Решение по дело №743/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260008
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20205320100743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 15.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на петнадесети септември                            две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 743 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.

Молителката Н.А.Т. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответника се запознали и заживели на семейни начала през 2014 година. По време на съжителството си молителката многократно била подлагана на психически тормоз. През 2015 и 2016 година подавала жалби срещу ответника до Районна прокуратура и РУ на МВР К. по повод нанесени побои, ограничаване на свободата й.  Многократно с ответника се събирали и разделяли. На 23.06.2020 г. молителката отишла на балнеолечение в град Б.и ответникът я придружил. На 27.06.2020 г. в град Б., в комплекса, в който отседнали, във връзка с поставен въпрос от молителката, че от портмонето й липсват пари, ответникът започнал да я обижда с нецензурни думи, заканил се, че ще я убие и и нанесъл побой. Първоначално ответникът започнал да я удря силно с шамари по главата, после с юмруци, когато започнала да се отбранява я хванал за китките и нанесъл силен удар с глава, който попаднал в челото на молителката. От удара тя паднала на земята. След падането, ответникът започнал да рита молителката по краката, а с юмрук й нанесъл силен удар в бедрото. След това започнал да я души, не откликнал на молбите й да извика Бърза помощ, а накрая я изгонил от стаята. Молителката се обадила на телефон 112 и поела към автогарата в град Б.. На място пристигнал патрулен автомобил на РУ на МВР К. и линейка. Екипът на спешна помощ предложил да откарат молителката в П.за обстоен преглед, но тя отказала, тъй като нямала средства да се върне обратно. На преглед в П.я закарал братовчед й, но тъй като 27.06.2020 г. бил почивен ден, съдебна медицина не работила и се наложило молителката да бъде освидетелствана в понеделник на 29.06.2020 г. След побоя ответникът отново се обадил на молителката и при отказа й да продължат взаимоотношенията си я заплашил, че ще я гони до дупка, ако защити правата си, че може да прескочи дувара й, и че ще я принуди да се самоубие. От този момент, молителката изпитвала силен страх за живота си, не можела да спи спокойно. Поведението на ответника при последния побой било изключително арогантно, грубо, брутално и безчовечно.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да вземе спрямо нея марки за защита от ответника. Претендира за разноските по делото.

 

 

 

 

Ответникът Б.Н.К. с ЕГН ********** *** оспорва молбата. Сочи, че с молителката се познават от около 6-7 години, имали интимна връзка, но твърди, че никога не са живели на семейни начала. Предвид голямата разлика в годините им, молителката много го ревнувала и му говорела за въображаеми контакти с други жени, като по този повод подала умишлено редица жалби срещу ответника в РУ на МВР К., които след проверка се оказали неоснователни. Молителката подала и молба пред КрлРС, по която било образувано гр. дело № 673/2016 година като впоследствие сама оттеглила молбата си.

Относно почивката в град Б.твърди, че е била организирана по молба на молителката, тъй като същата знаела, че ответникът разполага със средства от реализиран розов цвят, който добивал в собствени масиви в село В.Л.. Стаята резервирали на негово име и той заплатил сумата от 350 лева за пет нощувки.  Твърденията на молителката, че ответникът й взел пари от портмонето и че я е ударил, не отговаряли на истината. Помежду им възникнал скандал, предизвикан от молителката, дори не помнел повода, но не обърнал внимание, тъй като поведението на молителката било обичайно. След като не й обърнал внимание, тя си събрала багажа и тръгнала в неизвестна посока. Ответникът допускал, че молителката е в състояние да се удари сама и да го набеди после, както правила много пъти.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли молбата като неоснователна. Претендира за разноските по делото.

По допустимостта:

Молителката търси защита от лице, с което твърди да е живяла на семейни начала. Ответникът оспорва този факт.

Във връзка с допустимостта на молбата е изслушана свидетелката К., която сочи, че страните са живели съвместно, на семейни начала в дома на молителката в село Р.и живели заедно около 7 години. Опровергаващи тези твърдения доказателства от ответника не са ангажирани, поради което съдът приема молбата за допустима.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Установено е по несъмнен начин от показанията на свидетелката К., че страните са живели на семейни начала около 7 години. Представен е по делото фиш от ЦСМП за повикване от 27.06.2020 г. около 08:50 часа, за пациент – молителката, като във фиша, в графа Травматични увреди, констатирани при първоначалния преглед е посочено, че е констатирана контузия по главата. От представеното съдебно медицинско удостоверение се установява, че при преглед на молителката, извършен на 29.06.2020 г. (понеделник), последната е посочила, че на 27.06.2020 г. около 08:20 часа неин приятел я хванал за двете китки и й нанесъл удар с глава по челото, ритал я по краката, стискал я за шията. При прегледа съдебният лекар е установил оток и кръвонасядане на челото; охлузване на носа; кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвонасядане на дясната скула; кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвонасядане на шията; кръвонасядане на лява мишница. Съдебният лекар е посочи, е описаните травматични увреждания за причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, или негово тангенциално действие, и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения. От представената заповед за незабавна защита № 23 от 28.06.2016 г. се установява, че по молба на молителката е било образувано производство по ЗЗДН – гр. дело № 673/2016 г. по описа на КрлРС. Страните не спорят, че същото е било прекратено поради оттегляне на молбата. Представена е кореспонденция, разпечатки от телефонни съобщения, в която се съдържат обидни изрази. По делото е постъпила справка от РУ на МВР К., от която се установява, че във връзка с постъпил сигнал от молителката е била извършена проверка, като материалите от същата са били изпратени на РП К.,а впоследствие върнати с постановление за образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.5 вр. с чл. 130 ал.2 от НК. По делото е постъпила справка от Дирекция „Национална система 112“, придружена от аудио запис, от изслушването на който се установи, че на 27.06.2020 г. молителката е потърсила помощ, точно е описала ситуацията и вследствие на това е била посетена от служители на РУ на МВР К. и от екип на ЦСМП.

Във връзка с твърденията на молителката, съдът е изслушал свидетели. В показанията си свидетелката К. сочи, че познава страните, които живели на семейни начала и в общо домакинство около 7 години. С молителката били приятелки и често пиели кафе заедно. Свидетелката знаела за инцидента през м. юни. Обадила се на молителката и последната казала, че се намира в град Б., че ответникът я ударил, че на място са отишли полицейски служители и молителката била откарана в болница. Свидетелката я посетила след инцидента и видяла синините по челото и ръцете на молителката. Молителката споделила, че с ответника се скарали, защото взел пари от нея, и той я ударил с глава. От показанията на св. Т. се установява, че в края на месец юни молителката му се обадила по телефона, казала му се е в град Б.и го помолила да я вземе и закара до П.до болница, за да си вземе медицинско. Свидетелят видял, че молителката е ударена по лицето, челото й било подуто. тя започнала да обяснява, че Б. я набил, ударил. Отшили до П., но съдебна медицина не работела, защото било събота и се върнали в село Р.. Молителката била зле, ставало й лошо. 

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Легално определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който, домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират които се намират или са били в семейна или родствена връзка. В конкретния случай връзката между страните, основана на съпружеско съжителство е  безспорно установена и за молителката е налице интерес от подаване на молба срещу ответника. Молбата е подадена на 30.06.2020 г. като се търси защита за акт на домашно насилие, извършен на 27.06.2020 г., т.е. молбата е подадена в едномесечен срок и е процесуално допустима. Действията, с които се твърди да е осъществен акт на домашно насилие следва да бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за да се предприемат мерки за защита. Законът прогласява изрична доказателствена сила декларация по член 9 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, а в конкретния случай декларираните факти се потвърждават пряко от фиш от ЦСМП и съдебно медицинско удостоверение досежно вида на травматичните увреждания, получени от молителката, косвено от справката на РУ на МВР К. и Дирекция „Национална система 112“ и от необорените и неоспорени гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло, като обективни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Свидетелите пресъздават обективното състояние на молителката след инцидента – с травми по лицето и ръцете, и косвено установяват извършителя, макар информация за него да са придобили от думите на пострадалата.

 

При така установените факти, съдът намира молбата за основателна. Съгласно член 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лицата, които са роднини по права линия, а на защита подлежат дори еднократните актове. Действията на ответника са доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред и съдът следва да предприеме мерки за защита срещу домашно насилие. С оглед на изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9 от ЗЗДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочената дата ответника е извършил спрямо молителката физическо насилие, описано по-горе и изразяващо се в нанасяне на побой – удар с глава по главата на молителката, душене, стискане по ръцете, с което са й били причинени описаните по-горе травми. Косвени доказателства за отношенията на страните са и електронните разпечатки от  получени от молителката съобщения, които макар да не носят дата, ясно личи отношението на ответника – те съдържат обиди, унизително отношение, подадени са от име Б., посочен е и телефонен номер.

Мерките за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да приложи първата и третата мярка, като по отношение нея определи срок от една година и шест месеца.

Съдът налага и глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изходът от процеса, на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН, следва да се осъди ответника да заплати на молителката сторените в производството разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 30 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ВЗЕМА спрямо Н.А.Т. с ЕГН ********** *** следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Б.Н.К. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Н.А.Т. с ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на Б.Н.К. с ЕГН ********** да приближава до Н.А.Т. с ЕГН ********** ***, жилището ѝ в село Р., ул. „Б.В.“ *, до местоработата ѝ, както и местата за социални контакти и отдих за срок от една година и шест месеца.

НАСТОЯЩЕТО решение подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на МВР - К..

ОСЪЖДА Б.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата глоба в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Б.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС, държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева.

ОСЪЖДА Б.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – П..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

К.Ш.