Решение по дело №102/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е образувано по жалба на Л. М. Я., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Добрич, ул. „Кирил и Методий“ № 18, вх. Б, ет. 4, ап. 16 против Решение по Протокол № 19/12.12.2023г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ за определяне на размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти при Община Балчик, в частта относно определената оценка за ПИ „нива” с идентификатор №02508.526.41 по КК на гр. Балчик, върху който възниква безсрочен сервитут от изграждане на обект: „Нова ВЛ 110 KV от п/ст 33/110 KV към ВяЕЦ „Стражица" до п/ст „Балчик".

По съображения за допуснати при издаване на решението съществени административно-производствени нарушения, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона се иска определеното с решението еднократно обезщетение за безсрочния сервитут в частта за собствения на жалбоподателката поземлен имот да бъде изменено като се увеличи на база на извършена справедлива пазарна оценка. При уважаване на оспорването се претендира и за присъждането на направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Във връзка с оплакването за противоречие на решението с материално-правните разпоредби се сочи, че при определяне на обезщетението и за имота неправилно са приложени заложените в чл. 65 Закона за енергетиката (ЗЕ) критерии за оценяване като се оспорват изводите на общинската комисия по чл. 210 ЗУТ относно включената в границите на сервитута площ на този имоти, която според изложеното в жалбата, е повече от посоченото в оспорения Протокол № 17/10.09.2024 г. Твърди се, че имотът е оценяван, като „нива“ в земеделска територия, но за територията има влязъл в сила ОУП на община Балчик, одобрен със заповед №РД-02-15- 210/29.11.2019г. на Министъра на МРРБ, съгласно предвижданията на който процесният имот попада в „Смесено обслужваща зона" (Сооо), в която се допуска изграждане на обекти на ежедневното и периодично обслужване, жилище на собственика, при определени нормативи за застрояване, поради което определената оценка е силно занижена. В допълнение се посочва, че при изготвяне на оценката на безсрочния сервитут не са използвани пълноценно трите общоприети метода за оценка, а именно – пазарния метод, метода на приходната стойност и нормативният метод, или същите са приложени при допуснати съществени отклонения от нормативните изисквания.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като иска размерът на обезщетението да бъде увеличен съобразно съдебната експертиза. Сочи, че изготвената в административното производство оценка е възложена от една от заинтересованите страни.

Ответникът – Община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор по делото. Счита, че комисията не е допуснала съществено процесуално нарушение, като е възприела оценката на независимия оценител, защото тя се основава на допустим оценъчен метод и на видовете ограничения, които следва да понася частта от имота, засегната от сервитута. Твърди, че от нормативно признатите ограничения в ЗЕ и Наредба № 16 единствено забраната за засаждане на трайни дървесни видове е относима към случая. Останалите забрани са неприложими, поради което правилно не са взети предвид при определяне на размера на обезщетението. Сочи, че с учредяването на сервитутното право върху подчинения имот собственикът му не се лишава от правото си на собственост, а единствено се ограничава това му право върху част от имота. Целта на оценката е да се определи с колко се намалява стойността на имота вследствие на учреденото сервитутно право и собственикът на имота да се възмезди именно с тази сума. Размерът на обезщетението трябва да е справедлив, а не да е равен или близък до продажната цена, защото това на практика води до неоснователно обогатяване на собственика на подчинения имот. Счита, че с обжалваното решение е определена справедлива пазарна стойност на ограничението, доколкото частта от засегнатия имот може да се ползва, да се засажда и да се събират добивите от нея по същия начин, както досега. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Тесса Грийн Енерджи” ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че независимият оценител е използвал правилната методика и одобрената от комисията оценка определя справедлива стойност на сервитутното право в съответствие с изискванията на ЗЕ, Наредба № 16 и ЗУТ. Сочи, че единственото ограничение, което би могло да настъпи по отношение на процесния имот съгласно чл. 14 от Наредба № 16, е засаждането на трайни дървесни видове. Останалите забрани нямат отношение към ползването на имота и не влияят на размера на обезщетението. Оспорва експертизата по съображения, че пазарната оценка на имота и коригиращите коефициенти са несправедливо завишени и не отговарят на действителните ограничения, произтичащи от наложения сервитут. Иска присъждане на сторените разноски по делото.

Заинтересованата страна – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Счита за неоснователни възраженията в жалбата, че с възникването на сервитута собствениците на имота ще бъдат лишени от възможността да ползват пълноценно по предназначение частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Сочи, че процесният имот е нива, като учредяването на сервитутното право по никакъв начин няма да възпрепятства обработването на земеделската земя и събирането на добиви от нея. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Пред органа и пред съда жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Балчик, въз основа на представения Договор за доброволна делба от 18.12.1997 г. (л. 3, 4).

По искане на заинтересованите страни, в качеството им на възложители, с Решение № 757 по Протокол № 43/27.04.2023 г. Общински съвет - Балчик е одобрил проект на Подробен устройствен план - Парцеларен план за обект „Изграждане на нова въздушна линия 110 kV от п/ст 33/110 kV към ВяЕЦ „Стражица" до п/ст „Балчик", който засяга множество имоти в землището на гр. Балчик и с. Стражица, сред които и имота на жалбоподателката. Решението е обявено в ДВ бр.48/03.07.2023 г.

На 31.07.2023 г. комисия при Община Балчик е установила липсата на постъпили писмени искания и възражения срещу решението и е приела, че същото е влязло в сила.

На 05.12.2023 г. заинтересованата страна, „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД, чрез своя представляващ, е подала искане до кмета на Община Балчик за определяне размера и изплащане на обезщетенията на собствениците на имотите, засегнати от сервитутните зони. „Тесса Грийн Енерджи“ ЕООД е представило в общината възложената от него и изготвена от Н. Л. С. – оценител земеделски земи и трайни насаждения Експертна оценка за размера на обезщетенията за собствениците на засегнатите имоти от сервитутни зони. С Експертната оценка, възложена от заинтересованата страна, е определен размера на обезщетенията за безсрочен сервитут, представляващ право на прокарване и изграждане, ремонт и експлоатация на въздушни кабелни линии-високо напрежение, преминаващи през частни имоти в землището на гр. Балчик.

Според одобрен проект за ПУП-Парцеларен план, частта от имота на жалбоподателката, [ПИ], засегната от сервитута е 1448 кв.м и 45 кв.м за стъпка на стълб. За тази засегната част от имота оценителят Н. Л. е определил обезщетение за възникналия сервитут, дължимо на жалбоподателката, в размер на 1089,06 лева. Определянето на стойността на сервитута е извършено по формулата пазарна стойност на обезщетението за учреден сервитут = пазарната стойност на засегнатата площ умножена с коефициент за срока на сервитута, умножено с коефициент за стойността на сервитута Кс-ст или Ксп. В случая оценителят е приел, че стойността на един декар земя в землището на гр. Балчик е 5104 лева. За имота на жалбоподателката е приел коефициент, отчитащ тежестта на сервитута от 0,12 предвид ограниченията, които се налагат като е посочил, че след изграждането на въздушната линия площите, обхващащи сервитутните зони под електропроводите ще могат да се обработват.

Видно от Заповед № 845/08.07.2022 г. кметът на Община Балчик е определил състав на комисия по чл. 210 от ЗУТ, която е постоянно действащ орган на общинската администрация.

На 12.12.2023 г. Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Балчик е взела решение за определяне размера на обезщетенията на собствениците на поземлени имоти, засегнати от сервитута, като е одобрила изготвената Експертна оценка на независим оценител, Н.Л..

Решението е обективирано в Протокол № 19/12.12.2023 г., съобщено е лично на Л. Я. с писмо с обратна разписка на 13.02.2024 г. и е оспорено от нея на 26.02.2024 г. в частта, с която е определено обезщетение в размер на 1089.06 лева за имот с кад. [идентификатор] по КККР на гр. Балчик.

По делото бе допусната и приета съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Н. В., заключението по която съдът кредитира, като всестранно, обективно и компетентно извършено.

Съгласно заключението на вещото лице и дадените от експерта разяснения в съдебно заседание при крайната оценка е направено претегляне на отделните оценки по използваните методи - метод на пазарните аналози и метод на поземлената рента, в зависимост от вероятността за сбъдване на приетите хипотези при тяхното изготвяне. Изведени са стойности на засегнатия имот по двата пазарно ориентирани метода, които са претеглени по равно 50% / 50%, за да бъде получена крайната пазарна стойност, която вещото лице е приело за справедлива стойност на имота. Според поясненията в СОЕ тегловните коефициенти при претеглянето на получените стойности са съобразени с това, че пазарът на земеделската земя е активен по отношение както за покупка, така и за наемане. Цената на декар се определя най-вече от доходността на земята, поради което вещото лице е приело, че двете пазарни стойности са равностойни и могат да бъдат претеглени по-равно 50% на 50%.

Съгласно СОЕ, ПИ с идентификатор №02508.526.41 по КК на гр. Балчик, попада извън регулационните граници на населеното място в земеделска територия, с НТП-нива, категория на земята при неполивни условия - трета. Използва се по предназначение за отглеждане на селскостопанска продукция. Съгласно ОУП на Община Балчик, одобрен със Заповед №РД-02-15- 210/29.11.2019г. на Министъра на МРРБ, територията, в която попада процесният имот е предвидена за устройствена зона „Соо“. В устройствените зони от вида „Смесена общественообслужваща“ (Соо) се допуска изграждането на обекти на ежедневното и периодично обслужване (търговско, делово, информационно и др.), заведения за хранене, както и жилище на собственика, при условие че поземленият имот е урегулиран. Вещото лице уточнява в заключението, че процесният имот е извън регулация, не е урегулиран, за него няма одобрен ПУП, същият е земеделска територия. С оглед на предназначението на имота (земеделски), начина на трайно ползване (нива) и липсата на Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП- ПРЗ ) за поземления имот към м. декември 2023г., становището на експертизата е, че същия следва да бъде оценен като земеделски имоти, без право на застрояване.

При тези констатации вещото лице е определило пазарната стойност на [ПИ], по КККР на гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, м. В-СКО ШОСЕ/ЛЯВО ДЯСHО, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 6500 кв. м, стар номер 526041, към 12.12.2023г., която след закръгление възлиза на 36 100 лева. Стойността на правото на сервитут е определена като функция на цената на земята, отчитайки срока на сервитута и неговата тежест. По тази методика и съобразно изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗЕ, пазарната стойност на правото на сервитут с площ от 1448 кв.м и 45 кв.м за стъпка на стълб, възлиза на 7 883 лева.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице, разполагащо с правен интерес от оспорването доколкото с оспорваното Решение по Протокол № 19/12.12.2023 г. се засягат права и законни интереси на жалбоподателката като собственик на процесния ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Балчик, върху които се учредява сервитут в полза на ЕСО. Видно от приложената към доказателствата обратна разписка (л.26 гръб), жалбоподателят е уведомен за резултатите от работата на общинската Комисия по чл. 210 ЗУТ на 13.02.2024 г. Жалбата е постъпила в деловодството на АС Добрич по електронен път на 26.02.2024 г. Изложеното мотивира съда да приеме, че жалбата е подадена в предвидения в чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14-дневен срок. Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обектът „Нова ВЛ 110 KV от п/ст 33/110 KV към ВяЕЦ „Стражица" до п/ст „Балчик" отговаря на дадената с §1 т. 23 ДР ЗЕ легална дефиниция на понятието „енергиен обект“, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗЕ.

Съгласно чл. 64 ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. В случая това е „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) – заинтересована страна в настоящото съдебно производство, който е възложител на проекта, а инвеститор е заинтересованата страна ТЕССА ГРИЙН ЕНЕРДЖИ ЕООД.

Съгласно чл. 64 ал. 2 ЗЕ сервитутите по ЗЕ са: 1/ право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2/ право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; 3/ ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.

Чл. 64 ал. 3 т. 2 ЗЕ въвежда забрана в засегнатите от сервитута на енергийния обект поземлени имоти да се извършва застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9, както и да се прокарват проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.

Относно определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти чл. 64, ал. 6 ЗЕ препраща към реда на чл. 210 и 211 ЗУТ. Приложимият въз основа на тази препращаща разпоредба чл. 210, ал. 1 ЗУТ предвижда, че изготвянето на оценките и определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 210, ал. 2 ЗУТ кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията. Както се посочи по-горе в изложението, административното производство за определяне размера на обезщетенията за засегнатите от сервитута на енергийния обект поземлени имоти е образувано въз основа на подадено заявление от титуляря на сервитутното право „ЕСО“ ЕАД.

Съпоставката между посочения в протокол № 19/12.12.2023 г. състав, в който е заседавала комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, с персонализирания такъв по издадената за целта и на основание чл. 210, ал. 1 ЗУТ заповед № 845/08.07.2022 г. на кмета на община Балчик, води до извод, че комисията е заседавала и е взела решението си в напълно законен състав. Под протокола, обективиращ взетото решение, са положени подписите на всички членове на комисията.

Законът не предвижда специална форма за актовете от рода на процесното Решение, а доколкото решенията на колективните общински органи, каквато безспорно е и комисията по чл. 210 ЗУТ, обичайно се обективират в протоколи, то съдът счита, че не са налице формални нарушения, налагащи извод за неговата незаконосъобразност само на това основание. В Протокола са изложени фактическите и правни основания за вземане на оспореното решение, а в него ясно е формулирана разпоредителна част досежно размера на определените еднократни обезщетения за безсрочния сервитут на обект „Нова ВЛ 110 KV от п/ст 33/110 KV към ВяЕЦ „Стражица" до п/ст „Балчик“ върху засегнатия поземлен имот, включително и в частта за собствените на жалбоподателя шест поземлени имота, конкретните данни за които се посочиха вече в табличен вид по-горе.

Горните фактически констатации сочат на извод за отсъствието на основания за оспорване на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК.

Спорът е за правилното приложение на материалния закон, както и съобразен ли е актът с целта на закона. По-конкретно се оспорва дали определеното с процесното решение дължимо еднократно обезщетение за жалбоподателя Л. Я. като собственик на обслужващия имот, който попада в сервитутната зона, е правилно определено и дали е справедливо.

Принудителният характер на сервитутите по ЗЕ изисква собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи неговият размер. Съобразно чл. 65 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Приложимите нормативни актове, а именно ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието „справедлива пазарна оценка“. Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер.

Налага се изводът, че одобрената от административния орган експертна оценка не съответства на изискванията на закона. Както вече беше посочено по – горе, нито пазарната стойност на засегнатата площ, нито коригиращите коефициенти за изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право са определени съгласно обективните критерии на чл. 65 от ЗЕ и общите стандарти на оценителската практика, като при прилагането на метода на пазарните аналози са използвани ненадеждни изходни данни. Според настоящия състав мотивиран и съответен на закона е възприетият от експертиза подход за оценка, при който определяща е правната природа на сервитута като форма на едностранно и безсрочно засягане на правната сфера на притежателя на служещия имот, но отчитащ същевременно характера на засягане. За целта и по искане на оспорващата съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-оценителна експертиза. Съдът дава вяра на заключението независимо, че страните по делото оспорват дадената от вещото лице оценка на сервитута. В случая заинтересованите страни считат същата за завишена, а жалбоподателката я счита за занижена. Според вещото лице пазарната стойност на сервитута възлиза на 7 883 лева, като съдът счита, че именно до този размер е следвало да бъде определено дължимото обезщетение за жалбоподателката като собственик на засегнатата земя.

Анализът на относимите норми сочи, че ограниченията за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем, поради което неправилно Комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е приела предложения от независимия оценител коригиращ коефициент от 0.14, тъй като той е определен само на базата на забраните, посочени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16, без да са отчетени всички останали тежести, препятстващи пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатия имот. Фактът, че имотът е земеделска земя и сервитутът няма да пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да се съобразява с правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се изразява ограничаването на правото му на собственост.

Неоснователен е и доводът на заинтересованите страни, че принудителният характер на сервитута няма решаващо значение при определяне на размера на обезщетението, защото това противоречи на принципа на пропорционалност. При ограничаване на едно право за постигане на легитимна цел обезщетението за това ограничение следва да е съизмеримо със значимостта на засегнатото право, каквото е конституционно гарантираното право на собственост.

Изложеното установява, че определената от Комисията стойност на сервитута не съответства на материалния закон и неговата цел за постигане на справедливо и равностойно еднократно парично обезщетение съобразно нормативните изисквания и действителната пазарна цена на имота. Крайно заниженият размер на обезщетението противоречи и на чл. 1 от Протокол № 1 на КЗПЧОС и на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти за пропорционалност на намесата в правото на притежание. Като е одобрил оценка на сервитута, която е различна от пазарната, административният орган е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага изменение на решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото обезщетение за жалбоподателката от 1089.06 лева на 7 883 лева, съобразно заключението по съдебно – оценителната експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването, които са от значение за пазарната стойност на имота.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса, 30 лв. държавна такса за частна жалба и 620.00 лв. депозит за вещо лице, както и адвокатски хонорар в размер от 1500 лева, от които за процесуално представителство по делото в размер на 1000 лева и 500 лева за представителство във връзка с частната жалба до ВАС. Не са налице условията за намаляване на размера на възнаграждението под предвидения минимум предвид предмета на делото, упражнената защита и броя на проведените заседания. Разликата от надплатената държавна такса в размер на 40 лева подлежи на връщане на жалбоподателката при поискване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 845/08.07.2022 г. на Кмета на Община Балчик, взето с протокол № 19/12.12.2023 г., В ЧАСТТА, с която е определено обезщетение в размер на 1089.06 лева за безсрочен сервитут, преминаващ през имота на Л. М. Я., [ЕГН], представляващ нива с площ от 6,5 дка, с кадастрален [идентификатор] по КККР на гр. Балчик със засегната сервитутна площ от 1448 кв.м. и стъпка на стълб 24 кв.м., като ОПРЕДЕЛЯ обезщетение, което следва да се изплати на Л. М. Я. в размер на 7 883 лева (Седем хиляди осемстотин осемдесет и три лева).

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на Л. М. Я., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Добрич, ул. „Кирил и Методий“ № 18, вх. Б, ет. 4, ап. 16, сумата от 2160 (две хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.