Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2010
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на четвърти
юни през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Веселина Христова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 267 по описа за 2008 год., за да
се произнесе, взе пред вид:
Предявени са активно обективно съединени искове 79,ал.1 и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът Н.С.К.
твърди, че по силата на за спогодба от 26.01.2003 год. ответницата му дължи
сумата от 18 000 лв. Тъй като не е изпълнила задължението си да му изплати
посочената сума по реда и сроковете на договора тя дължи и мораторна лихва
върху главницата за периода от 26.06.2003 год. до 25.01.2008 год.-датата на
исковата молба в размер на 7068.13 лв.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски.
ответницата Г.Н.С.
оспорва исковете с твърдението, че не е получавала заем в деня на подписване на
представения договор.
Доказателствата са гласни /съдебно счетоводна експертиза/
и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.01.2003 год. страните са сключили предварителен
договор по силата на който ответницата С. се е задължила да изплати дълг към
ищеца, като при условие, че стори това в рамките на 6 месеца дължи 13 400
лв. за връщане, а в противен случай се запазва дългът от 18 000 лв. Крайния
срок за плащане при хипотезата на по-малката сума от 13 400 лв. е
26.06.2003 год. Записано е, че заемът се получава в деня на подписване на
договора.
По делото е назначена и приета съдебно счетоводна
експертиза, която съдът възприема като обективна и професионална. Мораторната
лихва за времето от 26.06.2003 год. до 25.01.2008 год. е в размер на
10 719.77 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са два отделни иска с различно правно
основание:
чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.240 ЗЗД-за 18 000 лв.-сума
дадена на заем и невърната на заемодателя.
и чл.86 ЗЗД- мораторна лихва върху главницата от
26.06.2003 год. до 25.01.2008 год в размер на 7068.13 лв. ;
Задължението по главния иск за сумата от 18 000 лв.
е установено -налице е неоспорен като доказателство от страните писмен договор подписан
от страните по него и удостоверяващ задължението на ответницата. Възражението
на пълномощника на последната, че не е получавала парите на датата на
подписване на договора е необосновано и голословно и съдът не го приема. Искът
е основателен в претендирания размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
При това положение основателен се явява и акцесорния иск
за мораторна лихва. Като размер се претендира сума по-малка от изчислената в
заключението на вещото лице, поради което и този иск следва да се уважи в пълен
размер.
Съобразно този
изход на делото, ответникът следва за възстанови на ищеца сторените по
делото разноски в размер 1202 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Н.С.,ЕГН:********** със адрес на адвокат П.С.З.
*** да заплати на Н.С.К. с ЕГН:********** *** сумата от 18 000 лв. по иск
с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД, мораторна лихва с
правно основание чл.86 ЗЗД върху главницата за времето от 26.06.2003 год. до
25.01.2008 год в размер на 7068.13 лв. и разноски по делото в размер на 1202
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: