Определение по дело №1412/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1030
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20193100601412
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

Варненският окръжен съд                                                 Наказателно отделение

На  седемнадесети декември                                   Две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                       

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИН АТАНАСОВ

 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

                                          ДЕЯН ДЕНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов

ВЧНД 1412 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано въз основа на частна жалба на адв. Б.Б.от АК-Варна, процесуален представител на осъденото лице П.П.О. срещу Определение № 2114/15.11.2019 г. по НОХД № 3030 /2017 г. на Районен съд – Варна, с които подсъдимата О. е осъдена да заплати  на частните обвинители Д.Й.Х.и Х.Н.Х. направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 000 лева / по 500 лева всеки един от тях/

По същество в жалбата сe моли за отмяна на постановения съдебен акт с довода, че същият е  неправилен в частта на признатите съдебни разноски, като се сочи че в хода на въззивното производство не са представени надлежни доказателства за сторените от частните обвинители разноски, а именно договори за правна помощ, както и че такова искане не е отправено към въззивния съд.

В срока на по чл.322 от НПК не са постъпили възражения от страните в чиято полза е постановен съдебния акт.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

НОХД № 3030 по описа за 2017 година на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 2380 по описа за 2016 г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу подс. П.П.О., за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. С присъда от 11.03.2019 г., постановена по делото О. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, като й е било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло с Решение № 227 от 07.11.2019 г., постановено по ВНОХД № 738 по описа за 2019 г. на Варненския окръжен съд. В хода на въззивното производство, частните обвинители са били представлявани от упълномощен процесуален представител - адв. К.Б. от АК – Варна. За процесуалното представителство са приети като доказателство 2 броя договори за правна защита и съдействие от 27.08.2019 г., което е отразено и в съдебния протокол /л.75/ Съгласно договорите приложени на л.31 и л.32 всеки един от частните обвинители е заплатил на своя повереник парична сума в размер на 500 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от него защита в производството по ВНОХД № 738 по описа за 2019 година на Окръжен съд – Варна. ВОС с решението си не се е произнесъл по сторените от частните обвинители разноски. В съответствие с утвърдената съдебна практика с молби от 13.11.2019 г. частните обвинители Д.Й.Х.и Х.Н.Х. са поискали ВРС да се произнесе по отношение на разноските от тяхна страна във въззивното производство, което е искане е удовлетворено с атакуваното определение.

Предвид изложеното, ВОС намира, че така подадените частни жалби са срещу актове подлежащи на въззивна проверка по реда на глава XXII НПК, същите  са депозирани от правно легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явяват допустими, като разгледани по същество настоящата въззивна инстанция ги намира и за основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати на частния обвинител сторените по делото разноски, поради което и правилно ВРС е приел, че в случая следва да осъди подс. П.П.О. да заплати на частните обвинители Д.Й.Х.и Х.Н.Х. парична сума в размер на 500 лева за всеки един от тях. Сумите представляват възнаграждение за осъществената защита и процесуално представително от упълномощения от частните обвинители повереник – адв. К.Б. в производството ВНОХД № 738 по описа за 2019 година на Окръжен съд – Варна. По делото са приложени доказателства в тази насока и същите са отразени в съдебния протокол във възивното проиводство.

При така установеното, ВОС намира, че наведените във въззивната жалба доводи срещу обжалваното определение не могат да бъдат споделени тъй като не съответстват на доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 от НПК , съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2114/15.11.2019 г. по НОХД № 3030 /2017 г. на Районен съд – Варна, с които подсъдимата П.П.О. е осъдена да заплати  на частните обвинители Д.Й.Х.и Х.Н.Х. направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение по 500 лева за всеки един от тях.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест

     

              

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              

                     ЧЛЕНОВЕ:1.                                                 2.