РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Златоград, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100261 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т. - С“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано
от А. А. – И. д. и И. Е. – П. на УС, чрез процесуален представител Ф. И. с
адрес гр. ., ул. „Я.“ № * срещу В. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: С., п.к.
****, обл. С., общ. Т., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, адрес на топлоснабден
имот гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. Т., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че на
10.01.2023 г. дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 5797 срещу ответника В. Т. С., ЕГН
********** и В. А.С., ЕГН **********, в условията на разделна отговорност,
при квоти по 1/2 за сумата в общ размер от 1507,06 лева, от които 1281,97
лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия (ТЕ) и дялово разпределение за периода м.05.2019 г. -
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; сума в размер на 211,89 лева - мораторна лихва за
забава от 17.03.2020 г. до 15.12.2022 г., както и суми за дялово разпределение:
10,91 лева - главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и
2,29 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., като
претендираме и по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане, постановено по гр.дело № 57/2023г., по описа на
1
Районен съд - З., е уважено искането на ищеца, като е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжниците. На основание чл.415, ал.1 ГПК със
съобщение, получено от дружеството-ищец на 25.09.2023 г., съдията
докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството-ищец може да
предяви иск относно вземането си срещу В. Т. С. с ЕГН ********** в
едномесечен срок. Относно длъжника В. А.С., ЕГН ********** е издаден
изпълнителен лист.
Пълномощникът сочи, че основаниеето, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането ни са следните, а именно, че в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот, ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за
битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т. С.” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо
него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.
С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016
г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
Представителят на ищеца сочи, че в раздел IX от ОУ, „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът,
по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така на осн. чл. 32, ал. 2 и ал. 3
имат задължение да заплащат стойността на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
2
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
Пълномощникът на ищеца сочи още, че ответницата, видно от
приложеното извлечение от сметки, е използвала доставяната от дружеството
ни топлинна енергия през процесният период и не е погасила задължението
си. На основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай сградата
- етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата е сключила
договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ с „Т. С.” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за
енергетиката.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра
на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г.) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ. бр. 34 от
24.04.2007 г.).
За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които са
приложени по делото като доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца,
че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.
С оглед гореизложеното, пълномощникът на ищеца моли, съдът да
постанови решене, с което да признаете за установено по отношение на
ответницата В. Т. С. с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София”
ЕАД сумата от 753,53 лева, от които: 640,99 лева - главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия (ТЕ) и дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 105,95 лева -
мораторна лихва за забава от 17.03.2020 г. до 15.12.2022г., както и суми за
дялово разпределение: 5,46 лева - главница за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,15 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до
15.12.2022 г., като и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание не се явява пълномощник на ищеца.
От ответника, чрез назначения му особен представител адв. Н. Д. е
3
постъпил писмен отговор, с който счита предявеният иск за допустим.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и на ответницата да бъдат
присъдени разноски по делото.
В съдебно заседание, адв. Н. Д., моли съдът да постанови съдебен акт,
с който да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи,
че въпреки изричните указания на съда, от дружеството-ищец по настоящото
дело не са представени копия на фактурите, по които се претендира
заплащането на посочените в искова молба суми, както и няма данни дали
тези фактури са връчени на ответника и съответно - на коя дата са връчени и в
тази връзка, моли съдът да постановите съдебния си акт.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
По делото са представени като доказателства : Заявление за издаване
на заповед за изпълнение, вх. № 5797; НА № 184, том ІІ, рег. № 5059, дело №
352/2017 г.; Констативен протокол № 2213/28.12.2007 г.; Акт за разпределение
на кубатура от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; Акт за разпределение на кубатура
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; Протокол от 23.05.2021 г.; Обща фактура №
********** – оригинал, изд. от Т. С. ЕАД; Обща фактура № ********** –
оригинал, изд. от Т. С. ЕАД; Справка; Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
От тези писмени доказателства се установява, че ответникът В. Т. С. и
В. А. С. са собственици на жилищен апартамент в гр. С. № *, Район „Т.“, ж.к.
„С.“, бл. 28, вх. Е, ет.3 със застроена площ 76,99 кв.м. , които са абонат на „Т.
С.“ЕАД. За тази сграда е посочено в констативния протокол, че не съществува
техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинната
енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.
В приложените по делото два броя общи фактури с получател В. А. С.
е посочена информация за топлинната енергия, съответно за отопление и за
подгряване на вода за периода 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. (в едната фактура)
и в другата за периода 0.05.2020 г. – 30.04.2021 г. Посочена е една и съща
договорна сметка и един и същи номер на инсталация. Във фактурата,
доставчикът е посочил адреса за кореспонденция на получателя, както и своят
адрес.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от в.л. С. Щ..
От същото съдът приема за установено, че за процесният период,
съгласно предоставените на вещото лице документи, плащанията от ответника
възлизат на 736,93 лева и прихванати 39,69 лева. Непогасените задължения
възлизат на 1216,20 лева общо за абонатния номер или дължимата от
ответника В. Т. С. сума за използване на топлоенергия, възлизат на 608,10
лева.
Вещото лице сочи в заключението си, че разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС), се извършва чрез
4
система за дялово разпределение от лица, извършващи услугата дялово
разпределение, регистрирани в публичния регистър на Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма и избрани от потребителите в СЕС.
Отношенията между „Т. С.“ ЕАД и лицата, които извършват услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се осъществяват съгласно договорените
условия и срокове, в съответствие с утвърдени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Общи условия. За отопление на имот
за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. - общо 752,88 лева и съответно за
ответника по делото 376,44 лева:
За подгряване на водата за процесния период, общата дължима сума е в
размер на 1 239,93 лева, в т.ч. за В. Т. С. 619,96 лева;
Сумата в размер на 25,71лева, представляващо 1/12 дялово
разпределение, в т.ч. за ответника дължимата сума е 12,85 лева.
След като се вземе в предвид извършените плащания и прихванати
суми, задължението на В. Т. С. за използвана топлоенергия за имота си,
находящ в гр. С.. кв.“С.“, бл. *, вх. *. ап.* е 608,10 лева.
Размерът на законната лихва върху главницата - 608,10 лева, считано
от датата на изпадане на ответника в забава до 15.12.2022 г. е общо в размер на
97,43 лева, или по периоди е както следва:
За дължима главница в размер на 159,96 лева, представляващо
неизплатено задължение за топлинна енергия да периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г., дължимата лихва за забава е в размер на 36,56 лева;
За дължима главница в размер на 448,14 лева, представляващо
неизплатено задължение за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., лихвата за забава е в размер на 60,87лева;
За дължима главница за дялово разпределение в размер на 12,85 лева за
периода от 30.06.2019 г. до 15.12.2022 г., дължимата лихва за забава е в
размер на 4,52 лева.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че падежът за вземането за
2019 г. е 15.06.2020 г., затова е фактурираната и изравнителна сметка е 30.06, и
за задължението за 2018 г. и за задължението за 2019 г.
Съдът приема заключението като обективно, компетентно и пълно.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК*** срещу В. Т. С., ЕГН ********** е основателен и доказан, до
размерите посочени от вещото лице за главница и лихви. Безспорно се
установяват задълженията на В. Т. С. за изразходвана топлинна енергия и
такси за дялово разпределение, както и за претендираните лихви по повод на
тези задължения. Срещу същата е било заведено заповедно производство и е
била издадена заповед за изпълнение, но поради това, че заповедта е връчена
при условията на чл. 47 ГПК с Разпореждане № 390/21.09.2023 г., по ч.гр.д.
57/2023 г., съдът е указал на заявителя – ищец по настоящото дело, на осн. чл.
415, ал. 1,т.2 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си
5
срещу В. Т. Т. – ответник по делото, като в едномесечен срок довнесе
дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявен иск.
В указания срок е постъпила настоящата искова молба.
В исковата молба ищецът претендира сума за дялово разпределение
веднъж заедно с главница, представляваща доставена и неизплатена топлинна
енергия за периода месец 05.2019 г. до 04.2021 г. общо в размер на 640,99 лева.
След това за част от този период претендира и друга сума за дялово
разпределение, а именно, за периода месец 07.2020 г. до месец 04.2021 г.,
която сума е в размер на 5,46 лева, т.е. в случая следва да се разбира, че
сумата от 5,46 лева е само за този период, а сумата 640,99 лева, макар и да
обхваща по-голям период, обхващащ в себе си периода за сумата 5,46 лева, не
се претендира двойно плащане за топлинно разпределение.
Тъй като съдът дава вяра на заключението на вещото лице, ще следва
да се присъди на ищеца за исковия период доказаната сума за топлинна
енергия и дялово разпределение в размер на 608,10 лева, тъй като вещото
лице е извършило проверка и това е дължимата сума за периода от месец
05.2019 г. до месец 04.2021 г. За разликата над 608,10 лева до 640,99 лева,
претенцията за главница за неплатена топлинна енергия и дялово
разпределение ще следва да бъде отхвърлена, както ще следва да бъде
отхвърлена и претенцията за сумата 5,46 лева за дялово разпределение за
периода м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като този период е част от по-
големия период, посочен по-горе.
Върху сумата 608,10 лева ще следва да се присъди и законната лихва
от 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
За периода 17.03.2020 г. до 15.12.2022 г., законната лихва върху
главницата 608,10 лева според вещото лице е 97,43 лева и тази сума ще следва
да се присъди, като за разликата от 97,43 лева до 105,95 лева, претенцията за
мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Тъй като претенцията за сумата 5,46 лева, представляваща дялово
разпределение се отхвърля, то ще следва да се отхвърли и претенцията за
лихва върху нея, в размер на 1,15 лева, за периода от 31.01.2020 г. до
15.12.2022 г.
Съдът не споделя възражението на адв. Н. Д., че издадените фактура не
са връчени на доверителката му. В Общите условия и по-точно чл. 5, т. 17 е
въведено задължение за продавача, да обяви по подходящ начин клиентските
центрове, касите на продавача и на интернет-страницата си начините и
сроковете за плащане на топлинната енергия. Тоест информацията следва да
се търси то купувача. Съгласно чл. 12 ОУ, клиентът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и
по начина, определени от ОУ.
Следва да се отбележи и задължението на клиентите по ч. 13 ОУ в
сгради от етажната собственост, че са длъжни да изберат лице от етажната
собственост, което да получава и предоставя на клиентите СЕЕ общата и
индивидуалните изравнителни сметки за дялово разпределение на доставената
6
в сградата топлинна енергия, а в чл. 28 е въведено задължение, продавачът да
връчи на упълномощеното лице в СЕЕ изравнителните сметки (обща и
индивидуална) на клиентите. В следващата разпоредба, а именно чл.29 е
дадена възможност на клиентите, в 30-дневен срок, след получаване на
изравнителните сметки да правят рекламации за отчета на показанията на
уреда и разпределението на енергията за предходен период.
В случая не може да се приеме, че ответникът В. С. не е уведомена за
сметките – изравнителни, както и другите, тъй като тя е правила частични
плащания, вкл. е правено и изравняване. Тоест, тя е известена за задълженията
си. Няма данни тя да е правила рекламация в предвидените срокове.
Тоест налага се извода, че С. не е заплатила дължимите суми за
топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете по чл. 32 и 33 ОУ на
продавача.
От факто на частичните плащания и приложените писмени
доказателства, следва да се приеме по категоричен начин, че ответницата В. Т.
С. е абонат на ищеца, но за посочения в исковата молба период не е била
изряден платец. Същата ще следва да заплати разноски по делото, съобразно
уважената част от иска, а именно: сумата 959,71 лева, включващи д.т.,
разноски за вещо лице и особен представител и юрк. възнаграждение, както и
разноски в заповедното производство, в размер на 84,33 лева, включваща д.т.
и юрк. възнаграждение, съобразно уважената част на заповедното
производство.
Водим от всичко гореизложено, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Т. С., ЕГН
**********, с адрес: С., п.к. ****, обл. С., общ. Т., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК **** с адрес (седалище/адрес
управление): гр. С.***, обл. С., общ. К. с., със законни представители - А. С.
А. и И. И. Е. сумата 608,10 лева - главница, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
месец 05.2019 г. – месец 04.2021 г.,ведно със законната лихва, считано от
10.01.2023 г. до изплащане на вземането ; лихви върху посочената главница, в
размер на 97,43 лева за периода от 17.03.2020 г. до 15.12.2022 г., както и
разноски в заповедното производство, в размер на 84,33 лева, съобразно
уважената част от иска, като отхвърля искането за присъждане на разноски, за
разликата от 84,33 лева до 90,07 лева, като неоснователно и недоказано.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за разликата от 608,10 лева до 640,99
лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД, за разликата от 97,43 лева до 105,95
лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за дялово разпределение за 5,46 лева,
представляваща – главница, като неоснователен и недоказан.
7
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: С., п.к. ****, обл. С.,
общ. Т., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ****,
с адрес (седалище/адрес управление): гр. С. ****, обл. С., общ. К.с., със
законни представители - А. С. А. и И. И. Епитроп, разноски в настоящото
производство в размер на 959,71 лева, включващи д.т., разноски за вещо
лице и особен представител и юрк. възнаграждение по гр.д. 261/2023 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____Д.Х.___________________
8