Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Велико Търново, 23.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА М.
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията М. Гр.д. №1264 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.4 от СК.
Ищцата М.М.М.
от гр.*, чрез пълномощника си адв.Х. от ВТАК, излага твърдения в исковата
молба, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на
20.12.1994 г., от който имат родено едно навършило пълнолетие дете. Твърди че
от
В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.Х. от ВТАК, поддържа предявеният иск за развод, както и небрачният иск по чл.53 от СК с искане да й бъде възстановено предбрачното фамилно име, преди този брак "*". Предвид постигнато между страните в СЗ споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците на развода, съдът допусна преминаване на производството от иск за развод по чл.49 ал.1 от СК в иск за развод по чл.49 ал.4 от СК поради разстройство на брака с постигнато между страните споразумение относно последиците на развода. Страните – ищцата, чрез пълномощника си адв.Х. от ВТАК, изрично упълномощена, а ответникът лично изложиха устно постигнатото между тях споразумение по чл.49 ал.4 от СК за прекратяване на брака им с развод, без произнасяне по вината, уреждащо последиците от прекратяването на брака им, вписано в съдебния протокол.
Ответникът М.Г.М. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост и основателност на предявеният брачен иск. Не сезира съда с искане за произнасяне относно вината. В СЗ лично заявява, че желае бракът му да бъде прекратен с развод при условията на постигнатото с ищцата споразумение по чл.49 ал.4 от СК за прекратяване на брака им с развод, без произнасяне по вината, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак №096937/24.10.1997г., изд. от Община А., страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 20.12.1994г. От брака си съпрузите имат роден един пълнолетен син.
От свид. показания на Н.К., майка на ищцата, преценени по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира като обективно дадени, доколкото не се разколебават от други събрани доказателства, се установи, че от 2002г. съпрузите не живеят заедно, като ищцата, след раздялата между страните 3-4г. е била в РБългария, след което е заминала за Г., където живее и работи вече 14г. Свидетелят К. установи, че съпрузите не поддържат никакви отношения като съпрузи, като и двамата са поели по своя си път, като в периода на дългата им фактическа раздяла не са контактували помежду си. Между страните не е спорен факта, че са фактически разделени и не живеят заедно от 2000г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настъпилата трайна фактическа раздяла и отчуждение между страните, датираща от 2000г., установена и от свидетелските показания, факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия в различни държави, като не общуват помежду си като съпрузи, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, разбирателство и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод.
С оглед постигнатото между страните споразумение за прекратяване на брака им по реда на чл.49 ал.4 от СК без произнасяне по вината, и съобразно чл.49 ал.3 от СК, съдът не дължи произнасяне по вината.
Съдът намира постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК за последиците от прекратяване на брака за пълно, не противоречащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК разноските по делото остават в тежест на всяка страна, както са направени.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ при решаване на делото в размер на 50 лв., вносима от страните по равно, ведно с по 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/20.12.1994г. на Община *, между М.М.М. ***, с ЕГН **********, и М.Г.М. ***, с ЕГН **********, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 от СК относно последиците от прекратяването на брака, както следва:
СТРАНИТЕ заявяват, че от брака си нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
СТРАНИТЕ заявяват, че СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, което е било квартира, е освободено.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.
ЖЕНАТА М.М.М. след прекратяване на брака с развод ще носи предбрачното си фамилно име "*".
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат имуществени претенции един спрямо друг за движими вещи, недвижими имоти, парични влогове.
ОСЪЖДА М.М.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Г.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението, в частта относно прекратяване на брака с развод, подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….