Р Е
Ш Е Н
И Е
№
16.11.2020 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 488/2020 г.
по описа на РС – *****, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба, уточнена с молба вх. № 3081/02.07.2020 г., подадена от С.Ю.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Г.Г., срещу М.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която
е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака между
страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася
по въпроса за вината.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи по
силата на сключен на 05.11.2018 г. граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 0006 от 05.11.2018 г. от длъжностното лице по гражданско
състояние в с. *****, като от брака си нямат родени деца. Съвместното им
съжителство започнало няколко години преди узаконяването му, но скоро след това
съпрузите започнали да се държат един към друг като непознати. Променило се отношението
им към общите им намерения, към роднините, приятелите, търсили грешките си във
всяко действие, завишили изискванията си към характерите и постъпките си, като
всеки от тях държал преимуществено на личните си интереси и не уважавал тези на
партньора. Започнали все по-често да спорят дори за незначителни неща, свързани
с работата им, ежедневието, дома, като не постигали единодушие по никакъв
въпрос. Между тях нямало разговори, а само претенции, кавги, пренебрежение и
упреци. Осъзнали, че обвързването им е било необмислено, доколкото нямали
допирни точки, а било невъзможно такива да възникнат за в бъдеще. Всеки от тях
имал своя компания, с която общувал, свои роднини, които признавал, свои
очаквания от семейството, несъвпадащи с тези на партньора му, поради което се
отдалечили един от друг дотолкова, че раздялата им била облекчение за двамата. Твърди,
че от няколко месеца не живеят съвместно, като никой никого не търсел, нямали
нужда един от друг, а общите им планове останали в миналото. Ищецът счита, че
разбирателство и доверие между тях няма, няма любов, съвместните им очаквания се
провалили, поради което прекратяването на брака е единственият разумен изход за
отношенията им, доколкото продължаването му е безпредметно и противоречи на
принципите на морала.
С оглед на това счита, че са налице условията на чл. 49,
ал. 1 от СК, поради което моли съда да постанови решение, с което бракът на
страните да бъде прекратен, предвид настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, дължащо се на следните предявени основания:
несходство в характерите им, неразбирателство, различно отношение към ролята на
семейството, грижите за дома, ценностите, които притежавали, непрекъснато им
противопоставяне, упреци за безучастност към семейните дела, неразбиране и
безотговорност към другия партньор, разминаване във вижданията, нагласата към
живота, липсата на общностно отношение, планове и цели, на доверие, взаимопомощ
и любов, неуважение личността на другия, които били толкова съществени и
трайни, че било невъзможно да преодолеят възникналите между тях отчуждение и
враждебност. Заявява, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината.
Относно семейното жилище твърди, че то е било нает имот
във ФРГ, който преди завръщането им в Република България страните освободили и
непосредствено след това се разделили, поради което такова нямали и съответно
не претендира за ползването му. Заявява, че не желае ответникът да му заплаща
издръжка. Нямали придобито по време на брака недвижимо или движимо имущество, което
да съставлява СИО и да подлежи на подялба, включително вещи на значителна
стойност, МПС, нямали съвместни влогове, регистрирани търговски дружества, не
притежавали дялове или акции от такива.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Преписи от исковата молба с приложенията, както и от уточнителната молба са му
връчени редовно на 15.07.2020 г. /л. 16/.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и
със своя изрично упълномощен процесуален представител. Поддържа исковата молба
и моли за нейното уважаване. Ответникът не се явява, представлява се от изрично
упълномощен процесуален представител, който представя молба, подписана от
страната. В молбата ответникът заявява, че не оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства.
Твърди,
че с ищеца вече няколко месеца са във фактическа раздяла, без да поддържат
контакт помежду си, че всеки от тях е започнал самостоятелен живот, независимо
един от друг. Безвъзвратно между тях е изчезнало доверието, разбирателството и
обичта. Посочва, че нямат родени по време на брака деца. Не са придобивали
движимо и недвижимо имущество в режим на СИО, както и вещи на значителна
стойност, а също нямат съвместни влогове, регистрирани търговски дружества, не
притежават дялове или акции от такива. Жилището, в което са живели съвместно, е
било нает имот, което след раздялата са напуснали. Не претендира издръжка от
ищеца. Заявява желанието си да бъде прекратен гражданският ѝ брак с
ищеца, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0006/05.11.2018 г., съставен от
Кметство с. *****, община *****, област ***** /л. 3/ се установява, че
страните са сключили граждански брак на 05.11.2018 г. в с. *****. От
направената служебно справка в НБД „Население” се установява, че страните нямат
родени по време на брака деца.
Съобразявайки изразените
по делото становища и въз основа на съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът достига до извод, че между страните не съществуват
нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност.
Фактическата раздяла между съпрузите е с продължителност от няколко месеца,
като през това време същите не са поддържали контакти помежду си. Това е довело
до липсата каквато и да е била общност между тях – духовна, физическа и
емоционална. Изчезнало е взаимното уважение, доверие и разбирателство между
страните. Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване –
съвместното живеене на съпрузите. Между тях вече липсва и общата загриженост за
материалното благополучие на семейството. Мотивиран от изложеното до тук, съдът
намира, че брачните отношения между страните са лишени от съдържанието, което
влагат в тях законът /чл. 2, 14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното
разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да
бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради което
бракът им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с
развод.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът за
прекратяване на брака между страните е основателен и следва да бъде уважен,
като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на същия.
Относно семейното жилище –
същото е представлявало нает имот във ФРГ, който при завръщането им в страната
съпрузите са освободили, а след това са се разделили. Ето защо понастоящем
съпрузите нямат семейно жилище, респ. никой от тях не претендира ползването му.
Относно издръжката между
съпрузите – същите не претендират издръжка един от друг след прекратяването на
брака.
Съдът не е сезиран с искане
по чл. 53 от СК, тъй като преобразуващото право, уредено в закона, възниква
само в случаите, когато съпругът, който е променил фамилното си име при
сключване на брака, може да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име.
Ответникът не е направила искане за промяна на фамилното си име, тъй като при
сключване на брака не е приела това на съпруга си.
Относно имуществените
отношения - по време на брака съпрузите
не са придобили движимо и недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена
общност.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по делото за развод в общ
размер на 50 лева, като всяка от страните следва да заплати по сметка на РС - *****
сумата в размер на 25 лева.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК
платената от ищеца държавна такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за
развод остава в негова тежест.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака, сключен в с. *****, община *****,
област ***** на 05.11.2018 г., между С.Ю.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.С.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, за който е
съставен акт за сключен граждански брак № 0006/05.11.2018 г. от Кметство
с. *****, община *****, област *****, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без да се произнася по
въпроса за вината.
Съпрузите
нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
Съпрузите
нямат претенции за ползването на семейното жилище, което е представлявало нает
имот във Федерална република Германия, освободен от тях.
Съпрузите
нямат претенции за издръжка един от друг след прекратяването на
брака.
При сключването на брака жената е запазила предбрачното си фамилно
име А. и съответно няма искане по чл. 53 от СК.
По време на брака съпрузите
не са придобили движимо и недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена
общност.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 изр. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6,
т. 2 от ТДТСГПК
М.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - ***** сумата в
размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ – държавна такса по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: