Р Е Ш Е Н И Е
№ 958/10.6.2020г.
Град Пловдив, 10.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севделина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 218 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.67, ал.3 от Закона за защита на растенията.
Образувано е по жалба на „ОАК – интерагро – България“
ЕООД против заповед № РД11-2639 от 17.12.2019 г. на изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която се
отнема разрешение № 01457-ПРЗ-2 от 20.12.2018 г. за разрешаване пускането на
пазара и употребата на продукт за растителна защита, разрешен със заповед №
РД11-2024 от 20.10.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ за паралелна
търговия на територията на Република България, и се отписва от публичния
регистър на БАБХ продукт за растителна защита АКТАРА 25 ВГ НОВ, с активно
вещество – тиаметоксам 250 г/кг, и притежател на разрешението – „ОАК –
интерагро – България“ ЕООД.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на българското и европейското
законодателство. Твърди се, че дружеството не е уведомено за започналата
процедура и че решението на Съвета за растителна защита не е взето с
необходимото мнозинство. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по
съображения, изложени в депозираните на 27.05.2020 г. писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна за оспорващото
лице предвид отнемането на правото да търгува с определен продукт за растителна
защита. Жалбата е срещу заповед по чл.67, ал.6 ЗЗР за отнемане на разрешение за
пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукт за растителна
защита, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 АПК и подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл.67, ал.3 ЗЗР,
т.е., приложимо е правилото на чл.133, ал.1 АПК при определяне на местната
подсъдност. Т.е., неправилно е застъпеното в съдебното заседание становище на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че оспорената заповед
представлява общ административен акт. Предвид изложеното дотук жалбата е
допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна поради следните
съображения:
Административното производство по издаване на оспорената заповед е
започнало, след като с писмо от 07.05.2019 г. (л.130 от адм. д. № 218/2020 на
АССГ) „Сиджента България“ ЕООД е уведомило зам.-изпълнителния директор на БАБХ,
че дружеството желае да бъде прекратено разрешението на продукт за растителна
защита АКТАРА 25 ВГ (разрешение № 01044-ПРЗ от 16.05.2015 г., издание 4 от
15.10.2018 г.) поради това, че нотификаторът на активното вещество Синджента не
поддържа одобрението на активното вещество тиаметоксам в ЕС.
На заседание на Съвета по продукти за растителна защита (СПРЗ), проведено
на 28.05.2019 г. (протокол – л.120-121 от адм. д. № 218/2020 на АССГ), е
разгледано предложението за прекратяване/отнемане на разрешението за пускане на
пазара и употреба на продукт за растителна защита АКТАРА 25 ВГ с активното
вещество тиаметоксам, инсектицид, на „Синджента България“ ЕООД, и взето решение
да се предложи прекратяване на разрешението за пускането на пазара и употребата
на продукта АКТАРА 25 ВГ на основание чл.67 ЗЗР.
Въз основа на решението на СПЗР и предложението на зам.-изпълнителния
директор на БАБХ (л.102-104 от адм. д. № 218/2020 на АССГ) със заповед №
РД11-1226 от 27.06.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ (л.96-97 от адм.
д. № 218/2020 на АССГ) е наредено прекратяването на разрешение № 01044-ПРЗ,
издание 4/15.10.2018 г. и е отписан от публичния регистър на БАБХ препарат за
растителна защита АКТАРА 25 ВГ, съдържащ активното вещество тиаметоксам – 250 г/кг, прекратена е
процедурата по подновяване на разрешение № 01044-ПРЗ, издание 4/15.10.2018 г.,
за което дружеството-жалбоподател е било уведомено с писмо от 30.08.2019 г.
(л.53-59 от адм. д. № 218/2020 на АССГ), в качеството на притежател на
разрешение за пускане на пазара и употребата на продукт за растителна защита за
паралелна търговия № 01457-ПРЗ от 17.11.2016 г., издание 2 от 20.12.2018 г.
(л.60 от адм. д. № 218/2020 на АССГ), издадено въз основа на решение на СПРЗ от
30.09.2016 г. (протокол – л.91 от адм. д. № 218/2020 на АССГ).
Видно от приложената административна преписка, разрешение за пускане на
пазара и употребата на продукт за растителна защита за паралелна търговия №
01457-ПРЗ от 17.11.2016 г., издание 2 от 20.12.2018 г., е основано на факта, че
извършената физико-химична експертиза е установила, че продуктът АКТАРА 25 ВГ с
активно вещество тиаметоксам е разрешен в България, а АКТАРА 25 ВГ НОВ е разрешен
в Полша и са идентични, съответно на база на извършената оценка съгласно чл.52
от Регламент 1107/2009 и САНКО/10524/2012 от 31.05.2012 г. – вер.4, препарат за
растителна защита АКТАРА 25 ВГ НОВ от държава-членка по произход Полша може да
се счита за идентичен на референтния препарат за растителна защита АКТАРА 25
ВГ, разрешен в България.
Относно идентичността на двата продукта в административната преписка се
съдържа декларация за идентичност (л.76 от адм. д. № 218/2020 на АССГ) и
декларация за снабдяване (л.77 от адм. д. № 218/2020 на АССГ), подадени от
управителя на „ОАК – интерагро – България“ ЕООД при подаване на заявлението за
разрешаване на продукта АКТАРА 25 ВГ НОВ (заявление от 12.01.2016 г. – л.71-75
от адм. д. № 218/2020 на АССГ). Т.е., именно представляващият
дружеството-жалбоподател е декларирал, че двата продукта АКТАРА 25 ВГ на
фирмата „Синджента България“ ЕООД и АКТАРА 25 ВГ НОВ, внос от Полша, са
идентични продукти, без изменение в неговия състав, т.е., с еднакъв химичен
състав.
С решение от заседание на Съвета по продукти за растителна защита (СПРЗ) от
17.09.2019 г., точка 8, се предлага отнемане на разрешението за пускане на
пазара и употребата на продукта АКТАРА 25 ВГ НОВ – разрешен за паралелна
търговия на територията на Република България. В протокола от заседанието е
отбелязано, че на него са присъствали 12 членове на съвета и гласуването е,
както следва: за – мнозинство, против – няма, въздържали се – няма.
Въз основа на решението на СПРЗ от 17.09.2019 г. е направено предложение за
отнемане на разрешението (л.13 от адм. д. № 218/2020 г. на АССГ) до
изпълнителния директор на БАБХ, който със заповед № РД11-2639 от
17.12.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство – е отнел разрешение
№ 01457-ПРЗ-2 от 20.12.2018 г.
Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства не са
нови, те са част от административната преписка по издаване на оспорената
заповед и установяват уведомяването на дружеството за издадените заповеди №
РД11-2639 от 17.09.2019 г. и № РД11-1226 от 27.06.2019 г. на изпълнителния
директор на БАБХ.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Противно на застъпеното в жалбата становище, оспорената заповед е издадена
от компетентния съгласно чл.67, ал.2 ЗЗР орган – изпълнителния директор на
БАБХ, и в предвидената от закона форма на писмена заповед, в която в достатъчна
степен подробно, ясно и конкретно са посочени фактическите и правните основания
за нейното издаване.
Неоснователни са възраженията на дружеството-жалбоподател във връзка с
решението на СПРЗ. Съветът е колективен, постоянно действащ консултативен орган
по въпросите, свързани с продукти за растителна защита, към изпълнителния
директор на БАБХ. Съгласно чл.3, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Съвета по продуктите за
растителна защита (ПОДСПРЗ) по предложение на изпълнителния директор на
БАБХ министърът на земеделието и храните определя със заповед състава на СПРЗ.
Съответно със заповед № РД-12-1 от 13.03.2017 г. на министъра на земеделието и
храните е определен съставът на съвета, изменен със заповеди № РД-12-9 от
02.08.2017 г., № РД-12-12 от 19.10.2017 г. и № РД-12-2 от 08.03.2019 г. Видно
от протокола от заседанието на 17.09.2019 г. и списъка към него, са присъствали
12 от 15-те членове на съвета, като всичките присъствали 12 членове са
гласували „за“ решението да бъде отнето разрешението на
дружеството-жалбоподател. Т.е., противно на развитите в жалбата възражения, на
заседанието са присъствали повече от 2/3 от членовете на съвета, които са
гласували еднакво, т.е., спазени са изискванията на чл.11, ал.1 и ал.3 ПОДСПРЗ, т.е., неоснователно и недоказано е
възражението за липса на кворум и на необходимо мнозинство при вземане на
решението от СПРЗ.
Не отговаря на истината твърдението, че заповед № РД11-1226 от 27.06.2019
г. не е съобщена на дружеството. С писмо от 30.08.2019 г. (л.53-59 от адм. д. №
218/2020 на АССГ), изпратено два пъти по електронна поща, дружеството е
уведомено за издадената заповед № РД11-1226 от 27.06.2019 г., с която е
прекратено разрешението на „Синджента България“ ЕООД за пускане на пазара и
употреба на продукта за растителна защита АКТАРА 25 ВГ, и за започнало
производство за отнемане на разрешението на „ОАК – интерагро – България“ ЕООД за
пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукта за растителна
защита АКТАРА 25 ВГ НОВ. Макар че „ОАК – интерагро – България“ ЕООД не е
адресат, не е трета заинтересована страна (както се твърди в жалбата) и няма
правен интерес от обжалване на тази заповед, която подлежи на самостоятелен
съдебен контрол за законосъобразност и поради което направените в тази насока възражения
са неотносими към предмета на настоящото дело, административният орган е уведомил
дружеството за нейното издаване и за започналото производство по отнемане на
собственото му разрешение, защото е свързано с разрешението на „Синджента
България“ ЕООД. Следователно, дружеството-жалбоподател е уведомено за
започналото производство по издаване на заповед за отнемане на разрешението му
за пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукта за растителна
защита АКТАРА 25 ВГ НОВ, дадена му е възможност да се запознае с всички събрани
и издадени документи, да изрази становището си и да направи писмени искания или
възражения, от която възможност дружеството не се е възползвало. Т.е., в
производството по издаване на оспорената заповед не е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност.
Неоснователно е също възражението за нарушение на материалния закон. Съгласно
чл.67, ал.6 ЗЗР, в която хипотеза попада настоящият случай, по реда на ал. 1 –
4 съответно се изменят или отнемат и разрешенията за пускане на пазара и
употреба за паралелна търговия на продукти за растителна защита, за които
продуктът за растителна защита с отнето или изменено със заповедта по ал. 2
разрешение за пускане на пазара и употреба е референтен по смисъла на чл.52 от
Регламент (ЕО) № 1107/2009.
Продуктът за растителна защита АКТАРА 25 ВГ НОВ е референтен на продукта АКТАРА
25 ВГ и този факт е безспорен. Тъй като със заповед № РД11-1226 от 27.06.2019
г. е прекратено разрешението на „Синджента България“ ЕООД за пускане на пазара
и употреба на продукта за растителна защита АКТАРА 25 ВГ, отнемането на
разрешението на „ОАК – интерагро – България“ ЕООД за пускане на пазара и
употреба за паралелна търговия на продукта за растителна защита АКТАРА 25 ВГ
НОВ, референтен на АКТАРА 25 ВГ, е резултат на императивната норма на чл.67,
ал.6 ЗЗР. Изпълнителният директор на БАБХ действа в условията на задължителна
администрация и няма право на преценка какъв акт да издаде, защото
възможността, която законодателят му е предоставил е само една – да издаде
заповед за отнемане на разрешението за употреба за паралелна търговия на
продукта за растителна защита.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството да заплати на БАБХ сумата 200 лева на основание чл.143,
ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ОАК – интерагро – България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Антон Папазов“ № 30а, представлявано от
управителя М.П. П., против заповед № РД11-2639 от 17.12.2019 г. на
изпълнителния директор на БАБХ.
ОСЪЖДА „ОАК – интерагро – България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Антон Папазов“ № 30а, представлявано от
управителя М.П. П., да заплати на Българската агенция по безопасност на храните
сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: