№ 3593
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20105908/27.04.2021г. по гр. д. № 14910/2020 г. по описа
на Софийски районен съд 51 състав са отхвърлени исковете, предявени от
„ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„******* срещу „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „******* с правно основание чл. 410, ал.1,т.1 от КЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, за сумите от 1 133,72 лв. непогасена част от застрахователно
обезщетение, изплатено на „СТА“ ЕООД, поради повреда на телевизор SONY
KD-43XF857743, каталожен № KD43XF8577SAEP, сериен номер
S016003476C, настъпила на 13.12.2018г. при превоз, осъществен от „С.“ АД и
сумата от 114,32 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.03.2019г. до
18.03.2020г. С решението е разпределена отговорността за разноски.
Срещу решението, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******. Процесуалният
представител на ищцовото дружество поддържа, че решението е неправилно.
Намира, за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
отговорността на ответника произтича от договорно основание и че същата е
ограничена съгласно чл. 72,5 от Общите условия до сумата в размер на 15 лв.
Счита, че за да се реализира правото му на регрес срещу ответника следва да
са налице договор за застраховка между него и трето лице, вследствие на
неизпълнение на задължение на ответника да е настъпило застрахователно
събитие за което застрахователят носи риска и да е заплатено обезщетение на
действителните вреди. Счита че са налице предпоставките за реализиране на
1
регресната отговорност на превозвача. Изтъква, че съгласно чл. 85, ал.1, т. 1
от ЗПУ за ответника възниква отговорността за повредени пратки. Изтъква,
че превозвачът не може да ограничава отговорността си с клауза на общите си
условия. Поради изложеното моли за отмяна на решението и постановяване
на друго с което исковете се уважават.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„С.“ АД. В отговора е изложено че жалбата е неоснователна и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1 от КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норм
По отношение на правилността намира следното:
Съгласно чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вредите. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът е отговорен като причинител или
възложител, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до
действителните вреди.
Не е спорно във въззивното производство, а и се установява от
доказателствата по делото, че между и „СТА“ ЕООД и Христо Атанасов
Дилов бил сключен договор за продажба на телевизор SONY KD-
43XF857743, каталожен № KD43XF8577SAEP, сериен номер S016003476C. За
продажбата на телевизора били издадени фактура и гаранционна карта.
Не е спорно, че бил сключен договор за превоз с ответника „С.“ АД,
ЕИК *******. Не се спори, че между „СТА“ ЕООД и ищеца „ЗД Е.“ АД бил
сключен договор за застраховка открита застрахователна полица „Товари по
време на превоз“ обективиран в полица Q05102198 имаща предмет ново
електронно оборудване – преносими компютри, аксесоари, телевизори,
мобилни телефони и др. Застрахователното покритие било за срок 01.03.2018
– 28.02.2019г.
2
В срока за застрахователно покритие при транспорта на процесния
телевизор на процесния телевизор SONY KD-43XF857743, каталожен №
KD43XF8577SAEP, сериен номер S016003476C бил повреден като му бил
спукан екрана.
Отстрана на застрахования била предявена застрахователна претенция
към ищеца за сумата от 1148,72 лв., която била изплатена на „СТА“ ЕООД на
14.01.2019г.
С писмо от 14.03.2019г. ищецът отправил регресна покана за заплащане
на сумата от 1148,72 лв.
След получаване на поканата ответното дружество заплатило на ищеца
сумата от 15 лв., която била определена съгласно чл. 52 от Общите условия
на превозвача.
От заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, което
настоящият състав кредитира като пълно, задълбочено и съответно на
останалите доказателства се установява се установява, че стойността на
1449,00 лв. с ДДС.
От гореизложеното следва че са налице условията за реализиране на
регресната отговорност на ответника.
Спорен по делото, включително пред настоящата съдебна инстанция, е
въпросът налице ли е твърдяното от ответника основание, освобождаващо го
от задължение да изплати регресното обезщетение в пълен размер, а именно
наличие на предпоставките, предвидени в чл. 52 във вр. с чл. 72.5 от Общите
условия на превозвача.
Пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите за
загубени, ограбени и повредени пощенски пратки, а съгласно чл. 85, ал. 4
ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на
договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда нито
начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на
възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите ОУ
въззивникът също е определил единствено размера на отговорността си от 15
лв., без да е извършено никакво разграничение между отделните хипотези,
при които могат да настъпят вреди. Следователно в случая е налице празнота,
която следва да бъде запълнена от общото правило на чл. 82, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
за договорното неизпълнение - обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. По същество в ОУ на „С.“ АД е извършено едностранно
предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския
оператор към подателя на пратката, каквато не би могла и не е целта на
законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. На още по-силно основание това
ограничаване на отговорността не може да бъде противопоставено на
платилия обезщетение за вредите от същото неизпълнение застраховател,
който е трето за правоотношението по договора за пощенска услуга лице.
Ето защо настоящият състав намира че искът на „ЗД Е.“ АД за
основателен, при което въззивната жалба следва да се уважи.
Основателността на главния иск води до извод за основателност и на
3
акцесорния иск за сумата от 114,32 лв.
При това положение и при несъвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго
с което се уважават исковете.
По отношение на разноските.
Решението следва да бъде ревизирано и в частта за разноските.
В първоинстанционното решение ищецът има право на разноски в
размер на 609,36 лв. от които 100 лв. за държавна такса, 200 лв. депозит по
назначената СТЕ и 309,36 лв. адвокатско възнаграждение.
Във въззивното производство „ЗД Е.“ АД има право на разноски в
размер на 325 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв.
държавна такса.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20105908/27.04.2021г. по гр. д. № 14910/2020 г.
по описа на Софийски районен съд 51 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „******* на основание чл.
410, ал.1, т.1 от КЗ сумата от 1 133,72 лв. непогасена част от застрахователно
обезщетение, изплатено на „СТА“ ЕООД, поради повреда на телевизор SONY
KD-43XF857743, каталожен № KD43XF8577SAEP, сериен номер
S016003476C, настъпила на 13.12.2018г. при превоз, осъществен от „С.“ АД,
ведно със законната лихва от 23.03.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 114,32 лв. –
обезщетение за забава за периода от 22.03.2019г. до 18.03.2020г.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „******* на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 609,36 лв. разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „******* на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 325 лв. разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5