Решение по дело №163/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И. М. И., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 988/09.12.2024 г. по АНД № 4571/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-3292-000346/04.10.2024 г. на началник сектор в ОД на МВР - Бургас, РУ 04 Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че не е осъществило състава на административното нарушение. Твърди, че необосновано, първоинстанционният съд е приел, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателя, тъй като не са представени доказателства за придобиване на собствеността на автомобила. Излага доводи, че макар и да е изпълнен от обективна страна състав на нарушението, в случая липсва субективна съставомерност на деянието. По подробно изложени в жалбата доводи, претендира отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от адв. Р., която поддържа подадената касационна жалба и претендира разноски.

Ответникът - началник сектор в ОД на МВР - Бургас, РУ 04 Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

И. М. И. е санкционирана за това, че на 21.08.2024 г., около 02:55 ч., на път II-79 от [населено място] към [населено място], срещу бензиностанция Нафтатрейдинг, при извършена проверка от служители на РУ 04 Бургас, било установено, че управляваният от него автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д. И., [ЕГН], е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието. Изложил доводи, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на посочените в НП дата, място и час, И. М. И. е управлявал закупеното от него моторно превозно средство – лек автомобил - [Марка] с рег. № [рег. номер], [ЕГН], който е бил със служебно прекратена регистрация считано от 16.08.2024 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че по делото не е установено, че касатора е собственик на автомобила. Видно от материалите по АНД № 4571/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, на стр. 12 е приложен Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 14.06.2024 г. между Д. Д. И. и И. М. И.. От този договор безспорно се установява, че собствеността е прехвърлена на жалбоподателя, който е бил длъжен в едномесечен срок да изпълни задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, като регистрира придобитото ППС в съответната служба по регистрация по постоянния си адрес. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Двумесечния срок за регистрация след покупко-продажба на МПС не е бил спазен и автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, поради което на 16.08.2024 г., превозното средство е било служебно дерегистрирано. В тази връзка съдът не споделя доводите в касационната жалба за липсата на субективна съставомерност на деянието. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината. В качеството си собственик на новопридобит автомобил, чиито талони не са били сменени и са били на името на стария собственик, И. е бил длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от неговото придобиване. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.

На следващо място неоснователно е изложеното в касационната жалба възражение, че приобретателя на автомобила не е уведомен за служебно прекратената регистрация. Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове, като няма изискване в посочената разпоредба за уведомяване и последното не е част от състава на служебното прекратяване на регистрацията на МПС, защото законът не изисква наличието на тази предпоставка. Подобно изискване има при други видове служебно прекратяване на регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП).

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 988/09.12.2024 г. по АНД № 4571/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.