Р Е Ш
Е Н И Е
№93/22.7.2021г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в публично заседание на осми юли две
хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова и с участието
на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното
от съдия Вълчев КАНД № 90 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл.
ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.П.К.
*** за проверка на Решение № 260140/13.05.2021 г. постановено по нахд № 1023/2020 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което
е потвърдено Наказателно постановление №
20–0813-001461/ 03.09.2020 г. на ВРИД Началник на Група към ОД на МВР-Ямбол,
Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, което на С.П.К. за нарушаване на чл.174, ал.3 и
на чл.100, ал.1, т.1 и на т.2 ЗДвП са наложени административни наказания на
основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП-„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 ЗДвП-„глоба“ в размер на 10 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и
2 ЗДвП-„глоба“ в размер на 10 лева, като по силата на Наредба № Із-2539 на МВР
е постановено отнемане на 12 контролни
точки.
В жалбата се сочи, че атакуваното
съдебно решение е необосновано, т.к. са неправилни изводите на ЯPC за
законосъобразно изпълнение на процедурата по издаване, предявяване и връчване на
АУАН, а процесното решение е постановено при
непълнота на доказателствата и необсъждане на всички наведени от жалбоподателя
доводи. Претендира се за отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът
се явява лично и с адв.С.С.от
АК-Ямбол, като подържа жалбата на посочените в нея основания, доразвити в
писмена защита и иска отмяна на решението на ЯРС и на потвърденото с него
наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът по касацията ОДМВР-Ямбол, редовно и своевременно призован,
не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Участващият по делото прокурор от ЯОП
дава заключение за законосъобразност на оспореното решение, като сочи че при
допуснатите административни нарушения, санкционирани по надлежния ред, съдът
правилно е потвърдил наказателното постановление, с оглед на което касационната
жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
С Решение № 260140/13.05.2021 г. по нахд № 1023/2020 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил
Наказателно постановление №
20–0813-001461/ 03.09.2020 г. на ВРИД Началник на Група към ОД на МВР-Ямбол,
Сектор „Пътна полиция“-Ямбол, което на С.П.К. за нарушаване на чл.174, ал.3 и
на чл.100, ал.1, т.1 и на т.2 ЗДвП са наложени административни наказания на
основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП-„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 ЗДвП-„глоба“ в размер на 10 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и
2 ЗДвП-„глоба“ в размер на 10 лева, като по силата на Наредба № Із-2539 на МВР
е постановено отнемане на 12 контролни
точки.
За да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд е събрал всички необходими
доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Приетата за
установена фактическа обстановка е правилна, напълно се подкрепя от събраните
доказателства, поради което и се споделя от касационната инстанция. Съдебното
решение съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които съдът е обсъдил в цялост, като е обосновал кои от тях кредитира и кои не
и защо, излагайки подробни мотиви в тази насока, които настоящият съдебен
състав също споделя изцяло.
По отношение кредитирането на
показанията на водените от касатора свидетели следва
да се посочи, че за разлика от безспорния факт, че останалите свидетели са
присъствали на проверката и всеки от тях е възприел непосредствено възпроизведеното от него, то
това не е абсолютно установено за тях. Самите им твърдения, че са наблюдавали
проверката не се подкрепят от никакви други доказателства, още повече че са
сторили това от разстояние, без гаранция за правилно възприемане на случващото
се.
Установено е от фактическа страна, че
на 27.08.2020 г. на касационния жалбоподател С.К. е съставен и връчен АУАН за
извършени административни нарушения по чл.174, ал.3 и по чл.100, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДвП от полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол
И.П., затова че на 27.08.2020 г., в 00:48 часа, в гр. Ямбол на ул.„****“ е
управлявал лек автомобил „***“ с ДК № ***, до № 3 в посока към кръстовище ул.„***“
и след като е спрян за проверка, е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с инв. №
ARDN-0093, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. При спирането на водача са участвали два полицейски екипа, в
чийто състави били разпитаните като свидетели по делото полицаи от РУ-Ямбол. На
жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване № 001375, който той
отказал да подпише и получи; отказал да подпише и получи и съставения от
полицейски служител И.П. АУАН, които откази били удостоверени с подписи на
полицейски служители.
При правилно приета фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил и
обосновани правни изводи, приемайки от процесуална страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Споделят се доводите на ЯРС, че АУАН е
издаден в присъствието на нарушителя, като му е разяснено от актосъставителя от фактическа и правна страна точно при
какви обстоятелства е извършил процесните нарушения и
кои материални норми от ЗДвП е нарушил умишлено. Обоснован и съответен на
доказателствата по делото е и изводът на съда за процесуална законосъобразност
на НП - същото е издадено от компетентен орган, спазени са формата и редът при
издаването му, санкционният акт съдържа изискуемите от ЗАНН реквизити, в т.ч.
точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така
и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити
по чл.42 и по чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните
обстоятелства на вменените нарушения. Посочен е точно и нарушеният закон -
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която съдържа едновременно състав
на нарушението и санкцията за неговото извършване, както и разпоредбите на
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, за чието пристъпване са разписани съответни
санкции в текстовете на чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП. Споделя се
изцяло и изводът на първоинстанционния съд, че между
АУАН и НП има пълна кореспонденция от фактическа и правна страна, като
непосочването на съответните предложения в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Указа за
неговото приложение, не представлява съществено нарушение на закона, което да
води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
При горните установявания крайният
извод на ЯРС за безспорно нарушение е правилен. Доказателствата по делото сочат
по безспорен начин факта на извършване на вменените на касатора
К. административни нарушения съответно по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП – касационният жалбоподател е управлявал процесния автомобил и е бил спрян от полицейските служители
за проверка заради съмнения за употреба на алкохол, след което не е изпълнил
разпореждането за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническото
средство, посочено в АУАН и НП. Осъществени са хипотези на закона, при които
при проверка от контролните органи водачът на МПС е отказал да бъде изследван
за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване, като е отказал да подпише и получи
Талон за изследване № 001357/27.08.2020 г. и вземането на биологични проби.
Както правилно е приел решаващият съд, водач на МПС може да откаже проверка за
алкохол и без да е употребил алкохол, но именно този отказ е основанието, на
което съответното лице следва да бъде санкционирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
При проверката на водача е установено също, че не носи и посочените в АУАН и в НП
документи – свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС и СУМПС от
съответната категория и Контролен талон към СУМПС от съответната категория –
действия, с които безспорно са нарушени визираните в двата акта нарушения по
смисъла на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и за което се следват предвидените в
чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗдвП
административни наказания. При тези хипотези в тежест на наказаното лице е да
ангажира доказателства в обратна насока, което по делото не е сторено.
Правилен е изводът на ЯРС, че видът и
размерът на наложените санкции са правилно определени от административнонаказаващия
орган по съображенията, изложени в оспорения в настоящото производство съдебен
акт. Съдът е посочил подробни мотиви досежно размера
на наказанията и обществената опасност на деянието, които са съответстващи на
константната съдебна практика, а личността на дееца, който е наказван
многократно по административен ред за нарушаване правилата за движение по
пътищата, не обуславя приложението на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо наведените в касационната
жалба съображения са неоснователни и не водят до констатации различни от тези
на районния съд.
В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е
установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното
постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя
и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
Настоящата инстанция счита, че при
разглеждане на делото и при постановяване на решението си съдът не е допуснал
процесуални нарушения, които да опорочават акта му.
Във връзка с това основателно съдът е
преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното
постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.
Предвид посоченото настоящата
касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния
съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260140/13.05.2021 г. постановено по анд № 1023/2020 г. по описа на Районен
съд-Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1.:/п/не
се чете
2.:/п/не се чете