№ 1754
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110128126
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът ЕВ. М. М. твърди, че на 21.11.2018 г., в гр. София, на бул. „***“, поради на
виновното и противоправно поведение на водач на неидентифициран лек автомобил, е
настъпило ПТП. Твърди, че вследствие на произшествието е претърпял неимуществени
вреди - болки и страдания от причинените му вследствие на ПТП телесни увреждания
/контузия на главата; подкожен хематом на лицето/, стрес и битов дискомфорт. Твърди, че е
поканил ответника да му заплати обезщетение за вредите, които оценява на 2000 лева, но
същият е отказал. Ето защо претендира сумата 2000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 20.5.2021
г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът *** оспорва механизма на ПТП, вкл., че същото е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, като поддържа,
че последното е причинено от ищеца. Оспорва наличието на причинна връзка между
събитието и причинените телесни увреждания. Сочи, че не дължи обезщетение, тъй като
автомобилът, който е управлявал ищецът, не е бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно
средство/. Фактическият състав на вземането включва следните факти: на територията на
Република България да е настъпило ПТП, причинено вследствие на противоправното и
виновно поведение на водач на неидентифицирано МПС, в причинна връзка с което ищецът
е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания и стрес.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горните
обстоятелства, като вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание чл. 154, ал. 2
ГПК не подлежи на доказване.
За установяване механизма на събитието са представени и приети писмени
доказателства – протокол за ПТП, наказателно постановление /влязло в сила/, акт за
установяване на административно нарушение, декларация на Й. ИВ. АТ. от 21.11.2018 г.,
декларация на ЕВ. М. М. от 21.11.2018 г., както и свидетелски показания на П. Т. Н..
На се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесното
събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 21.11.2018 г., около 23,40 часа, лек
автомобил марка Н., модел М., рег. № ***, управляван от ищеца, се движи по бул. „***“, в
гр. София, с посока от бул. „***“ към бул. „***“. в средната пътна лента; в района на
магазин И., лек автомобил марка Н. навлиза частично в съседната лява пътна лента, като
реализира пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се в лявата пътна лента лек
автомобил марка П., след което се удря в мантинелата отдясно.
Спорен между страните е въпросът за причината, довела до отклоняването вляво на
управлявания от ищеца лек автомобил марка Н.. Според показанията на свидетеля П. Т. Н.
това отклоняване се дължи на поведението на трето лице – водач на неидентифицирано
МПС, което се е движило в най-дясната пътна лента, нарушило е чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като е
навлязло в средната пътна лента за движение, без да пропусне движения се лек автомобил
Н.. За да избегне удара с това МПС ищецът предприел спасителна маневра, като рязко се
отклонил вляво, поради което пък настъпило описаното събитие. Тези показания обаче не
само не се подкрепят, а се и опровергават от останалия събран по делото доказателствен
материал. От представената от МВР-СДВР декларация, съставена от ищеца непосредствено
след ПТП - на 21.11.2018 г., подписана от него /л. 58 от делото/, и неоспорена от последния,
се установява, че непосредствено след събитието, във връзка с ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача, последният е имал възможност да
посочи обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Ищецът е сторил това. В
отговора на въпрос № 4 /Каква беше пътната обстановка/имаше ли движение около Вас, вид
ППС и какви бяха техните действия/?/ ищецът е посочил, че пътят е бил мокър, а
движението е било ненатоварено. При отговор на останалите въпроси ищецът също не е
2
изложил твърденията си, които поддържа в исковата молба - че събитието се дължи на
действия на водач на неидентифицирано МПС. Възражения в тази връзка ищецът не е
релевирал в акта за установяване на административно нарушение, който му е съставен след
ПТП, нито в 3-дневния срок за възражения по АУАН. Ищецът не е обжалвал и наложеното
му с представеното по делото наказателно постановление наказание глоба в размер на 200
лева /видно от отбелязването върху него, то е влязло в сила на 30.1.2019 г. месец и половина
след издаването му/. Данни за твърдяната от ищеца причина за настъпване на процесното
събитие липсват и в декларацията, съставена от водача на лекия автомобил К.. Следва да се
посочи, че ищецът сам се отказа от показанията на водача на този лек автомобил /който
можеше с показанията си да потвърди показанията на свидетеля Н., според които
непосредствено след ПТП ищецът е обяснил на водача на другия автомобил, че водач на
трето МПС рязко и без светлинен сигнал е навлязъл в неговата пътна лента/. Описаният от
ищеца в декларацията механизъм на събитието представлява извънпроцесуално признание
на неизгоден за него факт – че ПТП не е настъпило поради действията на водач на
неидентифицирано МПС, което съдът кредитира. Няма никаква житейска логика
непосредствено след ПТП, след като е бил в състояние да попълни декларацията, ищецът да
заяви някаква причина за действията си – мокър асфалт /която навежда по-скоро на
твърдения, че е загубил контрол над МПС, че автомобилът се е подхлъзнал на мокрия
асфалт/, но да пропусне да посочи действителната /според него/ причина за ПТП и то при
положение, че в декларацията конкретно е поставен въпрос за други ППС и тяхното
поведение. Следователно непосредствено след ПТП ищецът не е поддържал твърденията,
изложени в исковата молба. Още повече това извънпроцесуално признание се потвърждава
и от поведението на ищеца, който не е възразил по установената в АУАН фактическа
обстановка - нито при съставянето му, нито в срока за възражение, а и отделно по свое
желание се отказа от показанията на водача на другия участвал в ПТП автомобил. С тези
действия ищецът конкудентно потвърждава вече направеното веднъж изявление за
механизма на ПТП.
Ето защо и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
защитната позиция на страните, съдът намира, че по делото не се доказва при условията на
пълно и главни доказване твърдението на ищеца, че началото на причинния процес,
предизвикал процесното ПТП, е поставен от трето лице – водач моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано
моторно превозно средство/. Поради това и при прилагане правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намира този факт за недоказан, респ. за неосъществен.
Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен, като съдът счита за ненужно да
обсъжда наличието на останалите елементи, включени във фактическия състав на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
3
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 100 лева за възнаграждение
за юрисконсулт. При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕВ. М. М., ЕГН ********** срещу ***, адрес: ***, иск
чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 2000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето, битов
дискомфорт и преживян стрес, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 21.11.2018 г., в гр. София, на бул. „***“, поради виновното и противоправно
поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство.
ОСЪЖДА ЕВ. М. М., ЕГН ********** да заплати на ***, адрес: ***, сумата 100,00
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4