Р Е Ш Е Н И Е № 261020
гр. Пловдив
16.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V – ти гр. състав, в закрито съдебно заседание
на 16.07.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5461
по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248, ал. 1и чл. 247 ГПК.
С молба от 16.06.2021 г. процесуалният представител на ответника
моли да бъде отстранена очевидна фактическа грешка в решението, доколкото в
мотивите се сочи, че искът за признаване на установено, че се дължи обезщетение
за забава е основателен до размера на сумата от 136,13 лв., като за разликата
между този размер и предявения в размер на 214,59 лв. следва да се отхвърли. В
диспозитива обаче искът е отразено, че искът се отхвърля за сумата от 193,27
лв., което представлява разлика между сумата от 214,59 лв. и 136,13 лв.
Моли освен това да се измени решението в частта за
разноските, като се уважи искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на допълнително
възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочва, че са проведени повече от две съдебни заседания, на
които той се е явил и следва да се присъди допълнително възнаграждение от по
100 лв. за всяко заседание след второто такова.
Ответникът по молбата
е депозирал отговор в срок,
като оспорва молбата за изменение на решението в частта за разноските, като
неоснователна. Твърди, че заседанията са били отлагани поради липса на
заключение по допусната експертиза, поради и което не са свързани с
допълнителни действия от страна на процесуалния представител. Излага подробни
съображения за неоснователност на искането. Твърди, че не е допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението. Моли да се отхвърлят исканията на
процесуалния представител на ответника.
Молбата е подадена в законноустановения срок и е от
легитимирано лице, поради което се явява допустима.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК при уважаване
на исковете се дължат разноски в полза на ищеца.
Процесуалният
представител на ответника е представил
договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съобразно размера на
уважения иск, съдът е определил на осн.чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на стойност 360 лв. с ДДС. Своевременно с приетия списък
на разноските процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на
допълнително възнаграждение в размер на
600 лв. на основание чл. 7, ал.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за явяването му във всяко от съдебните заседания след второто
такова, като съдът с решението е изложил мотиви в насока, че не се дължи
допълнително възнаграждение, които поддържа изцяло.
По
отношение на молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка, то същата съдът счита за основателна.
Действително неправилно в диспозитива на съдебното решение е посочено, че се
отхвърля предявения иск за сума по – голяма от действителната разлика между
уважен и отхвърлен размер на иска.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №261624
от 03.06.2021 г., като отразеното в диспозитива „ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против Д.Е.У., ЕГН:**********, с адрес: ***
иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 193,27 лв., представляваща разлика между сумата от 214,59
лв. и сумата от 136,13 лв.- лихва за
забава за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г.“ да се чете „ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против Д.Е.У., ЕГН:**********, с адрес: ***
иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца разликата между сумата от
214,59 лв. и сумата от 136,13 лв.-
лихва за забава за периода от 15.02.2015 г. до 12.03.2019 г.“
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на ответника от 16.06.2021 г. с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с
присъждане на допълнително възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ