Р Е Ш Е Н И Е № 193
13.02.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI-ти граждански
състав
На 16.01.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното
от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 2375 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
адвокат М.Ц.В., срещу Решение № 3391 от 14.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 12250/2018г.
по описа на ХXI гр.с. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения
от Д.П.Д. против К.И.М., ЕГН ********** иск за присъждане на сумата от
25 000 лева, получена чрез банков превод на 07.10.2015 г., с която К.И.М.
неоснователно се е обогатила за сметка на Д.П.Д., ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда – 30.07.2018 г. до погасяването, както и е
осъден да заплати на ответника сумата от 1 500 лв.- разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Поддържа се, че исковата претенция е доказана, за
което жалбоподателят се позовава на
приетите по делото писмени доказателства и показанията на св. Х..
Посочва се,че произходът на процесната сума от 25 000 лв. е доказан, тъй
като ищецът е продал собствените си земеделски земи, за да помогне на
семейството на сина си, с който ответницата живеела на семейни начала, с цел
довършване на жилището в село *** /индивидуална собственост на ответницата/, но
строена общо за двамата. Посочената сума била преведена по сметката на
ответницата, тази сума представлявала заемни средства, подлежащи на връщане. По
делото било безспорно, че предоставената сума не било вложена в довършването на
жилищната сграда в село ***. Посочва се, че сумата не е била предадена от
ответницата на сина на ищеца, за когото е била предназначена, както и че
ответницата не е имало право да се разпорежда със сумата. След отправената от
ищеца покана, ответницата била длъжна да върне получената сума. Ответницата не
оспорвала, че след получаване на сумата се е разделила със сина на ищеца, от
което се сочи, че на практика неоснователно се е обогатила с получената сума.
Оспорват се защитните възражения на ответницата, че получената сума е била
предадена на дъщерята на ищеца, както и че част от сумата е била разходвана за
търговската дейност на „П. 1977“ЕООД. Искането към въззивния съд е да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск, както и да присъди разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К.И.М., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв.М.К., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се
взема подробно становище по отношения на възраженията в нея. Моли се за
оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноските в производството.
Пловдивският окръжен съд
констатира,че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда
от легитимирана страна - ищец, касае
неблагоприятно за него първоинстанционно
решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява
допустима.
От събраните по делото
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция,
Пловдивският окръжен съд прие следното:
В
исковата молба ищецът Д.П.Д. е изложил
твърдения, че на 07.10.2015
г. е превел по банковата сметка на ответницата К.И.М. сумата от 25 000 лева,
която ответницата следвало да предаде на сина му Г.П., с когото последната
живеела на съпружески начала от 15 години и имали две деца. По-късно разбрал от
сина си, че сумата е постъпила по сметка на ответницата, но не му е била
предадена. В края на 2017 г. научил, че двамата са се разделили и ответницата
не е предала преведената сума на сина му. С нотариална покана, връчена на
ответницата на 15.05.2018 г. ищецът поискал сумата да му бъде върната. С
отговор от 21.05.2018 г. ответницата заявила, че не е имала задължение да
предаде сумата, вложила е същата в бизнеса на сина му и е отказала да върне
сумата. В разговор със сина си разбрал,
че от получената от ответницата сума нито му е била предадена част или цялата,
нито му е била превеждана по банкова сметка, ***рети лица и/или държавни
институции. Поради което претендира присъждане на сумата от 25 000 лв., с
която ответницата неоснователно се е обогатила,
ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда –
30.07.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.
С уточняваща молба с вх.№
53939/10.09.2018 г. на предявения иск в първата инстанция, ищецът посочва, че
синът му – Г.П. и ответницата са съжителствали на семейни начала от 1999 г. до
края на 2017 г. и от това им съжителство същите имат две деца. Закупили са
недвижим имот на името на ответницата в село ***, обл.Пловдив и са започнали
строеж на жилищна сграда с намерение семейството да живее в нея.Към 2013 г.
сградата била изградена в степен „груб строеж“ и от тогова не били извършвани
строителни дейности. През 2015 г. ищецът се договорил със сина си да му
предостави сумата от 25 000 лв., която да му послужи за довършването на
семейното жилище, тъй като семейството живеело на свободен наем, с уговорката в
по-късен момент да му бъде върната.По времето, когато ищецът е имал готовност
да предостави парите, в гр.Ямбол се е намирала и ответницата и същата е
предоставила своята банкова сметка, ***а на името на мъжа си Г. и с негово
съгласие. Едва в края на 2017 г. на
ищеца му е било станало известно, че сумата нито е ползвана съобразно
предназначението си, за което е изпратена, нито е предавана на сина му изцяло
или на части.
Исковата претенция е уточнена
във въззивната инстанция, предвид указанията на въззивния съд в определение № 2265/04.11.2019 г., като с молба -
уточнение с вх.№ 33693/14.11.2019 г. ищецът посочва, че между ищеца и синът
му Г.П. е имало уговорка за предаването
на процесната сума чрез третото лице - ответницата К.М., по нейната лична
банкова сметка, ***ето на третото лице и с декларирано нейно съгласие, поради
което предоставила данни за сметката си. Уговорката била само и единствено за предоставяне на заемни средства за довършване
на жилището в с. *** без да е договорен
срок за връщане на заема. Отношението на ищеца към направените уговорки се
променило след като разбрал в началото на 2018 г., че синът му и ответницата не
живеят вече заедно, че сумата не е
предадена от ответницата на сина му, не е вложена в довършването на жилището.
Това го мотивирало да отправи покана до ответницата за връщане на сумата.
Ответницата К.И.М. оспорва предявения иск. Признава, че е получила
процесната сума от 25 000 лв., но в основанието на банковия превод било
посочено само превод, без да задължение да предаде сумата. Признава, че през
2015 г. е имало договорка между ищеца и сина му за изпращането на сумата от
25 000 лв., на която договорка е присъствала, но твърди, че парите не са
били изпратени за довършването на строежа на къщата, която е актувана с акт 14
през 2013 г. Посочва, че ищецът е получил процесната сума от продажбата на негови
ниви в с. Бояново, общ. Елхово, която решил да раздели по равно между сина си –
Г. и дъщеря си – Н. по равно. Признава, че при разговор в дома на ищеца са се
уговорили преводът на сумата да се бъде извършен по нейната банкова сметка, ***.
Уговорили са се след получаване на
сумата, половината в размер на 12 500 лева да бъде преведена на сестрата
на Г. – Н.Г., а разликата да остане за покриване на ежедневните нужди на
семейството. След като на 07.10.2015 г. получила сумата по банковата си сметка,
ответницата изпълнила молба на Н.Г. – сумата от 4500 лева да бъде преведена по
банковата сметка на майка й – Х.Д., а разликата от 8000 лева да й бъде
предадена на ръка, с цел избягване на високи банкови такси, тъй като Г.
пребивавала в Канада. На 21.10.2015 г. превела по сметката на Х.Д. сумата от
2000 лв., а на 26.10.2015 г. още 2 500 лв. На 06.11.2015 г. изтеглила от
банковата си сметка сумата от 8000 лева и ги предала в брой на Д., според
предварителната уговорка. По този начин изпълнила поетия ангажимент. По
отношение на останалата част от 12 500 лева – сумата била използвана и
вложена в развиването на частен бизнес на Г.Д., а също така и за издръжка на
четиричленното им семейство. През периода 07.10.2015 г. – 01.12.2017 г. били
покривани множество ежемесечни разходи на регистрираното от него търговско
дружество „П. 1977” ЕООД, ЕИК ********* – наем, ток, вода, счетоводно
обслужване, СОТ, осигурителни вноски, зареждане със стока на обекта. След
получаване на парите от ищеца и издаване на лиценз за търговия с алкохол и
цигари, през 2015 г. Г. направил по – големи разходи – закупил тютюневи изделия
на стойност 2000 лева, която ответницата му предала, след като изтеглила от
банковата си сметка. През 2017 г. решил да инвестира и в нова машина за кафе,
за което сумата от 3000 лева отново била изтеглена от банковата сметка на ответницата
и предадена на ръка в дома им. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на
иска. Претендират се разноски.
С доклада си по чл.146 от ГПК
първоинстанционния съд е отделил като безспорни обстоятелствата, че ответницата
е живяла на съпружески начала със сина на ищеца повече от 15 години, от което
съжителство имат две деца; на 07.10.2005 г. е получила по банковата си сметка
сумата от 25 000 лв. според предварителна уговорка между нея, ищеца и сина
му; същата не е върната на ищеца; от 2013 г. до 15.05.2018 г. не са били
извършвани СМР по завършването на семейното жилище - къща в ****.
В първоинстанционното производство са
приети представените от страните писмени доказателства. От преводно нареждане за
кредитен превод на 07.10.2005 г. се установява, че ищецът е превел на
ответницата сумата от 25 000 лв. Съгласно извлечение от банковата сметка
на ответницата и таблица за движението на приходите и разходите по банковата й
сметка от 07.10.2015 г. до 01.12.2017 г., процесната сума е получена от
ответницата, както и се установяват транзакциите по банковата й сметка. Приети
са удостоверение за детайли от банковата сметка в банка ДСК на Х. Д. от
20.10.2018г., както и удостоверения от
„Агрия“ АД за получавани трудови възнаграждения от ответницата през периода 01.10.2015 г. - 30.11.2017 г. С акт обр.14 от
01.10.2013г. е приета конструкцията на строеж “Едноетажна еднофамилна жилищна
сграда - 134, 75 кв.м. - РЗП“ в ***.
По
почин на страните, за установяване на релевантните за делото обстоятелства, са
допуснати гласни доказателства.
С уточняваща молба с вх.№ 53939/10.09.2018 г. ищецът е искал да му се допуснат до разпит трима свидетели за различни
обстоятелства: първият свидетел за установяване, че лично ответницата е
предоставила сметката си за превода на процесната сума; вторият свидетел за
установяване уговорката между ищеца и сина му Г. относно сумата; третият
свидетел за установяване, че от 2013 г. до изпращането на нотариалната покана
не са извършвани строителни дейности по завършването на семейното жилище. В
предвид доклада на съда по чл.146 ГПК и отделените безспорни обстоятелства, на
ищеца е допуснат свидетел за уговорките при предоставянето на процесната сума,
както и за насрещно доказване на твърденията в отговора на исковата молба.
От показанията на водения от
ищеца св.Х., се установява, че ищецът е
неин вуйчо и същият е продал недвижими имоти през лятото на 2015 г. в
гр.Елхово. Ответницата лично е предоставила банковата си сметка на
свидетелката, като последната е придружила ищеца в клона на „Пощенска банка“ и
е присъствала когато той е привел парите
по банковата сметка на ответницата. По отношение целта на превода на сумата,
св.Х. посочва, че не е присъствала на договорки между ищеца, ответницата и сина
му, но ищецът й е споделил, че е продал земите си, за да им помогне за
довършването на семейното жилище, намиращо се в село до Пловдив, както и че е
следвало да му върнат парите. Ищецът й е бил казал, че е говорил с К. и Г., че
парите ги дава на заем и същите трябва да му ги върнат, както че този разговор е проведен в момента, в
който е решил да продаде земите си, а процедурата по продажбата им е била
започнала в средата на лятото на 2015 г. Ищецът се бил почувствал измамен от
ответницата, тъй като неговият син му е бил казал, че не е виждал парите.
Според показанията на вторият
воден от ищеца свидетел Д. се установява, че същата е бивша съпруга на ищеца и
майка на бившия съжителя на ответницата, както и че не е получавала от
ответницата сумата от 8 000 лева на ръка. Св.Д. посочва, че е получила от ответницата общо 4 500 лв. по
банковата си сметка за погасяването на сумата от 16 000 лв., която св.Д. е
дала на ответницата и на сина си Г., за да върнат заем, получен от работодателя
на сина й за строителството на къщата в село ***. Излагал обстоятелства, че
през 2015 г. синът й е участвал в програма за започване на бизнес като е открил
собствен магазин. Посочва, че поддържа д. отношения със зълва си, от която знае
за предоставените средства по сметката на ответницата, както и че същите е
следвало да бъдат върнати. За първи път чувала и не знаела за уговорки, че
следвало да преведе някаква сума на дъщеря си.
В показанията си водения от
ответницата свидетел С., посочва, че придружавала ответницата до офиса на „Алфа
банк“, като същата е изтеглила сериозна купчина пари, това се случило
22-23.10.2015 г. в края на работния ден. Посочва,че ответницата й е казала, че
сумата е 8 000 лв., както й че
върши услуга, тъй като бащата на Г. е продал имоти, които иска да раздели между
децата си. Заедно с ответницата са отишли до блока, в който живеела същата, за
да предаде парите на майката на Г., съпроводила я е до входа на блока,
ответницата й е казала,че е предала парите. Удостоверява обстоятелства, че
съжителят на ответницата е напуснал работното си място, за да участва в
програма за начинаещ бизнес от Бюрото на труда и да открие фирма за пакетаж на
стоки. Посочва, че е запозната с бизнеса, финансирането от Бюрото по труда
стигнало единствено за стелажи и климатици. Придружавала ответницата при
зареждането на магазина с цигари, ориз, брашно, олио. Първоначалното зареждане
на магазина било 1 000 лв., зареждането с цигари около 2 000 лв. -
3 000 лв., били закупени климатик и хладилна витрина. Посочва за
строителството на къщата в ***, както и че за същата е издаден акт № 14 през
2015 г. и от тогава по нея нищо не било правено, тъй като нямало обща воля
между ответницата и нейният съжител.
Пловдивският окръжен съд в
настоящия си съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба, твърденията и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, достига до следните правни и фактически
изводи:
С предявения иск ищецът
претендира връщане от ответницата на сумата от 25 000 лв., която твърди,
че е превел по нейната банкова сметка ***едадена на сина му, с цел влагането й в
строителството й на жилище в село ***. Ответницата не била изпълнила това поето
от нея задължение, поради което ищецът с нотариална покана е поискал връщане на
сумата и ответницата е отказала последното. При тези обосноваващи исковата
претенция обстоятелства за неоснователно разместване на имуществените права, настоящият
съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция намира своето основание в
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Изложени са твърдения за основание на превода -
постигнато между страните съгласие за предоставянето на сумата посредством
банковата сметка на ответницата, при което е й възложено и същата е поела
задължението да предаде сумата на сина на ищеца, като сумата се претендира,
поради неизпълнението на поетото задължение. Неправилното определяне от
първостепенния съд на правната квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД
не
води до недопустимост
на същото. Налице
е нарушение на материалния закон,
което следва да
бъде поправено от въззивната
инстанция като се произнесе по основателността на исковата претенция въз
основа на вярната правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като в случая не
се налага изготвянето на нов доклад, доколкото с доклада си по чл.146 от ГПК
първостепенният съд правилно е отделил безспорните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, както и е разпределил подлежащите на доказване факти и
обстоятелства от страните.
По делото няма спор, че сумата от
25 000 лв. е била преведена от ищеца по банковата сметка на ответницата на
07.10.2005 г., както и че същата е получена от нея. Страните не спорят, че ищецът и сина му Г.Д. са
се договорили за предоставянето на сумата на последния, тези твърдения на ищеца
се признават от ответницата, която в отговора на исковата молба сочи, че през
2015 г. в нейно присъствие ищецът се е договорил със сина си да му изпрати
сумата от 25 000 лв. Не се спори, че между страните по делото е постигнато
съгласие сумата да бъде преведена по банковата сметка на ответницата със
задължението й да я предаде на Г.Д., в който смисъл са уточненията на ищеца за постигнато
съгласие с ответницата и нейното признание в отговора на исковата молба, че в
дома на ищеца са се разбрали за превода на сумата по нейната банкова сметка, ***.
За това свидетелстват и показанията на св.Х., според които ответницата лично й
е дала банковата си сметка и по тази банкова сметка ***, в присъствието на
свидетелката, е превел процесната сума в Пощенска банка. Тези безспорни обстоятелства
сочат наличието на облигационно правоотношение между страните, намиращо правното си
основание в чл. 280 и сл. от ЗЗД, по отношението на което няма изискване за форма и
неговото и съществуването подлежи на доказване с всички доказателствени
средства. Възникването на мандатно правоотношение се установява от взаимните и
кореспондиращи твърдения на страните за постигнато съгласие за предаване на
сумата посредством банковата сметка на ответницата, при което ищецът е
възложил, а ответницата е поела задължението да предаде сумата на сина му. В
подкрепа на това е и фактът, че ответницата е предоставила банковата си сметка
на ищеца, който е превел сумата по нея. Налице е мандатно правоотношение между
страните по делото, като в случая е без значение какви са били конкретните
договорки между ищеца и неговият син, респективно ирелевантни са договорките между
последните за предоставянето на сумата като заем с цел довършване на жилището в
село ***. Изпълнението на възложения мандат от ответницата, респективно как е
разходвала сумата, също е ирелевантно в случая, доколкото мандатното
правоотношение не е предмет на настоящото производство. По делото не се
установява прекратяването на мандата, тъй като в нотариалната покана и исковата
молба, вкл.уточняващите молби, се съдържа единствено искане за връщането на
получената сума. Няма данни ищецът да е прекратил постигнатите с ответницата
договорености. Изложеното дава основание да се приеме, че не е настъпило
твърдяното неоснователно обогатяване на ответницата чрез преведената по банковата й сметка сума, тъй като извършеният превод има правно основание и не съставлява плащане без да е съществувало
някакво правоотношение между страните,
нито плащане по прекратено договорно правоотношение. Поради това и тъй облигационните
отношения между страните са изключени от спора като основание на претенцията, се
обосновава извода за неоснователност на предявения иск, поради което същият правилно
е бил отхвърлен.
С оглед на горното и поради съвпадение
на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция,
въззивната жалба ще се остави без уважение и първоинстанционното решение ще
бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждането на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер от 1
500 лева, по отношение на които жалбоподателят не е направил възражение за
прекомерност.
По изложените съображения,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3391 от
14.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 12250/2018г. по описа на ХXI гр.с. на Районен
съд Пловдив
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на К.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1500
лева /хиляда и петстотин лева/ - разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при
предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.