Решение по дело №1330/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.Д.У. с ЕГН ********** *** против решение № 490/23.05.2023 година по н.а.х.д. № 877/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0434-000254/09.11.2022 година, издадено от началник на Второ РУ при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на касатора, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, е наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.

Касаторът оспорва решението като необосновано. Сочи, че единствената причина да придвижи собственото си МПС, без регистрация, е отказ на служителите на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР същото да бъде регистрирано. Смята, че липсва умисъл за извършване на нарушението, от нейна страна. Счита, че е нарушен материалния закон и правото  на защита. Иска отмяна на решението и на издаденото НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП Д.У. е наказана за това, че на 17.08.2022 година, около 11:30 часа, в град Бургас по улица „Одрин“ посока завод „Спартак“, управлява мотоциклет марка „КТМ“ модел „РЦ 390“, идентификационен номер VBKJYJ404NC211283, който е без поставена регистрационна табела, като при извършена проверка е установено, че управляваният мотоциклет не е регистриран по надлежния ред.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е надлежно описано. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на санкциите, предвидени в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на НП пред РС.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

По делото не е спорно, че мотоциклетът е МПС, че с него се е придвижвала Д.У. и че МПС не е било регистрирано на територията на Република България.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е изследвал, че в случая става въпрос за отказ МПС да бъде регистрирано и това е основната причина У. да се придвижи без регистрация, поради което липсва умисъл от нейна страна. Съдът е обсъдил този довод и го отхвърлил като правилно е приел, че независимо какви са били действията на служителите от сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР, за У. е съществувала забраната, предвидена в чл. 140 ал. 1 от ЗДвП - да управлява нерегистрирано превозно средство, но въпреки това тя е предприела управление на процесния мотоциклет, без регистрационни табели и без същият да е административно регистриран.

В конкретния случай, за ангажиране отговорността на жалбоподателя нямат никакво значение мотивите, поради които не е била извършена регистрацията на МПС, тъй като нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП е формално, на просто извършване и е съставомерно при липса на регистрация и регистрационни табели, независимо от причините за това.

Решението на РС следва да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 490/23.05.2023 година по н.а.х.д. № 877/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: