проверката Петър
Фурнаджиев на длъжност главен специалист „Контрол на строителството“ в Район
„Северен“, от Н.М.на длъжност главен специалист „Контрол на строителството“ в
Район „Северен“и И.Г.на длъжност специалист „Контрол на строителството“ в Район
„Северен“. Указан е и срок за подаване на възражение пред кмета на район
„Северен“ – Община Пловдив. КА е съставен в отсъствието на собственика на
преместваемия обект и е съобщен чрез залепване на обекта на 02.01.2020г. (за
което на лист 84 по делото е представен Констативен протокол), както и с писмо
изх.№ 3-9400-24305/06.01.2020г. (лист 19), което е получено от М.Н. на
14.01.2020г. (видно от приложеното на лист 18 по делото известие за доставяне).
На 17.01.2020г. е депозирано възражение вх.№3-9400-22919
(лист 15) от Е.П.Н. и М.С.Н., против КА №10 от 31.12.2019г. Във възражението се
посочва, че собственият им имот с ПИ 56784.504.94 по КККР на гр.Пловдив не
съответства на УПИ по действаш ПУП, както и че постройката е направена преди
1992-1993 година от техния наследодател и към момента на изграждането й не е
била необходима схема по чл.56 от ЗУТ, а приложим е бил редът по ЗТСУ. Твърди
се, че проверка за законност на
строежите не се прави по кадастрална карта, а се проверява съответствие с
действащия ПУП. Прави се възражение,
че обектът е трайно прикрепен към терена и към сграда 56784.504.94.1. Отделно
от това във възражението е направено позоваване на §16 от ПРЗ на ЗУТ.
Възражението е обсъдено в писмо изх.№3-9400-22919/27.01.2020г.
(лист 14) и не е уважено.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № 20РД09-105 от 09.03.2020г.
на Кмета на Район „Северен” при Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 13ОА561
от 05.03.2013г. на Кмета на община Пловдив/л.67 по делото/. Заповедта е връчена
на 19.03.2020г., чрез адв. М.П. (лист 8 по делото).
По
делото са приети следните писмени доказателства: Отговор с вх.№
3-9400-22919/11.09.2019г. (лист 28-29) на М.С.Н., чрез адв. А.Н.; Заповед №
13ОА561 от 05.03.2013г. на Кмета на община Пловдив ; Нотариален акт № 65, дело
№ 9326 от 1992г.; Удостоверение за наследници с № 020021 от 28.05.2010г.
С представени по делото
писмени бележки, жалбоподателката М.Н. е представила и Геодезическо заснемане
на ПИ 56784.504.94 от кадастралната карта на гр.Пловдив (М 1:200) и Обяснителна
записка към него.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице инж. Я.Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвена, в съответствие с приетите по делото писмени
доказателства.
Вещото
лице посочва, че процесната метална конструкция има обща дължина 10,40м. и
ширина 1,75м. от изток и 1,90м. от запад, като височина в ниския край от север
е 1,65м., а от високия от юг до фасадата на жилищната сграда – 1,90м. Посочва,
че конструкцията е изпълнена в ПИ с идентификатор 56784.504.99 по кадастралната
карта на гр.Пловдив. Според вещото лице конструкцията е самостоятелна, не е
свързана с други сгради, като от оглед на място не могат да се установят
основите под терена, а е видимо само, че пода под конструкцията е настлан с
тротоарни плочи, а стоманените колони влизат под тях. Според експертът може да
се предположи, че колонките са замонолитени в малки единични фундаменти под
всяка една или в ивични основи, като и при двата начина на изпълнение не би
било трудно да се отделят колоните от бетона в земята. На следващо място в заключението
е посочено, че конструкцията може да се отдели от терена и да се премести с
подходящ транспорт. Изяснено е, че процесният обект се намира изцяло в ПИ
56784.504.99, съгласно границите на имотите, дадени в кадастралната карта,
който имот съответства на имот с планоснимачен /кадастрален/ № 222 от кв.4 по
плана на СИЗ-Пловдив, одобрен със Заповед № 57/03.02.1973г. Изрично е посочено,
че процесната метална конструкция е ситуирана изцяло в чужд за жалбоподателките
имот. По отношение на регулационния и кадастралния статут на имота на жалбоподателките и на ПИ №
56784.504.99 по КККР на гр.Пловдив, в заключението е изяснено, че за
територията на Северна индустриална зона – гр.Пловдив, във времето е одобрен
само един кадастрален и регулационен план, този със Заповед №57/03.02.1973г., а
застроителен план не е одобряван. Посочено е, че строителството в района е
разрешавано по отделни генпланове и подробни устройствени планове на
промишлените предприятия в територията. Обяснено е, че ПИ 56784.504.94 по КК
съответства на имот с планоснимачен № 225 (собственост на жалбоподателките), а
ПИ 56784.504.99 по КК съответства на имот с планоснимачен № 222 по КРП, одобрен
със Заповед №57/03.02.1973г. Отново вещото лице изтъква, че процесният обект се
намира в ПИ 56784.504.99, който е съседен от север на имота на
жалбоподателките. Изрично е пояснено, че в архива на Район „Северен” при Община
Пловдив не се откриват строителни книжа /одобрени проекти, разрешение за
строеж, протокол за строителна линия/ или друг вид книжа /схема за монтаж,
разрешение за поставяне и др /, разрешаващи изпълнението на процесната метална
конструкция.
В
с.з. от 04.02.2021г. вещото лице уточнява, че на първата скица - Приложение № 1 от заключението, пунктирът, който минава
през сградата няма връзка с процесния обект, но го е нанесла, тъй като
сградата, която е дадена с идентификатор 1 в процесния имот, не достига до
имотната границата така, както е отразена в КК. Затова е дала този пунктир, но
отразяването на скицата е по КК. Изрично
заявява, че обектът може да се определи като преместваем обект, тъй като е
много лека конструкция, еднотипна по дължината си и може да бъде лесно отделена
от терена и да се премести от него, както и че процесният обект е разположен
изцяло в чужд терен. Посочва, че границите на ПИ 94 и границите на имот 225 по
дворищно-регулационния план съвпадат /видно от Приложение № 2 на заключението,
което е извлечение от Кадастралния регулационен план/. Твърди, че имотните
границите на имота и границите по дворищно-регулационния план съвпадат.
При така установеното от фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, Съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При
преценката си Съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в
оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка
и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт
съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващите, нито от техните
искания. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира
порок, който оспорващите не са посочили.
Производството,
развило се пред административния орган, е производство по реда на чл. 57а от ЗУТ, уреждащ премахването на преместваеми обекти със заповед на кмета на
общината.
Съдът
намира, че процесната заповед е постановена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност, видно от приетата по делото Заповед № 13ОА561 от
05.03.2013г. на Кмета на община Пловдив. Ожалваната заповед е издадена в
необходимата писмена форма и е мотивирана.
Атакуваната
заповед е издадена при спазването на процедурата, определена в чл. 57а от ЗУТ и
третира преместваем обект: 1. Преместваемият обект, предмет на заповедта е
индивидуализиран в достатъчна степен. Издаването на заповедта се е предхождало
от съставянето на Констативен акт № 10 от 31.12.2019г., който представлява
задължителен етап в административната процедура, съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Все в тази връзка и
с оглед възражението на жалбоподателката М.Н., следва да се отбележи, че ЗУТ не
изисква издаването на иницииращ проверката на служителите на администрацията
документ. Но в случая се констатира, че повод и причина за проверката е
заявление от К.К.Х. до кмета на Район „Северен“. Отделно от това още преди
подаването на заявлението от Х.по делото са налице данни, че от Район „Северен“
са започнали проверка относно законността на обекта, за което М.Н. е дала
писмен отговор (лист 28-29) и от жалбоподателките е поискан достъп за оглед на
имот 56784.504.94.
Административният
орган се позовава на фактите, установени с Констативния акт, като по този начин
КА е инкорпориран в съдържанието на административния акт и го мотивира. Следва
да се има предвид, че констативният акт има за цел да установи фактическото
съществуване на обстоятелствата, при които се премахват обектите по чл. 56, ал.
1 от ЗУТ. Фактическите основания,
посочени в мотивите на процесната заповед отговарят на установената по
делото фактическа обстановка, тъй като административният орган приема, че
процесният преместваем обект е поставен без разрешение за поставяне и без да са
договорени отношенията със собственика на земята (доколкото обектът е поставен
в чужд имот без правно основание).
Съдът
намира, че атакуваната заповед е издадена при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл.56 ал.2 от ЗУТ, за
обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на
схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.
Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа,
размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. А съгласно чл.5, в
чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз
основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен
договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.
Фактите,
установени от административния орган не се опровергаха в хода на съдебното
оспорване. От приетите по делото доказателства, включително и от приетото по
делото експертно заключение, безспорно се установи, че процесният обект е
поставен без строителни книжа или друг вид разрешаващи изпълнението на метална
конструкция документи /схема за монтаж, разрешение за поставяне и др./.
Безспорно
се установи, че процесният обект е преместваем обект - лека конструкция, която
може да бъде лесно отделена от терена и да се премести от него. В този смисъл е
и заключението на вещото лице. Съгласно §5 т.80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Пак там е посочено, че преместваемият
обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се
допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В тази връзка
следва да се отбележи, че според приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, за процесния обект може да се предположи, че колонките са
замонилитени в малки единични фундаменти под всяка една или в ивични основи,
като и при двата начина на изпълнение не би било трудно да се отделят колоните
от бетона в земята.
Безспорно
по делото е също така и че процесният обект е разположен изцяло в чужд терен, а
именно ПИ № 56784.504.99. Напълно неоснователно е възражението, че проверка за законност на строежите не се
прави по кадастрална карта, а се проверява съответствие с действащия ПУП. В
тази насока според вещото лице, ПИ
56784.504.94 по кадастралната карта съответства на имот с планоснимачен № 225
(собственост на жалбоподателките), а ПИ 56784.504.99 по кадастралната карта
съответства на имот с планоснимачен № 222 по КРП, одобрен със Заповед №57/03.02.1973г.
Ирелевантни
за настоящия правен спор са обстоятелствата кой, как и на какво основание ползва отклоненията от мрежите и съоръженията
на техническата инфраструктура на имота, доколкото предишният собственик на
имота е бил търговец по смисъла на ТЗ.
В
случая нито едно от изискванията на чл.56 ал.2 и ал.5 не е изпълнено, както
правилно и законосъобразно е приел административният орган. Налага се изводът,
че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Решението на съда е окончателно,
тъй като съгласно чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.), решенията на
първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни
актове за премахване на обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 са окончателни.
С
оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на
жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред.
ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ
/ЗПП/.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.Н.,
ЕГН ********** и М.С.Н., ЕГН **********, против Заповед № 20РД09-105 от
09.03.2020г. на Кмета на Район „Северен” при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Е.П.Н. с ЕГН ********** и М.С.Н. с
ЕГН **********,*** сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/