Определение по дело №3017/2019 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№......................................2019 година, гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

Десети състав, в закрито заседание на шести ноември 2019 г.,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм.д.№ 3017/2019г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК вр. чл. 188 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от "Монро 2019 Варна" ЕООД, представлявано от Н.Д.Б. срещу разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 412-ФК/28.10.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР- 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП за наложена на дружеството на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а  от ЗДДС- принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –  кафе – сладкарница „Monroe, находящ се в гр.Долен Чифлик, площад „Д.Стоичков“Г1, стопанисван от "Монро 2019 Варна" ЕООД за срок от 14 дни.

С жалбата се иска отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като се излагат доводи, че не са налице основания за налагането на мярката.

Обжалваното разпореждане е инкорпорирано в ПАМ № 412-ФК/28.10.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, връчена на жалбоподателя на 04.11.2019 година, съгласно вписаното в разписката за получаване на заповедта. Жалбата е подадена на 04.11.2019г. видно от печата за приемане в деловодството на ТД на НАП Варна, т.е. е подадена в законоустановения срок. Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 60, ал. 4 от АПК от лице с правен интерес. Разгледана по същество, същата е основателна при съобразяване на Определение № 13594/14.10.2019г., постановено от състав на Осмо отделение на ВАС по д.11638/19; Определение № 1729/08.02.2018г., постановено от състав на Осмо отделение на ВАС по д.1689/18  и на следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че предварителното изпълнение по чл.188, ал.1 от ЗДДС не се прилага при всички случай на издаване на ПАМ по ЗДДС, т.е. не е допуснато по силата на закона, а е мярка която може да бъде приложена при преценка на административния орган и към нея е приложима разпоредбата на чл. 60 от АПК. Предварително изпълнение на заповедта по този текст от закона не е задължително, а се допуска по изключение, само при наличие на материалните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В обжалваното разпореждане, както и в заповедта като цяло не са изложени фактически основания за допуснатото предварително изпълнение. Не се уточняват конкретните съображения на органа, който единствено цитира текста на предложение трето и четвърто на нормата, а именно: "възможно осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на ПАМ, а също и че от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни и трудно поправими вреди". Изложените съображения, че търговецът поради начина на организиране на работата на търговския обект и допуснатото нарушение от служител в търговския обект допуска отклонение от данъчно облагане са формални и общи и не излагат други факти и обстоятелства относно търговеца, от които да следва извод, че той по принцип допуска отклонение от данъчно облагане – /такива биха били данни за неподадени в срок декларации, неплатени в срок изискуеми задължения и др. обосноваващи извод за продължило във времето противоправно поведение от страна на търговеца/.

Направените от нарушението констатации, че такова е поведението на търговеца и същият винаги не издава фискални касови бележки и, че укрива част от приходите си 1. не кореспондират с доказателства по преписката за системност на нарушението и 2. налагат извод, че от един факт административният орган предполага трайно поведение на търговеца, което противоречи на изискванията на чл.7 от АПК вр. чл.15 и чл.16 от НПК в „санкционен административен акт“, какъвто и по съображенията на издателят му, съдържащи се на стр.3 абз.4, изр. 3 /“…В този смисъл те имат и санкционен характер….“/  е заповедта за налагане на ПАМ, наказанието да се налага на предполагаеми факти.

В обстоятелствената част на ПАМ, не е посочено дали нарушението е извършено за първи път или дружеството е извършвало и преди подобни нарушения. Не може да бъде направен извод как административния орган е установил факти свързани с „възможното осуетяване“ на изпълнението. От съдържанието на ПАМ не става ясно и как от евентуално закъсняло изпълнение може да последва труднопоправима вреда за фиска и в какво се състои тази вреда.

Съдът счита, че непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваното разпореждане, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не дава възможност на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на страната, която следва да е запозната с твърденията на органа по фактите, за да ангажира доказателства в обратна посока. Непосочването на фактическите основания при издаване на разпореждането за предварителното изпълнение на заповедта не дава възможност съдът да извърши проверка как е съобразено същото, въпреки цитирането в заповедта, с принципите за съразмерност и пропорционалност заложени в чл.6 от АПК. В този смисъл липсва анализ на възможността на дружеството след предварителното изпълнение на мярката ще има ли възможност да продължи да осъществява дейност, ще има ли възможност да изплаща заплати и осигуровки и няма ли предварителното изпълнение на мярката да доведе до препятстване изобщо на възможността му да развива дейност и в този смисъл до закриване на обекта и освобождаване на работниците, т.е. липсва анализ за последиците от  предварителното изпълнение на мярката по отношение на дружеството и действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които ще бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/ и предвидимите последици за дружеството и за работниците в обекта, които би следвало или да бъдат освободени или да бъдат в отпуск по време на предварителното изпълнение на мярката, а това се отразява на доходите им. Работниците са част от обществото и последиците за тях също следва да са съразмерни с извършеното от някой от тях деяние. При липса на мотиви относно последиците от предварителното изпълнение на мярката за други прокламирани като защитени интереси на обществото – осигуряване на работни места, изплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски, възможност за извършване на търговска дейност и излагане на мотиви само относно събираемостта на приходи от фиска се налага извод за липса на анализ на съразмерността на предварителното изпълнение на мярката.

От съдържанието на заповедта за налагане на ПАМ следва, че органът я прилага за да обезпечи събирането на санкцията, която е наложена. Този извод следва и по арг. от чл.187, ал.4 от ЗДДС, доколкото е предвидено предварителното й прекратяване от органа, който я е наложил, след като административнонаказаното лице направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ не е издадено. Представен е съставен АУАН. При предварителното изпълнение на ПАМ не е ясно как административния орган следва да обезпечи събирането на санкцията наложена с НП. Идеята заложена в закона е, че издавайки ПАМ и НП едновременно и връчвайки ги едновременно, наказаното лице има интерес да заплати своевременно санкцията в НП, за да се възползва от възможността да поиска прекратяване на ПАМ. При предварителното изпълнение на ПАМ преди издаване на НП наказаното лице е лишено от предоставената от закона възможност да изпълни /да плати/ наложената по НП глоба и да иска прекратяване на мярката, но и органът не може да въздейства със законов способ върху наказаното лице за събиране на задължението по НП, тъй като то вече няма интерес от това изпълнение, а втора ПАМ /след предварителното изпълнение на първата/ не може да му бъде наложена.

От друга страна оспореното разпореждане в заповедта за налагане на ПАМ се явява постановено в противоречие с целта на закона и по следните съображения:

Разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Цитираната разпоредба предвижда налагането на ПАМ да става по отношение на лицата извършили нарушение и то след като АНО е констатирал фактите, подвел ги е под приложимата правна норма и е установил съставомерност на деянието. В случая ЗНПАМ е издадена преди издаването на НП, т.е. преди АНО да е извършил проверка на фактите в АУАН и да е установил съставомерността на деянието. Налага се извод, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ е преждевременно и няма да изпълни целите на чл.22 от ЗАНН - превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието, т.е. предварителното изпълнение на ПАМ е допуснато в противоречие с целта на закона.

От друга страна, ако бъде приет довода на приходната администрация, че  заповедите по чл.22 от ЗАНН имат различен характер от заповедите по чл.186 от ЗДДС, имплицитно съдържащ се в съображенията на издателя на ПАМ № 412-ФК/28.10.2019 година наложената мярка има санкционен характер / така в стр.3, абз.4, изр. 3 от заповедта за налагане на ПАМ/ то тогава се поставя въпроса за съразмерността на налагане на ПАМ запечатване на търговски обекти и издаване на НП, което се явява втора санкция за едно и също нарушение.

Съдът констатира от съдържанието на заповедта и, че на стр.4, абзац последен е дадена възможност на лицето, на което е наложена ПАМ да заплати имуществената санкция и да се възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Както вече беше посочено, към момента на налагане на ПАМ НП не е издадено и не е наложено административно наказание имуществена санкция на дружеството, която да може да бъде заплатена. Налице е противоречие между волята на административния орган да наложи ПАМ преди издаване на НП и дадената възможност на дружеството да иска прекратяване на мярката след заплащане на санкцията установена в НП.

Съдът констатира, че в приложената по административната преписка Заповед № ЗЦУ – ОПР -16/17.05.2018г. на ИД на НАП не е направено упълномощаване на началника на отдел „Оперативни дейности“Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за издаване на разпореждания по чл.188 от ЗДДС, като компетентността му съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР -16/17.05.2018г. на ИД на НАП е ограничена само до издаване на заповеди по чл.186 от ЗДДС. Доколкото с Заповед № ЗЦУ – ОПР -16/17.05.2018г. на ИД на НАП се предоставят на упълномощеното лице компетентности по налагане на административни принудителни мерки, като част от административнонаказателната репресия съгласно ЗАНН е недопустимо разширително тълкуване на волята на упълномощителя в заповедта.

Съдът намира на горните съображения, че следва да отмени разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 412-ФК/28.10.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на "Монро 2019 Варна" ЕООД, представлявано от Н.Д.Б. разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 412-ФК/28.10.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР- 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП за наложена на дружеството на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а  от ЗДДС- принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –  кафе – сладкарница „Monroe, находящ се в гр.Долен Чифлик, площад „Д.Стоичков“Г1, стопанисван от "Монро 2019 Варна" ЕООД за срок от 14 дни.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: