Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. С., 21.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря А. Л., като разгледа гр.д. № 905/2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 282, 3 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците П.Ф.Л. и А.Т.К. твърдят, че на
09.07.2011г. около 16,00ч. по пътя на с. Б., общ Р., в района на 1,6 км.,
водачът на л.а. „Хюндай“, с рег. № *******., като нарушил правилата на чл. 21, ал.1 и чл. 15,
ал.1 от ЗДвП, реализирал ПТП, при което те пострадали като пътници в
автомобила. Твърдят, че произшествието
настъпило с автомобил с английска регистрация, поради което считат, че следва
да се ангажира отговорността на ответника С. „Н.Б. на Б.А.З.“ /НББАЗ/. Твърдят
да са отправили претенциите си към ответника, но с предложеното от него
обезщетение не били съгласни, поради което предявяват настоящите искове.
Ищецът П.Л. твърди, че в следствие на
произшествието получил болки в цялото тяло, корема и в областта на дясната
подбедрица, която била счупена. Твърди, че оздравителният период продължил 7-8
месеца и бил свързан с болки и неудобства, свързани с невъзможността за
свободно придвижване, като и към момента на подаване на исковата молба все още
изпитва болки в областта на десния крак, кръста и коремната област. Твърди, че
в следствие на произшествието изживял и силен стрес, който не може да
превъзмогне. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 80 000лева, от които
предявява част в размер на 50 000лева /увеличение на иска допуснато в о.с.з.
проведено на 23.01.2017г./ и претендира същите, ведно с лихва за забава от
датата на деликта до окончателното
плащане.
Ищецът А.К. твърди, че в следствие на
произшествието са избити пет еднокоренови зъба, от което е изпитала
изключителна болка, нарушени са естетиката, дъвченето и говора й за повече от
месец, като възстановителния процес по реплантиране на избитите зъби продължил
месеци, през които тя употребявала само течна храна и такава под формата на
каша. Твърди, че това е довело до изключително неудобство за нея, както и че
към момента на подаване на исковата молба все още изпитва болка при дъвчене.
Твърди, че в следствие на произшествието изживяла и силен стрес, който не може
да превъзмогне. Твърди, че извършила разходи за зъболекарски услуги в размер на
840,00 лева и претендира същите. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 65 000лева, от които предявява част в размер на 30 000лева
/увеличение на иска допуснато в о.с.з. проведено на 23.01.2017г./ и претендира
същите, ведно с лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане.
Ответникът С. „Н.Б. на Б.А.З.“ /НББАЗ/ оспорва
исковете. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и вината на
посочения от ищците деликвент. Оспорва и да е налице причинно- следствена връзка между
произшествието и всички вреди, за които ищците претендират обезщетение, както и
техния размер. Прави възражения за съпричиняване, поради липса на поставен
предпазен колан от ищците. Оспорва иска за лихва за забава, като оспорва да е
изпадал в такава. Прави възражение за погасяване по давност на част от иска за
лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск
за ангажиране на законната отговорност на ответника по чл. 282, ал.3 от КЗ
/отм./, като представително бюро на територията на Република България по
смисъла на Вътрешните правила на съвета на бюрата. Пасивната материалноправна
легитимация на ответника не се оспорва. В разпоредбата на чл. 10 от Вътрешните
правила на Съвета на бюра е предвидено, че териториално компетентните
представителни бюра отговарят и при липса на застрахователно правоотношение, като
предвид изричното потвърждение на бюрото, на територията на държавата, на която
обичайно се намира превозното средство /писмо лист 83 от делото/ съдът намира, че
при установяване елементите от фактическия състав на деликтната отговорност
следва да се ангажира отговорността на ответника. В
този смисъл за основателността на предявения
иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на посочения от тях деликвент, като водач на МПС
регистрирано на територията на държава членка, са претърпели вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване- конкретно, че в процесния автомобил на
мястото, на което ищците са седели е имало поставени предпазни колани, които
ищците към момента на настъпване на произшествието не са поставили и това е
допринесло за настъпване на уврежданията им.
На 09.07.2011г. е съставен констативен
протокол № 24, в който е посочено, че на същата дата около 16,00ч., на път BLG- 1194, в района на 1,6 км. е
настъпило ПТП с л.а. „Хюндай“, с рег. № ****** с водач П.Г.Н.
и пострадали лица- пътуващия до водача на лекия автомобил П.Ф.Л., с диагноза
счупване на дясна подбедрица и А.Т.К. с диагноза контузия на главата и дясното
коляно, избити зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Като обстоятелства
и причини за настъпване на произшествието в протокола са посочени
неправоспособност на водача П.Н. и несъобразена скорост с релефа на местността,
в следствие на което на прав участък от пътя губи контрол над МПС, напуска пътя
в ляво по посоката си на движение и се блъска в крайпътно дърво.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 20121240200460/2012г.
по описа на Районен съд гр. Р., потвърдена с решение от 22.04.2016г. по
в.н.о.х.д. № 20161200600033/2016г., подсъдимият П.Г.Н. е признат за виновен в
това, че на 09.07.2011г., около 16,00ч. по пътя с. Б., община Р.- гр. Р. ,
четвъртокласен път BLG- 1194,
в района на 1,6 км. при управление на МПС лек автомобил марка л.а. „Хюндай“, с
регистрационни британски табели *******,
нарушил правилата за движение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и при ограничение на
скоростта за движение от 90 км.ч. се движел с около 140 км.ч. и изгубвайки
контрол върху автомобила предизвикал удар на лекия автомобил в дърво, в страни
от пътя и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, а именно- на П.Ф.Л.,***, причинил средна телесна поврада изразяваща се в
счупване на костите на дясна подбедрица и на А.Т.К.,*** причинил средна телесна
повреда изразяваща се в избиване на пет фронтални зъба- 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 и
2.1, без които трайно се затруднява дъвченето и говоренето.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Ето защо съдът намира за установено по
делото, че на 09.07.2011г., по пътя с. Б., община Р.- гр. Р. е настъпило ПТП, в
следствие противоправното поведение на П.Г.Н., като водач на л.а. „Хюндай“, с
регистрационни британски табели *******,
изразяващо се в нарушение на правилата за движение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП-
движение с превишена скорост от около 140 км.ч. и изгубване на контрол върху
автомобила, в следствие на което настъпил удар на лекия автомобил в дърво, в
страни от пътя в причинна връзка, с което са причинени средна телесна повреда
на П.Ф.Л. изразяваща се в счупване на костите на дясна подбедрица и на А.Т.К.,
изразяваща се в избиване на пет фронтални зъба- 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 и 2.1.
При обвързващата сила на присъдата относно
наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил в
следствие, на което е настъпило произшествието, при което пострадали са ищците,
гражданският съд не може да пререшава въпроса за наличието на причинна връзка
между произшествието и съставомерните вреди описани в диспозитива на присъдата.
Същевременно няма пречка в настоящия процес да бъдат предмет на доказване и
други увреждания у ищците, настъпили в следствие на ПТП.
Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза в следствие на
произшествието ищецът П.Л. е получил счупване на голямо- пищялната кост в
долната половина на подбедрицата, като възстановителният период е между 4 и 6
месеца, през който пострадалият долен крайник възстановява както двигателната,
така и опорната си функция. Вещото лице сочи, че към момента на прегледа,
извършен на 09.01.2017г., все още се наблюдава известно ограничаване на
дорзифлаксията на дясното стъпало, но същата може да се дължи на все още
намиращата се в тялото метална плака с винтове, поставена на голямо- пищялната
кост. Според отговорите на вещото лице в о.с.з. проведено на 23.01.2017г., тези
метални тела следва да бъдат задължително извадени, с оглед възрастта на ищеца,
след като изпълнят функцията си, което изваждане задължително е свързано с нови
болки и страдания за около 1 месец. Вещото
лице сочи, че една след изваждане на тези тела и провеждане на около 10
рехабилитационни процедури може със сигурност да се каже дали това скъсяване
/вдигане на стъпалото нагоре/ при ищеца ще остане. Вещото лице сочи, че в
следствие на произшествието ищецът Л. е получил и разкъсно- контузна рана на
дясната предмишница и множество такива в областта на предната коремна стена.
Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза в следствие на
произшествието ищцата А.К. е получила
травма в областта на лицето, при която са избити пет еднокоренови зъба от
горната част на съзъбието, като увредата е протезирана от мостова конструкция
от 7 зъба двата крайни, от които са опорни. Вещото лице сочи, че поради липса
на образни изследвания не може да направи извод за поставяне на имплантни, но
със сигурност възстановителният период е бил минимум 2-3 месеца, през който
частта от челюстта и меките тъкани над нея са придобили готовност да носят
мостовата конструкция. През този период храната е трябвало да бъде течна и
кашава, без необходимост от обработка в устната кухина. Затруднен е бил и
говорът, който е бил фъфлещо- съскащ. Вещото лице сочи, че с оглед избиването
на зъбите в областта на лицевата част на главата ищцата е имала и кръвооток,
кръвонасядания и рани.
Според показанията на свидетеля А.А. той
е съсед на ищците. Седмица след инцидента ги видял и състоянието им било лошо. П.
бил със счупен крак и гипсиран, а А. с избити зъби, като говорела трудно, почти
неразбираемо. Свидетелят сочи, че П. бил на легло около 5-6 месеца, като и към
момента на депозиране на показанията се движи трудно и куца. След изписване от
болницата се движел с патерици. А. ходила без зъби почти година. Свидетелят
сочи, че психически инцидентът им се е отразил, като и двамата имат страх да
пътуват с кола и автобус.
Установено е със сила на присъдено нещо
причинната връзка и настъпването на уврежданията посочени в диспозитива на
присъдата като елемент от фактическия състав на престъплението.
Съдът намира, че в причинна връзка с
произшествието ищецът П.Л. е получил освен счупването на дясната подбедрица, в
областта на голямо- пищялната кост и разкъсно- контузна рана на дясната
предмишница и множество такива в областта на предната коремна стена, че
оздравителния период при него е продължил около 5-6 месеца, както и че все още
е налице известно затруднение в движението на долния десен крайник, изразяващо
се накуцване, преодоляването на което не е сигурно за в бъдеще. Също така се
установява по делото, че за окончателното провеждане на лечението на ищеца Л. е
необходима повторна оперативна интервенция за астраняване на металните
пластини, което ще бъде сързано с болезненост и 1- месечен възстановителен
период.
Установява се, че в следствие на
произшествието ищцата А.К. е загубила 5 зъба, като възстановяването й е
свързано с поставяне на металокерамични корони, като през възстановителния
период от около 3 месеца К. е имала съществени затруднения в дъвченето, както и
затруднения в говоренето. Съдът намира,
че посоченият от свидетеля Андреев по- продължителен период, през който ищцата
е била без зъби- около година, не е свързан с настъпилото произшествие и
обективно необходимия оздравителен период, а с причини извън произшествието,
предвид посочения от вещото лице период на възстановяване и извършено
стоматологично лечение.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца П.Л. болки и страдания в следствие на ПТП
е сумата от 40 000лв. За да определи размера съдът отчита, че към момента на
настъпване на деликта ищецът е била на 21 години, както и че за около 5-6
месеца движението му е било затруднено, без в някой момент да е било напълно
изключено, тъй като още след изписването му от болница той се е придвижвал с
патерици. Съдът отчита обстоятелството, че произшествието е причинило на ищеца
комплексна травма- както в областта на десния крак, така и в областта на корема
и дясната предмишница, последните от които са били с не голям интензитет и
продължителност на болката. Съдът взима предвид и обстоятелството, че почти пет
години след произшествието ищецът все още накуцва, което особено с оглед
възрастта му е свързано с неудобства освен чисто физически и в социален план,
както и че за пълното му оздравяване е необходимо бъдещото извършване на нова
операция за отстраняване на металните пластини, което ще е свързано и с
оздравителен период за още 1 месец. При определяне на обезщетението съдът взема
предвид, че настъпилото произшествие е довело при ищеца и до стрес, който е бил
интензивен към момента и малко след произшествието, но е имал неблагоприятни
страхови последици и след това.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата А.К. болки и страдания в следствие на
ПТП е сумата от 25 000лв. За да определи размера съдът отчита, че към момента
на настъпване на деликта ищцата е била на млада възраст- на 16 години, на която възраст външният вид на едно момиче
е много важен. Съдът отчита, че във връзка с произшествието и настъпилото от
него увреждане при К. тя за около 3 месеца е имала съществени затруднения в
дъвченето, които са затруднили ежедневието й, предвид спецификите на храната,
която може да поглъща. Затруднено е било и говоренето й през този период, което
също й се е отразило освен физически и в социален план. Съдът отчита и
обстоятелството, че ищцата е загубила собствените си 5 предни зъба и че през
остатъка от живота си ще е с изкуствени такива. Болката при ищцата е била
интензивна през първите дни след произшествието, предвид и останалите
кръвонасядания и рани в областта на лицето. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че произшествието е оказало
интензивен стрес на ищцата към момента на настъпването му, който е и бил с
неблагоприятни последици и след това.
При определяне размера на обезщетенията
съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната, както и
извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока на
увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди,
причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на трети лица. В тази връзка като
ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие уреден в § 27 от ПЗР от КЗ /отм./ от 1 000 000 лева при телесно
увреждане или смърт на едно пострадало от събитието лице.
Установява се от фактура № 100/
15.01.2014г., че на 15.01.2014г. ищцата А.К. е заплатила сумата от 840,00лева
за зъботехничеки услуги за металокерамичен мост за 7 зъба. Според заключението на
съдебно- медицинска експертиза на ищцата К. е поставена мостова конструкция на
7 зъба. Предвид изложеното съдът намира за установено, че в причинна връзка с
процесния деликт ищцата К. е претърпяла имуществени вреди в размер на 840,00лева.
По възражението на ответника за
съпричиняване съдът намира следното.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл.
290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II
т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012
г. на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно, това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно за да се
приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва
да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както
фактът на наличие на предпазен колан в превозното средство, така и че той не е
поставен от и че в конкретния случай вредите не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в този обем, ако по време на произшествието пострадалият е бил с
поставен предпазен колан.
Според заключението на
първоначалната авто- техническа експертиза
процесният автомобил е бил оборудван с предпазен колан, както на предна
лява седалка, пътник, на която е бил ищецът Л., така и на задните седалки,
където е седяла ищцата К..
Според отговора на ищеца П.Л.,
поставен му по реда на чл. 176 от ГПК в о.с.з. проведено на 23.01.2017г., той
не е бил с поставен предпазен колан към момента на настъпване на
произшествието. Така депозираният отговор има висока доказателствена стойност,
тъй като съдържа признание за неизгоден за ищеца факт, като същевременно
кореспондира с категоричното заключение на вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза, в тази й част, поради което съдът приема за несъмнено
установено по делото, че ищецът П.Л. е бил без поставен предпазен колан. Според
заключението на съдебно- медицинската експертиза при наличие на поставен
предпазен колан у този ищец той не би получил контузиите и нараняванията по
коремната стена, но крайниците са свободно подвижни и при поставен колан могат
както да нанасят, така и да получават поражения.
Според заключенията, както
на първоначалната, така и на повторната авто- техническа експертиза ищцата К. е
бил без поставен предпазен колан, като механизма на настъпване на нейните
увреждания е при удар на главата в предна дясна седалка. Според заключението на
в.м. А., изготвило повторната техническа експертиза, в това число и отговорите
му в о.с.з., проведено на 23.01.2017г., непосредствено в момента на удара
процесният автомобил се е движел с 100км.ч., като по делото са налице сигурни
данни, че седалката, намираща се пред мястото на ищцата К. е била сгъната, в
следствие на удара на нейното тяло. Именно при този удар на главата на К. в
облегалката на предната седалка е настъпило увреждането на зъбите й, като
вещото лице сочи, че при наличие на поставен предпазен колан, независимо от
скоростта, ищцата не би получила същите увреждания. Този механизъм на
настъпване на уврежданията при ищцата К. и извод за липса на предпазен колан
при нея се потвърждава и от вещото лице изготвило съдебно- медицинската
експертиза, според заключението на която ищцата не би получила такава тежка
лицева увреда с избиване на зъби, ако е била с поставен колан, но би получила
леки контузии без съществени последици, като опасността за нея в такава
ситуация би дошла от собственото й хаотично движение, както и увреждания в
областта на колана, предвид отговорите в о.с.з..
При така установеното съдът
намира, че определеното на ищеца Л. обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде намалено с оглед приноса му с 5%. До този извод относно степента на
съпричиняване на резултата съдът достигна отчитайки обстоятелството, че най-
съществената при ищеца Л. травма, тази в областта на десния крак би настъпила
независимо от поставянето на предпазния колан, като в причинна връзка с
непоставянето му са само раните в областта на коремната област. При определяне
степента на приноса съдът отчита и естеството на противоправното поведение на
ищеца, както и това, че основната причина за настъпване на произшествието и
противоправния резултат е това на водача на моторното превозно средство.
Определеното обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди на ищцата К. следва да бъде намалено с оглед
приноса й, който съдът определя на 33%. При определяне приноса на ищцата съдът
отчита обстоятелството, че при наличие на поставен предпазен колан тя не би
загубила петте си зъба, а само би получила контузни рани с характер на леки
повреди. Същевременно съдът отчита и характера на противоправното поведение на
водача и ищцата, като това на водача е с много по- голям интензитет, тъй като е
свързано с нарушаване правилата за движение пряко свързани с живота и здравето
на останалите участници в движението, както и че именно то е първопричината за
уврежданията на К..
Предвид изложеното,
предявеният от ищеца П.Л. иск следва да бъде уважен за сумата от 38 000лева и
отхвърлен за горницата до пълния предявен частичен размер от 50 000лева.
Предявеният от ищцата А.К.
иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 16 750лева и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000лева, а искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 569,50лева.
Съгласно чл.
282, ал.5 КЗ (отм.) НББАЗ дължи лихва за забава от датата, на която изтича тримесечния
срок по чл. 271 от КЗ за произнасяне по претенцията предявена пред него. В
настоящия случай от страна на ищците, чиято е доказателствената тежест в
процеса, не са ангажирани доказателства за точната дата, на която са предявили
претенцията си пред бюрото. Съдът намира, че като дата за предявяване на
претенцията следва да приеме най- ранната дата, за която са налице
доказателства за това- 18.06.2014г. по писмо лист 30 от делото. Съдът намира,
че възраженията на ответника за забава на кредитора в случая са неоснователни,
тъй като, за да се освободи от последиците на собствената си забава е
необходимо длъжникът да е внесъл дължимата сума по реда на чл. 97, изр. второ
от ЗЗД. Предвид изложеното ответникът е изпаднал в забава на 19.09.2014г., от
която дата следва да бъде присъдена лихва за забава на ищците до окончателното
плащане. За периода от датата, от която ищците претендират лихва за забава –
09.07.2011г. до 18.09.2014г. искът следва да бъде отхвърлен. Вземанията за
лихва за забава се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която към датата
на подаване на исковата молба- 21.01.2015г. не е изтекла.
По разноските:
Ищците не са сторили разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П.Д.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете в размер общо на на 2360,02лева.
Ищецът П.Л. следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1179,60лева.
Ищецът А.К. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 2159,15лева.
При разпределяне отговорността на ищците
за разноски, доколкото уговореното и заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение е общо в размер на 9480лева съдът го е разделил на половина по
иска на всеки един от ищците.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 2212,78лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 205,29лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.
„Н.Б. на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с
адрес: гр. С., ул. *********, да заплати на П.Ф.Л., ЕГН: **********, на основание чл. 282, ал.3 от КЗ /отм./ сумата от 38 000лв. представляваща дължимо обезщетение за претърпените от
реализирано на 09.07.2011г, по пътя на с. Б., общ Р., в района на 1,6 км., пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на П.Г.Н., като водач на л.а.
„Хюндай“, с регистрационни британски табели № ******, неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпило счупване на голямо- пищялната кост в долната половина на
подбедрицата, болки в дясната предмишница и корема, ведно с лихва за забава,
считано от 19.09.2014г. до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
282, ал.3 от КЗ /отм./ за неимуществени вреди за горницата до пълния размер от 50
000лева, предявен частично от сумата от 80000лева и иска за лихва за забава за
периода 09.07.2011г. до 18.09.2014г..
ОСЪЖДА С.
„Н.Б. на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с
адрес: гр. С., ул. *********, да заплати на А.Т.К., ЕГН: **********, на основание чл. 282, ал.3 от КЗ /отм./ сумата от 16 750лев, представляваща дължимо
обезщетение за претърпените от реализирано на 09.07.2011г., по пътя на с. Б.,
общ Р., в района на 1,6 км., пътно-транспортно произшествие, в следствие
противоправното поведение на П.Г.Н., като водач на л.а. „Хюндай“, с
регистрационни британски табели № ******, неимуществени вреди- болки и страдания от настъпило избиване на пет
еднокоренови зъба, както и сумата от 569,50лева-
обезщетение за имуществени вреди за заплатени разходи за 7 броя металокерамични
корони, ведно с лихва за забава, считано от 19.09.2014г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 282, ал.3 от КЗ /отм./ за неимуществени вреди
за горницата до пълния размер от 30 000лева предявен частично от сумата от
65000, както и за имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от
840,00 и иска за лихва за забава за периода 09.07.2011г.
до 18.09.2014г..
ОСЪЖДА
С. „Н.Б. на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с
адрес: гр. С., ул. ********* да заплати на
адв.
П.Д.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 2360,02лева.
ОСЪЖДА С. „Н.Б. на Б.А.З.“
/НББАЗ/, с адрес: гр. С., ул. *********
да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2212,78лева-
държавна такса и 205,29лева- разноски за депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА П.Ф.Л.,
ЕГН: ********** да заплати на С. „Н.Б.
на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с адрес:
гр. С., ул. *********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1179,60лева
- разноски.
ОСЪЖДА А.Т.К.,
ЕГН: ********** да заплати на С. „Н.Б.
на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с адрес:
гр. С., ул. *********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 2159,15лева
- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: