М О Т
И В И
по НОХД №2737/2019 год., ПРС ХІV н.
с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимите Т.Ц.Д. и С.М.Ш. в това, че на 23.07.2018г. в
гр.Пловдив, като непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си, като съизвършители
помежду си, са отнели чужди движими вещи – 1бр.мобилен телефон „Нокиа“ ведно със СИМ карта
на обща стойност 30.00лв., 1бр. дамска чанта от естествена кожа на
стойност 50.00лв., 1бр.дамско портмоне от естествена кожа на стойност 15.00лв.,
3бр.секретни ключове на обща стойност 12.00лв., 1бр.дамски чадър на стойност
10.00лв., 1бр.гребен на стойност 1.00лв., 1бр.огледалце на стойност 0,50лв.,
1бр.червило на стойност 1,50лв., парична сума в размер на 53.00лв., лична
карта- без стойност, карта за ж.п.транспорт - без стойност,снимки - без
стойност, или всичко на обща стойност 173.00лв., от владението на И.Д. *** с
намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила -
престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1,
т. 3 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимите обвинение. Предлага на всеки
един да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване
от свобода в размер около 8 месеца. Намира, че са налице условията и на чл.66,
ал.1, вр. с чл.69, ал.1 от НК като предлага максимален изпитателен срок от три години за всеки
един от подсъдимите.
Граждански иск не е предявен. Не
участва и частен обвинител.
Подсъдимите
дават подробни обяснения като изразяват съжаление за случилото се. Твърдят
обаче, че никаква сила не са прилагали по отношение на пострадалата, а взели
чантата й, която се намирала близо до нея. Лично и чрез своите защитници намират
обвинението за недоказано, като считат че правилната квалификация на деянието е
по чл.194, ал.1 НК. Съответно пледират за минимално наказание.
Съдът
след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият
Т.Ц.Д. е роден на ***г***, **“ към момента на деянието. Той е б., б.г., неженен неосъждан, **, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.М.Ш. е роден на ***г.
**, живущ ***, **“, **
към момента на деянието. Той е б., б.г., неженен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Двамата
подсъдими Д. и Ш. били настанени във **“ гр.Ракитово, но на 23.07.2018г. избягали
и пристигнали в гр.Пловдив. Около обяд се намирали в парк „Младежки хълм“ в последното
населено място. По същотовреме пострадалата свид.И.Д.М. имала среща със свои съвипускници
в ресторант „Сентрал парк“ в гр.Пловдив. Имала уговорика със свои приятели да се чакат пред бензиностанция
„Газпром“ на
бул. “Хр. Ботев“ № 1Б намираща се в южния край на парка. Около 13.40ч. на същия
ден свид.М. се намирала на стълбите на бензиностанция
„Газпром“ към парка, облегнала се на парапета на
стълбите и зачакала своите приятели. В този момент свид.М.
забелязала непознатите за нея подсъдими Д. и Ш., които се движели по пътеката
водеща от ресторанта към парка. От своя
страна, когато я забелязали, те се обърнали с гръб към пострадалата за малко.
Тъй като им трябвали средства, с които да напуснат гр.Пловдив, решили да й
вземат чантата. Така разчитали да се снабдят с нещо ценно, от което да получат
пари като краен резултат. След това отново се обърнали с лице срещу нея и
продължили да я приближават. Подс. Ш. носел в дясната
си ръка метален предмет наподобяващ тръба с дължина около 40см., който дотогава криел зад гърба си и замахнал с него да удари свид.М..
Пострадалата започнала да вика, като подс.Ш. я
заплашил с тръбата, но без да нанесе удар, при което свид.М.
от страх се изпуснала по малка нужда. Подс.Д. с двете
си ръце хванал дамската чанта на свид.М., която тя
държала през рамо и няколко пъти се опитал силно да я издърпа. В резултат на
това успял да отнеме чантата, като по същото време подс.Ш.
я блъснал с ръце. Тогава свид.М. залитнала и паднала
на земята. Двамата подсъдими избягали в парка, тъй като някакъв мъж тичал
наблизо и се притеснили да не ги заловят. Наблизо в храстите разгледали
съдържанието на чантата, която отнели от пострадалата. Вътре имало мобилен
телефон „Нокиа“, портмоне със сумата 53лв. в него,
3бр.секретни ключове, дамски чадър, гребен, огледалце, червило, личната карта
на свид.М., карта за ж.п. транспорта и снимки. Двамата
подсъдими взели намиращите се в чантата
пари 53лв., които си разделили, а чантата с останалите вещи и телефона
изхвърлили в храстите.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за установена частично от обясненията на
подсъдимите Д. и Ш. депозирани пред настоящия състав на съда, а изцяло от
показанията на свидетелката И.М. дадени в хода на досъдебното производство
прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 НК за тези пред съдия, а
останалите по реда на ал.7, вр ал.5 на посочената
норма, със съгласието на страните. Косвено показанията на последната се подкрепят
и от показанията на свидетелите В. Л. Л., Л.С.Г. и В.Г.Д.,
които свидетелстват за състоянието на пострадалата веднага след инцидента,
както и че била нападната от де децата, а едното я заплашило с предмет подочен
на метална тръба. Разбира се това какво двамата подсъдими, а тогава напрактика заподозрени са споделили по време на беседа с
полицейски служител, няма как да бъдат ценени свидетелски показания на
полицейските служители. Механизма на деянието се извежда изцяло от показанията
на пострадалата. За съжаление същата не може да дава показния към момента на
провеждане на делото, поради прекаран инсулт. В този смисъл бе прието и
заключение на специалист невролог. Горното е видно и от приложените писмени
доказателства по делото. Съдът кредитира обясненията на подсъдимите само в
частта относно това, че по посоченото в ОА време и място са били на
местопроизшествието, но не досежно това , че не са
ползвали сила и заплаха, съответно , че подс.Ш.
просто взел чантата, която се намирала наблизо, а пострадалата първоначално
даже не разбрала какво се случва. Това противоречи на показанията на
пострадалата, които са последователни и логични. Освен това същата била силно
стресирана, като дори се изпуснала по малка нужда. Видимо личало по дрехите й,
които били изцапани, че е падала на земята. На следващо място в хода на досъдебното
производство свид.М. е разпознала подс.Ш.
като лицето, което е държал металния предмет и я заплашвал със същия предмет. От
това следва, че подс.Д. би следвало да е лицето
дръпнало чантата, тъй като така сочи пострадалата в показанията си, че другия е
издърпал фактически предмета на престъплението от ръцете й. При извършения
оглед на местопроизшествието са намерени и иззети мобилен телефон „Нокиа“ черен на цвят, розова чанта и черен чадър. Свид.М. е разпознала мобилния телефон „Нокиа“
като своя, а розовата чанта и чадъра посочила, че не са нейни. От прегледа на
записи от охранителни камери в района на деянието , предадени от ОП „Общинска охрана“гр.Пловдив и техния оглед
е видно присъсттвието на пострадавла
М. до бензиностанция „Газпром“. В 13.33ч. тя излиза
от обхвата на камерите. От записите на охранителните камери на ресторант“ Сентрал парк“ в парк“Младежки хълм“ в гр.Пловдив се
установява, че в 13.43.59ч и 13.44.00ч в обхвата на камерите влизат две лица от
мъжки пол на възраст около 18г., като
едно от лицата облечено с черна тениска, тъмно долнище и цветни маратонки държи
в лявата си ръка черна на цвят дамска чанта, отговаряща на описанието на свид.М.. Двете лица излизат от външната част на ресторанта
и побягват в посока запад. От съдържанието на записите от охранителни камери на
игрална зала „Уинбет“, находяща
се на ул.“Иван Вазов“№98 в гр.Пловдив се установява движението на същите две
лица в 13.03ч. в посока от ул.“Иван
Вазов“ на запад към „Младежки хълм“. От съдържанието на записите на камерите за
видеонаблюдение разположена на ул.“Хр.Ботев“№7
гр.Пловдив се установява, движението в 13.03ч. на същите лица в посока запад
към парк „Младежки хълм“ Пловдив. От записите на камерите на ОП“Общинска охрана“ разположени
на бул.“Хр.Ботев“№23 гр.Пловдив се установява движението в 13.24ч на същите
лица в посока запад към парк „Младежки хълм“. Съотнесено
с обясненията на двата обвиняеми, че все пак те за взели чантата на
пострадалата, съдът намира, че заснетите на камерите лица са именно те.
В хода на
разследването е извършена стоково-оценъчна експертиза на отнетите от свид.М. вещи, като експертизата е дала заключение, че стойността
на мобилния телефон „Нокиа“ ведно със СИМ карта на Теленор е 30лв., дамската чанта е на стойност 50лв.,
дамското портмоне е на стойност 15лв., 3бр.ключове са на стойност 12лв.,
дамския чадър е на стойност10лв., 1 гребен на стойност 1лв.,огледалце на
стойност 0,50лв.,червило на стойност 1,50лв., като останалите отнети вещи
–лична карта, карта за ж.п.транспорт и снимки са вещи
без стойност. От чантата на свид.М. е отнета и сумата
53лв.,която се е намирала в дамското и портмоне. Всички отнети от свид.М. вещи предмет на престъплението „грабеж“ са на обща
стойност 173лв.
От
извършената съдебно-психиатрична експертиза на подс.Т.Д.
се установява, че същият не страда от психично заболяване, не се води на
диспансерен учет и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на
експертизата, деянието не е извършено поради лекомислие или увлечение.
От
извършената съдебно-психиатрична експертиза на подс.С.Ш.
се установява, че същият не страда от психично заболяване, не се води на
диспансерен учет и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на
експертизата деянието не е извършено поради лекомислие или увлечение.
В съдебната
фаза на процеса бе назначена и приета съдебномедицинска експертиза, от чието
заключение е видно, че пострадалата М. след деянието е претърпяла инсулт,
намира се в тежко състояние на легло и не е в състояние да дава свидетелства по
делото.
Съдът
възприема заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област и съответстващи
на събраните по делото доказателства. Не се възприема възражението на защитата,
че следвало да се назначи и психологичека експертиза
на двата дейци. На първо място тяхното поведение сочи на съвсем осъзнато
поведение с изготвяне макар набързо на план за отнемане на чантата на
пострадалата. На следващо място специалист психиатър според настоящата
инстанция притежава нужната компетентност и в областта на психологията, тъй
като психиатрията се занимава именно с отклонението в нормалното поведение на
хората, т.е вече клиниката на психични заболявания, а не само с терапия на лица
имащи някакво девиантно поведение. В този смисъл може психиатър да прецени и
липсата на увлечение или лекомислие, доколкото същите дори не са заболявания в
тесен смисъл на думата, а просто характерови
особености. Двамата макар и в непознат град се придвижили и ориентирали в него,
с един поглед се разбрали да извършат грабеж на случайна гражданка. Всичко това
сочи на едно подредено поведение на зрели хора, а не просто за детско
лекомислие или увлечение.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с
деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.198, ал.1 НК като на 23.07.2018г. в гр.Пловдив, като
непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението на извършеното и са
могли да ръководят постъпките си, като съизвършители
помежду си, са отнели чужди движими вещи – 1бр.мобилен телефон „Нокиа“ ведно със СИМ карта
на обща стойност 30.00лв., 1бр. дамска чанта от естествена кожа на
стойност 50.00лв., 1бр.дамско портмоне от естествена кожа на стойност 15.00лв.,
3бр.секретни ключове на обща стойност 12.00лв., 1бр.дамски чадър на стойност
10.00лв., 1бр.гребен на стойност 1.00лв., 1бр.огледалце на стойност 0,50лв.,
1бр.червило на стойност 1,50лв., парична сума в размер на 53.00лв., лична
карта- без стойност, карта за ж.п.транспорт - без стойност,снимки - без
стойност, или всичко на обща стойност 173.00лв., от владението на И.Д. *** с
намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила
От
обективна страна - с действията си по заплаха с предмет годен да причини
нараняване на пострадалата и избутване на същата подс.Ш.
е реализирал обективните признаци на престъплението грабеж, тъй като с присвоително намерение е отнел гореизброените чужди вещи.
Така съдействал на подс.Д. от своя страна пък да
издърпа чантата от ръцете на пострадалата. Така те са прекъснали владението на
пострадалата върху тях и са установил свое владение. Изхвърлянето на част от
вещите също представлява разпоредително действие от тяхна страна, фактическо
такова. Парите пък си разделили и похарчили за превоз до родните си места и
свои лични нужди.
От
субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици. Това е видно от факта на последващото
разпореждане с вещите предмет на престъплението, както и от разпределението на
ролите при нападението.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимите Д. и Ш. престъпление, като взе предвид обществената опасност на
деянието и дейците, както и разпоредбата на чл.60 от НК Съдът намира, че
наказанието на същите следва да се определи при условията на чл.54 от НК. Следва
да се посочи, че първо се извършва редукция на наказанието по чл.63, ал.1, т.3 НК, а след това неговата индивидуализация. Така напрактика
наказанието, което може да се наложи в процесиня
казус е до три години лишаване от свобода на всеки от дейците. Съдът отчита, че
двамата извършители са фактически растат без родители. Последните не се
интересуват от децата си. Съответно не полагат никаква грижа, нито пък контрол.
Това е видно от изготвената
характеристика на непълнолетния обвиняем Т.Д. от инспектор ДПС при
ОДМВР-Пловдив. Майката на подс.Д. е починала, а баща
му –свид.Ц.Д. работи в корабостроителница в гр.Варна,
но не желае да се явява по делото, не поддържа и връзка със сина си. По
отношение на подс.Ш. положението е аналогично. И
двамата растат в криминогенна среда, като Д. все пак общо взето спазва реда във
ВУИ. Майката на подс.Ш., свид.В.С.
е безработна и социално слаба. Не поддържа връзка със сина си и не се
интересува от делото. Това социално и семейно положение на подсъдимите съдът
отчита като смекчаващо вината обстоятелство. На следващо място все пак има
признание от двамата, че са отнели вещите на пострадалата. Това не е признание
по смисъла, който го разбира представителя на обвинението за извършено
престъпление грабеж, защото видно от съдържанието на обясненията дадени пред
съда / на непрочетени такива от досъдебно прозводство
няма как да се прави позоваване, но и не бяха налице основания за четене по
чл.281 НПК/, то всъщност правната оценка би била действително за извършено
престъпление „кражба“. Последното обаче също е смекчаващо вината обстоятелство.
За пълнота само следва да се посочи, че за да е налице самопризнание не е
достатъчно дееца само да заяви, че се признава за виновен по обвинението, но
фактическия характер на заявеното по фактите да сочи на съставомерните
елементи на престъплението. В този смисъл стремежа на прокурора да се снабди по
делото с доказателства, че подсъдимите някога са правили такова изявление, а
именно че се признават за виновни, сам по себе си, не може да доведе до извод,
че те признали извършването на „грабеж“. На следващо място същите не са
осъждани. Обективно и предмета на престъплението не е на значителна стойност,
но следва да се има предвид, е последното не е било обхванато от умисъла на
дейците. Те са взели толкова, колкото е имало. Със същия успех в чантата е
могло да има и по-голяма сума. така че това обстоятелства се цени с малка
тежест от съда.
Все пак
налице е значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства и наказанието
лишаване от свобода на подсъдимите следва да се наложи под баланса от година
седем месеца и петнадесет дни, но и значително над минимума от три месеца,
съгласно общата част на НК. Отегчаващи обстоятелства съда отчита силния стрес
преживян от пострадалата, макар да няма доказателства същия да стои в основата
на последвалото влошаване на здравословното й състояние. Що касае ролите за
извършване на деянието, то според обясненията на подс.Ш.
той е дал идеята да вземат чантата, но дейността по отнемането им практически е
еднаква. Ето защо Съдът е на становище, че на всеки един от двамата подсъдими
следва да се наложи наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Действително
налице са условията на чл.66, ал.1 от НК тези наказания да се отложат с
изпитателен срок. Двамата са неосъждани, макар да имат противообществени прояви
и за това са настанени във ВУИ. Наложеното им наказание е под три години
лишаване от свобода, а все пак досега не са търпели такова и според съда би
могло да се поправят и без на този етап да бъдат лишени от свобода. Предвид все
пак наличието на предходните противообществени прояви, съдът намира, че
максималния изпитателен срок съгласно нормата на чл.69, ал.1 НК от три години
се явява най-справедлив и ще съдейства за поправянето на двамата подсъдими.
Причини
за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и
правото на собственост, стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин.
Подбуди
- користни.
Веществените
Доказателства розова чанта, черен чадър находящи се
на съхранение при домакина на 02 РУ-Пловдив, ако в едногодишен срок от влизане
в сила на присъдата не бъде установено на кого принадлежат следва да се отнемат
в полза на Държавата.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимите Т.Ц.Д. и С.М.Ш. да заплатят
сума в размер на от по 178,26 лева, представляваща направени разноски по делото
по сметка на ОД на МВР – Пловдив за експертизи, подсъдимият С.Ш. да заплати
разноски в размер на 90 лева по сметка на ПРС, а подсъдимият Т.Д. да заплати
разноски в размер на 114,80 лева по сметка на ПРС, в които са включени и такива
за придвижване до съда за заседание по делото.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.