№ 462
гр. В., 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420101011 по описа за 2023 година
”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,/старо
наименование „Чез разпределение България“ ЕАД/ ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр.С. бул.”Ц.ш.”** Б.М.Б.Ц., законни
представители Г.М.М., В.Л.С. е предявил при условията на обективно
съединяване искове против Б. И. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: Обл.В., общ.В., с.В., ул.”С.К.”№3, с които се иска да се признае,че
ответника дължи на ищеца следните суми: 2369,74 лв. – главница, дължима
по фактури № *******/25.06.2020 г. за периода 22.03.2020- 22.06.2020г.; №
**/09.03.2021 г. за периода 19.12.2020-04.02.2021г. от клиента, фактурирана
при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия и за констатираните
нарушения са изготвени констативни протоколи – КП № **/22.06.2020 г. и №
3031627/04.02.2021 г. за адрес с.В., ул.Н.Ц.“ **, с абонаментен № **********;
552,06 лв. - мораторна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 31.01.2023 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; разноските по делото – 58,45 лв. държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от Съда съгласно чл.78
ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.26 от Наредбата
1
за заплащането на правната помощ-разноски по заповедното производство и
разноските по исковата производство.Вземането произтича от следните
обстоятелства: суми дължими по фактури № *******/25.06.2020 г. за периода
22.03.2020- 22.06.2020г.; № **/09.03.2021 г. за периода 19.12.2020-
04.02.2021г. от клиента, фактурирана при установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия и за констатираните нарушения са изготвени констативни протоколи
– КП № **/22.06.2020 г. и № 3031627/04.02.2021 г. за адрес с.В., ул.Н.Ц.“ **,
с абонаментен № **********.
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.98а вр.с чл.83,
ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.86 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК. Исковите претенции са допустими.
Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор ,с който
оспорва исковите претенции като заявява,че не е собственик или ползвател на
ел.енергия на този адрес и никога не е живял на адреса, за да му се начислява
процесната ел.енергия и моли исковите претенции да се отхвърлят на това
основание с присъждане на разноски.
Процесните вземания се претендират като неиздължения по фактури №
*******/25.06.2020 г. за периода 22.03.2020- 22.06.2020г.; № **/09.03.2021 г.
за периода 19.12.2020-04.02.2021г. от клиент, фактурирана при установен
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия и за констатираните нарушения са
изготвени констативни протоколи – КП № **/22.06.2020 г. и №
3031627/04.02.2021 г. за адрес с.В., ул.Н.Ц.“ **, с абонаментен № **********
.
Ответникът е представил удостоверение за промени на постоянен адрес изх.
№ 16970/15.12.2021 г., издадено от община В. и от които е видно, че от
01.01.2000 г. ответникът има регистриран постоянен адрес: както следва: за
периода от 12.11.2001 г. до 11.02.2014 г. – с. В., община В., ул. „М.Т.“ № 12, а
считано от 11.02.2014 г. и към настоящия момент – с. В., община В., ул.
„С.К.“ № 3. Настоящия регистриран адрес на ответника е с.В.,ул. „С.К.“ № 3.
По делото е допусната и разпитана като свидетел на ответника Ц.А., която
2
заявява, че познава ответника, който имал имот на адрес: с. В., ул. „М.Т.“ №
12, който продал на трето лице. Заявява, че ответникът не притежава имот на
адрес: с. В., ул. „Н.Ц.“ **. Сочи, че той живее на ул. „С.К.“ в селото.
Ответника никога не е живял на ул.”Н.Ц.”.
С доклада по делото съдът е указал на ищцовото дружество е указано, че не
сочи доказателства за качеството на ответника на потребител на електрическа
енергия за недвижим имот с адрес: с. В., община В., ул. „Н.Ц.“ **, от същото
не бяха ангажирани никакви доказателства в тази посока. По силата на чл.
154, ал. 1 от ГПК дружеството – ищец носи тежестта да докаже, че за
съответния период от време, за който е извършена корекцията на сметката на
абоната, между страните е съществувало договорно правоотношение за
доставка и продажба на ел. енергия в точно този имот, в който е извършена
проверката и за който е извършена корекцията на сметката.
Съгласно действалата до 17.07.2012 г. легална дефиниция, съдържаща се в §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. След измененията на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., „битов клиент“ по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно§ 1,
т. 41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни услуги“ е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“
АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Съгласно ал. 3,
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови
нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично
писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок.
3
Към настоящия момент същите критерий са въведени в Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад
Като в чл.4 т. е предвидено,че страни по тези общи условия са 1.
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, бул. “Ц.ш.” *, Б.М.Б.Ц., район
„М.”, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията под ЕИК
*******, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа за
определената територия съгласно издадената му лицензия, наричано по-
нататък за краткост „ЕРМ ЗАПАД”;
2. собственик или титуляр на вещното право на ползване на обект, който
е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител
или има договор за продажба на електрическа енергия с друг доставчик,
наричано за краткост „КЛИЕНТ“. В чл.5, ал.1 е визирано,че правата и
задълженията на КЛИЕНТ може временно да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на
имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред ЕРМ ЗАПАД или
пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде КЛИЕНТ
за определен срок.
По делото е приложено писмо от „Електрохолд Продажби „ЕАД,в което е
отразено,че от електронен архив се установява,че ответника има сключен
договор за продажба на ел.енергия за адрес:с.В.,ул.”Н.Ц.”№24 валиден от
06.01.2015г. като е представен от страна на ищеца и констативен протокол от
07.01.2015г. за присъединяване, в който е посочено името на ответника,като в
съдебно заседание ответника чрез пълномощника си заявява,че това не е
неговия подпис и вероятно подписа е на затворника И.Б. по
инициалите.Пълномощника на ищеца е заявил,че оригинала на документа е
унищожен,при което не може да се направи графологична експертиза.
Такова оспорване е направено и по отношение на приложеното от ищеца
заявление за присъединяване,като в самото заявление на няколко места е
посочено името на И. и е посочен неговия телефон.
Представените по делото доказателства, изходящи от ищцовото дружество,
не удостоверяват, че към момента на проверката ответникът е носител на
4
право на собственост върху процесния електроснабден имот или че е имал
качеството на ползвател на валидно правно основание на същия
респективно,че е станал клиент на ищеца със знанието и съгласието на
титуляра на правото на собственост. От тези доказателства доказателство се
установява единствено, че в дружеството има открита партида, със съответен
номер, на името на ответника Б. Б. за адрес: с. В., ул. „Н.Ц.“ **. Фактът, че
при ищеца има открита партида на името на ответника, не означава
непременно, че са се осъществили предпоставките, по силата на които същият
да придобие качеството на потребител на ел. енергия. Дали едно лице е
вписано от ищцовото дружество като потребител по дадена партида, не е
достатъчно за установяване, че именно това лице е собственик/ползвател на
електроснабдения имот, за който се претендира, че е извършена проверка,
констатирано е нарушение и е извършена корекция на количеството ел.
енергия. В делото не се съдържат еднозначни доказателства, че ответникът
притежава правото на собственост или вещно право на ползване върху имота,
за който е извършена проверката, установено е нарушението, съставен е
констативният протокол и е извършена корекция на сметката. Този извод не
се променя и от обстоятелството, че именно на този адрес са връчвани писма
на ответника, получавани лично от него. Доколкото по делото не се
установява наличието на правнорелевантна връзка на ответника със
собствеността и ползването на процесния имот в исковия период, не може да
се приеме, че същият има качеството на битов клиент по смисъла на § 2а от
ДР на ЗЕ, респ. на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР
на ЗЕ, а оттук и че същият е страна по договор за продажба на електрическа
енергия при Общи условия с дружеството.
С оглед на изложеното исковата претенция е неоснователна и недоказана и
без да се разглежда спора по същество следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователен е и
акцесорният иск за лихва за забавено плащане и следва да бъде отхвърлен.
Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 950
лева платено адвокатско възнаграждение. Видно от Договор за правна защита
и съдействие от 03.07.2023 г., сключен между ответника и адв. С.,
уговореното възнаграждение е в размер на 950 лева, като е отбелязано, че
същото е получено в брой, за което договорът служи като разписка. Съгласно
5
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г, по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС,
ОСГТК, ако плащането на адвокатското възнаграждение е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. Неоснователно е заявеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искането за
неговото намаляване. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно. В случая ответникът е платил възнаграждение за защита по
всеки от двата предявени против него кумулативно обективно съединени
искове, като и двете възнаграждения са в законовоопределения минимум
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения .
С оглед изложеното на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 950 лева – сторени
в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД,/старо наименование „Чез разпределение България“ ЕАД/ ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.”Ц.ш.”** Б.М.Б.Ц.,
законни представители Г.М.М., В.Л.С. при условията на обективно
съединяване искове против ДЛЪЖНИКЪТ Б. И. Б., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: Обл.В., общ.В., с.В., ул.”С.К.”№3, с които се иска
да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца следните суми:
2369,74 лв. – главница, дължима по фактури № *******/25.06.2020 г. за
периода 22.03.2020- 22.06.2020г.; № **/09.03.2021 г. за периода 19.12.2020-
04.02.2021г. от клиента, фактурирана при установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия и за констатираните нарушения са изготвени констативни протоколи
– КП № **/22.06.2020 г. и № 3031627/04.02.2021 г. за адрес с.В., ул.Н.Ц.“ **,
6
с абонаментен № **********; 552,06 лв. - мораторна лихва за периода от
08.07.2020 г. до 31.01.2023 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,/старо
наименование „Чез разпределение България“ ЕАД/ ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр.С. бул.”Ц.ш.”** Б.М.Б.Ц., законни
представители Г.М.М., В.Л.С. ДА ЗАПЛАТИ НА Б. И. Б., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: Обл.В., общ.В., с.В., ул.”С.К.”№3 сумата от 950
лв. деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в две седмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7