Присъда по дело №4367/2013 на Районен съд - Варна

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер        15 / 19.1.2017г.                                               Град Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                   

ТРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На деветнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЯНА ГЕНАДИЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.В.

            Д.Л.

 

Секретар: И.И.

Прокурор: Антон Кондов

като разгледа докладваното от Председателя

НОХД № 4367 по описа за 2013 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н.А.А., роден на *** ***8, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода 05.10.2007г. - 06.10.2008г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - управител на „Би Джи Пи Сървисис"ЕООД-гр.Варна, присвоил чужди пари:

- сумата от 35 179.00 евро, равняващи се на 68 805.14 лв., собственост на М.Т. и К.Е.Т., връчени в това му качество и поверени му да ги управлява /да ги изразходва във връзка със сключването между „****"ООД-гр.Бургас, като продавач, и М.Т. и К.Е.Т., като купувачи, на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №73, намиращ се в блок №2, вх."Б", ет.1 от комплекс „****", находящ се в м-ст."****", находяща се в землището на с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас/

- и сумата от 75 458.00 евро, равняващи се на 145 627.19лв, собственост на А.Н.Л. и А.А.Н., връчени в това му качество и поверени му да ги управлява /да ги изразходва във връзка със сключването между П.А.Х. и Н. А. Х., като продавачи, и А.Н.Л., като купувач, на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №Б-10, намиращ се в Секция „Б", ет.2 на комплекс „Иглика - 1", находящ се в к.к."3латни пясъци"/,  като всички присвоени пари са общо 110 637. 00 евро, равняващи се на 214 432.33 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери, поради което и на осн. чл.202,ал.2,т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, вр. чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от пет години.

 

На основание чл.203, ал.3 от НК, съдът лишава подс.Н.А.А. от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК – „Лишаване от право да заема ръководна държавна дейност“ за срок от 3 /три/ години и на основание чл.37, т.7 от НК го лишава от право да упражнява дейност, свързана с посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти за срок от 3 /три/ години.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.А.А. да заплати направените разноски в хода ДП в размер на 1 126,08 лева /хиляда сто двадесет и шест лева и осем ст./ в полза на ОД на МВР-Варна и направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на  2 494,70 лева /две хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и седемдесет ст./ в полза на Районен съд Варна.

 

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                     (О.М.)

 

                                                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                                                                                                       

      2.

 

      

             МОТИВИ към присъда от 19.01.2017г. по НОХД № 4367/2013г. по описа на Варненския Районен Съд,   ХІІІ наказателен състав

 

 

              Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура - Варна обвинителен акт против    Н.А. ***, за престъпление от общ   характер по  чл.202 ал.2 т.1 вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Подс. А. е обвинен за това, че в периода 05.10.2007г. - 06.10.2008г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице /управител на „***"ЕООД-гр.Варна/, присвоил чужди пари:

- сумата от 35 179.00 евро, равняващи се на 68 805.14 лв., собственост на М.Т. и К.Е.Т., поверени му да ги управлява /да ги изразходва във връзка със сключването между „****"ООД-гр.Бургас, като продавач, и М.Т. и К.Е.Т., като купувачи, на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №73, намиращ се в блок №2, вх."Б", ет.1 от комплекс „****", находящ се в м-ст."****", находяща се в землището на с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас/, като парите -собственост на М.Т. и К.Е.Т. са присвоени в периода 05.10.2007г. - 18.03.2008г.;

- сумата от 75 458.00 евро, равняващи се на 145 627.19лв, собственост на А.Н.Л. и А.А.Н., поверени му да ги управлява /да ги изразходва във връзка със сключването между П.А.Х. и Н. А. Х., като продавачи, и А.Н.Л., като купувач, на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №Б-10, намиращ се в Секция „Б", ет.2 на комплекс „Иглика - 1", находящ се в к.к."3латни пясъци"/, като парите -собственост на А.Н.Л. и А.А.Н. са присвоени в периода 29.09.2008г. -06.10.2008г.,

като всички присвоени пари са общо 110 637. 00 евро, равняващи се на 214 432.33 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери

-   престъпление по чл.202,ал.2,т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 от НК

 

   Производството по делото се проведе по общите правила, предвидени в НПК.

             Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло предявеното против подс. А. обвинение  като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното и съдебното производство безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Прокурорът, анализирайки  показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище че следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и последователно.  Представителят на ВРП  счита, че всички доказателства, събрани по делото сочат, че подсъдимият е автор на деянието, за което му е възведено обвинение. Поради това и акцентирайки върху продължителността на деянието, размерът на причинената вреда, както и данните за личността на подсъдимия, пледира той да бъде признат за виновeн и да му бъде наложено наказание, което да бъде отложено с максималния изпитателен срок. 

              Подс. А. участва в производството лично и с надлежно упълномощен  процесуален представител. В хода на досъдебното производство отрича да е извършил деянието, в което е обвинен, като  заявява, че се касае за спорни гражданско-правни отношение, породени от сключени договори за посредничество, които все още са действащи и предстои изпълнението им.  В хода на съдебното следствие подсъдимият сочи, че липсва съгласие между страните за приключване на договорните им отношения и поради това не се стигнало до закупуване на имотите на пострадалите. В последната си дума отново заявява, че не се признава за виновен.  

    Процесуалният представител на подс.А. – адв. Б.Ж., пледира за оправдателна присъда. Адв. Б.Ж., обсъждайки събраните гласни и писмени доказателства, счита, че предявеното на подс. А. обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Той анализира показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото, счита всички те в своята съвкупност определят отношенията между страните като гражданско-правни, породени от изпълнението на договор за посредничество, които към момента все още е действащ и пледира, че само въз основа на неизпълненият договор не може да се постанови осъдителна присъда. Адв.Ж. сочи, че страните немогат да се споразумеят по отношение на възстановяване сумите, преведени на търговското дружество, но това не е поради действия на подсъдимото лице.  Излага обстоятелството, че получената сума от пострадалите е обявена в годишния счетоводен отчет на дружеството, чиито управител е подсъдимият и във времето тази сума е била налична. Причината поради която сумата не се възстановява на пострадалите, е действащият все още между тях договор за посредничество и липсата на съгласие относно параметрите на паричната сума, която следва да бъде възстановена. Поради това и след като счита, че паричната сума, обект на обвинението е налична, пледира подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно моли ако съда признае подсъдимия за виновен да му наложи наказание при условията на чл.66 от НК.

  След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на решение от 05.02.2004г. по фирмено дело №152 по описа за 2004г. на ВОС, фирмено отделение, в регистъра на търговските дружества, воден при Варненски Окръжен съд, било вписано „Бългериан пропъртис Варна"ЕООД-гр.Варна. Като управител и представляващ дружеството бил вписан подс.Н.А.А..

Въз основа на решение №1367/23.02.2006г. по фирмено дело №152 по описа за 2004г. на ВОС, фирмено отделение, в регистъра на търговските дружества, воден при Варненски Окръжен съд, била вписана следната промяна в наименованието на горепосоченото дружество - заличено било наименованието /"Бългериан пропъртис Варна"/ и било вписано ново наименование - „***", собственик на капитала била подс.Н.А.А.. Дружеството било вече „***" ЕООД- гр.Варна. През 2010г. собственик на капитала на дружеството става св.А.А.В., която понастоящем е и съпруга на подсъдимият.

От момента на учредяването на дружеството до месец юли 2013г., включително, управител на „***"ЕООД- гр.Варна бил подс.Н.А.А..

Основната дейност, която „***" ЕООД развивала, била посредничество на местни и чуждестранни лица при закупуването на недвижими имоти в Република България. Търговската дейност се изразявала в посредничество при покупко-продажби на недвижими имоти в страната, като основната им насока била към работа с клиенти от други държави. Цялата дейност на дружеството се управлявала от подсъдимият, като всички управленски решения се вземали от него. Той управлявал сметките на дружеството, по което постъпвали паричните суми от клиентите по договорите им за покупка на  имоти. По предварително дадено от него нареждане се теглили суми от сметките на дружеството. Създадената организация на работа в управляваното от подсъдимия дружество била следната - при явяване на клиент, които желаел „***" ЕООД- да му посредничи при закупуването на недвижим имот, сключвало с дружеството договор - "договор за посредничество" или „договор за услуги". При сключване на тези договори дружеството било представлявано от управителя си - подс.Н.А.. В договорите, лицето, което желаело да закупи недвижим имот, било посочвано като доверител, а „***" ЕООД, представлявано от подс.Н.А.  като довереник. Съгласно клаузите на сключваните договори за посредничество, довереникът се задължавал да извърши от името на и за сметка на доверителя редица действия: представителство пред нотариус във връзка с нотариалното извършване на покупко-продажбата на избрания от доверителя недвижим имот; представителство пред всички държавни и общински органи на Република България във връзка с осъществяване на покупко-продажбата на избрания от доверителя недвижим имот; представителство при изготвянето, предаването и получаването на всякакви документи във връзка с извършването на посочените действия. Съгласно клаузите на сключваните договори за посредничество, доверителят следвало да преведе по банкова сметка ***, парични суми, необходими за заплащане на: цената на недвижимия имот, такси, както и за възнаграждение на довереник. Юристът на дружеството заедно с клиента посещавали нотариус при които да оформят необходимите документи и декларации за прехвърляне на имотите, когато законът изисквал това да се извършва с нотариална заверка на подписите на съставените документи. Клиентът също така, изрично в нотариална заверка на подписа упълномощавал даден юрист на дружеството, представлявано от подсъдимия да го представлява по сделката. В договора се определяли и сроковете за внасяне на сумите за покупката на недвижимостта и след цялостния й превод се пристъпвало към финализиране на сделката. При  сделки за покупко-продажба на недвижими имоти се действало по два начина в зависимост дали паричната сума ще се превежда по банков път или ще се предава непосредствено при сключване на сделката. При извършен паричен превод по банков път, след получаване на потвърждение от юристите на дружеството, че сделката е реализирана счетоводният отдел превеждал сумата, ако пък се е в момента на сделката са били предавани паричните суми, те се от банковата сметка от счетоводния отдел – свид. Ж. непосредствено преди резервираният час при нотариус за изповядване на покупката. Тегленето на парични суми от сметките на дружеството, от единствено упълномощеният за това служител св. Ж.А., се извършвало само въз основа на предварително взетите решения по управление на дружеството от страна на подсъдимия.

Банковите сметки, по които постъпвали сумите по договорите за посредничество при закупуване на недвижими имоти, били с титуляр „***"ЕООД-гр.Варна. В качеството си на управител на дружеството, подс.Н.А. имал право да оперира и извършва касови тегления и да нарежда банкови преводи с всички банкови сметки на „***" ЕООД.

Другото лице, което имало право да оперира банковите сметки на дружеството, бил св.Ж. Драгнев А..

От учредяването на дружеството до началото на 2009г., св.Ж.А. работел в „***"ЕООД-гр.Варна на длъжност „финансово счетоводен специалист".

С пълномощно с нотариална заверка на подписа, подс.Н.А., в качеството си на управител на „***" ЕООД, бил упълномощил св.Ж.А. да оперира неограничено с паричните средства по банковите сметки на „***" ЕООД. Това си служебно задължение той осъществявал под стриктния контрол на управителя на дружеството - подс.Н.А.. Всеки ден, в качеството си на управител на „***" ЕООД, подс.Н.А. взимал решения кои плащания да бъдат осъществени и от коя сметка на дружеството да бъдат изтеглени парите, необходими за дадено плащане. След като вземел решението, подс.Н.А. нареждал на св.Ж.А. да нареди банков превод за определена сума от някоя от сметките на дружеството, като му указвал по коя сметка да бъдат преведени парите или пък нареждал на св.Ж.А. да извърши касово теглене за определена сума от някоя от сметките на дружеството, като му указвал точно какво да направи с изтеглените от сметката пари.

„Йивас Девелопмънт" ООД гр.Бургас било собственик на 36 апартамента, намиращи в се комплекс „****", находящ се в м-ст."****", находяща се в землището на с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас. През 2006г. между „****" ООД, като възложител, и „***"ЕООД, представлявано от управителя си -подс.Н.А., като изпълнител, бил сключен договор за посреднически услуги, съгласно който, изпълнителят следвало да намери купувачи за въпросните 36 апартамента. Съгласно сключеният договор представляваното от подсъдимия дружество следвало да рекламира, осигурява купувачи и оказва съдействие при сключване на договори за продажба да имоти в описания комплекс, като за това било уговорено възнаграждение от 8% от продажната цена на всеки продаден имот. В договора било определено, че  „***" ЕООД ще удържа това възнаграждение при всеки извършен превод към продавача, независимо дали превеждат вноска по отделен договор или цялата цена. Т.е. възнаграждението на „***" ЕООД било предварително гарантирано по така сключения договор и те сами го удържали от получената сума от потенциалните купувачи. По делото са представени два анекса към сключения основен договор, с които се определя възнаграждението на дружеството, представлявано от подсъдимият, като съгласно първият анекс за всеки продаден имот от негова страна ще получи 10 % комисионна от цената на апартамента от продавача, а съгласно вторият анекс този процент се увеличава на 18. Потенциалните купувачи за имота, рекламиран от търговското дружество чиито управител бил подсъдимият, следвало да внесат сумата, представляваща цената на определен апартамент, по банкова сметка *** „***" ЕООД. След това така внесената сума следвало да бъде преведена от „***" ЕООД по банкова сметка *** „Йивас Девелопмънт" ООД, като тя бъде намалена с определеният процент за посредническа услуга.  След превеждането на сумата по банкова сметка *** „Йивас Девелопмънт"ООД, между тях и намерения от „***" ЕООД купувач следвало да бъде сключен договор за покупко-продажба на избрания апартамент.

През лятото на 2007г. св.М.Т. и съпругата му - св.К.Е.Т. /и двамата - граждани на Република Естония; живущи в Република Финландия/ посетили Република България и решили да си закупят недвижим имот някъде по Българското черноморско крайбрежие. Св.М.Т. и св.К.Е.Т. харесали горепосочения комплекс „****" и решили да закупят един от апартаментите в комплекса. Св.М.Т. и св.К.Е.Т. разбрали, че „***" ЕООД се занимава с намирането на купувачи за апартаментите в комплекса. Поради това св.М.Т. и св.К.Е.Т. се свързали с представители на „***" ЕООД, които от своя страна им обяснили каква е процедурата при посредничество за покупко-продажба на някой от апартаментите. Св.М.Т. и св.К.Е.Т. се съгласили с условията, предложени им от представителите на „***" ЕООД.

На 10.09.2007г. в гр. Варна, бил сключен договор за услуги между св.М.Т. и св.К.Е.Т. като доверители, и „***" ЕООД, представлявано от управителя си - подс.Н.А., като довереник. По силата на сключения договор за услуги, довереникът следвало да извърши следните действия: изготвяне на документи във връзка със закупуването на апартамент №73, намиращ се в блок №2, вход „Б", етаж 1 от комплекс „****", представителство пред нотариус във връзка с нотариалното извършване на сделката за закупуването на посочения недвижим имот; проучване на имота преди нотариалната сделка; представителство при изготвянето, предаването и получаването на всякакви документи във връзка с извършването на посочените действия; представителство пред всички държавни и общински органи на Република България във връзка с осъществяването на покупко-продажбата на посочения недвижим имот; извършване на плащането на продажната цена за посочения недвижим имот от името и за сметка на доверителя. Изрично между страните било договорено възнаграждение за изпълнение на договора в размер на 200 евро. Договорът, сключен между страните, бил  с изрично посочен срок – 7 месеца. Така подписаният договор бил с изрична клауза, че действието му се прекратява с изтичане на срока за който е сключен, а именно 7 месеца.  Също така изрично било договорено получената сума в размер на 37693 евро да бъде използвана единствено за целите, посочени в договора – покупката на ап. 73.

Съгласно клаузите на сключения договор за услуги, доверителите св.М.Т. и св.К.Е.Т. се задължавали да преведат на довереника ***" ЕООД сумата от общо 35 179.00 евро, представляващи цената на недвижимия имот, дължимите данъци и такси и възнаграждението за довереника – общо в размер на 37 693 евро.

В сключения договор за услуги била посочена банковата сметка, по която св.М.Т. и св.К.Е.Т. следвало да преведат горепосочената сума от 35 179.00 евро - банкова сметка *** „Алианц България" АД - IB AN: BG57BUIN7006**********, с титуляр „***" ЕООД. Съгласно клаузите на сключения договор за услуги, паричните средства, предоставени от доверителя на довереника, следвало да бъдат използвани от довереника за извършване   на   действията,   описани   в   т.2   от   договора за посредничество, а именно - за действия, насочени към сключването между „****" ООД, като продавач, и М.Т. и К.Е.Т., като купувачи, на договор за покупко-продажба на въпросния недвижим имот - апартамент №73, намиращ се в комплекс „****".

След като била преведена първата сума по договора сем. Т. получили следните документи – Договор за услуги, предварителен договор за покупко-продажба на апартамента с посочена в него дата 10.09. 2007г. заедно с потвърждение, че сумата от преведеният депозит е получена, които следвало да заверят в посолството на България в Холандия. След като заверили документите в посолството, те ги изпратили на „***" ЕООД. По делото е представен предварителен договор сключен между „****"ООД-гр.Бургас, като продавач, и М.Т. и К.Е.Т. по отношение на ап. 73, но съгласно заключението на съдебно почерковата експертиза по делото, подписите в този договор на са положени от нито един от  свид. Т..

Семейство Т.  през септември месец  2007г. заплатили и втората вноска за апартамента, а през октомври месец заплатили  третата вноска, а финалната вноска била преведена на 10.03.2008г., за което отново било получено надлежно потвърждение за получена сума. След това от офиса на „***" ЕООД получили потвърждение, че при посещението им в нашата страна през лятото ще могат да се настанят в апартамента си. След като пристигнали в комплекса през лятото те действително били настанени в ап. 73, за който представили предварителен договор а покупко-продажба и сключили договор за поддръжка на общите части. До месец януари 2009г. сделката не била финализирана, но от офиса на „***" ЕООД изпратили съобщение на пострадалите, че следва да преведат още 15 евро, което и сторили. Междувременно получили съобщение от адв. П., че следва да освободят апартамента и веднага се свързали с представител на „***" ЕООД – св. В.. Тя от своя страна ги успокоила и им гарантирала, че апартамента ще им бъде прехвърлен при следващото им посещение в страната. През месец януари сем.Т. уведомили „***" ЕООД, че ще бъдат в България,  но получили съобщение че сделката неможе да се реализира поради невъзможност да резервират час при нотариус. Тогава сем. Т. разбрали, че има някаква нередност и поискали разговор с управителят на „***"ЕООД. От офиса им било гарантирано, че такава среща ще се реализира при пристигането им в страната. След като срещата била уговорена като час и дата и на нея пристигнали сем. Т., то подс. А. не дошъл. Отново св. В. при телефонен разговор с тях обяснила, че срещата се отлага за следващият ден. Подс. А. и св. В. се срещнали със семейство Т. и им гарантирали, че сделката ще бъде финализирана през месец септември. Тъй като и тогава сделката за апартамента не била осъществена и подсъдимият не отговарял на обажданията на сем. Т.,  те се обърнали към адвокат – адв. Кличканов от АК- Бургас.  Последният разговор между тях бил през лятото на 2010г. но след като непостигнали договорка за връщане на паричната сума подали жалба в полицията.

Междувременно още през есента на 2007г. с посредничеството на „***" ЕООД, били финализирани сделки за продажба на 20 апартамента в този комплекс. Имало затруднения при сделката за четири апартамента, но за три от тях в последствие били преведени сумите за покупката им и сделките били финализирани. Единствено за ап. 73 не били преведени никакви суми от „***" ЕООД към  „**** "ООД. Тъй като дружеството продавач приключвало дейността си в България, апартаментът бил прехвърлен на адв. П. с цел при превеждане на сумата от страна на дружеството чийто управител е подсъдимият, да бъде нотариално прехвърлен на представен от тях купувач. Въпреки проведените разговори с адв. П. и готовността му да намали цената на апартамента, поради започналата финансова криза, от страна на ***" ЕООД не последвало плащане. Проведени били няколко разговора с подсъдимия относно апартамента и заплащане и цената му. При един от разговорите той предложил вместо парична сума за апартамента да прехвърли част от жилище в гр. Варна собственост на баща му. Това обаче не било прието от продавача. От страна на  „***" ЕООД имало искане за прехвърляне и дори за разсрочено плащане но до сделка не се стигнало тъй като не бил извършен превод на пари. В проведена кореспонденция между подсъдимият и продавача на имота той е заявил, че не разполага с паричната за имота и моли същият да бъде прехвърлен срещу част от друг имот. При разговорите си за финализиране на сделката, подсъдимият е посочил,че не разполага с паричната сума, поради което е предлагал други начини за прехвърляне на имота.

През месец февруари 2009г. между „***" ЕООД представлявано от подсъдимия, като изпълнител и като представител на потенциалните купувачи сем. Т., от една страна и от друга страна „Билдтек дивелпмънт” ООД, които към момента управлявал имотите на „****"ООД, се сключил договор съгласно които изрично е посочено, че купувачите – сем. Т. са превели изцяло цената на апартамента на изпълнителя -„***" ЕООД. От своя страна изпълнителят се е задължил в 14-дневен срок да заплати продажната цена на имота в размер на 36 179 евро на собственика. Изрично в договора е посочено, че при неплащане на цената на договора в 14 дневен срок договорните отношения между страните по отношение на този имот се прекратяват /л. 65 – 67 от том.1 от д.п./

Междувременно поради приключване дейността на „****" ООД, те решили единственият непродаден апартамент от комплекса да го прехвърлят на адв.П.. Това бил апартамент № 73 за които сем. Т. искали да закупят. Фактът на преминаване на собствеността на жилището към св.П. не променил възможността при превеждане на сумата за закупуването му от страна на представляваното от подсъдимия дружество, той да бъде прехвърлен на сем. Т., като такава била и договореността при прехвърляне на имота.

В изпълнение на клаузите на сключения договор за услуги, в периода 30.08.2007г. - 12.03.2008г., св.М.Т. и св.К.Е.Т. превели чрез банкови преводи по сметката на „***" ЕООД в ТБ „Алианц България"АД - IB AN: BG57BUIN70061426245450, с титуляр „***" ЕООД суми, в общ размер от 35 179.00 евро.

Тези суми, в общ размер 35 179.00 евро, обаче не били използвани за извършването на действията, които, съгласно сключения договор за услуги, следвало да бъдат извършени от „Би Джи Би Сървисис"ЕООД-гр.Варна и паричните суми останали на разположение на дружеството.

Семейство Т. провело множество разговори с подсъдимият и със служители на представляваното от него дружество но не се стигнало нито да изповясване на сделка за придобиване на имота нито да връщане на паричната сума, въпреки че такова искане било обективирано.

В периода 05.10.2007г. - 18.03.2008г., от сметката на „***" ЕООД, по която, на основание сключения договор за услуги, били преведени сумите - собственост на св. М.Т. и св.К.Е.Т. по  банкова сметка *** „Алианц България"АД с титуляр „***" ЕООД било извършено касово теглене и били наредени банкови преводи, вследствие на което на 18.03.2008г. по банковата сметка останала сумата от само 311.86 евро /каквато сума имало във въпросната банкова сметка ***. М.Т. и св.К.Е.Т. да започнат да превеждат парични суми/. Сумите били на разпореждане на собственика на капитала на дружеството и негов управител подс. А., като той се разпоредил с тях не в интерес на сем. Т., а по негово усмотрение с цел облагодетелстване.

Паричните суми - собственост на св.М.Т. и св.К.Е.Т., в общ размер от 35 179.00 евро, взети по този начин от горепосочената сметка на „***" ЕООД, били изразходвани за цели, съвсем различни от целта, за която между св.М.Т. и св.К.Е.Т., като доверители, и „***" ЕООД, представлявано от управителя си -подс.Н.А., като довереник бил сключен горепосоченият договор за услуги /и за осъществяването на която цел св.М.Т. и св.К.Е.Т. превели паричните суми по банковата сметка на дружеството/. Част от взетите по този начин парични суми били използвани за покриване на различни задължения на „***"ЕООД-гр.Варна, които задължения не били свързани с изпълнението на договора за услуги, сключен между св.М.Т. и св.К.Е.Т., като доверители, и „***" ЕООД, представлявано от управителя си -подс.Н.А., като довереник, друга част от сумите били използвани от подс.Н.А. за негови лични нужди.

В посочения период от време 05.10.2007г. - 18.03.2008г., паричните суми били взети от банкова сметка *** „Алианц България" АД - IB AN: BG57BUIN7006**********, с титуляр „***"ЕООД-гр.Варна по следния начин:

на 05.10.2007г. бил извършен банков превод за сумата от 36 000.00 евро, като преводът бил нареден в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 09.11.2007г. бил извършен банков превод за сумата от 11 000.00 евро, като преводът бил нареден в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 12.11.2007г. бил извършен банков превод за сумата от 11 000.00 евро, като преводът бил нареден в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 14.12.2007г. било извършена касово теглене на сумата от 20 000.00 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 18.03.2008г. бил извършен банков превод за сумата от 19 500.00 евро, като преводът бил нареден в гр.Варна от св.Ж.А.;

 

Всички горепосочени операции, извършени от св.Ж.А. по банкова сметка *** „Алианц България"АД - IBAN: ***, с титуляр „***"ЕООД-гр.Варна, касовото теглене и всеки един от наредените парични преводи били извършени от св.Ж.А. по нареждане на подс.Н.А..

Тъй като сумите, преведени от св.М.Т. и св.К.Е.Т., не били използвани за това, за което бил сключен договорът за услуги, тези суми не били преведени от „***" ЕООД  на „Йивас Девелопмънт" ООД за сключване за придобиване на недвижим имот - апартамент №73, намиращ се в блок №2, вх."Б", ет.1 от комплекс „****" находяща се в землището на с.Кошарица. Предвид последното, въобще не се стигнало до сключване между „Йивас Девелопмънт"ООД, като продавач, и сем. Т. като купувачи на въпросния апартамент. Въпреки, че не бил сключен договор за покупко-продажба на апартамента, така и не били възстановени сумите от общо 35 179.00 евро, които двамата пострадали превели по банкова сметка *** „Би Джи Пи Сървис" ЕООД.

В периода в който паричните суми от общо 35 179.00 евро -собственост на св.М.Т. и св.К.Е.Т., били присвоени 05.10.2007г. - 18.03.2008г. те се равнявали на 68 805.14 лв.

 

Св.П.А.Х. и съпругът й - Н. А. Х. поданици на Обединеното кралство за Великобритания и Северна Ирландия били собственици на следния недвижим имот -апартамент №Б-10, намиращ се в Секция „Б", ет.2 на комплекс „Иглика - 1", находящ се в к.к."3латни пясъци". Поради лични причини двамата решили да продадат апартамента си и се насочили към посредническа фирма, извършваща тези услуги. В изпълнение на решението си да продадат собственият си недвижим имот през 2008г. между св.П.А.Х. и Н. А. Х., като доверители и „***" ЕООД, представлявано от управителя си - подс.Н.А., като довереник, бил сключен договор за посредничество. Съгласно договора за посредничество, търговското дружество следвало да извърши действия за продажба на посочения апартамент - собственост на сем.Х.. В договора цената на продаваният апартамент била фиксирана на 70 488 евро, фиксиран бил и размера на комисионната на 4 272 евро, както и адвокатски хонорар от 300 евро. Като клауза в договора изрично било упоменато, че той се сключва за срок от 6 месеца, влиза  сила в момента в които Довереникът получи сумата по договора. За реализиране на сделката по указание на „***" ЕООД  двамата собственици заверили множество документи в Великобритания. След сключване на договора за продажба с дружеството представлявано от подсъдимият, със свид. Х. се свързала служителката от офиса, която се представила като Г. и ги уведомила, че има клиенти за техния апартамент на цена от 70 000 евро. През следващата години тази служителка отново се свързала с тях и ги уведомила, че цената на имота е свалена на 60 000евро. Така, макар предложената цена да е била под реалната цената на имота, собствениците му се съгласили, тъй като искали да го продадат макар и със загуба.

През лятото на 2008г. св.А.Н.Л. и съпругът й - св.А.А.Н. и двамата -граждани на Руската Федерация, посетили Република България и решили да си закупят недвижим имот някъде по Българското черноморско крайбрежие. Св.Л. и св.Н. харесали горепосочения комплекс „Иглика - 1", находящ се в к.к."3латни пясъци” и решили, че искат да закупят един от апартаментите в комплекса. Св.А.Н.Л. и св.А.А.Н. видели, че на вратата на един от апартаментите в комплекса - апартамент №Б-10, намиращ се в Секция „Б", ет.2, който бил собственост на св.П.А.Х. и Н. А. Х. имало поставена табела, че се предлага за продажба от „***" ЕООД. Предвид това те се свързали с представители на търговското дружество, които им показали апартамента. След като разгледали апартамента, св.Л. и св.Н. го харесали и решили да го закупят. Представители на „***" ЕООД, обяснили на свидетелите, каква е процедурата при посредничество за покупко-продажба на имота. Св.Л. и св.Н. се съгласили с условията, предложени им от представителите на „***" ЕООД.

На 22.08.2008г. между св.А.Н.Л., като доверител, и „***" ЕООД, представлявано от управителя си - подс.Н.А., като довереник, бил сключен договор за посредничество, по силата на който довереникът следвало да извърши: от името и за сметка на доверителя, действия по закупуването на апартамент №Б-10, намиращ се в Секция „Б", ет.2 на комплекс „Иглика - 1", находящ се в к.к."3латни пясъци"; проучване на имота преди нотариалната сделка; представителство пред нотариус във връзка с нотариалното извършване на покупко-продажбата на въпросния недвижим имот; представителство пред всички държавни и общински органи на Република България във връзка с осъществяване на покупко-продажбата на въпросния недвижим имот; представителство при изготвянето, предаването и получаването на всякакви документи във връзка с извършването на посочените действия. В тези разговори „***" ЕООД, било представлявано от служителят Ж.А..

Съгласно клаузите на сключения договор за посредничество, доверителят св.А.Н.Л. се задължавал да преведе на довереника „***" ЕООД сумата от общо 75 458.00 евро, представляващи цената на недвижимия имот, дължимите данъци и такси и определеното предварително възнаграждението за довереника.

В сключения договор за посредничество била посочена банковата сметка, по която следвало да бъдат преведени парите - в ТБ „Алианц България"АД - IB AN: BG48BUIN7006**********, с титуляр „***" ЕООД. Съгласно клаузите на сключения договор за посредничество, паричните средства, предоставени от доверителя на довереника следвало да бъдат използвани от довереника за извършване на действията, описани в т.2 от договора за посредничество, а именно - за действията, насочени към сключването между П.А.Х. и Н. А. Х. като продавачи, и А.Н.Л., като купувач, на договор за покупко-продажба на недвижим имот -апартамент №Б-10, намиращ се в Секция „Б", ет.2 на комплекс „Иглика - 1", находящ се в к.к."3латни пясъци".

Във връзка със сключения договор за посредничество, на 20.08.2008г. св.Л. предала на служител на „***" сумата от 1000.00 евро, служеща за депозит, след което била и внесена в банковата сметка, посочена договора за посредничество. В изпълнение на клаузите на сключения договора на 26.09.2008г. св.Л. превела посредством банков превод по посочената банкова сметка *** „*** "ЕООД в ТБ „Алианц България" АД  сумата от 74 458.00 евро.

Преведената чрез посочения банков превод сума от 74 458.00 евро, както и сумата от 1000.00 евро, дадена като депозит, били собственост на св.А.Н.Л. и на св.А.А.Н..

През 2009г. свид. Х. получила съобщение на личния си фейсбук профил от лице на име А.Л., която я уведомила, че е закупила жилището и на цена от 75 000 евро, вече се е нанесла в него и я помолила да предаде нотариалния му акт. Свидетелката Х. се свързала със служителката „***" ЕООД, която първоначално отрекла, че имота е продаден, но после потвърдила, че има плащане за него, но обяснила, че фирмата е финансово затруднена и поискала да преведат получените пари за нейното жилище на разсрочено плащане. Въпреки, че се съгласила на цена от 60 000 евро и уговорила плащането да се извърши разсрочено на етапи, Х. не получила нищо от представляваното от подсъдимият дружество. През 2010г. от офиса на „***" ЕООД отказвали разговор с Х., въпреки направените от нея множество опити да се свърже с тях и да изясни ситуацията. Затова тя решила дъщеря й да се обади във фирмата, като потенциален клиент и да поиска среща със служител на офиса. Така през месец април  2010г. чрез посредничеството на дъщеря си св. Х. се срещнала с представител на търговското дружество и успяла да вземе нотариалният акт за имота си, като ги уведомила, че пълномощното на фирмата е оттеглено.

В периода 29.09.2008г. - 06.10.2008г., от сметката на „***" ЕООД,   по  която   били   преведени   сумите ­собственост на св.Л. и св.Н. по банковата сметка ТБ „Алианц България"АД - IB AN: BG48BUIN7006**********, били извършени касови тегления и били наредени банкови преводи, вследствие на което на 06.10.2008г. в сметката останала сумата от само 375.91 евро, каквато сума имало във въпросната банкова сметка ***.Л. да даде служител на „***" ЕООД, депозита от 1000.00 евро и да преведе по посочената банкова сметка ***.00 евро.

Паричните суми, в общ размер от 75 458.00 евро, взети по този начин от горепосочената сметка на „***" ЕООД, били изразходвани за цели, съвсем различни от целта, за която между св.Л., като доверител, и „***" ЕООД, представлявано от управителя си подс.Н.А., като довереник, бил сключен горепосоченият договор за посредничество. Част от взетите по този начин парични суми били използвани за покриване на различни задължения на „***"ЕООД-гр.Варна, които не били свързани с изпълнението на договора за договора за посредничество, а друга част от сумите били използвани от подс.Н.А. за негови лични нужди.

В посочения период от време, паричните суми били изтеглени от посочената банковата сметка в ТБ „Алианц България"АД - IBAN: ***, с титуляр „***"ЕООД по следния начин:

на 29.09.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 2 000.00 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от подс.Н.А.;

на 29.09.2008г. било извършена касово теглене на сумата от

1  025.64 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от подс.Н.А.;

на 30.09.2008г. било извършена касово теглене на сумата от

2  000.00 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 30.09.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 1 538.46 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от подс.Н.А.;

на 30.09.2008г. бил извършен банков превод за сумата от 3 431.29 евро, като преводът бил нареден в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 01.10.2008г. бил извършен банков превод за сумата от 7 657.65 евро, като преводът бил нареден в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 02.10.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 1 068.72 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 02.10.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 10 527.66 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 03.10.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 3 150.61 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 03.10.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 1 025.64 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 03.10.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 512.82 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 03.10.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 496.92 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 03.10.2008г. бил извършен банков превод за сумата от 2 342.56 евро, като преводът бил нареден в гр.Варна от св.Ж.А.;

на 06.10.2008г. било извършена касово теглене на сумата от 47 500.00 евро, като парите били изтеглени в гр.Варна от подс.Н.А..

 

Всички горепосочени операции, извършени от св.Ж.А. по банковата сметка в ТБ „Алианц България"АД  с титуляр „***", били осъществени по нареждане на подс.Н.А.. Всяка от сумите, изтеглени от горепосочената сметка на търговското дружество, била използвана за цели, определени от подс.Н.А., които били различни от тези, определени в договора за посредничество. Сумите, преведени от св.А.Н.Л., не били използвани за това, за което бил сключен договорът за посредничество, тези суми не били преведени от „***"ЕООД на св.П.А.Х. и Н. А. Х..

Подс.Н.А. не уведомил св. П.А.Х. и Н. А. Х. за това, че е намерен купувач на недвижимия им имот. И поради това не се стигнало до сключването между сем.Х., като продавачи, и А.Н.Л., като купувач, на договор за покупко-продажба на недвижим имот -апартамент №Б-10, намиращ се в комплекс „Иглика-1". Въпреки от обективираното искане да бъде възстановена паричната сума, преведена по договора за посредничество от Л., това не се осъществило от страна на ***"ЕООД.

Въпреки, че не бил сключен договор за покупко-продажба на апартамента, на св.А.Н.Л. и св.А.А.Н. така и не били възстановени сумите от общо 75 458.00 евро, която св.Л. предала на „Би Джи Пи Сървис" ЕООД. Те не били възстановени  на пострадалите, поради обстоятелството, че в периода 29.09.2008г. - 06.10.2008г., са присвоени от управителя на „***"ЕООД.

В периода, в който паричните суми от общо 75 458.00 евро -собственост на св.А.Н.Л. и св.А.А.Н., били присвоени от подс.Н.А. 29.09.2008г. - 06.10.2008г., се равнявали на 145 627.19 лв.

 

Така очертана фактологията на деянието сочи за осъществена инкриминирана дейност, субсумираща се от престъпните състави на длъжностното присвояване, осъществявайки юридически критерии за обективна и субективна престъпна съставомерност на реализираната инкриминирана дейност от подс. А., по чл.202 ал.2 т.1, вр.чл.201, вр.чл.26 от НК.

Това престъпно деяние е насочено срещу определени обществени отношения, свързани със собствеността, охранявани от нашето съвременно право в интерес на всички участници в стопанско-икономическия  живот - граждани, юридически лица, държавни органи и обществени организации, и представляващи обект на посегателство от същото. Общественото отношение е връзка между хора като негови субекти, която се проявява във взаимната обществена дейност на последните, осъществява се при определени условия и в редица случаи е свързана с известни материални предпоставки или се изразява в материализирана форма.Тези елементи на общественото отношение чрез въздействието, върху които се стига до засягането на последното, обозначени в теорията  с термина “предмет” на престъплението, следва да бъдат анализирани и разяснени с оглед правилната интерпретация на престъплението. За да бъде налице длъжностно присвояване е необходимо, предмет на същото да бъдат -“ чужди пари, вещи или други ценности”. Съдът приема, че паричните средства, предмет на престъпното деяние, представляват престираните суми за закупуване на конкретни имоти, предоставящи право на придобиване на недвижима собственост, макар и внесени на конкретно правно основание парични суми, те преминават в патримониума на  “***" ЕООД, и поради това обстоятелство, се превръщат в част от неговото имущество и стават негова собственост.

 Търговското дружество, каквото безспорно е “***" ЕООД, след като е регистрирано по реда на ТЗ,  е юридическо лице съгласно чл.63 ал.3 от ТЗ и в това си качество, то е самостоятелен правен субект, който е имуществено обособен от собственика на капитала. В този смисъл без значение  е дали неговият управител е и негов учредител и капиталовложител, като в случаят има пълно сливане на фактите. От момента на възникване на юридическото лице в правния мир, неговото имущество е самостоятелно и като такова, то винаги е чуждо както по отношение на членовете му, така и по отношение на капиталовложителите му. Ето защо при преценка дейността на длъжностните лица, управляващи и разпореждащи се с авоарите на дружеството, е без значение дали то е частно, държавно, кооперативно, обществено или друго такова. Във всички случаи, когато определеното длъжностно лице осъществява действия по пазене, управление или разпореждане с имуществото, принадлежащо на  такъв правен субект, те не могат да не подлежат на контрол от държавата и нейните правораздавателни  органи. Затова и законодателят е криминализирал подобни деяния, насочени срещу собствеността на юридическите лица, без оглед на това дали неговият автор е собственик на капитала в същото. Всички парични суми, които визираният търговски субект набирал посредством стопанската си и финансова дейност, доколкото такава била реализирана, постъпвали в  банковите му сметки. Те се превръщали в част от имуществото на юридическото лице и като такива били чужди на собственика на капитала и управителя, последният придобил  правото да ги пази, управлява и да се разпорежда с тях, в полза на дружеството, каквато власт фактически концентрирал и демонстрирал, и в качеството си на управител и представляващ  “***" ЕООД.

Обективна особеност на престъпната проява-длъжностно присвояване, е отношението на дееца  към предмета на престъплението, изразяващо се във фактическа и разпоредителна власт на субекта на престъпното деяние спрямо имуществото, връчено в съответното му длъжностно качество, или поверено му да го пази или управлява, по силата на закона и вътрешни нормативни актове, и при съблюдаване на последните, която в конкретния казус предпоставя особено внимание и обстойна интерпретация.

Доказателствените материали по делото, свързани с учредяването, регистрацията и функционирането на търговското дружество “***" ЕООД,  установяват по категоричен и несъмнен начин правосубектност на  подс.А. за престъпленията по чл.201-чл.20 НК. Това, че той е регистриран като едноличен собственик на капитала на търговското дружество и е негов единствен управител и представляващ, са регистрирани като юридически факти с решение на ОС -Варна, по фирмено дело №152/2004година, води до възникване на изискуемото се от закона особено качество на субекта на визираните престъпни деяния- “длъжностно лице” по смисъла на чл.93 т.1, б”Б” от НК. На подсъдимия А. е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, изразяваща се в извършването на стопанско-разпоредителна и организационно-административна дейност. Изложеното обосновава заключението, че подс. А. е бил овластен да извършва действия на административно ръководство на дружеството и на същия било поверено за пазене и управление цялото дружествено имущество, като той бил оправомощен да се разпорежда с него.

Характеристиката на посочените правомощия и задължения на подс.А., в качеството му на управител и представляващ “***" ЕООД   и осъществяваните въз основа и в изпълнение на последните, юридически и фактически организационно-ръководни, управленски и стопанско-разпоредителни функции, организацията на  работата  в същото, реализираните от него контакти и установените правоотношения  с други физически и юридически лица, банки и финансови институции, като представител на търговския субект, управлението на капитала на дружеството и разпоредителните действия с неговото имущество, сочат на общите и специфични признаци на понятието “длъжностно лице”, формулирано в НК и подробно анализирано и изяснено в ТР №73/74 година на ОСНК на ВС на РБ.

Що се отнася до спецификата на  дейността му, характеризираща го като субект, упражняващ “ръководна работа” в юридическо лице и определяща облика на тази категория “длъжностни лица”, то тя се проявява в реализирането на организационно-ръководни и стопанско-разпоредителни действия, които по своето предназначение ангажират волята на повече лица, било при отправяне на задачите, било при тяхното изпълнение. Осъществяването на административно- ръководните задължения се изразява в изпълнението на функции, свързани с ръководството и управлението на трудовата и служебна дейност на хората- планирането  и организацията на работата в дружеството. Що се отнася до стопанско-разпоредителните правомощия и тежести на подсъдимия, сочи възможността му за непосредствено разпореждане с имуществото на ЮЛ, за осъществяването на съответни операции със стоково-материални ценности /приемане, предаване, отчитане, извършване на контрол за тяхното законосъобразно разпределение/, и последните намират изява в подобни действия.

Работата по реализирането на правомощията му, безспорно изразяваща се в ръководство и администриране на юридическото лице , в управление стопанските и търговски функции, свързани с предмета на дейност на ЕООД, и в пазене, съхранение и разпореждане с неговите материални и финансови средства, имаща правно значение или водеща до правни последици, пред трети лица, определя качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1, б”Б” НК през целия инкриминиран период, и сочат на правосубектност като необходима предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението-длъжностно присвояване.

По делото не е спорно, че вследствие на сключени договори за посредничество с „***"ЕООД , сем. Т., А.Л. и Н., са превели по сметката на дружеството парични суми за закупуване на конкретните имоти, но те не са закупени и паричните средства внесени за тях, вече не са по банковите сметки на търговското дружество управлявано от подсъдимото лице. По отношение на тези факти подс. А. развива защитна теза, според която,  тези парични средства през цялото време се намират в дружеството, но не по банковите му сметки. Твърди, че между търговското дружество и пострадалите все още има валидни договори, които не са прекратени.  Тази версия защитава и неговата съпруга - свид. А.В., която към настоящия момент е собственик на капитала на „***"ЕООД. Двамата сочат, че паричните суми се намират в касата на дружеството, но не представят доказателства, че през изминалия период от време тези парични средства не са били обект на включване в търговският оборот на дружеството. Не дават логично обяснение защо те са изтеглени от банковите сметки, по които са преведени от пострадалите и как са били използван.

В хода на съдебното производство бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение:

Вещото лице на поставеният въпрос : парични средства преведени от пострадалите по делото към настоящия момент намират ли се в касата на дружеството, дава следното заключение: Съобразно предоставеното ОПР и Баланс към 08,10,2014г. салдото по сметка 501 „Каса" е дебитно в размер на 214 391,69 лв. Касовата наличност е отразена в Баланса на дружеството като „АКТИВ" в раздел „В. Текущи краткотрайни активи", IV. Парични средства, 1. Парични средства в брой. Касовата наличност се съхранява в частен трезор - сейф. На експертизата се предоставиха копюри находящи се в трезора, като стойността им в евро е изчислена по фиксинг на БНБ за 1 евро - 1,95583лв. Общата стойност на наличните към датата на проверката парични средства се равнява на 214 391,69 лв.

На поставен въпрос тези парични средства от коя дата са заведени в касата на дружеството, вещото лице дава заключение, че по сметка 501 „КАСА" средствата са заведени на 01.01.2012г. като към началното салдо по сметката в размер на 17 498,29 лв. със счетоводна статия дебит сметка 501 „Каса" - кредит сметка 494 „ТРЕЗОР" са добавени 196 893,40 лв. след което салдото по сметката е дебит в размер на 214 391,69 лв.

             На поставеният въпрос каква е касовата наличност на дружеството от 2008г. до настоящият момент, експертът дава заключение обобщено в табличен вид:

Съобразно публикувани и предоставени  Баланси и годишни оборотни

ведомости касовата  наличност и наличността по сметка ТРЕЗОР са както следва:

година	КАСА в лева	ТРЕЗОР в лева
2008	17242.22	198000
2009	17299.96	198000
2010	13195.93	198000
2011	17498.29	198.000
2012	214391.69
2013	214391.69
2014	214391.69

 

До 01.01.2012г . сумата от 198 000 лева е била осчетоводена като налични като дебитирана сметка 494“Трезор“, в разпита си пред съда експертът разяснява, че счетоводството на дружеството е водено не по отделен клиент – аналитично, а общо по постъпили приходи и разходи. Няма отбелязване откъде са постъпленията, а редно да е имало. От 2008г. до 2012г. сумата от 198 000лева в годишният счетоводен отчет е посочена в раздел- други вземания. Това означава, че тези средства трябва да постъпят в сметките на дружеството, това са вземания от клиенти и след издаване на приходен касов ордер се очаква те да постъпят в сметките на дружеството. Така както са отразени тези парични средства означава, че те трябва да постъпят допълнително.

Независимо, че експерта е установил наличността в трезор на търговското дружество към датата на извършване на експертизата, това по никакъв начин не извежда заключение, че тези парични средства са били там от 2008г. до настоящият момент. Прави впечатление начина по който са били отразени тези парични средства в размер на 198 000 лева в ГО на дружеството през 2012г., когато А. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство, те вече не са отбелязани в сметка „трезор”, а са прехвърлени в сметка „Каса“. Това обаче не означава, че те през цялото време са били в трезора и не са влизали в оборота на дружеството и не са използвани за друга дейност на подсъдимото лице – както в личната му сфера, така и в търговската дейност на дружеството в което е управител и собственик на капитала. Факт е, че сумата посочена в отчета на дружеството е почти идентична на тази по обвинението, но е отразена като бъдещо вземане, а не като парични активи. Също така е видно, че посочените суми в ГФО са идентични от 2008г. до 2014г. и в тях няма и една стотинка промяна, което извежда извод за липса на каквато и да е дейност на дружеството, което се опровергава от твърдението на подсъдимият и св. В.. В разпита си пред съда вещото лице изяснява, че сумата от 198 000 лева е следвало да бъде отразена в актива на баланса на дружеството в раздел „парични средства“, като това е правилното счетоводно отразяване на налични парични средства в търговско дружество. След като те не са отразени по този начин, основателно се изгражда съмнение, че не са били действително налични в дружеството и поради това са отразени като бъдещи вземания. Неясно е защо тези суми се прехвърлят от сметка „Трезор“ в сметка „Каса“ и дефакто се държат в трезор и на какво се дължи тази счетоводна операция.

Видно от изисканите справки за притежаваните от подс. А. недвижима собственост е, че от 2007г. той придобива множество недвижими имоти, които в последствие ипотекира. Същевременно върху сметките на представляваното от него дружество се налагат множество запори.  В приобщените справки има данни за придобити парцели, апартаменти и други недвижимости, извършено строителство в тях и продажба на построеното. Налице са данни за наложени върху тези имоти на множество договорни ипотеки. Така посоченият факт не е част от обвинителната теза на прокурора, но е установен в съдебното производство и извежда извод за развивана интензивна търговска дейност лично от подсъдимия в областта на строителството и недвижимите имоти, налагаща ипотекирането им с цел получаването на оборотни средства.

Следва да бъдат анализирани показанията на свид. П., според който покупко-продажбата на апартамента, за който сем. Т. са превели пари на „***"ЕООД, не се е реализирала единствено поради липса на парични средства у представляваното от подсъдимия дружество. Безспорно от страна на „***"ЕООД са искали да се реализира сделката, както сочи свид. П. и за това подс.А. е предлагал няколко решения. Първо е предложил цената на апартамента да бъде заплатена чрез прехвърляне на ½ идеална част от имот собственост на бащата да подсъдимия, като видно от материалите от Служба по вписванията в последствие подсъдимия го е придобил.  Съдът дава безспорна вяра на показанията на този свидетел по отношение факта на предлаганият за замяна апартамент в „Кабакум бийч“, ако това не се бе реализирало този свидетел няма откъде да е известен за притежаваните имоти от семейството на подсъдимия. Вторият начин, по които е предлагано да се заплати имота е на разсрочено плащане, но до сделка така и не се стигнало. Свид. П. сочи в разпита си пред съда, че подсъдимият не е твърдял, че дружеството му има паричната сума за закупуване на имота, а точно обратното, липсвала е такава. В изпратена му електронна кореспонденция от италианските му клиенти той е прочел, че подсъдимият не разполага с парични средства в момента и поради това моли да бъде извършено плащане по друг начин. Така изложените обстоятелства сочат, че подсъдимият е имал желанието да реализира сделката по закупуване на апартамента на сем. Т., макар и година след превеждането на паричната сума, и именно поради това извършеното от него деяние не е квалифицирано по чл. 209 от НК.

Независимо от обективираното му желание за приключване на сделката, до това не се стигнало единствено поради липсата на парични средства, което от своя страна извежда безспорен извод, че преведените суми за апартамента след извеждането им сметките на  „***"ЕООД, са разходвани за други цели но не и за това за което са получени съгласно сключените договори. Тези факти извеждат несъмненият извод за своене на паричната средства и разпореждането с тях в интерес на подсъдимият и не съгласно сключеният договор,  определящ целта на получаването им по сметките на търговското дружество.

Същият факт на липса на парични средства за реализиране на покупката на апартамента, за които по договора за посредничество Л. и Н. са получили парични суми, въз основа на валидно сключени договор, се извежда от показанията свидетелите по делото. В разпита си по делегация свид. Х. също сочи, че при проведен разговор със служител на „***"ЕООД – Г. е била уведомена, че фирмата е финансово затруднена и поради това неможе да и преведе парите получени от Л. за апартамента и. Отново и на тази свидетелка била предложена схема за разсрочено плащане на цената на имота и, но тя не се осъществила поради липса на преведени пари от страна на представляваното от подсъдимия дружество. Налице е още един факт които сочи на липса на финансови средства в „***"ЕООД и той е, независимо от предварително определената комисионна и получени 75 000 евро за апартамента, те предлагат на свид.Х. да го продаде на много по - ниска цена от 60 000евро. След като собственикът на имота в своя вреда се съгласява на тази по-ниска цена, то до реализиране на покупко-продажбата не се стига поради липса на финансов превод от „***"ЕООД. И тук е налице получаване на паричната сума о договора за посредничество повече от година преди финалните преговори за реализиране на сделката и обективираната липса на парични средства за приключването и от страна на управляваното от подс. А. дружество.

 Ако защитната версия на подсъдимия беше реална, то двете сделки за придобиване на имоти щяха да бъдат реализирани в цялост, дори и при предложените схеми на разсрочено плащане. Безспорно е, че сумите преведени от пострадалите по сметките на „***"ЕООД не са разходвани съобразно сключените договори, а по лично решение на подсъдимия за различни нужди. Получените парични суми от пострадалите, макар и не в цялост, са обявени в годишният счетоводен отчет на дружеството от 2009г. до 2012г. като бъдещи вземания, а след това /и след привличането му в качеството му на обвиняем по настоящото дело/ са обявени като налични в сметка „Каса”. Обстоятелство подлежащо на обявление, но не и на проверка. Установено е по делото, че подсъдимият от 2007г. насам е придобил множество недвижимости, но ипотекирането им сочи на липсата на оборотни средства за извършване на непосредствени плащания. В тази връзка са и дадените от него обяснения за извършени опити за максимално намаляване цената на апартаментите, макар за и  покупката им да е преведена значително по-голяма сума.

И по двата договора са налице опити да бъдат приключени сделките посредством придобиване на желаната недвижимост и това е определящо по отношение на квалификацията на деянието. Съгласно установената фактическа обстановка и анализа на доказателствата липсва изначално изграден умисъл за извършване на измамливи действия. В нито един момент подсъдимият и служителите на представляваното от него дружество не са имали за цел да въведат в заблуждение пострадалите относно елементите на договорните им отношения. По настоящия казус единствено е налице своене на парични суми, поверени на представлявано от подсъдимия търговско дружество за да ги управлява – да ги изразходва за закупуване на определен имот. 

По направеното от подсъдимия възражение, че и двата договора за посредничество са действащи, следва да се отчете, че те са сключени с определен срок на действие и по отношение на конкретно определен имот. От една страна срокът за които договорите са сключени, е изтекъл. От друга страна, не по вина на пострадалите предметът за които те са сключени те,  вече не е обект на представителство от страна на „***"ЕООД. Договорът е без предмет, тъй като и двата имота са продадени от собствениците им на други лица. Към настоящия момент дружеството не представлява новите собственици, не е търсило контакт с тях и не е проявило каквато и да е инициатива да реализира сделките. Управителят на „***"ЕООД трайно се е дезинтересирал от приключване на сделките, за които са били преведени паричните суми и неясно защо не е извършил връщане на паричните суми, които са били получени, след като е ясно, че пострадалите няма да получат желаната недвижимост. Тази парична сума, преведена по сметки на „***"ЕООД, не е върната на пострадалите и няма активно действие в тази посока през изминалите близо десет години. При проведените срещи, въпреки реализираните искания както от сем.Т. така и от Л. за връщане на паричните суми, от страна на управляваното от подсъдимия търговско дружество, не са извършвани такива действия. Тук се демонстрира и отношението изградено у подсъдимия към преведените от пострадалите парични средства, като към свой. Ако сумите са налични както той твърди, защо при направеното посредничество от страна на адв. З. и съгласието на Л. сумите не са й върнати, след като е имало и уговорка, да се направи удържане за направени разходи. Единственият възможен извод за това е, че парите не са налични и с тях е извършено действие в личен интерес.

 

Възражението на подсъдимия, че сумите за закупуване на апартаментите, преведени по сметка на „***"ЕООД, и  се пазят в трезор все още, съдът не приема. На първо място това е така защото единствено по разпореждане на подсъдимия в търговското дружество са се извършвали сделките по продажба на имоти. Липсват доказателства, че паричните суми не се използват в търговската или лична дейност на подсъдимото лице.  По делото е установено, че  единствено по негово разпореждане в дружеството се е определяло за кои имоти и кога да бъдат реализирани сделките за придобиване им пред нотариус. Безспорно е установено, че липсват каквито и да е спънки за прехвърляне на собствеността на имотите, за които пострадалите по делото са превели парични суми, и няма логична причина това да не се осъществи. Развитата теза пред съда от подсъдимия за правени опити да се намали цената на имота и да се реализира по-голяма печалба за дружеството, пак определя отношението му към паричните суми, връчени му да ги управлява. Но дори и да бе реализирана по-голяма печалба за търговското дружество, при реализиране на сделката, това не би било престъпление от общ характер квалифицирано по чл. 202 от НК, стига тези парични суми да бяха използвани съобразно основанието за придобиването им.

Дори и сумите, внесени от пострадалите в „***"ЕООД, да бяха взети от подсъдимият за определен период от време и в последствие отново да бяха върнати в касата на дружеството, то това също се явява съставомерно деяние по чл. 202 от НК. В ГФО на дружеството, паричната сума предмет на обвинението, първоначално е била посочена като бъдещо вземане и едва след привличането му в качеството на обвиняем на А. тя се прехвърля в друга сметка и се заявява като налична по сметка „Каса“ през 2012г. Ако се приеме, че в тази година тя е била внесена вече като действително такава, макар това не е предмет на обвинението, то деянието отново е съставомерно, тъй като ако длъжностно лице вземе в заем сума от управляваното от него предприятие и дори и да я върне, той пак е осъществил с действията си престъплението за което му е повдигнато обвинение.

Безспорна е липсата на воля да се реализират сделките, по които пострадалите са превели сумите, представляващи цената на исканите имоти, като до реализирането им не се стигнало поради липсата на финансови средства у „***"ЕООД. Този извод се извежда от страна на разпитаните по делото служители в търговското дружество. С факта на предложените варианти за приключване на сделките чрез замяна на имоти или на разсрочено плащане води до единствения възможен извод, че паричните суми, преведени на конкретно правно основание от странна на пострадалите не са използвани за целта, за която са получени, а това е сторено в интерес на подсъдимия. Ако тези парични средства бяха налични  в трезор на дружеството, в каса  или по сметките му, или независимо по какъв начин бяха съхранени, то сделките щяха да бъдат реализирани. Единствено липсата на паричните средства е довела до неприключване на сделките.  В подкрепа на този извод е начинът, по които се декларира сумата, предмет на обвинението в годишните счетоводни отчети, и това е, не като налична сума, а като бъдещо вземане. Безспорно парите са родово определени и заменими вещи, като те нямат индивидуализиращи признаци. Така представената сума на вещото лице в деня на проверка на фактическата наличност в сейф, не води до извода, че тя е винаги налична там и с нея не се оперира във всеки един момент. Неяснота буди изтеглянето на паричните средства от сметките на „***"ЕООД и по двете сделки, като след това липсват надлежни документи за движението им. Липсата на воля паричната сума, предоставена на дружеството на конкретно правно основание за закупуване на недвижимост, да се върне на пострадалите не веднъж е обективирана по делото. Подсъдимият, на въпрос на съда за връщане на сумите на пострадалите, категорично отказа това. Разпитаният свидетел по делото адв. З. посочи, че до съгласие с Л. се е стигнало в хода на съдебното дело  и е липсвала пречка от  „***"ЕООД да и бъде възстановена уговорената част сумата. Единствено е липсвало воля за това.

Твърдението на подсъдимия за реализирани разходи по отношение изпълнението на договорите не е подкрепено от документи за това. В обясненията си пред съда сочи, че иска да се удържи процент за комисионна по сделката за представляваното от него дружество, неясно защо обаче след както сделка не е реализирана. Ако действително се защитаваха интересите на клиентите му и са били налице пречки по прехвърляне на имотите, то неясно защо не са заведени съответните дела при условие, че  „***"ЕООД е имало договори, както с продавачите така и с купувачите. Видно от показанията на свид. П. представляващ продавачите – „****"ООД и на другият собственик св. П. Ан Х., в нито един момент от тях не е получаван отказ за прехвърляне на имотите, но е имало едно изискване и то в заплащане на цената му. Именно непревеждане на покупната цена и за двата имота е причина да не реализират сделките. Безспорно установено по делото е, че сумите получени от пострадалите са били по сметки на„***"ЕООД под прякото управление на подсъдимият. След получаването им, и в двата случая той е обявил на пострадалите, че вече могат да се нанесат в исканите апартаменти и това е станало. Пострадалите са влезли в апартаментите и са ги ползвали като собственици, за период повече от една година, като „***"ЕООД представлявано от подсъдимият не е превело парите за закупуването им. В първият случай това е осъществено чрез фирмата управляваща собствеността в комплекса тъй като дружеството е извършвало всички действия по продажби на апартаментите в него, а във вторият случай тъй като са разполагали с ключ от апартамента предоставен им от собственичката. Не се установиха пречки в периода в които сем. Т. са ползвали жилището като тяхно придобиването на собствеността  бъде реализирано. Видно от разпита на свид.П., независимо то вътрешното прехвърлянето на собствеността на апартамента в нито един момент не е имало отказ той да бъде прехвърлен на сем.Т.. Единственият отказ е реализиран от страна на „***"ЕООД да преведат покупната цена. Прави впечатление обяснението на подсъдимия, че дори в един момент са постигнали съгласие с този свидетел цена от 20 000 евро за имота/три пъти по-ниска от тази заплатена от пострадалите/, но до сделка така и не се е стигнало.  Липсва обективирана причина за това и единствената такава може да бъде извлечена от показанията на свид. П., сочеща липсата на парични средства в „***"ЕООД.

Към настоящия момент са изминали девет години от извършване на деянието и договорите не са изпълнени, което от своя страна определя и изтичането на давностните срокове по отношение на вземането. Пострадалите не са български граждани и не са могли в пълен обем да реализират правата си и да искат по съдебен път връщане на дадените от тях парични суми по договорите с „***"ЕООД. А към настоящия момент дори и да реализират такова искане, то ще е налице възражение за изтекла давност, което пък определя несъбираемостта им. Липсата на извършени действия, както по приключване на сделките така и по връщане на паричните суми на пострадалите, определя и отношението формирано у подсъдимия към тези парични суми предмет на престъплението. Независимо от проведените преговори с Л. и постигане на договореност да се върне значително по-малка сума от внесената от нея към „***"ЕООД, неясно защо това не е довело до връщане на паричната сума на пострадалата.

Приетата за установена, фактология въз основа на наличните доказателства, сочи, че подс. А. е имал фактическа и юридическа власт по отношение на предмета на престъпно посегателство, и е бил овластен да извършва разпоредителни действия с него през целия инкриминиран период.  Облечен с правомощията на управител и представляващ ЮЛ, както и на единствен собственик на капитала на същия е било връчено и поверено за пазене и управление чуждото имуществото на търговското дружество, като фактически и юридически, той е имал достъп до паричните средства на дружеството, внасяни по сметки и събирани на каса, и му било предоставено правото да  се разпорежда с тях. Този факт се доказва с приложените по делото банкови документи, от които е видно, че А. е имал спесимен по сметките на “***" ЕООД   и е бил наредител по извършените банкови преводи и банкови операции по сметки на търговския субект. Видно от инкорпорираните гласни доказателствени източници и приобщените счетоводни справки, същият се е разпореждал и по отношение на паричните постъпления от граждани по сключени договори и при  реализирани стопански дейности, като изрично и само по негови указания упълномощеният служител св. Ж.А. е имал права да оперира с паричните средства по сметките на търговеца, но това е било по  преценка на управляващия юридическото лице.

Допълнително установеното в материалноправната норма на чл.201 от НК, кумулативно изискване спрямо извършителя на длъжностното присвояване-инкриминираният предмет/чуждите пари, вещи и материални ценности/, да е връчен и поверен в съответното длъжностно качество на субекта на престъпление, с произтичащите от това последици по пазене и управление на същото, е обективна даденост. Очертаната позиция се обосновава с това, че и при посочената длъжност, подсъдимият е вземал управленски решения и само той разполагал с пълна и цялостна информация за финансово – икономическото състояние на дружеството, за набираните средства, за начина на разходването им. Видно от показанията на свидетелите, работили в офиса на „***"ЕООД, през целия инкриминиран период, ежеседмично били изготвяни справки за паричните постъпления и наличностите, като единствено и само той определял разходването им съобразно сключените договори за посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти.

Безспорни са и фактическите данни, че и  без оглед конкретното съдържание на длъжностното му качество, подс. А.  единствено притежавал фактическа власт по отношение на финансовите средства, постъпили в дружеството и е осъществявал разпоредителни действия със същите, а доколкото на другият служител била дадена власт да оперира с банковите сметки в някаква оперативна самостоятелност в тази насока, то тя била свързана с ежедневните разходи и под строгият контрол на подсъдимият.  В разпита си в хода на досъдебното производство свид. Ж.А. сочи, че тегленията от сметките на дружество е извършвал след предварително одобрение от подсъдимият за всяко конкретно теглене. Всички те недвусмислено потвърждават пред първостепенния съд, че единствено подсъдимият извършвал разпоредителни действия с имуществото на дружеството, че преводите на парични средства се извършвало по негово устно или писмено нареждане. В случаят подс. А. е едновременно и собственик на капитала на дружеството и единствен  управител, вземащ решения по управлението му.

Тук следва да бъде отбелязано, че паричните средства, преведени по сметка на „***"ЕООД от пострадалите по делото, не са станали реална собственост на дружеството. Тези парични средства са се намирали по сметките на дружеството, но с определена цел и тя е била да се управляват – да ги разходват във връзка с придобиването на конкретна недвижимост. Поради това и поради пълното сливане в личността на собственика на капитала и управителят на дружеството в случаят пострадало не е самото юридическо лице, а лицата вложили в неговите сметки на парични средства.

Подс. А. сочи, като основание за теглене на сумите от сметките на търговското дружество от една страна с практиката изградена в „***"ЕООД при наличие на пари от клиенти по сметките им, а от друга, че с това си действие защитават интересите на клиентите си от запори. В полза на това си твърдение подсъдимият представя в последното съдебно заседание справка за наложените запори по сметки на дружеството. Факт е, че запорите са наложени през 2010г. значително след деянието. Това твърдение следва да бъде преценено и анализирано посредством извършените действия, с които са теглени паричните средства от сметките на „***"ЕООД.

По отношение на преведените от сем.Т. парични суми са извършени тегления подробно описани в приетата от съда в настоящите мотиви на л. 10 и л.14. В периода от 05.10.2017г. до 18.03.2018г. или общо за период от  шест месеца от преведените парични средства са извършени четири банкови превода извършени от свид. Ж.А. и едно касово теглене, осъществено лично от подсъдимия. По отношение на преведените суми от Л. и съпруга и, са били установени в периода от 29.09.2008г. до 06.10.2010г. два банкови превода и седем касови тегления от св. Ж.А. и четири касови тегления от подс. А.. След последните тегления и в двете сметки са останали незначителни финансови средства. Операциите по извършените тегления са обобщени в изготвената в хода на досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза /том. 15, л. 30/  и в изисканите банкови извлечения том 1 от д.п., както и в изисканите подробните банкови документи въз основа на които са извършени банковите операции. И при двете сметки се установяват идентични банкови операции, извършени през продължителен период от време, характеризиращи се с поетапно теглене на различни суми. За случаите, в които сумите са теглени на каса не може да се установи основанието за това, тъй като не е посочено такова, както и за какво точно са разходвани те. Но при извършените банкови преводи безспорно се установяват кои са получателите им и основанието посочено от служител на „***"ЕООД. Тук е нужно да се посочи, че получатели по банковите преводи са различни физически и юридически лица, както и че като получател е посочен  „***"ЕООД, /отразено като вътрешен превод/,  но с друга негова банкова сметки. Нито едно от лицата, на които са преведени сумите не е идентично със пострадалите или със собствениците на недвижимите имоти, които те са искали да придобият и за което са сключили договор за посредничество с представляваното от подсъдимият търговско дружество.

Съобразно разходването на сумите предмет на обвинението се изгражда извода относно умисъла у подс. А. към предмета на престъплението, той е демонстрирал отношение към чуждото имущество, като към свое и реално той и други лица са получили, без правно основание, финансови средства, с цел лично облагодетелствуване. Подсъдимият е осъществявал неправомерните си  действия в свой личен интерес съобразно възникналата нужда от извършване на плащания. Безспорно е, че сумите преведени по сметки на ЮЛ, са разходвани съобразно финансовия интерес на подсъдимия. Няма извършен нито един банков превод, които да е съобразен с основанието, за което сумите са постъпили в сметките на търговеца. Видно е, че сумите са разходвани за текущи нужди, както на фирмата така и за покриване на суми по кредитна карта на физическо лице.

По изложената защитна версия от страна на подсъдимия, че сумите са теглени в интерес на клиентите на „***"ЕООД, тъй като се опасяват от запори, то тук е логичният въпрос – защо сумите не са изтеглени наведнъж, а това е ставало в продължителен период от време чрез теглене на неголяма част от сумите предназначени за закупуване на недвижимости. След анализа на извършените финансови операции със сумите преведени от пострадалите по сметките на управляваното от подсъдимият дружество, неговата защитна теза, че те са изтеглени и са стояли в трезора на дружеството е несъстоятелна. Видно е, че с тях са извършени плащания към други лица съобразно банковите извлечения. Освен това е нелогично различни по стойност парични суми да се теглят в период от шест месеца и това да е с цел те да се съхраняват в трезора на фирмата.  Тази защитна версия на подсъдимия и твърдяната активна търговска дейност, извършвана от дружеството в инкриминираният период от време поставя въпроса защо не са декларирани в ГФО и други суми, като касова или друга наличност щом съхранението на суми на клиенти е ставало в трезора на фирмата. Единствените декларирани суми са тези предмет на обвинението, като до 2012г. по-голяма част от тях се декларират като бъдещи вземания, а по малка като налични в каса. Тук също е видно,че със сумата декларирана в „Каса“ до 2012г. са извършвани операции и плащания, тъй като тя варира от 13 195.93лв. до 17 498.29лв.. Анализа на извършените банкови операции със сумите предмет на обвинението сочат на имуществено облагодетелствуване за дееца или което и да е трето физическо лице.

Защитната версия, че основанието за теглене на сумите е наложен запор на сметки на търговското дружество и като факт, то е останало без оборотни средства, съответства на извода, че сумите предмет на обвинението са разходвани с цел облагодетелстване и покриване на текущи разходи. Изложената от защита версия е оборима и с оглед факта, за липса на осъществени преводи на пари и по двете сделки, въпреки уговорените съществени намаления на цените на апартаментите и договорено разсрочено плащане и това не е сторено, видно от свидетелските показания поради липсата на парични средства у дружеството.

По направеното възражение от страна на защита, че в хода на разследването и в хода на съдебното дирене не е установено за какво точно е разходвана присвоената сума от страна на подс.А., съдът въз основа на трайно установената практика на ВКС по отношение на  обстоятелствата-къде и за какво точно са изразходвани присвоените пари, приема, че не е в тежест на обвинението и съда да установяват този факт.

По отношение възражението на защитата, че се касае за неуредени гражданско правни отношения, съдът, счита, че в случаят безспорно отношенията между страните са възникнали на основание сключен между тях договор, по които дължимата от пострадалите престация е изпълнена, а тази дължима от подсъдимия и управляваното от него дружество не е. Така с престацията вложена от пострадалите се е  облагодетелствал имуществено подсъдимия или което и да е трето физическо лице. И ако възникналите между страните договорни отношения действително бяха само гражданско правни по изпълнението на договор, то сумите преведени въз основа на договореностите нямаше да се използват за лични нужди по усмотрение на подсъдимото лице. И двата предварителни договора сключени между пострадалите и собствениците на недвижими имоти са с клауза, че паричната сума с която имота ще бъде изплатен, ще бъде преведена от  „***"ЕООД, които от своя страна следва да я преведе на собственика на съответният апартамент. И в двата случаят безспорно се касае за неизпълнение на договор от страна на управляваното от подсъдимият търговско дружество, тъй като сумата не е преведена, но факта които определя, че е извършено престъпление по чл. 201 от НК, е своенето на паричните средства, предназначени за покупката на недвижимости от страна на подсъдимото лице.

Възползвайки се от възложените му и действително упражнявани правомощия, и от предоставената и реализирана фактическа и юридическа разпоредителна власт по отношение имуществото на управляваното от него дружество, поверено му в качеството на длъжностно лице и връчено му да го пази и управлява, подс.А. е осъществил  изпълнителните деяния на престъплението- длъжностно присвояване, като чрез действията си въздействал върху предмета на посегателство, противозаконно и фактически разпореждайки се с него, в свой и чужд личен интерес, с което причинил имотна щета на действителния собственик.

С оглед на гореизложеното “престъпното своене от длъжностни лица” като акт на противозаконно разпореждане с чуждо имущество, е реализирано само и единствено, когато осъществените неправомерни действия са в свой или чужд личен интерес, с произтичащото от това имуществено облагодетелствуване за дееца или което и да е трето физическо лице.

Престъплението по чл. 201 от НК е резултатно и същото е осъществено, когато вследствие на фактическо или юридическо разпореждане на дееца, определено имущество напусне патримониума на съответното търговско дружество или организация, поради което последните не могат да го използват по предназначение, като  имотна вреда настъпва за тях или за собствениците на имуществото, в случаят пострадалите сем.Т., Л.  и Н..

Изложените юридически съображения, базиращи се на доказателствено обезпечена фактология, по отношение на реализираните банкови преводи от пострадалите, по сметки на „***"ЕООД, и разпореждането с тях, сочат категорично че при коментираните хипотези, не се касае за действително осъществявани търговски и инвестиционни проекти, в интерес на пострадалите, съответно гарантиращи придобиване на собственост, и за възникнали във връзка с последните правоотношения, а за противоправни разпоредителни действия с парични суми, в полза на правни субекти, тясно свързани с подс.А. и даващи му възможност, по неправомерен начин да оперира с имуществото на управляваното от него дружество, като обосновават обективна престъпна съставомерност на инкриминираното поведение. Подобен механизъм за престъпно своене на чуждо имущество, в личен интерес е познат на нашата правна система, същият е бил обект на разглеждане и изследване от съдебната практика и санкциониран убедително като общественоопасна и неправомерна форма на поведение. В този смисъл е Решение № 331 от 26.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 1075/2006 г., НК, III н. о.,  Р№630/2001 година от 15.04.2002 година, по н.д.№571/2001 година на ІІ н.о. на ВКС,с предмет атакуваните присъда №46/13.03.2001 година по НОХД№1403/98 година на СГС и въззивно решение №160/02.08.2001година, по ВНОХД 410/2001 година на АС.

                Очертаните фактически положения индицират на неправомерно разпореждане от подс.А., в свой собствен и в чужд личен интерес, с повереното му за управление имущество, собственост на „***"ЕООД. Сред приобщените по делото доказателства, липсват такива, удостоверяващи правни основания за използуване на паричните суми и разходооправдателни документи за същите, като и самият подсъдим не може да даде разумни и логични обяснения в тази насока за съответното предназначение на финансовите средства, инкриминиран предмет по посочените пунктове, с оглед преценка тяхното използване, свързано ли е с дейността на дружеството.

Съдът в настоящия си състав счита, че следва да изложи  подробни аргументи за обективните и субективни признаци на приетото за извършено от подсъдимия престъпление, както и защо не приема то да е квалифицирано по чл.211, вр.чл.209, вр.чл.26 НК. Съобразно установеният от материалния закон и съдебната практика разграничителен критерий между длъжностното присвояване и измамата, сочещ на обстоятелствата, че когато предметът на посегателството е поверен на длъжностното лице да го пази и управлява, и се намира в негова фактическа власт, неправомерната разпоредителна дейност консумира състава на длъжностно присвояване, а в хипотезите на липсваща такава, упражнявана от субекта на престъпление и доказан измамлив начин, мотивиращ лицето, в чието фактическо владение се намира чуждото имущество да се разпореди със същото, действията се субсумират от материалноправните норми, очертаващи измамата като престъпно посегателство. Въз основа на очертаните принципни положения и престъпият механизъм, индициращ на противоправно поведение като способ за получаване на власт върху инкриминираното имущество, което напуска патримониума на измаменото физическо лице, и се придобива от дееца, обуславящ ирелевантност на последващото разпореждане, съдебният състав е възприема същите като определящи престъпната съставомерност на инкриминираната дейност по чл.202 ал.2 т.1, вр.чл.201, вр.чл.26 НК - Решение № 331 от 26.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 1075/2006 г., НК, III н. о..

В рамките на установената фактология и след извършената  интерпретация на същата, съдът счита че с очертаните разпоредителни действия /по отношение на преведените от пострадалите парични суми/, извършени по нареждане на подс.А., същият е демонстрирал отношение към чуждото имущество, като към свое и реално той и други физически лица са получили, без правно основание финансови средства, с цел лично облагодетелствуване, конкретните измерения на което досежно обстоятелствата-къде и за какво точно са изразходвани присвоените пари, не е в тежест на обвинението и съда да установяват. Изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се изразява именно в тази външнопроявена и афиширана промяна на съотнасяне на дееца към връченото му или поверено имущество, спрямо което упражнява фактическа и юридическа власт, и съответно владее или управлява от името и за сметка на определено ЮЛ, изразено в противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждите пари, вещи и материални ценности, в личен интерес, и в други форми на неправомерно действие по отклоняване на инкриминирания предмет от патримониума на представляваното дружество. Благоприятното изменение в имуществото на субекта на престъплението е без правно основание и във вреда на собственика на предмета на престъпното посегателство, на каквито фактически данни има в настоящия казус.

При осъществяване на визираните инкриминирани деяния от обективна страна, с оглед изложената аргументация за проявните форми на поведение на Подс.А., съдът счита, че същият е бил с ясното съзнание, че предметът на престъпление са чужди пари, връчени и поверени му за пазене и управление, в качеството на длъжностно лице, осъществяващо ръководни функции в „***"ЕООД, както и за действията, позволени му да върши с тях.  Той е предвиждал, че в резултат от разпореждането с паричните суми, чуждото имущество облагодетелствува лично него и други физически лица, обогатявайки ги незаконно, като причинява имотна щета на търговското дружество, което очевидно е извън обсега на предоставените му фактически и юридически правомощия. Тези  обстоятелства, представляващи по своето съдържание интелектуалния момент на умисъла на длъжностното присвояване и преценени в съвкупност с целта на А. - да извърши противозаконни разпоредителни действия с инкриминирания предмет в свой и чужд личен интерес, в което се изразяват волевите характеристики на тази форма на вина, сочейки на пряк умисъл като проява на същата, обосновават правните изводи за наличието на субективна престъпна съставомерност.  В този смисъл е и задължителната и константна практика на ВС и ВКС на РБ. /П3/70 година на Пленума на ВС на РБ, изменено и допълнено с П9/75 година, П8/78 година на Пленума на ВС, ТР27/77  година на ОСНК, ТР50/80 година на ОСНК, ТР56/86година на ОСНК, Р 546/74 година на І н.о., Р684/1974 година на І н.о.,Р23/80 година на І н.о., Р271/85 година на ІІ н.о., Р 459/1991 година на І н.о,. Р65/94година на 1 н.о.,  Р630/2001 година на IІ н.о/.  Решение № 262 от 28.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 248/2009 г., III н. о., НК, Решение № 331 от 26.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 1075/2006 г., НК, III н. о.

 Съгласно съдебно - счетоводна експертиза присвоеното имуществото е в размер на 214432,33 лева, поради което следва да се приеме, че се касае за присвояване в големи размери. Съгласно ТР № 1/30.10.1998 г. за да е налице квалификация "големи размери", стойността на предмета на престъплението следва да надвишава 70 минимални работни заплати за страната. В инкриминирания период минималната работна заплата в страната е била в размер на 240 лева, което безспорно квалифицира престъпното деяние като такова по  чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК.

Доколкото в процесният случай са налице повече от едно деяние, които са еднородни, извършени в кратък период от време при относителна една и съща обстановка и по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление - 201 от НК и безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е действал със съзнание, че предметът на престъплението са чужди пари, че те са му връчени именно в качеството му на длъжностно лице - управител, съзнавал е и действията, позволени му да върши с паричните средства. Освен това е предвиждал, че в резултат на разпореждането сумите ще преминат в полза на самия него или на други лица, съзнавал е, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане, като пряко е целял престъпния резултат - да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението. Същият е действал с ясното съзнание за общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като пряко е целял настъпването на престъпния резултат - присвояване на предмета на престъплението.

 

 

 

 

          При горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК  със събраните в производството доказателства, съдът призна подс. А. за виновен в извършването на престъпление, за което му е възведено обвинение.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Подс.  А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.202,ал.2,т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 от НК, поради това, че в периода 05.10.2007г. - 06.10.2008г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на „***"ЕООД-гр.Варна, присвоил чужди пари:

- сумата от 35 179.00 евро, равняващи се на 68 805.14 лв., собственост на М.Т. и К.Е.Т., връчени в това му качество и поверени му да ги управлява /да ги изразходва във връзка със сключването между „****"ООД-гр.Бургас, като продавач, и М.Т. и К.Е.Т., като купувачи, на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №73, намиращ се в блок №2, вх."Б", ет.1 от комплекс „****", находящ се в м-ст."****", находяща се в землището на с.Кошарица, общ.Несебър, обл.Бургас/,

-   и сумата от 75 458.00 евро, равняващи се на 145 627.19лв, собственост на А.Н.Л. и А.А.Н., връчени в това му качество и поверени му да ги управлява /да ги изразходва във връзка със сключването между П.А.Х. и Н. А. Х., като продавачи, и А.Н.Л., като купувач, на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №Б-10, намиращ се в Секция „Б", ет.2 на комплекс „Иглика - 1", находящ се в к.к."3латни пясъци"/,  като всички присвоени пари са общо 110 637. 00 евро, равняващи се на 214 432.33 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери.

 

         При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:

 

За престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК се предвижда наказание "Лишаване от свобода" от 3 до 15 години и "Лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК, а съобразно чл. 202, ал. 3 изречение второ от НК съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния. С оглед установения в специалната норма минимум от 3 години на наказанието "Лишаване от свобода", надлежното наказание за такова престъпление във всички случаи следва да е "Лишаване от свобода".

След оценка на събраните доказателства съдът намери, че в случая отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи вината и отговорността на подс.А. обстоятелства, годни да обосноват индивидуализация на наказанието по привилегирования ред на чл. 55 от НК, поради което наказанието следва да бъде определено по предвидения в чл. 54 от НК общ ред.

 

 

 

 

След като съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението и като отчете степента на обществената опасност на деянието "длъжностно присвояване" по принцип, която е висока, с оглед отношенията, които се засягат с него и степента на обществената опасност на дееца - невисока, с оглед данните за личността му и като прецени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, сравнително добрите му характеристични данни, както и отегчаващите такива - стойността на предмета на престъплението, значително надхвърлящ квалификацията "големи размери", упорития престъпен умисъл при осъществяване на деянието и зачестилите напоследък в страната ни престъпни посегателства от този вид, и с оглед факта, че от извършване на деянието са изтекли близо 10 години и при спазване на разпоредбата на чл. 54 от НК, счете, че необходимото и адекватно на целите по чл. 36 от НК наказание, което подсъдимият А. следва да понесе, е три години лишаване от свобода.

 

 

 

 

 

Трайна и последователна е практиката на Европейския съд по правата на човека, възприета и от ВКС, е че фактическата продължителност на наказателното производство (като времеви период, обхващащ двете фази на процеса), съпоставена с обема и тежестта на конкретното дело, както и с поведението на органите на разследването и на съдебната власт, и на самия подсъдим, следва да се разглежда като съществен фактор, повлияващ необходимостта от смекчаване на наказанието, при това не само в контекста на намаляване размера на лишаването от свобода, но и относно другите по-леки наказания, предвидени в съответната приложима норма от вътрешното право. Прилагането на този подход служи като своеобразен компенсаторен механизъм за поправяне на признато нарушение по чл. 6 (1) от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство и осигурява надлежно изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ. Именно с тези принципи съдът съобрази наложеното наказание.

При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” , съдът намира, че не е налице  законова пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК. Поради това и постанови изтърпяването на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години. Съдът счете, че така определеното като вид и размер наказание ще изпълни в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери, че продължителността на изпитателния срок,  ще мотивира подс.А. да се въздържа от извършването на противоправни прояви. Поради това и съдът не приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК.

 

 

 

 

 

На основание  чл. 202, ал.3, във вр. с чл. 37, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото за престъплението наказание, което законът предвижда наред с наказанието "лишаване от свобода", като го лиши от право –да заема ръководна държавна дейност“ за срок от три години и на основание чл.37, т.7 от НК, и го лиши от право да упражнява дейност, свързана с посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. При преценка размера на това наказание, съдът се съобрази с тежестта на извършеното, с изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а също така съобрази и разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на  чл. 202, ал.3 от НК, съдът може да постанови и конфискация на имуществото на дееца, като в случаите по ал.2 на чл. 202 от НК, конфискацията може да бъде на част или на цялото имущество. В настоящият случай, съдебният състав не постигна съгласие да се възползва от предвидената в горната разпоредба възможност, за налагането на това наказание наред с другите определени от закона,  за което председателят на състава изложи особено мнение.

 

          В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.А. да заплати направените по делото разноски в размер на 1 126,08 лева  в полза на ОД на МВР-Варна и направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на  2 494,70 лева в полза на Районен съд Варна

 

          Мотивиран от горното, съдът постанови присъдатата си.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: