Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 04.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI
граждански състав…в
публично заседание на 4-ти август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 3813 по описа на 2019 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно
такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* срещу А.Ф.Е.,
ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
168,46 лева, представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard
№ CARD-15486402 от 29.11.2017г., сумата от 52.38 лева –възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г.,
и сумата от 8,55 лева законна лихва за
забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.04.2019г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1089/25.04.2019г.
по ч.гр.д. № 2317/2019г. по описа на РС-Русе.
В исковата молба ищецът твърди, че е
сключил с ответника договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15486392, по силата на който му бил отпуснал и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. Твърди, че на 01.01.2018г.
ответникът активирал описаната кредитна карта N: CARD-15486402 с
максимален кредитен лимит от 700 лева. Твърди, че ответникът преустановил
редовното обслужване на картата на 01.05.2018г. когато било последното му
плащане по нея, като балансът бил в размер на – (минус) 220,84 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.Ф.Е.,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва, че страните са сключили договор за
потребителски заем. Моли съда да отхвърли иска.
По делото са представени писмени
доказателства, приложено е ч. гр. дело №2317/2019г. на Районен съд - Русе и е
прието заключение на счетоводна експертиза.
От фактическа страна:
Видно е от данните по ч. гр. дело №2317/2019г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу А.Ф.Е. за сумите 168,46 лева, представляваща главница
по Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard № CARD-15486402 от 29.11.2017г., сумата от 52.38 лева –възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018г. до
11.10.2018г., и сумата от 8,55 лева
законна лихва за забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 24.04.2019г.., както и 25.00 лв разноски за
държавна такса и 50 лв юрисконсултско
възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
На 29.11.2017г.
е бил сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит с максимален кредитен лимит в размер на 700 лв, за покупка на миялна машина Finlux, модел DFX6070ABK на стойност 599.00 лв,
заедно със застрахователна премия “Сигурност на плащанията” в размер на 20.22 лв или общо 619.22 лв., издаване и използване на кредитна
карта №CARD-15486402 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
кредитополучателя Е.. Изплащането на
задължението по договора е разсрочено,
съгласно Погасителен план към договора, на 3 месечни погасителни вноски, всяка
по 156.49 лв., дължими до първо число от месеца (чл.13), следващ издаване на
извлечението по чл.12. За ползване на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи 35 % годишна лихва върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му - чл.14. Съгласно чл.17, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава на една или повече месечни погасителни вноски в размер на
законната лихва, действаща в периода на забавата, върху всяка погасителна
вноска. В изр.2 на чл.17 е посочено, че при просрочие
на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително с всички надбавки и дължимото
обезщетение за забава.
По делото е
приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която съдът
изцяло кредитира, предвид специалните знания на вещото лице. В експертизата е
посочено, че по силата на договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №CARD-15486402 от 29.11.2017г., ответника е получил от
ищеца кредитна карта с максимален кредитен лимит от 700.00 лв. Посочено е , че
покупката на миялна машина Finlux, е направена от „Зора М.М.С.“
ООД, обект: магазин „Зора“ с адрес –гр.Русе, бул.Липник, №121. Издадена е
фактура №********** от 29.11.2017г. със стойност 599.00лева. Посочен е начин на
плащане „смесено“. Плащането е осъществено от Е. на с.д., както следва: в брой
149.75 лева и 449.25 лева чрез кредитната карта (л.4 от заключението). Посочено
е и че ответницата е направила две плащания съответно на 29.12.2017г. в размер
на 200.00лева и на 19.03.2018г. в размер на 120.00 лева, с които е заплатила
една част от дължимите се суми по кредит, поради което и дължи на ищеца,
съгласно заключението следните суми: 171.42 лв.-главница, 28.16 лв.-договорна
лихва за периода 01.05.-11.10.2018г., 10.02 лева – законна лихва за забава от
11.10.2018г. до 11.04.2019г. и 20.00 лв.-такса обслужване.
От правна страна:
Последователната
практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не
е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо
основание и съгласно чл.24 ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.
Настоящият
състав на съда счита, че договорът за кредит нарушава няколко разпоредби от
ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място
нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва
да бъде отпечатан договора и преддоговорната
информация.В съображение 31 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че: „За
да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация
по ясен и кратък начин.“От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те
следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и
който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя. В тази връзка
чл. 10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност на договора
за кредит – чл. 22 ЗПК.
След визуално сравнение съдът установи, че
договорът е отпечатан с шрифт Garamond, размер 10, което е в нарушение на изискването по чл.
10, ал. 1 ЗПК и води до недействителност
на договора на това основание. За
извършване на подобно визуално сравняване
не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК.
Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални
знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед
характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер
шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо
посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания.
На следващо
място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в
договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго
самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Последиците от
обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Ответникът
несъмнено дължи връщането на сумата 168.46 лв., с която е била заплатена цената
на закупените от него стоки, тъй като по този начин посочената сума му е била
предоставена.
По изложените
съображения установителните искове следва да се
уважат само в частта за съществуване на вземането на ищеца в размер на 168.46
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.04.2019г. /датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане, която сума безспорно Е. е получил
от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД за
закупуване на стоки. Тази сума подлежи на връщане на основание чл. 23 ЗПК, за
това в тази част предявеният иск е основателен, а предвид нищожността на
договора и предвид факта, че сумата за застрахователната премия не се установи
реално да е използвана за заплащането на такава, във останалите части искът
следва да се отхвърли.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид частичното уважаване на предявения иск,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски, които са в размер на 125.00
лв. – заплатена държавна такса за производството по делото, 100.00лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и 250.00 лв.- възнаграждение
за вещо лице. Съобразно уважената/отхвърлена част от иска, Е. следва да заплати
на ищеца сумата от 348.83 лв. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника следва да заплати на ищеца сумата от 55.08 лв. – разноски по ч.гр.д №2317/2019г.
по описа на РРС
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, по
отношение на А.Ф.Е., ЕГН ********** *** в размер на 168.46 лв.- главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-15486402 от 29.11.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.04.2019г. до окончателното изплащане, предмет
на заповед за изпълнение №1089 от 25.04.2019г., издадена по ч.гр.д №2317/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров за установяване на вземания на
дружеството, по отношение на А.Ф.Е., ЕГН ********** *** по Договор за отпускане
на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-15486402 от 29.11.2017г. за сумите: 28.16
лв.-договорна лихва за периода 01.05.-11.10.2018г., 10.02 лева – законна лихва
за забава от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.
ОСЪЖДА А.Ф.Е., ЕГН ********** ***
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров сумата в
размер на 55.08 лв. – разноски по ч.гр.д №2317/2019г. по описа на РРС, както и
сумата в размер на 348.83 лв.- разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: