№ 1484
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110211565 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙНОНЕН СЪД, НО, 13 състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11565 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на АЛ. Д. ДР. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-012914 от 25.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
към СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаването на НП са допуснати нарушения както на
процесуалните правила, така и на материалния закон, поради което иска отмяната му.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 18.06.2021 г. Стилян С., на длъжност младши автоконтрольор в ОПП СДВР
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
за извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не
били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 25.06.2021 г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 18.06.2021 г. в 16:19 часа в гр. София жалбоподателят е управлявал лек автомобил
Ауди А3 с регистрационен номер ВТ по бул. „Братя Бъкстон“ с посока на движение от ул.
„Околовръстен път“ към бул. Тодор Каблешков“ срещу магазин „Била“.
Водачът е бил спрян за проверка от служители на СДВР, като в хода на извършената
му полицейска проверка е отказал да му бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARME 0069, като
посочил, че се притеснява за състоянието на майка си, ако тя разбере за резултатите от теста.
На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване, като в посочения срок той
не представил проба за изследване.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите С.С. и М.Д., приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за
извършена проверк, докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се
прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от
въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила
поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие
е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Въз
2
основа на тях може да се направи несъмнен извод относно относимата към предмета на
делото фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо
по-детайлното им обсъждане. Липсват противоречия в доказателствените материали
относно това, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, че е бил спрян от
служители на СДВР и че е отказал да бъде тестван за наркотични вещества с полеви тест,
както и че му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване, като с оглед
специфичното поведение и аргументи на жалбоподателя свидетелите имат сравнително ясен
спомен за случилото се, без да има основание същите да се считат за предубедени или
заинтересовани от изхода на делото. Не се твърди и установява, че след като му е бил
издаден талонът за медицинско изследване жалбоподателят е представил кръвна проба за
изследване.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени
няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е достатъчно реализирането
и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или" нарушението е довършено с
обективирането от водача на отказ за извършване на проверка с тест за употреба на
наркотични вещества.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай от
събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобила. По този повод е била извършена
проверката и след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, жалбоподателят е отказал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано
и е правилно квалифицирано.
Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е бил
употребил наркотични вещества или не, респесктивно дали е управлявал МПС след тяхната
употреба.
На жалбоподателя е представен талон за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, като не се твърди или
установява той да се е подложил на такова изследване на посоченото в талона време и
място. Действително това не е намерило отражение в АУАН, а само в НП, но това
обстоятелство не би могло да бъде известно към момента на съставяне на АУАН, който се
съставя към момента на връчване на талона за изследване, като може да бъде установено
едва при изготвяне на НП. Това последващо обстоятелство подлежи на изследване в
процеса е, тъй като при евентуалното доказване от жалбоподателя на последващо
изследване в предвидения срок, отговорността му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би отпаднала.
3
Недоказани останаха доводите на жалбоподателя, че не е дал кръвна проба, тъй като
се е почувствал зле, имал ускорено сърцебиене и пулс и е било възможно да загуби
съзнание, като по този начин щял да създаде допълнително напрежение както за себе си,
така и за приятеля му. Ако действително жалбоподателят е бил в такова състояние, което не
му позволява да даде кръвна проба, то би следвало лицето да потърси лекарска помощ,
вследствие на което на базата на медицинска документация да се установи невъзможността
за провеждане на медицинското изследване.
Доводите на жалбоподателя, че не е придружен до болничното заведение са
ирелевантни за настоящото дело. С Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози не е вменено задължение на полицейските органи да съпровождат или придружават
лице, на което е бил издаден талон за медицинско изследване, при положение че същото не е
дало предварително положителна проба за употреба на алкохол или наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство. Задължението за полицейския орган да съпроводи
лицето до мястото на извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби
за лабораторно изследване е установено в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, когато след тестване е
установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, а в случая жалбоподателят
е отказал да се тества.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици – напълно съзнателно е отказал да
бъде изследван за употреба на наркотични вещества и е искал именно това, без да са налице
уважителни причини за отказа му. Типична защитна версия, лишена от житейска логика и
останала недоказана по делото, е твърдението му, че е отказал да бъде тестван, защото не е
разбрал какво е устройството, с което служителите на СДВР искат да го изследват, а
впоследствие му е прилошало и поради това не е дал кръв.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от
право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и
продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно
санкцията.
Възраженията на жалбоподателя за нарушаване на принципа non bis in idem, се
отнасят по същество до приложената спрямо него ПАМ. Същата е с превантивен характер,
има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения и в никакъв
случай не представлява административно наказание. Заповедта за налагане на ПАМ има
различно правно основание и самостоятелни правни последици, в сравнение с НП, поради
което посоченият от жалбоподателя принцип не е нарушен с прилагането и.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или наркотици е
поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението по
пътищата, включително и самият нарушител. Поради това законодателят е предоставил на
служителите на МВР с оглед контролната и охранителната им функция правомощие да
проверяват водачите на МПС за употреба на алкохол и наркотици и съответното задължение
на водачите на МПС да окажат съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства
установяването дали нарушителят управлява МПС след употреба на наркотици и му
предоставя възможност да избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга
санкция, за да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
4
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-012914 от 25.06.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на АЛ. Д. ДР.
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5