Решение по дело №271/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.Л. В. от АК – [област] като пълномощник на „М“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.* със законен представител управителя Б. Т. и съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 61/ 15.03.2024 г. по а.н.д.№ 179/ 2024 г. на РС - [област]. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неточен 1-годишен период за представяне на документите, т.к. за 2 месеца от този период задължението не е съществувало. По посочените правни доводи моли за отмяна на решението и отмяна на оспореното НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответният ДИРЕКТОР НА РД „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ГР.[област] не изразява становище по делото.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд е постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 42-0008401/ 06.11.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – [област], с което на „М“ ЕООД за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр на основание чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.

Съдът е установил от фактическата страна на спора, че обвинението срещу дееца е за това, че на 06.10.2023 г. в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ – [населено място], дружеството като лице с лиценз за международен автомобилен превоз на товари не е изпълнил задължението си да представи за проверка извлечение с данни от дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС, вписано в списък към лиценз на МС – влекач „М“ от категория N3 с рег. № СВ7869М за периода 15.08.2022 г. – 15.08.2023 г., след като е уведомен с известие № 82-00-17-896/ 12.09.2023 г.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна редовно проведено административнонаказателно производство по правилата на ЗАНН и доказано деяние. Съдът е посочил, че деянието е на формално извършване и се осъществява чрез бездействие, като отговорността е обективна и безвиновна. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно.

Съдът споделя изводите на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на процедурата по административно наказване.

Съдържанието на обвинението в АУАН и НП е формулирано по идентичен начин. Текстово обвинението включва осъществено деяние чрез бездействие по непредставяне от дружеството като превозвач на извлечение с данни от дигиталния тахограф на индивидуализираното МПС за периода 15.08.2022 г. – 15.08.2023 г., каквото задължение има в известието за проверка. Дадената за деянието правна квалификация е относимата такава по чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр. Нормата вменява задължение на превозвачите да представят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф. При нарушаване на нормативното задължение относимата санкционна норма е посочената в НП по чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр. Фактическият състав на санкционното правило определя превозвача като деец на нарушението, а изпълнителното деяние е във вид на отказ да предостави за проверка от контролните органи на данни от дигиталния тахограф. Отказът в случая се изразява в непредставяне на документите за проверка на посочената в обвинението дата. За съставомерност на деянието не е дължим изричен отказ, а поведение на дееца, което по същество не изпълнява вмененото задължение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр.

Правилен е извода на съда за доказано деяние.

Между страните не е спорно, че санкционираното дружество има качеството на превозвач по легалната дефиниция на §1, т.5 от ДР на ЗАвПр. Приложеното по делото известие от контролните органи установява вменено на дружеството задължение до определен срок да представи в ОО „Автомобилна администрация“ множество документи, между които и процесната информация от паметта на дигиталния тахограф. Известието е връчено на упълномощения представител на дружеството на 27.09.2023 г., като е посочена и датата на проверката /06.10.2023 г./. Съгласно цитираната в известието норма на чл.12, ал.5 от Наредба Н-14/27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка /обн. ДВ, бр.71/04.09.2009г., изм. и доп./, превозвачът е длъжен да депозира информацията в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, който срок е изтекъл преди датата на нарушението 06.10.2023 г. Разпитаните по делото свидетели безспорно установяват бездействието на превозвача в указания от органите срок да депозира поисканата информация. Периодът за който се иска информацията 15.08.2022 г. – 15.08.2023 г., сравнен с датата на проверката 06.10.2023 г., надвишава 1-годишния срок по чл.91в, т.2 от ЗАвПр. Това обстоятелство обаче не води до отпадане на отговорността поради пълното бездействие на превозвача да представи документите за процесното МПС в рамките на 1-годишния законов срок. С. К. протокол от проверката, през проверявания период превозвачът е осъществявал дейността си с посоченото МПС. Констативният протокол е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила.

Налице е съставомерно деяние по чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр с наложено наказание в абсолютния законов размер. Отсъстват предпоставките за маловажен случай по §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/ 15.03.2024 г. по а.н.д. № 179/ 2024 г. на РС - [област].

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.