Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Смолян

Касационната жалба е подадена от В. Ю. С. чрез пълномощника си адв. Е. С., с адрес за призоваване [населено място], [улица]срещу решение № 53 от 23/11/2023г., постановено по анд № 89/2023г. по описа на Районен съд-Девин. С обжалваното решение е потвърден изцяло електронен фиш серия К № 7786645 от 07/07/2023г. за налагане на глоба в размер на 50 лв. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство срещу жалбоподателката по чл. 21 ал. 2 във връзка с чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Със същото решение В. С. е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 80лв. на ОДМВР-Смолян.

В касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно тъй като Районен съд-Девин превратно е тълкувал доказателствата по делото. Сочи се, че неправилно е прието, че мястото на нарушението е в населено място което обуславяло и различна правна квалификация от дадената в издадения електронен фиш. Според жалбоподателя участъкът попада извън чертите на населеното място- не на [улица], а евентуално на третокласен път № 866, в участъка от КПП „Забрал“ до бензиностанция „Петрол Комерс“.

По тези съображения молят да бъде отменено постановеното от районен съд-Девин решение и по същество да бъде отменен обжалвания електронен фиш за налагане на глоба.

В съдебно заседание касаторът р.пр. не изпраща процесуален представител и не ангажира становище.

Ответникът по касация- ОДМВР-Смолян р.пр. не изпраща процесуален представител. В писмено становище се развиват съображения за неоснователност на подадената касационна жалба. Молят съда да остави обжалваното въззивно решение в сила.

Участващият по делото прокурор от ОП-Смолян заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита постановеното решение за законосъобразно и правилно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на обжалбаното въззивно решение, АССм в настоящия си съдебен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество- за основателна. Това е така по следните съображения:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита. Постановеното въззивно решение подлежи на касационен контрол, спазен е преклузивния срок за обжалване. При тези изводи се дължи произнасяне по съществото на спора.

За да постанови съдебния си акт, с който да потвърди обжалвания пред него електронен фиш серия К № 7786645 от 07/07/2023г., въззивният съдебен състав е обсъдил доводите на адв. С., възпроизведени и в касационната жалба досежно наличие на порок на ЕФ, свързан с определяне на мястото на извършване на нарушението. Обсъждайки тези доводи въпреки събраните пред него доказателства, въззивният съд е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото- точна справка за GPS координати на автомобила, извлечени от монтираното в него устройство и представените писмени и веществени доказателства се установявало, че отразените в ЕФ време и място на извършване на нарушението са установени безспорно.

Решението на Районен съд-Девин е валиден, допустим и неправилен съдебен акт. Изводите на съда, че мястото на извършване на нарушението е безспорно установено и не съдържа порок, освен че не почиват на събраните по делото доказателства са и необосновани. Това е така, тъй като от съдържанието на обжалвания ЕФ по никакъв начин не може да се установи мястото на извършване на вмененото нарушение. В обжалвания акт то е описано както следва: " В [населено място], [улица], до гробищен парк с посока на движение към бензиностанция "Петрол Комерс". Електронния фиш не съдържа друго описание на мястото на извършване на нарушението. Така описаното място е неустановимо. По делото не са събрани доказателства за началото и края на [улица], очевидно такива не могат и да бъдат събрани, но това е ирелевантно за основния спорен по делото въпрос. Ноторно известно е, че в [населено място] има два гробищни парка. Единият от тях се намира в северозападна посока от КПП "Забрал" вдясно по посока центъра на града. Вторият се намира на републикански път ІІІ-866 вляво по посока на движение към [населено място]. Има и две бензиностанции "Петрол Комерс" Едната се намира срещу хотел "Истмена", а втората- извън [населено място], по посока разклона за [населено място]-Доспат. Първият гробищен парк, който е след КПП "Забрал" в посока към центъра на града следва да се приеме, че също се намира на [улица], тъй като началото и края на тази улица не могат да бъдат установени. Това се установява от доказателството на л. 62 от въззивното дело. В тази посока той остава вдясно по посока на движение към бензиностанция "Петрол комерс". Ако се приеме, че описанието на мястото на нарушението в ЕФ касае този гробищен парк и тази бензиностанция на "Петрол комерс", това означава, че водача на МПС се движи на северозапад по [улица], в посока центъра на града.

Ако се приеме, че нарушението е извършено до втория гробищен парк в посока на движение към бензиностанция "Петрол комерс", това означава, че мястото на нарушението е на 2,28 километра югоизточно от първото описано място по азимут 142 градуса. Очевидно е, че двете места, които могат да бъдат приети като място на извършване на нарушението по това описание се намират на значително разстояние едно от друго и това внася сериозна неяснота относно приетото място на нарушение в издадения ЕФ. Тази неяснота произтича и от факта, че на представените от РУ-Девин при ОДМВР-Смолян доказателства (л. 53 от въззивното дело), мястото на нарушението е означено като път 866 (т.е. републикански път ІІІ-866), което е нещо различно от [улица]. Допълнително указание в тази насока се съдържа и в представените от Агенция "Пътна инфраструктура", ОПУ-Смолян доказателства, (л. 57 от въззивното дело) съобразно които втората бензиностанция "Петрол Комерс" има пътна връзка и граничи с републикански път ІІІ-866 Широка лъка-Девин-Кричим, а не с [улица]в [населено място]. Очевидно е, че текстовото описание на мястото на нарушението в ЕФ не внася никаква яснота и определеност. На представената снимка на л.18 от делото са посочени "координати", означени по следния начин: EL: 24, 41667 NL 41,71667. За съда остава само да гадае какви са тези координати, тъй като те внасят още по-голяма неяснота относно мястото на вмененото нарушение. В представеното доказателство е посочено единствено "координати", без да се уточни какви са те- сферични, пространствени или равнинни. Уточнението е важно, тъй като използваната географска координатна система е определяща за начина на записване на координатите и за тяхната точност. Съдът счита, че вероятно тези координати са означени в система BGS2005. Означените координати обаче east longtitude 24, 41 7 и north latitude 41 71 7 на снимката на лист 18 координират място, намиращо се по азимут 57 градуса на 880 метра югозападно (в посока кв. Настан) от кръстовището Смолян-Доспат-Девин (вж.Latitude and Longitude ([интернет адрес]), в гориста местност. Иначе казано те изобщо не внасят яснота за текстово описаното място на нарушението. Отделно от това е налице и сериозно разминаване между отразените на снимката на л. 18 от делото координати (EL: 24, 41667 NL 41,71667) и посочените впоследствие в писмото на л. 51 от РУ-Девин при ОДМВР-Смолян. Градусите на тези координати са същите- 24Е и 41 . В минутите обаче има съществена разлика. Означените в писмото координати са приблизително на 2 мили североизточно от посочените по-горе и сочат на съвсем различно място.

При изложеното съдът намира изводите на въззивния съдебен състав за законосъобразност на издадения ЕФ за незаконосъобразни. От горното изложение следва извод, че мястото на което е било позиционирано автоматизираното техническо средство е неустановимо, следователно издадения ЕФ е незаконосъобразен. Това е така, тъй като в случая мястото на нарушението е съществен реквизит на ЕФ, за да бъде установено каква е организацията на движението в този участък, какви пътни знаци са поставени за регулране на движението. С други думи това се налага за да се установи дали действително ограничението на скоростта в този участък е посоченото в ЕФ, защото това също подлежи на доказване в производството. Този факт обаче нито е безспорен, нито е изяснен, а предвид изложените по-горе мотиви той не може и да бъде изяснен, включително и с назначаване на експертиза, тъй като липсват по делото достатъчно сигурни изходни данни, на които експерта да основе своя анализ. Като последица от това следва да бъде отменено постановеното въззивно решение и с акт по същество да се отмени и обжалвания електронен фиш серия К № 7786645 от 07/07/2023г. за налагане на глоба в размер на 50лв.

По разноските: С касационната жалба се претендират такива на основание чл. 38, ал.2 ЗА. Цитираната правна норма предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г. и осъжда другата страна да го заплати. На процесуалния представител на касатора следва да се присъди възнаграждение за две инстанции в размер общо на 600 лв., платими от ОДМВР-Смолян. За въззивната инстанция то следва да бъде в размер на 500 лв. на основание чл. 18, ал.4 , прад касационната инстанция- в размер на 100 лв.,на основание чл. 18, ал.1 от цитираната наредба.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 53 от 23/11/2023г., постановено по анд № 89/2023г. по описа на Районен съд-Девин И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7786645 от 07/07/2023г. за налагане на глоба в размер на 50 лв. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство срещу В. Ю. С. по чл. 21 ал. 2 във връзка с чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Смолян ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. С.-АК [населено място] адв. възнаграждение за процесуално представителство по делото по чл. 38, ал.1 ЗА в размер на 600 лв. за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.