№ 2946
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300503268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество „Г.“,
БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя С.А.Г., чрез
пълномощника му адв. К. К., против Определение №11508 от
25.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№9667/2022г. по описа на ПРС, 6-ти
гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за
допълване по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по делото
Определение №10668/05.10.2022г. за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение, като в полза на адвокатското дружество се присъди адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска
отмяната му и уважаване на молбата за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна по частната жалба- „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. С.К., в писмен отговор
оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление на „Сити
кеш“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. М. К.. Срещу издадената заповед
за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, чрез адв. К. К.,
преупълномощена от адв. С. Г., в качеството му на управител на
Адвокатско дружество „Г.“, упълномощено от длъжника да го
представлява безплатно пред съда при условията на чл.38, ал.1 от ЗА
съгласно клаузите на рамков договор за правна защита и съдействие и
упълномощаване от 02.11.2021г. С възражението е направено искане за
определяне на адвокатско възнаграждение. Съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок и тъй като такъв не е бил предявен е обезсилил издадената заповед
за изпълнение. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК адв. К. К., е поискала
допълване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение,
като бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА. С обжалваното в настоящото производство
определение съдът е оставил без уважение молбата, приемайки че
съгласно представения рамков договор на адвокатското дружество се
дължи възнаграждение само по искови дела, а не и по заповедни
такива.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато
адвокатът е оказал безплатна правна помощ и насрещната страна следва
да дължи разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което се определя от съда в размер, не по- нисък от минималния, като
насрещната страна се осъжда да му го заплати. В настоящия случай
Адвокатско дружество „Г.“, чрез адв. К. К., е оказало безплатна правна
помощ на длъжника К. М. К. в производството по ч.гр.д.№9667/2022г. по
описа на ПРС, 6-ти гр.с., съобразно клаузите на сключения между
страните рамков договор от 02.11.2021г., като е подало от името на
длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
2
Кредиторът не е предявил иск за установяване на вземането си, поради
което съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение. При това
положение са налице предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, тъй като
същото е оказало безплатна правна помощ на длъжника, а заявителят
предвид обезсилването на заповедта за изпълнение следва да отговаря за
разноските по делото. Не могат да бъдат споделени съображенията на
първоинстанционния съд, че съгласно клаузата чл.3, ал.1 от сключения
между длъжника и адвокатското дружество рамков договор
възнаграждение на последното се дължало само по искови дела, а не и по
заповедни такива. Посочената договорна клауза предвижда безплатно
оказване на правна помощ на длъжника на основание чл.38, ал.1 от ЗА,
като по отношение на дължимото на адвоката възнаграждение препраща
към разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА. Използваният в нея израз „по
всеки от предявените искове“ цели да поясни начина, по който според
страните съдът следва да определи възнаграждението, когато предмет на
делото са няколко претенции, а не изключва дължимостта на адвокатско
възнаграждение по заповедни производства, както е приел
първоинстанционния съд. Правото на адвоката да получи адвокатско
възнаграждение при оказана безплатна правна помощ произтича от
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА и не може да бъде договаряно или
дерогирано от страните. Предвид горното обжалваното определение, с
което е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
Адвокатско дружество „Г.“ е неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо това се постанови допълване на определението за обезсилване
на заповедта за изпълнение, като в полза на дружеството се присъди
такова. При преценка за размера на същото настоящият състав на съда
съобрази, че в заповедното производство действията на процесуалния
представител на длъжника са изчерпани с подаването на възражение по
образец, връчен на длъжника заедно със заповедта за изпълнение. При това
положение адвокатското възнаграждение за така извършените действия по
изготвяне на възражението следва да се определи по аналогия съобразно
предвиденото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- за изготвяне на молби, тъй като тези действия
на адвоката са най-близки до действията му по подаването на възражение по
3
образец по чл. 414 от ГПК. Предвид горното в полза на Адвокатско
дружество „Г.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 50 лв. за оказаната безплатна правна помощ на длъжника К. М. К..
Тъй като дължимата по делото държавна такса в размер на 15 лв. е
била внесена два пъти от жалбоподателя /веднъж по сметка на Районен
съд- Пловдив, който я е прехвърлил по сметка на Окръжен съд- Пловдив,
и веднъж по сметка на Окръжен съд- Пловдив/, то следва се постанови
връщане на сумата от 15 лв. по сметка на Адвокатско дружество „Г.“.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №11508 от 25.10.2022г., постановено по
ч.гр.д.№9667/2022г. по описа на ПРС, 6-ти гр.с., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Определение №10668/05.10.2022г., постановено по
ч.гр.д.№9667/2022г. по описа на ПРС, 6-ти гр.с., както следва:
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ
*********, представлявано от управителя С.А.Г., сумата от 50 лв.-
адвокатско възнаграждение за оказаната по ч.гр.д.№9667/2022г. по описа
на ПРС, 6-ти гр.с., безплатна правна помощ на длъжника К. М. К..
ДА СЕ ВЪРНЕ на Адвокатско дружество „Г.“ сумата от 15 лв.-
държавна такса, внесена на 08.12.2022г., по банковата сметка на
дружеството, посочена в молба на л.65 от ч.гр.д.№9667/2022г. по описа
на ПРС, 6-ти гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4