Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …..06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 10379/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.06.2020 г. на В.К., Г.Г.
и А.М. чрез адв. Г.С. срещу Решение № 104549 от 29.05.2020 г. по гр.д. № 90127/2017
г. на СРС, с което са отхвърлени исковете на В.К. и Г.Г. срещу В.И. по чл. 109
ЗС и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да премахне незаконно изградени
постройки, находящи се в с. Иваняне, ул. „********- ПИ 32216.2291.584, кв. 8, и да заплати обезщетение за
нанесени вреди в имот, находящ се в с. Иваняне
СО, район „Банкя“, ул. „********, изразяващи се в увреждане целостта на
оградата чрез скъсана мрежа и наклонени колове в размер на 1 000 лв. Иска
отмяна на акта като неправилен по подробно изложени съображения по същество на
спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от В.И., в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения по същество на спора.
Съдът, при
извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС,
обжалвано изцяло, е валидно, но недопустимо по следните съображения:
Предявени са искове по чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Исковата молба от 28.12.2017 г. е подадена от А.М., която с уточнителна молба от 12.12.2018 г. (I - 16) е поискала конституиране като ищци на В.К. и Г.Г., в чиято полза е извършено дарение на процесния имот в хода на делото. С молба („отговор на молба“) от 12.02.2019 г. ответникът е възразил срещу искането на ищцата (I - 42). С Определение от 01.10.2019 г. по гр.д. № 90127/2017 г. на СРС са конституирани на основание чл. 227 ГПК В.К. и Г.Г. на мястото на майка им А.М. (I – 48г). С протоколно определение от 14.11.2019 г. по гр.д. № 90127/2017 г. на СРС е изменен докладът по делото, като основанието за конституирането на горепосочените лица е променено на чл. 226 ГПК и е посочено, че производството ще продължи между първоначалните страни (I - 63). В следващото открито съдебно заседание пред СРС на 06.02.2020 г. делото е обявено за решаване, но първоначалната ищца А.М. не участва в заседанието. Обжалваното решение също е постановено спрямо В.К. и Г.Г., но не и А.М..
Ищцата А.М. е надлежна страна в първоинстанционното производство дори и след прехвърлянето на процесния имот, тъй като делото следва своя ход между първоначалните страни (чл. 226, ал. 1 ГПК). Ищцата е могла да бъде заместена от своите правоприемници в хода на процеса В.К. и Г.Г. само при условията на чл. 226, ал. 2 ГПК, а именно – нейните правоприемници да встъпят или да бъдат привлечени в делото като трети лица, след което по съгласие на двете първоначални главни страни да заместят А.М. като ищца по делото. По делото липсват документи, от които да е видно, че гореописаната процедура е била осъществена. Така делото е протекло при участието на ненадлежни страни - В.К. и Г.Г., и при липсата на участие на надлежна страна - А.М., въпреки изричната констатация, че производството ще продължи между първоначалните страни, каквато е била А.М.. Така се е стигнало до недопустимо изменение на иска чрез замяна на страна.
Разглеждането на дело и постановяването на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, води до недопустимост на първоинстанционното решение. Принципна постановка е, че надлежните страни по спора имат право той да бъде разгледан от две инстанции по същество, имайки предвид и че въззивният съд е несъщинска инстанция по същество (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС с участието на първоначалната надлежна главна страна А.М..
По разноските в първоинстанционното и въззивното производство
Когато делото се връща за ново разглеждане, разноски не се присъждат, тъй като всички сторени разноски ще бъдат съобразени в съответствие със съдържанието на решението по същество или при прекратяване на производството по предявения иск (Определение № 865 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6725/2014 г., IV г. о.).
По обжалваемостта на решението
Решението по иск по чл. 109 ЗС с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване (Определение № 211 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4502/2019 г., II г. о.; Определение № 6 от 3.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2018 г., II г. о.; Определение № 250 от 20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6162/2015 г., I г. о.; Определение № 325 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2014 г., I г. о.; Определение № 450 от 11.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2019 г., I г. о.; Определение № 134 от 5.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2405/2018 г., II г. о.). С оглед на удостоверение за данъчна оценка от 03.12.2018 г. искът по чл. 109 ЗС има цена от 3 576 лв., стабилизирана по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК (I - 27). Искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е с цена от 1 000 лв. видно от исковата молба.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 104549 от 29.05.2020 г. по гр.д. № 90127/2017 г. на СРС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.