№ 547
гр. Б. 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500832 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 1459/09.05.2025г., подадена от Р. Д.
Р., чрез пълномощник адв.Н. Б. против Решение №177/08.03.2025г. по гр.д.
№773/2024г. по описа на РС-Благоевград.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло, като се определя като
неправилно, необосновано, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Изтъкнати са подробни
доводи за неправилно установена фактическа обстановка и при неправилен
анализ на събраните доказателства. Иска се отмяна на решението и уважаване
на предявения иск. Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчени на ответната страна, като в срока по
чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Изтъкват се подробни аргументи за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа тезата, че
общината е собственик на процесния имот на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Иска се
1
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник,
който поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа
оспорвания в отговора към въззивната жалба.
Страните нямат искания и не сочат доказателства. Въззивният състав не
констатира необходимост от събиране на такива, свързани с приложение на
императивна правна норма или за защита интересите на страни, за които
служебно следва да следи и прилага, поради което доказателства пред
настоящата инстанция не са събирани.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба от Р. Д.
Р. против Община Б. с която е предявен положителен установителен иск по чл.
124 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците
са собственици на основание давностно владение, установено през 1995г, на
недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 27231.4.5, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е., общ. Б. който е
подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба.
Ищецът твърди, че е установил владение върху процесния имот през 1995г.
и осъществява такова без прекъсване от посочената година до подаване на
иска. Сочи, че в имота има засадени различни земеделски култури и овощни
дръвчета. Тъй като нямал документ за собственост върху имота предприел
действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по
давностно владение, като на 17.01.2024г. твърди, че подал молба-декларация
до ответната община за издаване на удостоверение, че процесният имот не е
общинска собственост. Посочва, че от ответника било издадено исканото
удостоверение, в което общината е посочила, че за процесния имот има
издаден Акт за частна общинска собственост № 104711/13.10.2021г., с което
твърди оспорване на собствеността му и обосноваваща правния интерес от
иска.
2
Ответната страна оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца за
осъществявано владение за посочения период и по описания в исковата молба
начин. Ответникът поддържа, че е собственик на имота, на основание чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19,
ал. 2 ЗСПЗЗ. Твърди включването му във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ и в този
смисъл имотът не би могъл изобщо да се придобие по давност поради
забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Ответната община изрично е заявила в
отговора по иска, че за процесния имот е било образувано друго дело под №
3157/2021г. по описа на РС Благоевград с ищец Р.Д.Ц., приключило с влязло в
сила Решение № 460/11.08.2022г. по описа на РС Б. с което предявеният иск за
същия имот е бил отхвърлен като неоснователен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства,приобщена е съдебно
– техническа експертиза. От анализът им, за което въззивният съд дължи
самостоятелна преценка, се установява, че на 17.01.2024г. въззивникът Р. Р. е
подал до ответната община нарочна молба-декларация, с която е поискал
издаване на удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с
идентификатор № 27231.4.5по КК на Благоевград. На дата 01.02.2024г., от
въззиваемата страна е издадено Удостоверение изх.№ 70/01.02.2024г., с което
се удостоверява, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно
АОС № 10471/13.10.2021г. В приетия като писмено доказателство по делото
акт за частна общинска собственост процесният поземлен имот с
идентификатор 27231.4.5 е актуван като общински, на основание чл.19 от
ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2
ЗСПЗЗ.
Събрани са показанията на двама свидетели, доведени от въззивника.
Свидетелят К.А. сочи, че познава ищеца Р. от 1995 – 1996г. Знае, че има
имот в кв.Е на Б. в който ходили често, дори и когато е бил жив бащата на
ищеца, починал през 2013г. Твърди, че в имота бащата на Р. е гледал кози и
овци и свидетелят е помагал на Р.. Сочи, че имало направена масичка от
камъни на която седели, но не знае кой я е правил и е на края на пътя. Описва
местонахождението на имота, накрая на който имало дърво – круша. В имота
се влизало свободно и не е ограден.Площта му е около 500-600 кв.м., граничи
от една страна с дере, зависи от къде се влиза. Също така граничи със стар път
и има допълнителен малък черен път за овце, път за кози, не знае кои са
3
съседите. На имота други хора освен Р. и баща му не е виждал и не е чувал
някой да има претенции към имота. Свидетелят е категоричен в показанията
си, че през годините ищецът и баща му не са садили имота и не са гледали
животни на него, а когато са ходили просто там са се събирали. Имотът е с
трева и е помагал на Р. да косят тревата, събирали я, балирали и давали на
други хора, които имали животни, но Р. не е гледал такива. Косенето е било
веднъж годишно. Не живее близо до процесния имот. За последните 20 години
е посещавал два-три пъти имота. Не е виждал Р. да извършва някакви други
дейности на имота, освен когато са ходили да косят тревата.
Свидетелят Любомир Димитров също сочи, че познава въззиваемия повече
от 20 години и знае, че има имот в Благоевград. Твърди, че Р. и баща му
минавали през дома му, за да стигнат местност „Б.“, в която бащата на ищеца
имал имот, в който гледал овци и кози. Свидетелят посочва, че често минавал
през мястото. Описва, че минавал през една пътека, отгоре имало водоем, но
не може да уточни дали имотът е нива или градина. Не знае дали е имало
градина на това място, но имали стока там. Дълги години, като минавал
лятото, се виждал с бащата на ищеца и се поздравявали с него. През тази
местност си разхождал кучето и черен път слизал до блока. Площта на имота
според него е около половин дка, 500-600 кв.м. Виждал е бащата на Р.,
понякога майка му и Р. на този имот, в който пояснява, че имало едно голямо
дърво, не може да конкретизира круша или ябълка, на което си почивали, а по-
късно уточнява дървото като круша. Впоследствие в показанията си определя
имота като ливада, който от една страна граничи с дере. Не може да посочи
съседи, но отляво имотът граничил с пътя за „Е.Б.“. Отгоре, над стълба, през
който минавал, имаше и друг овчарник. Имотът е с наклон и не е ограден. Бил
като пързалка, но не може да опише формата му. Освен Р. и баща му друг не е
виждал в имота. За последно е бил там преди около четири-пет години, когато
е разхождал кучето си, а преди това всяко лято минала оттам. Твърди, че
имотът основно е бил покрит с трева. Не е сигурен, но поне веднъж ги бил
видял да косят трева, но ги е виждал с добитъка, с кози и овце. Други дейности
освен пасене на овците и козите не е виждал да извършват на този имот. По
често е виждал родителите на ищеца на този имот, а след смъртта им Р. го е
виждал един или два пъти на имота. Не може точно да посочи годината на
смъртта на бащата на Р., като описва период от 2008 – 2015г.
От приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че спорният
4
имот е заснет с идентификатор № 27231.4.5, с адрес с. Е., местност „Б.,
Община Благоевград. Вещото лице определя статута на спорния имот като
земеделска земя и към настоящия момент. Имотът според вещото лице е бил
част от масивите на ТКЗС/ДЗС /видно и от Приложения № 5, 6, 7, 10 и 12 към
експертизата/, за което според експерта данни се черпят от начина му на
възстановяване с План за земеразделяне (ПЗ), т.е. в нови реални граници,
поради заличаване на старите такива, в окрупнените масиви земеделска земя
за машинно обработване. Вещото лице уточнява обаче, че няма данни за
внасяне на имота в ТКЗС от конкретно лице. Към годината на приемане на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно 1991г., за района на процесния имот и околния
район, не съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в
съществуващи на терена стари реални граници, тъй като бившите земеделски
имоти са обединени в блокове на ТКЗС/ДЗС и не съществуват реално старите
граници, от преди коопериране на земята, така че района на СТЕ, попада в
терен, в който собствеността е възстановявана в нови реални граници, т.е. с
ПЗ, в който по технически изисквания, имотите са с правилни форми, с
определени минимални размери за дължини, и широчини, задължителен
достъп на проектен път до всички имоти, и наместване на имотите без
съобразяване с предходните им стари реални граници, които на място не
съществуват. За имота вещото лице не е установило данни да е заявление за
възстановяване на собствеността и няма издавани признавателни, и
възстановителни решения. Като земеделски имот е извън регулация. Имотът е
нанесен на скица след оглед на място - Приложение № 12 към експертизата.
От огледа на място вещото лице описва имота като изоставена,
самозатревила се нива, без никакви трайни насаждения в нея, без никакви
подобрения и каквито и да било сгради или постройки. През имота преминава
черен полски път, от изток граничи с черен път, който е по-ниско от имота,
като между имота и пътя има земен откос /шкарпа/, в който има храсти и
габър. Описанието на фактическото състояние на имота вещото лице прави
въз основа на огледа, а така също от направена снимка от дрон през м.март
2023г. /Приложение № 13 към експертизата/, от скицата-изображение от
ортофотоплан от 2019г. /Приложение № 14 към експертизата/ и от скицата-
изображение от ортофотоплан от 2022 г. /Приложение № 15 към
експертизата/, както и сателитни снимки на Гугъл /Приложения № 17, 18, 19,
21, и 22 към експертизата/. При изслушване в съдебно заседание вещото лице
5
пояснява и поддържа, че в границите на имота да има никакви подобрения и
каквито и да било сгради или постройки. Също така, че от всички описани
снимки, направени през различни периоди от време, описани изрично в
експертизата и приложенията към нея, вещото лице обобщава и заключава, че
става дума за необработваема земеделска земя, която се е самозатревила и за
която няма данни за обработване от 2001г., което е относимо като извод и за
съседните имоти.
На основание чл.155 ГПК въззивната инстанция е съобщила на страните
факт, станал служебно известен на съда - влязло в сила решение по гр.д.№
3157/2021г. по описа на РС Б. с предмет - спор за собственост за същия имот и
на страните е дадена възможност за изразяване на становище по него.
Посоченото дело е изискано и приобщено като доказателство по делото.
С влязло в сила Решение № 460/11.08.2022г., постановено по гр.д.№
3157/2021г. по описа на РС Б. е отхвърлен като неоснователен предявеният от
Р.Д.Ц., с ЕГН 480411-11- установителен иск срещу ответната община с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение
община Б. че ищецът Р.Д.Ц. е собственик на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години /започнало през 2005/ на поземления имот,
предмет на настоящия спор, а именно - Поземлен имот с идентификатор
27231.4.5, с адрес с. Е., Община Б. м. “Б.”, с площ на имота от 653 кв.м.,
трайно предназначение на територията-Земеделска, с начин на трайно
ползване-Нива, категория на земята-9 /девета/, номер по предходен план -
004005, при граници /съседи/: 27231.4.18, 27231.4.27, 27231.4.28.
С обжалваното решение по настоящото дело съдът е отхвърлил предявения
иск като неоснователен. Изложените са аргументи, че съдът дължи преценка
на събраните доказателства, включително и на гласните такива, поотделно и в
съвкупно, като изложи аргументи дали кредитира отчасти или изцяло
показанията на свидетелите и поради какви обстоятелства. В мотивите си
съдът изрично е постановил, че не дава вяра и не кредитира показанията на
свидетелите К.Б.А. и Л.И.Д., в частта им относно това, че ищецът и баща му
стопанисвали имота, че бащата на ищеца гледал овци и кози в имота, като
пасели овците и козите в него, че имало направена масичка от камъни в имота,
че в имота имало едно голямо дърво, което било круша или ябълка, че
семейството на Р. косили трева в имота. Приел е, че в тези части гласните
6
доказателства се опровергават от събраните писмени такива и от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза,
според която от 2001г. няма данни за обработване на процесния имот по
какъвто и да било начин. От анализа на доказателства съдът е направил
извода, че ищецът пълно и главно не е доказал твърдяното в исковата молба
придобивно основание – давност. Приел е, че не е доказано владение на имота
от 30 години (от 1995г.). чрез упражнявана фактическа власт с намерение за
своене, както и че осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10
години. Съдът е приел за установено от заключението на вещото лице, че
ответникът при условията на насрещно и непълно доказване е доказал, че
процесният имот попада в приложното поле на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и при тези
съображения е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспорваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
провери неговата правилност, но само на поддържаните от жалбоподателя
оплаквания.
Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилен анализ на
събраните доказателства и в частност на гласните такива и неправилно
установена въз основа на това фактическа обстановка, което е довело и до
погрешен правен извод относно наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдяното придобивно основание.
Искът е положителен установителен, поради което пълно и главно ищецът,
настоящ въззивник, следва пълно и главно да установи придобивното
основание, което твърди и поддържа в исковата молба – давностно владение и
то считано от посочения начален период – от 1995г. В исковата молба ищецът
поддържа, че е започнал да владее имота от 19915г. , в който имало посадени
земеделски култури и овощни дръвчета.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на ищеца,
изтъквайки доводи за пречки за осъществяване на твърдяното от него
7
придобивно основание, по правилото на чл. 154 ГПК носи тежестта да докаже
наличието на такива /решение №50024 от 11.07.2023г. на ВКС по гр. д.
№1761/2022г./. Ето защо в тежест на ответника е да установи възражението си
, че спорния имот е придобил статут на земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и поради това
по отношение на такъв имот давност не може да тече.
Като материален институт, придобивната давност е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост
върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато недобросъвестно владение в
продължение на 10 години, а при добросъвестно - в продължение на 5 години.
Според легалното определение на владението в чл. 68 от ЗС - е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Следователно, фактическия състав на владението обхваща
кумулативно два елемента – обективен и субективен. Обективният признак се
изразява в осъществяване фактическо упражняване на власт спрямо конкретна
вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху
вещта. Фактическата власт следва да е установена трайно - поне в рамките на
6 /шест/ месеца, по начин, който позволява на владелеца да извършва
желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат
да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да
съответстват на съдържанието на вещното право. Фактическата власт следва
да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване на действия,
които по съдържание сочат само частично упражняване на съдържанието на
вещното право.
Субективният признак е на владението се изразява в съзнанието да се
държи една вещ като собствена, като доказването на намерението като
психическо състояние, в случаите, различни от придобивния способ -
наследяване, е установена оборимата презумпция на чл.69 ЗС, според която
“се предполага държане за себе си, ако не се установи друго. Горните два
признака следва да се установят кумулативно.
Според съдебната практика владението има и други признаци, които
нормативно не са установени /за разлика от по-стари закони-напр. чл.302
ЗИСС /отм./, но които съдилищата са задължени да изследват и прилагат. При
липса на някои от тези признаци искът на заявеното основание - давност, се
8
отхвърля. Първият признак е владението да е постоянно - фактическата власт
върху вещта и държането като своя да нямат случаен характер, а да са израз на
воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение
на други лица. Владението следва да е непрекъснато - в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от 6 (шест) месеца - чл. 81 ЗС. Владението
трябва да е несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и
за това, че я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си
трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на
чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия.
Владението да е спокойно - такова е, когато не е установено с насилие и не на
последно място - да е явно - когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит
начин, тайно от предишния владелец.
Основното доказателство за установяване на придобивна давност са
гласните доказателства. При анализ на събраните такива - показания на св.
К.Б.А. и Л.И.Д., както поотделно, така и в съвкупност едни спрямо други и
при сравняването им с данните от събраните по делото писмени доказателства
и приетата съдебно – техническа експертиза, въззивният съд счита за
правилен правния извод на пъровинстанционният съд, че ищецът пълно и
главно не е провел доказване на способа, който твърди за придобиване на
имота. Съобразно съдебната практика съдът дължи внимателна и обективна
оценка на всички събрани доказателства, в частност на свидетелските такива
като дължи посочване в мотивите си кои доказателства цени и кои не, от
показанията на свидетелите кои факти и обстоятелства счита за верни и дава
вяра и в коя част не кредитира с доверие. Първоинстанционният съд е
извършил такава преценка като е посочил кои от посочени от свидетелите
факти счита за верни и кои за недоказани и опровергани от другите събрани
доказателства. Въззивната инстанция дължи самостоятелен анализ и проверка
на тези обстоятелства и в случая също констатира противоречие ,
недостоверност и неяснота в показанията на двамата свидетели относно това
какви дейности е извършвал от една страна ищецът, а от друга неговия баща в
процесния имот - дали само по косене на трева или по отглеждане чрез
пашуване на животни – овци и кози и то само от бащата на ищеца, в какъв
период от време и дали и доколко тези действия не са временни такива, а не с
постоянен характер.
9
Това, което сочат свидетелите в показанията си не съответства на това, което
ищецът твърди в исковата молба, като владелчески действия – засаждане на
имота с различни земеделски култури и овощни дръвчета. Такива дейност не
се установи изобщо от свидетелите да е осъществявано от въззивника или
членове на семейството му. Св. К.А. твърди в показанията си, че действия по
отглеждане на животни е извършвал бащата на ищеца, но не и самият ищец.
И двамата свидетели не сочат в показанията си извършване на каквито и да
било действия от въззивника по засаждане на имота през определен период от
време със земеделски култури, още по-малко с овощни дръвчета. Данни за
такава дейност не се потвърждава и от техническата експертиза. С оглед
диспозитивното начало съдът дължи произнасяне и защита само по заявените
факти и основания, но не и по незаявени такива.
Нещо повече – показанията на двамата свидетели, посочени и доведени от
въззивника, се твърдят извършвани действия от ищеца и баща му по косене на
трева и по пашуване само от бащата, респ. родителите на ищеца, но не и от
самия ищец, т.е. в исковата молба, начина, по който се твърди осъществяване
изобщо на фактически действия по своене и обработване на имота /засаждане
на земеделски култури и овощни дръвчета/ не се потвърждава от посочените
от самия ищец гласни доказателства, а така също и от експертизата.
Показанията на свидетелите във връзка с това какви действия са възприели да
се извършват от ищеца върху процесния имот се опровергават от данните от
приетата съдебно - техническа експертиза. От съхраняваните снимки, във
връзка със заснемането на имота, не се установяват, каквито и да било данни
за неговото обработване или стопанисване по определен начин, което е дало
основание на вещото лице да заключи, че се касае до запустял имот –
изоставена, самозатревила се нива без никакви трайни насаждения в нея.
Също така показанията на разпитаните свидетели не са достатъчно ясни и
конкретни относно времето, през което сочат, че са възприели действия по
косене на трева и по паша на животни.
Само по себе си обработването, респ.ползването на една вещ, според
нейното предназначение, като напр. косене на трева или пашуване на
животни, не е достатъчно, за да се счете, че тези действия представляват
такива за давностно придобиване на имот. С други думи, само по себе си само
установяване в случая на факта на ползване на една вещ според свойствата й
10
не означава намерение за ползващия за придобиването й като собствена,
доколкото това владение следва да бъде демонстрирано по ясен и категоричен
начин спрямо третите лица и действителния собственик, за да може
последният да ги възприеме нееднозначно като отблъскващи неговото
владение. Основание за давностно придобиване на една вещ е налице само
тогава, когато новият владелец установява недвусмислено с такива по вид и
естество фактически действия свое собствено владение на вещта с намерение
да я държи като собствена, това да е възприето от досегашния собственик и
последният да не е предприел действия по прекъсване или спиране на
владението минимум 10 години. Свидетелските показания са се ограничила
само в установяване на инцидентни действия от страна на ищеца и баща му по
косене на трева в имота и по пашуване на животни до смъртта на бащата на
ищеца, като тези действия са такива по ползване на естествените плодове на
спорната вещ с оглед предназначението й, но не представляват действия,
достатъчни, за да се приеме установяване на владение по см. на чл.68 ЗС.
Не на последно място следва да се отчете фактът, че за същият спорен имот
между друго лице и ответната община е водено дело за собственост. Искът по
това дело е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение. И по
двете дела собственическите претенции на двамата ищците са поддържани на
идентично правно основание – давност, като е налице припокриване на част
от периода, в които се твърди осъществяване на фактическа власт върху вещта
и от двете лица – от 2005г. до 2021г. Този факт също опровергава
достоверността изобщо на свидетелските показания събрани по делото за
осъществявано от ищеца явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато
владение, което да е продължило за срок от минимум 10 години.
По изложеното въззивната страна пълно и главно не е установила
придобиване на спорния имот на заявеното в исковата молба основание,
поради което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора жалбоподателят дължи на въззиваемата страна
направените пред въззивния съд разноски от 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение /арг.чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 НЗПП/,
като такива са дължими в този размер, предвид липсата на фактическа и
11
правна сложност на спора и съответстват на реално свършената пред
настоящата инстанция работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177/08.03.2025гт., постановено по гр.д. №
773/2024г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. “Л.“ № 3 да заплати на
Община Б. ЕИК ************, с адрес: гр. Б. 2700, пл. „Г.И.-М.“ № 1,
представлявана от кмета М.Б. сума в размер на 200 /двеста/ лева разноски по
делото, направени пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едноседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12